Присъда по дело №431/2020 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към Присъда № 260000 от 11.01.2021г. по НОХД №  431 по описа на  Районен съд - Харманли за 2020 година.

Районна прокуратура - Харманли е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.А.Д., с ЕГН: ********** за това, че през м.ноември 2017г. на неустановена дата в гр.Сименовград се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст - М.Б.А. ***, родена на ***г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Б.А.Д.  , без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият Б.А.Д.  да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1,т.2 от НК „пробация“  за срок над предвиденият минимум в закона. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.

Подсъдимият Б.А.Д.  , с ЕГН: ********** в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а в дадената му последна дума моли да бъде оправдан.  

Защитникът му,  адв. Б.И. *** прави искане за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, а именно „обществено порицание”.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Б.А.Д., с роден на ***г. в гр.Харманли, българин, български гражданин,с основно образование, грамотен, неженен, безработен, с ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият Б.А.Д. бил роден на ***г. в гр.Харманли. Същият е българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, неженен, ученик в СУ" Св. Климент Охридски" в град Симеоновград, неосъждан. Подс.Д. нямал регистрирани противообществени прояви, не се води на отчет в Детска педагогическа стая при РУ на МВР- гр.Харманли. Подс.Д. имал добри характеристични данни по местоживеене. Към датата на извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, подс. Б.А.Д. е непълнолетен- ненавършил 18-годишна възраст, на въпреки това Б.А.Д.  могъл да разбиа свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Равнището на интелектуалното развитие и личностовата структура и развитие на подс. Б.А.Д., отговаряли на неговата възраст. Свид. М.Б.А. била родена на *** ***. Същата живеела постоянно в град Симеоновград.Към момента на извършеното деяние, предмет на настоящия обвинителен акт-неустановена дата на месец ноември 2017г. свид. А. не била навършила 14-годишна възраст и била малолетна. Свид. М.А. и подс. Б.Д. учили в едно и също училище в град Симеоновград- ОУ" Иван Вазов " в град Симеоновград. Двамата се запознали през 2017 г. в училището в гр.Симеоновград.Подс. Д. и свид. А. започнали да дружат и да се срещат през лятото на 2017г. В един момент дружбата им се задълбочила и двамата се влюбили един друг. Срещите които подс. Д. и свид.А. правели помежду си държали в тайна от своите родители. На неустановена дата през месец ноември 2017 година, свид.А. и подс. Б.А.Д. ***. След приключване на учебните занятия, двамата отишли в горичка в близост до училищния двор, с намерение да осъществят полов акт помежду си. След като се установили в гората, в близост до училищния двор на училището в което учели, подс. Б.А.Д. се съвкупил със свид.М.А.. Извършения от подс. Д. полов акт със свид.А. бил доброволен и желан и от двамата. За извършването на половия акт, подс.Д. не упражнил нито сила, нито заплашване спрямо свид. М.А..За извършения полов акт, подс. Б.А.Д.  и свид.А. не казали на родителите си. Половия контакт, който свид.А. осъществила с подс. Б.А.Д.  бил първи за нея, като допреди него, същата не била имала други полови контакти. След като осъществили полов контакт, на неустановена дата през месец ноември 2017 година в град Симеоновград, подс. Б.А.Д. и свид. М.А. продължили да се срещат и да водят полов живот.През месец декември 2017 година отишла да живее в дома на родителите на подс.Д.,***. След като заживели заедно в дома на родителите на подс. Д.,***, в началото на 2018 година подс. Д. и свид.А. направили годиж, съобразно техните обичаи.

През м.февруари 2018г. свид. М.Б. била отписана от 6 клас на ОУ „ Иван Вазов" гр.Симеоновград.

В края на месец юли 2018 година свид. А. забременяла от подс.Д., като на 01.05.2019 година  и родила живо дете от мъжки пол- С.М. А. с ЕГН **********.

Видно от изготвената съдебно психиатрично- психологична експертиза № СЛО 341/2019г.(л.81, том II) от д-р  М. С. К.психолог – консултант и д-р  Л. Н. М.,специалист психиатър, управител на „ АИПСМПП д-р Л. М. „ ЕООД, се установява, че  от писмените данни от ДП може да се направи извод, че оглед възрастта и психологическото си състояние лицето е било способно да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, да го изразява по съответния начин и да ръководи постъпките си - същото правилно и адекватно възприема случващото се с него и формира лична позиция /през м. ноември 2017г./неустановена дата/ в гр. Симеоновград, обл. Хасково, непълнолетния Б.А.Д. *** се съвкупил с ненавършилата 14 години М.Б.А./. От данните по ДП може да се направи заключението, че психологическият статус на М.Б.А. към момента на изготвяне на експертизата е нормален и отговаря на всички характеристики на реалната й възраст. Тя представя типични поведения свързани с психичното развитие за реалния си възрастов период, със социалната си среда и етническата си принадлежност. М.Б.А. е в добро емоционално и психическо състояние. Това, че е заживяла съпружески с Б. А. Д. и  че има син я прави щастлива, спокойна и доволна от живота. Изводът, който може да се направи от писмените данни по събраните материали, е че М.Б.А., може правилно и адекватно да възприема случващото с нея,формира лична позиция и изразява по съответния начин. Възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение по делото. Дава правдиви и достоверни доказателства за тях. Добре ориентирана за време,място и пространство.

Видно от заключението на изготвената психиатрично- психологична експертиза (л.77-80) на подс. Б.А.Д.   същият може правилно и адекватно да възприема случващото се, да формира лична позиция и да я изразява по съответния начин, както и да възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение по делото. Има средно ниво на интелигентност.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, от показанията на свидетелите свидетелските показания на М.Б.М., Г.   К.  С., М.Б.А., Б.  А.  В.. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаин-тересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. В тази насока са и приетите и неоспорени от страните писмени доказателства докладна записка, оглед на местопроизшествие, постановление за предаване на делото на следовател.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно психиатрично- психологична експертиза (л.77-80; л.81-84), справка за съдимост на подсъдимия Б.А.Д. , характеристична справка на подсъдимия, декларация за СМПИС на обв.лице (л.114).

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Б.А.Д.,с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните  признаци на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като през м.ноември 2017г. на неустановена дата в гр.Сименовград се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст - М.Б.А. ***, родена на ***г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на престъплението за което му е повдигнато обвинение, тъй като през м.ноември 2017г. на неустановена дата в гр.Сименовград се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст - М.Б.А. ***, родена на ***г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Престъплението е срещу личността, и по- конкретно срещу обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на малолетните, чиято физическа и психическа незрялост и опасностите за бъдещото им развитие, са поставени в основата на предвидената по закон засилена наказателноправна защита срещу всякакви посегателства, изразяващи се в престъпно съвкупление с тази категория лица, дори и с тяхно съгласие.
Стъпвайки на тези принципни положения и в съответствие със закона, настоящият състав намира, че освен от обективна, деянието е съставомерно и от субективна страна. Налице е пряк умисъл у дееца, при наличието на всички интелектуални и волеви характеристики на предвидената форма на вина. Деецът е съзнавал всички обстоятелства, характеризиращи обективната страна на инкриминирания престъпен състав, включително и възрастта на пострадалото лице, но всички негови действия са били насочени към осъществяването на инкриминирания полов акт с М.Б.А. ***, родена на ***г. към момента на съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

В настоящият казус е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. За това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. Следователно степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Касае се за увреждане на важни обществени отношения, свързани с половата неприкосновеност на малолетно дете, като деянието е със сериозна социална нетърпимост. Посоченото определя обществената опасност на извършеното деяние, която очевидно е налице и не е явно незначителна.

При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Д. и определената правна квалификация на деянието – по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл.151, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години. Тъй като инкриминираното деянието е извършено и подсъдимия като непълнолетен, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно която законова норма за непълнолетните предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от свобода до три години. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определянето му, конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца и като  отчете наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, признание на вината, изразено съжаление и критично отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да определи и наложи на подс. Б.А.Д. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства и липса на отегчаващо обстоятелство. При липсата на установен специален минимум, наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде заменено с наказанието „пробация“. Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2, б. “Б”, вр. чл.57, ал.1 от НК, съдът му наложи наказание „ Пробация”. Преди всичко следва да се посочи, че при определяне на вида и размера на наказанието на непълнолетния съдът следва да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Това означава, че основната цел на наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като съзнателни и трудолюбиви членове на обществото. За постигане целите на наказанието съдът зае становище, че най – подходящото по вид наказание от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК е наказанието „Пробация”. Ето защо наложи на подсъдимия наказание „Пробация”, при следната съвкупност от пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 / дванадесет/  месеца, като на основание чл.42б, ал.1 от НК  определя периодичност на явяване и подписване  пред пробационен служител  2 /два/ пъти седмично; 2. "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 / дванадесет / месеца.

Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също  наказанието на подсъдимия е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК, подс. Б.А.Д.   бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 884,40 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за вещи лица и 5 лв. държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: