№ 55
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000306 по описа за 2021 година
„Малинели“ ООД - гр.Варна обжалва решение № 260044/01.03.2021 г.
на Окръжен съд – Варна по т.д. № 499/2020 г., с което е признато за
установено по иск на „Грийн планет“ ЕООД – гр.Варна несъществуването на
заложно право на същия като заложен кредитор по договор за особен залог от
06.12.2018 г. и анекс от 26.06.2019 г., предвид пристъпването му към
изпълнение върху заложеното имущество, в т.ч. за вземане за неустойка по
т.7.1 от договор за покупко – продажба на пшеница от 06.12.2018 г. в размер
на 82500 лева /30 % от общата договорена цена на сделката/. В жалбата се
съдържат оплаквания, че постановеното решение е недопустимо, а по
същество - неправилно, поради което въззивникът моли за неговото
обезсилване, евентуално за отмяната му изцяло и за постановяване на друго
решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск,
ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Въззивникът моли в
с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „Грийн планет“ ЕООД - гр. Варна моли с
1
писмен отговор и с писмена молба чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като не е било спряно до
приключване с влязло в сила решение на отделеното т.д. №996/2020 г. на
ВОС-ТО по насрещната искова молба на „Малинели“ ООД – гр.Варна за
присъждане на неустойка по чл.7.1 от договор за покупко-продажба на стока
от 06.12.2018 г. Предявеният иск по настоящото дело е за установяване
несъществуването повече на заложно право на заложния кредитор по договор
за особен залог от 06.12.2018 г. и анекс от 26.06.2019 г. между страните, за
удовлетворяване на което той е вписал пристъпване към изпълнение върху
заложното имущество по този договор. Конкретно се спори между страните
дали заложното право включва в обема си и право на неустойка за пълно
неизпълнение и прекратяване с изтичане на договорения срок – 31.07.2019 г.
на договора за покупко-продажба на 1000 това пшеница, реколта 2019 г.,
предвидена в чл.7.1 от същия в размер на 30% от договорената цена /275000
лева/ и дали заложният кредитор може да се удовлетвори за тази неустойка по
реда на ЗОЗ от заложното имущество, спрямо което е вписал пристъпване към
изпълнение. Този спор не зависи и не е обусловен от спора за самата
дължимост на неустойката – предмет на насрещната искова молба на
ответника „Малинели“ ООД-гр.Варна, отделена в друго производство по т.д.
№996/2020 г. на ВОС-ТО. Като не е спрял производството по настоящото
дело по иска на залогодателя – „Грийн планет“ ЕООД-гр.Варна по чл.36, ал.1
от ЗОЗ за оспорване на заложното право на кредитора „Малинели“ ООД-
гр.Варна до приключване на производството по иска на последния по чл.92-
ЗЗД за присъждане на неустойка за пълно неизпълнение на продавача, довело
до прекратяване на договора за покупко-продажба на пшеница, реколта 2019
г., ВОС не е постановил недопустимо решение. Оплакването е неоснователно,
2
като подновеното от защитата на ответника искане за спиране на
производството по делото, направено във въззивното производство, също е
оставено без уважение по аналогични на горните мотиви.
По съществото на спора съдът съобрази следното:
По отношение на връщане на заплатения от ответника на ищеца аванс
от 275000 лева чрез приемане на друго изпълнение от продавача на купувача
вместо изпълнение по договора и приспадане от аванса на цената на
доставена царевица – 92636.60 лева и извършени доброволни плащания от
продавача на сумите: 100000 лева на 17.12.2019 г., 40000 лева на 14.01.2020 г.
и 42363.40 лева на 10.02.2020 г., както и на законната лихва от датата на
поканата за връщане на аванса /08.11.2019 г./ – 2990.32 лева на 27.02.2020 г.,
след вписване на пристъпване към изпълнение на 29.11.2019 г. от купувача –
заложен кредитор, страните не са имали спор. Това е видно от нотариалната
покана на ответника до ищеца от 08.11.2019 г., с която ответникът е приел
заместващо изпълнение на стойност 92419.60 лева, като претендира относно
главницата за разликата от 182580.40 лева, ведно със законна лихва за забава,
и за неустойка в размер от 30% върху цялата сума по договора от 06.12.2018
г. За сумата 92636.60 лева страните двустранно са потвърдили и разчети,
съответно на 20.01.2020 г. и 20.02.2020 г. Приемането на заместващо
изпълнение на ищеца на стойност 92419.60 лева от ответника е признато и с
отговора на исковата молба и с насрещната искова молба на последния. Без
значение е как страните са осчетоводили в счетоводствата си тези свои
отношения. Спорно е само дали обемът на заложното право включва и
вземане за неустойка за неизпълнение, като с допълнителния отговор
недопустимо се повдига и въпрос относно размера на законната лихва за
забава върху главницата, който не е повдиган с отговора на исковата молба.
Въззивният съд приема, че всички оплаквания в жалбата, с които спорът се
подновява изцяло, освен за неустойката за неизпълнение, са недопустими, тъй
като такива възражения не са правени с отговора на исковата молба и са
преклудирани. Що се отнася до лихвата за забава само за изчерпателност,
следва да се посочи, че тя се дължи от датата на падежа по поканата, тъй като
задължението на ищеца за връщане на аванса възниква с прекратяване на
договора за доставка на пшеница по силата на чл.7.1 вр.чл.4.1 от него и
доколкото е задължение без срок, за да изпадне длъжникът в забава, следва да
3
бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 – ЗЗД. От заключението на ССЕ се
установява, че, така изчислена, лихвата за забава възлиза на 2585.81 лева, или
на по-малка от заплатената от ищеца сума за законна лихва - 2990.32 лева.
По отношение на неустойката за неизпълнение съдът съобрази първо,
че в съобщението за пристъпване към изпълнение такова вземане на
заложния кредитор не е посочено. Посочени са вземания по договора за
покупко-продажба на пшеница, реколта 2019 г. в размер на 275000 лева,
ведно с договорна лихва в размер на 10%, считано от 31.07.2019 г. /крайния
срок на изпълнение по договора, след изтичането на който договорът се
прекратява/. Лихва при забава в договора за доставка няма договорена,
доколкото цялата продажна цена е заплатена авансово. По отношение
вземането за връщане на неуползотворената част от аванса кредиторът може
да има претенция само за законна лихва по чл.86, ал.1 – ЗЗД, която през
последните години е 10%, но годишно, като се начислява подневно за
периода на забава. Същата се дължи, както беше вече посочено, от датата на
падежа по поканата, а не от датата на прекратяването на договора – 31.07.2019
г. Няма никакво основание да се приеме, че кредиторът е заявил под
„договорна лихва за забава“ неустойка за неизпълнение по посочения
договор, доколкото неустойката по чл.7.1 от договора не е 10%, а 30%, не е
договорена за забава, а като компенсаторна такава предвид пълното
неизпълнение на договора от продавача водещо до неговото прекратяване,
нито е договорена подневно, а като дължима еднократно. Второ, самият
договор за особен залог е сключен за обезпечение само на извършения
авансов превод съгласно договор за доставка на пшеница от 06.12.2018 г. –
чл.1 от него, като никъде не е посочено, че обезпечава и договорената в
последния договор неустойка за пълно неизпълнение и за прекратяване на
същия. Това е самостоятелно вземане, а не акцесорно спрямо вземането за
стойността на аванса, така че, ако е имало уговорка между страните за
обезпечаване с особения залог и на него, това е следвало да бъде изрично
посочено. Обстоятелството, че в договора за доставка – чл.7.3 е уговорено, че
при неизпълнение на клаузите му купувачът има право да се удовлетвори от
имуществото, предоставено от продавача като особен залог, не е достатъчно,
за да се приеме, че обемът на заложното право включва и вземане за
неустойка за пълно неизпълнение на същия договор. Нужно е това да е
изрично предвидено в договора за особен залог и да е заявено за вписване и
4
вписано в ЦРОЗ. Неприложим е и чл.5, ал.2 от ЗОЗ, смисълът на който е, че
залогът обезпечава освен главното задължение и всички лихви и неустойки
върху него, т.е. само лихви и неустойки за забава, които са акцесорни
вземания към вземането за главницата. Този текст няма предвид всякакви
неустойки, в т.ч. компенсаторни – за пълно договорно неизпълнение и/или за
прекратяване на договора, каквато се претендира от ответника. И трето, в
подкрепа на изложеното по-горе е самото заявление за вписване на договора
за залог, в което освен размера на главното вземане от 275000 лева в графа
13, в графа 15 са посочени само лихви за забава – 10%, а не и неустойка за
пълно договорно неизпълнение и/или за прекратяване на договора.
Ръкописното изписване срещу 10% в графа 15 на сумата „27500 лв“ не е част
от оригиналния текст, като тази сума е очевидно допълнително довписана,
както и ръкописното обграждане в графа 13 на сумата на обезпеченото
вземане – 275000 лева, като поправките са направени върху копие от
документа, което след това е било повторно копирано. Както беше вече
посочено, лихви за забава или мораторни лихви представляват законната
лихва за периода на забавата, която се начислява за всеки ден просрочие, при
неизменен в последните години годишен лихвен процент от 10%, какъвто е
изписаният в графа 15 от заявлението за вписване на договора за залог.
Неустойката за пълно неизпълнение, която е с компенсаторен самостоятелен
характер, не може по никакъв начин да се утъждестви със заявените в графа
15 „лихви за забава“. Тя трябва по начало да се заяви с отделно заявление за
вписване предвид самостоятелния си характер и доколкото със заявление се
заявява за вписване основно вземане, ведно с акцесорните към него такива.
Липсата на заявено за вписване и вписано в ЦРОЗ вземане на заложния
кредитор за неустойка за неизпълнение с посочен изричен размер, в случая - в
размер на 82500 лева, изключва такова вземане от обема на заложното право
на кредитора, както и възможността той да се удовлетвори за него по реда на
ЗОЗ чрез изпълнение върху заложното имущество на длъжника.
При това положение, искът се явява основателен и следва да се уважи
изцяло, ведно с присъждане на направените от ищеца съдебни разноски.
Въззивният съд приема частта от диспозитива относно неустойката по чл.7.1
от договора за доставка на пшеница от 06.02.2018 г. като пояснение на
петитума на иска за установяване несъществуването на заложно право на
5
кредитора „Малинели“ ООД - гр.Варна по договора за особен залог от
06.12.2018 г. и анекса към него от 26.06.2019 г., в т.ч. и за вземане за
неустойка по т.7.1 от договор за покупко – продажба на пшеница от
06.12.2018 г. в размер на 82500 лева /30 % от общата договорена цена на
сделката/, относно изпълнението за което се е концентрирал в крайна сметка
спорът по делото. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260044/01.03.2021 г. на Окръжен
съд – Варна по т.д. № 499/2020 г.
ОСЪЖДА „Малинели“ ООД - гр.Варна, ЕИК *********, да заплати на
„Грийн планет“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, сумата 3000 лева -
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7