Решение по дело №2056/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Й.Х.Н., ЕГН **********, против Решение № 1094/14.07.2023 г., постановено по АНД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 8030/07.02.2023 г., издадено от началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Й.Х.Н., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е формирал погрешни правни изводи за съставомерност на процесното деяние, за липса на допуснати в производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, както и за липса на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение, съответно отмяна на НП. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – началника на отдел КРПМ, дирекция АРОК при АПИ, чрез процесуалния си представител Л.Ч.-Т. – главен юрисконсулт в депозирано становище оспорва жалбата, счита решението на въззивната съд за законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна не споделя по същество възраженията изложени в касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на закона, като с него е потвърдено НП, което е издадено от некомпетентен орган. Пледира за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество като издаденото НП бъде отменено.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба против решението на ВРС е основателна, но по различни от изложените в нея основания.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Варна е НП № 8030/07.02.2023 г., издадено от Началник на Отдел КРПМ, дирекция АРОК при АПИ, с което на Й.Х.Н., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 Наредба № 11/03.07.2001 г., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

За да потвърди оспорения акт, ВРС е приел за установено, че на 10.01.2023 г. около 09:58 часа ,на път А5, км. 1 в посока гр. Бургас – гр. Варна, Н. управлява и извършва превоз на товари (пясък) със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег. № *** и полуремарки с три оси с рег. № ***. При проверка е констатирано: 1) При направеното измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/ е било констатирано: При измерено разстояние между осите – 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е – 25.200 т. при максимално допустимо натоварване на оста – 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като превишението е с – 1.200 т.

ВРС е приел, че оспореното НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-11 246/31.03.2022 год. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Районният съд е приел, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Съставен е при спазване на разпоредбите на чл. 42 ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес. Приел е също така, че е спазено от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В мотивите на оспореното решение въззивния съд е направил извод, че безспорно е установено извършеното от касатора нарушение, съответно с НП правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието е, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Решението е неправилно. Съображенията са следните:

Настоящият тричленен състав на Административен съд -Варна намира, че е налице неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. В чл. 189, ал. 12 ЗДвП е посочено, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Горното означава, че овластени да издават актове за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираните с процесното НП, са служителите на ИА „АА", а не тези на АПИ или на други длъжностни лица от администрацията, която управлява пътя съгласно чл. 19 от Закона за пътищата (ЗП).

На настоящия съд е известна наличната противоречива практика относно компетентността на органите, които могат да налагат наказания по реда на чл. 177 ЗДвП при установено нарушение като процесното такова. Това не влияе на правомощието на съда сам да прецени събраните по делото доказателства и да даде свое тълкуване на приложимите правни разпоредби. Вярно е, че съгласно чл. 167, ал. 3 изр. 2 ЗДвП на АПИ са представени контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП (чл. 189, ал. 12 ЗДвП), наказуеми по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Възможно е последното да е законодателен пропуск, но съдът не може да тълкува разширително наказателноправна по своя характер разпоредба, при даденото в същата изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е АПИ.

Аргумент в подкрепа на горните изводи е уредбата в чл. 189е и сл. ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл. 167, ал. 3 ЗДвП (в т. ч. и АПИ), но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда на основание чл. 179, ал. 3-3в, в които настоящия казус не попада.

Действително налице е уредена специална компетентност на АПИ в разпоредбата на чл. 37 Наредба № 11/03.07.2001 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-висок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното нарушение, по аргумент на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Настоящият състав счита, че актосъставителят и административнонаказващият орган – длъжностни лица при АПИ, определени от председателя на УС на АПИ, не разполагат с компетентност да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд като незаконосъобразно, респективно отмяна на наказателното постановление, като издадено в нарушение на закона поради липса на материална компетентност у актосъставителя и издателя на същото, което изначално опорочава производството.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, основателна се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател Й.Х.Н. за двете съдебни инстанции. Пред РС – Варна е представен договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г., от който е видно, че за осъщественото процесуално представителство по АНД № 1095/2023 г. въззивникът е заплатила по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. За осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие от 28.07.2023 г. за изплатен в брой адвокатско възнаграждения в размер на 600 лв. От страна на ответника – АПИ, не е направено възражение за прекомерност.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, VII тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1094/14.07.2023 г., постановено по АНД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, и ВМЕСТО НЕГО:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 8030/07.02.2023 г., издадено от началника на Отдел КРПМ, дирекция АРОК при АПИ, с което на Й.Х.Н., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Й.Х.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: