Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Мария
Методиева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 12813 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20231490/21.10.2020,
постановено по гр.д. № 77 по описа за 2020 на СРС, I ГО, 35-ти състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищците С.С.С. и М.Н.С. искове срещу ответното дружество „М.б.” ЕООД
за сумата от 15157,06 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди следствие на некачествено строителство, ведно със законната
лихва върху главницата от 02.01.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани. Ищците са били осъдени да заплатят на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1134,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ищците, с която решението на СРС се
обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и необсъждане на всички относими
към предмета на делото обстоятелства и доказателства. Посочва се, че в
заключението на вещото лице не се дава категоричен извод за това от къде идва
проблемът с наводняването на имота на ищците, като изводите му са в сферата на
вероятностите. При премахване на плочките по цялата тераса и след разкриването ѝ
се установявало, че проблемът не идвал от сифона, а от некачественото
изпълнение на строителните работи - хидроизолацията на терасата. Свидетелят Г.И.,
заедно с лицата от неговата фирма, лично били извършили ремонт на терасата и
имали преки и непосредствени впечатления от качеството на строителство на
ответника. От свидетелските показания по безспорен начин се установявало, че
преди преместването на сифона е имало теч в имота. Вторият разпитан по делото
свидетел – председателят на етажната собственост, заявявал, че лично е виждал
проблема по терасата на ищците, като имало такива проблеми и в други имоти на
други собственици. Логичен извод от показанията на свидетеля било, че
извършеното строителство на целия блок не било качествено и не съответствало на
изискванията на този вид дейности. Съдът не следвало да взема под внимание
показанията на свидетеля В., тъй като същият бил син на управителката на
ответното дружество, което сочело заинтересованост на свидетеля. От показанията
му също се установявало, че изпълнението на терасата било некачествено и
вследствие на това апартаментът на ищците се наводнявал непрекъснато, което
започнало да става преди същите да се нанесат в него. Свидетелят Т.
потвърждавал твърдението, че строителството не било направено така, както
следвало в съответствие с проектите. Безспорно било установено, че ответникът
не успял да остави сигурно убеждение, че течът в имота на ищците е вследствие
преместването на сифона на терасата, а не на некачественото изпълнение на СМР
по терасата. Не можело да се приеме, че ответникът е изпълнил указанията на
съда при разпределението на доказателствената тежест
и е извършил пълно и главно доказване при условие, че вещото лице давало
заключение с вероятни изводи. Посочва се, че вещото лице след направена справка
в техническия отдел на НАГ – Столична община, където се съхранявали одобрените
проекти, не намерило такъв, където е посочен детайла, по който са извършени СМР-тата по терасата. Твърди се, че строителят не е
изпълнил детайла по определен проект, а го е направил, както е решил и
впоследствие се е стигнало до некачествено и лошо изпълнение на СМР. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответното дружество, в който се поддържа, че решението на СРС е
законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото, задължителната и
константната съдебна практика. Посочено
е, че претенцията на ищците е формирана изцяло върху сумата, която са платили
на фирмата на единия от свидетелите, на който е било възложено да извърши
преустройството на терасата. В процеса не се доказало, че причината за теча,
респ. претендираните вреди, произхождат от действия
на ответника. По делото не се спорело, че приобщаването и преместването на
сифона било направено от ищците, които били изградили върху част от терасата
кухня, за която нямало одобрени книжа. В противоречие на процесуалните
изисквания се претендирало преместване на доказателствената
тежест върху ответниците. Твърди се, че
преустройството на апартамента било извършено без строителни книжа, като с цел
обслужване на новоизградената кухня било преместено
първоначалното място на сифона. При изграждането от ищците на кухнята без
строителни книжа била завзета част от терасата, разкъртването не могло да не
доведе до нарушаване на хидроизолацията, респ. необходимостта от последващ ремонт на терасата. Направено е искане за
оставяне без уважение на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски.
С уточняваща молба с вх. №
304074/09.04.2021 г. въззивниците-ищци са внесли
уточнение, че претендират обезщетение на основание гаранционната отговорност на
ответника-строител на основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ. С определение №
270322/08.06.2021 г. въззивният съдебен състав е
извършил ново разпределение на доказателствената
тежест по предявения иск с правно основание по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ.
В открито съдебно заседание въззивницата С.С.С. се е явила
лично. Същата и въззивникът М.Н.С. са били
представлявани от пълномощника им – адв. С.А.. На
етап устни състезания са били преповторени накратко доводите в жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество е било представлявано от адвокат М. А..
На етап устни състезания са били преповторени накратко доводите в отговора на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 84, том III,
рег. № 5798, дело № 272 от 2017 г. ищците са придобили от ответника правото на
собственост върху процесния апартамент – мазонет.
По делото е приложено
Разрешение за ползване № ДК-07-С-130/11.07.2017 г. за въвеждане в експлоатация
на жилищната сграда, в която се намира посоченият апартамент.
С нотариална покана до
ответника ищците са уведомили дружеството за наличието на проникваща влага от
терасата и други проблеми, появили се в сградата, респ. в апартамента им.
С нотариална покана до
ищците ответното дружество е уведомило ищците, че ще предприеме действия по
отстраняване на част от констатираните проблеми. По отношение на проблемите на
терасата, дружеството е посочило, че след предаване на апартамента ищците са
извършили действия по покриване на северната част от терасата и са променили
отводняването ѝ, поради което не носят отговорност.
По делото са
представени като писмени доказателства: протокол № 1 за установяване
завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи
от 01.11.2019 г., фактура № **********/21.08.2019 г. и фактура №
**********/01.11.2019 г., два броя платежни нареждания, видно от които за
извършени СМР-та ищците са заплатили на „АГЛ Г.” ЕООД сумите в размер на
7843,84 лева и 7313,22 лева.
По делото са събрани
гласни доказателства. От показанията на свидетелите Г.П.И., Й.М.В. и Д.В.Т. се
установява, че след констатирането на събираща се вода на терасата на ищците ответникът
е изкъртил пространството около сифона на терасата, за да се отстрани наличното
несъосие, след което е било предложено на ищците да се
оправи компрометираната настилка, но ищците са отказали, заявявайки, че смятат да
усвоят част от терасата. Ищците са усвоили част от терасата, изместили са
местоположението на сифона и са премахнали старата хидроизолация, като са
направили нова, вкл. с настилка, промяна на наклона, местата на воронките и др. В източната част на терасата е бил изграден
слънцезащитен навес.
СвидетелятГ.П.И.
разказва, че е извършвал ремонт на терасата на процесния
апартамент. Свидетелят посочва, че на терасата се е събирала влага и вода още
преди да е запознал ремонт. Същият посочва, че след разкъртване на мястото
около сифона и преместването му е продължило събирането на вода на терасата,
като след извършен ремонт е било констатирано, че проблемът е бил в лошата
хидроизолация - съдът счита, че показанията на свидетеля в тази част не следва
да бъдат кредитирани, доколкото противоречат на останалите свидетелски
показания и експертните изводи от назначените експертизи.
В съзвучие относно
проблемите с влагата и разкъртването на площта около сифона на терасата са
показанията на свидетеля Й.М.В.. Видно от разказаното от него същият е
управител на фирмата, изградила сградата, син на управителя на ответното дружество
и се е отзовал на поканата на ищците за отстраняване на проблема със събиращата
се влага около сифона на терасата. Съдът не счита, че е налице основание за
тенденциозност в показанията на свидетеля предвид това, че показанията му се
открояват с логична последователност, детайлност и съзвучие с останалата доказателствена маса. Противно на твърденията на свидетеляГ.П.И., но в унисон с експертните изводи,
свидетелят В. посочва, че с преместването на сифона е възможно компрометирането
на хидроизолацията на терасата.
В същия смисъл
свидетелят Д.В.Т., технически ръководител на обекта, също посочва, че под гранитогреса на терасата се е намирала хидроизолацията, като
след промяната на мястото на сифона и вдигането на наклона на плочките е можело
да се доведе до проблеми. Свидетелят посочва, че по проект за оттичане на
водата е имало предвидени воронки, но сифонът е бил
сложен като помощ.
Свидетелят С.К.Я.,
разпитан пред съда, не разказва за конкретни обстоятелства около твърдения от
ищците теч на терасата им и преустройството на апартамента им. Същият общо
посочва, че има проблеми с изпълнението на СМР-тата в
сградата, че има изграден навес на терасата на ищците и че е виждал течове в
имота им.
Въззивният съд изцяло кредитира заключенията по назначените по първоинстанционното дело и по ч.гр.д. № 22700/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 175-ти състав съдебно-технически експертизи. От експертните
изводи се установява, че поради местоположението на хидроизолацията при промяна
на мястото на сифона може да се наруши хидроизолацията. Вещото лице по
назначената в исковото производство експертиза е посочило, че не е открило
техническа документация за архитектурните детайли, по които е била изменена
терасата от ищците. Въззивният съд счита, че
експертните изводи са обосновани и компетентни предвид това, че вещите лица
като специалисти в съответната област и след запознаване с материалите по
делото са стигнали до определени заключения.
Въз основа на гореустановените
фактически положения въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва да се разгледат релевираните в жалбата оплаквания по отношение на
правилността на изводите на СРС.
По делото е бил
предявен иск с правно основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ. Първоинстанционният
съд в доклада си е квалифицирал иска си по чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД, въз основа на което е разпределил доказателствената
тежест по делото. В крайния си акт по същество на спора съдът е преквалифицирал
иска по горното основание, като е посочил, че доказателствената
тежест не се променя. С изрично определение въззивният
съд е разпределил доказателствената тежест по иска по
чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, с което въззивният съд счита,
че е отстранил порока, допуснат от СРС.
Разпоредбата
на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена
отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и
бездействия. Разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г.
постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в
експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на
строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен
ред.
Цитираните разпоредби
уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за
проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството. За
уважаване на исковата претенция е необходимо провеждането на пълно и главно
доказване при доказателствена тежест за ищеца, че
изпълнението на строителните и монтажни работи е в отклонение от инвестиционния
проект и в нарушение на строителните правила и норми, както и - в пряка
причинна връзка с това да е възникнала щета или пропусната полза в патримониума на ищеца. За да отхвърли иска, СРС е приел, че
по делото не е доказано наличието на некачествено строителство или причинна
връзка между такова и настъпилите вреди.
Въззивният
съд изцяло се съгласява с тези изводи. Нито
от свидетелските показания, нито от заключенията по назначените експертизи или
събраните писмени доказателства, може да се установи с необходимата
категоричност, че твърденият теч е следствие от некачественото изпълнение на
ответното дружество и оттам – в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с направените разходи за ремонт, а не от предприетите от ищците действия
по преустройство на терасата им и преместване на сифона.
Предвид изложените в жалбата доводи по
отношение на доказателствения анализ (и липсата на
такъв на някои доказателства), извършен от районния съд, следва да се отбележи,
че липсват основания, които да
мотивират въззивния съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени релевантните по
делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване.
Въззивният съд не счита, че са налице съмнения в правилността на
експертните заключения предвид направените оплаквания във въззината
жалба касателно вероятност на изводите – вещите лица
на база твърденията на страните и представените от същите доказателства посочват
какви експертни заключения могат да се направят. По делото липсват данни
страните да са оспорили приемането на експертните заключения.
Несъстоятелни са доводите в жалбата,
че от свидетелските показания се установявало некачественото строителство,
извършено от ответното дружество, предвид направения от въззивната
инстанция собствен разбор на гласните доказателства. От свидетелските показания
се установява, че преди преместването на сифона е имало теч в имота, но
ответникът е предприел действия по отстраняването му, след което ищците са
продължили с ремонтната дейност на терасата, като са преместили проблемния
сифон, като по делото са събрани данни, че има вероятност именно това да е
компрометирало хидроизолацията, причинявайки събиране на вода и течове.
Въззивният
съд не се съгласява с доводите, че предвид показанията на свидетеля С.К.Я. логичен
бил изводът, че извършеното строителство на целия блок не било качествено и не
съответствало на изискванията за този вид дейности. Както вече беше посочено,
показанията на този свидетел са общи и не обслужват разпределената доказателствена тежест предвид спорното право, касаещо конкретния имот. Несъстоятелно е отнасянето на
показанията на свидетеля за цялата сграда към строителството на конкретния
самостоятелен обект в нея.
Противоречиво звучат доводите в жалбата
и касателно анализа на показания на свидетеля Й.М.В.
– веднъж се твърди, че същите не следва да се кредитират поради съмнение за
пристрастност на свидетеля, а от друга страна въззивниците
се позовават, че в показанията му също се установявало, че изпълнението на
терасата било некачествено и вследствие на това апартаментът на ищците се
наводнявал непрекъснато. Както вече беше посочено, въззивният
съд не констатира основания за съмнение в тенденциозността свидетелските му
показания.
Следва да се отбележи, че именно в доказателствена тежест на въззивниците
– ищци е да ангажират доказателства и да установят, че недостатъците в СМР-тата са следствие на виновното поведение на ответното
дружество, а в доказателствена тежест на ответника -
да докаже възраженията си в тази насока. Предвид разпределената доказателствена тежест и събраната доказателствена
маса, въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
счита, че ищците не са провели пълно и главно доказване на предпоставките за
претенцията си. В допълнение следва да се отбележи, че в жалбата е дадено
погрешно тълкуване на изводите на вещото лице в депозираната пред исковия съд
експертиза. Вещото лице е посочило, че след направена справка в техническия
отдел на НАГ – Столична община не е открило
техническа документация за архитектурните детайли, по които е била изменена
терасата от ищците, а не за изпълнените архитектурни детайли от строителя.
По изложените
съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на
делото на въззиваемата страна се дължат разноски,
като същата претендира сумата в размер на 984,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, за
уговарянето и заплащането на което хонорар по делото са представени
доказателства. Предвид това, въззивният съд счита, че
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
насрещната страна посочените разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20231490/21.10.2020,
постановено по гр.д. № 77 по описа за 2020 на СРС, I ГО, 35-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатят на „М.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 984,00 (деветстотин
осемдесет и четири) лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.