Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на шести август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 7544
по описа за 2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 19200 от
10.07.2020 г., подадена от “Е.М.“ЕООД - длъжник
по изпълнително дело № 20208600400507 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу Постановление за разноски от
01.07.2020 г., постановено по цитираното изпълнително дело, в частта, с която е намален адвокатския
хонорар до размера на сумата от 200.00 лева.
Жалбоподателят поддържа, че съгласно редакцията на чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-нататък Наредба № 1/09.07.2004 г.) след влизане в сила на Решение на ВАС от 15.05.2020 г., възнаграждението на
адвоката на взискателя за образуване на изпълнително дело е в размер на 100.00
лева. Същевременно от ЧСИ М.определено възнаграждение в размер на 200.00 лева,
което било неправилно, а и несъответстващо на действията, извършени от
пълномощника на взискателя по изпълнителното дело. Искането е да се намали
размера на адвокатския хонорар до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Заявена е претенция за присъждане на разноски за настоящото
производство.
Взискателят М.И.Н., чрез пълномощник –
адвокат П.Х., е взел становище по жалбата, с което е оспорил същата изцяло, като неоснователна по изложените в нея
оплаквания за неправилност на действията на ЧСИ. Претендира присъждане на
разноски.
ЧСИ В.М.
е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
в които излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като с оглед
действията на пълномощника на взискателя, който подал молба за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника, можело да се приеме, че е налице
представителство и защита по изпълнителното дело – т. е., че е налице и
хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и в отговора на жалбата, и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по
изпълнението и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие,
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително
дело № 20208600400507 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба от 24.06.2020 г. на взискателя М.И.Н., подадена чрез
пълномощник - адвокат П.Х., срещу длъжника “Е.М.“ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 23.06.2020 г. от Софийския районен съд, за
следната сума: 1323.37 лева разноски по гр. дело № 28196 по описа за 2019 г. на
съда. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е било осъществено възлагане на ЧСИ М.да извършва действия
по чл. 18 ЗЧСИ, включително и да определя начина на изпълнението. Заявена е била
и претенция да бъде събран и адвокатски хонорар в размер на 361.32 лева.
Посочената сума е вписана в приложения договор за правна защита и съдействие (на л. 3 от изпратеното копие на изпълнителното дело). Същият удостоверява, че между взискателя и
пълномощника е договорено и заплатено в брой претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 361.32 лева.
С Разпореждане
на ЧСИ М.от 24.06.2020 г., постановено в деня на подаване на молбата, е
образувано изпълнителното дело и е разпоредено в т. 5 от същото да се извършат,
в случай на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, действията по обезпечаване и реализиране
на взискването. Независимо от това, с молба от 25.06.2020 г. взискателят М.Н., чрез
пълномощника – адв. Х., поискал ЧСИ М.на извърши имуществено проучване на
длъжника и да установи банкова сметка *** “ОББ“АД, като при налични суми по
същата, да наложи запор.
Поканата за
доброволно изпълнение (ПДИ) е връчена на длъжника на 26.06.2020 г. (разписка на
гърба на л. 17 от изпълнителното дело). С молба, вх. № 18465 от 01.07.2020 г. “Е.М.“ЕООД
е оспорил разноските по изпълнението, като е сочил, че адвокатският хонорар е
прекомерен и следва да се намали, като се вземе предвид актуалната редакция на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., както и да се намали
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. По тази молба ЧСИ е произнесъл
обжалваното Постановление за разноските, с което е намалил размера на приетите
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от 361.32 лева на
200.00 лева, както и пропорционалната такса от 185.74 лева на 170. 24 лева.
Длъжникът “Е.М.“ЕООД
е останал недоволен от размера на така
определения адвокатски хонорар и е подал настоящата частна жалба срещу Постановлението
от 01.07.2020 г. в тази му част. Произнасянето на ЧСИ М.досежно размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не
е атакувано от длъжника и Постановлението
от 01.07.2020 г. не е предмет на обжалване в тази му част.
Длъжникът на 07.07.2020
г. е превел по сметка на ЧСИ М.сумата по ПДИ, редуцирана с горните разноски за
адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (видно от документ на л. 29 от изпълнителното дело).
При тази
фактическа установеност съдът приема, че от ЧСИ М.неправилно е приложен релевантния за определяне размера на
разноските подзаконов нормативен акт, а именно – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С влязло в сила на 15.05.2020 г.
(преди образуване на процесното изпълнително дело) Решение № 5419 на ВАС (обн. в ДВ, брой
45 от 15.05.2020 г.),
са отменени, като нищожни, редица разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г.,
включително и текстове от чл. 10 от цитирания подзаконов нормативен акт. В тази
й редакция разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда,
че за образуване на изпълнително дело възнаграждението на адвоката, пълномощник
на страната по изпълнителното дело, е 100.00 лева. Искането за присъждане на
разноски от взискателя е заявено, съответно и самият договор за правна защита и
съдействие е сключен по време на действието на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. в посочената редакция.
Същевременно от данните по изпълнителното
дело може да се обоснове с категоричност извод, че единствените усилия на
представляващия взискателя адвокат са сведени до подписване на молбата за
образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на
която и без да представлява отделно действие по защита, е възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Последващото посочване на
изпълнителен способ с молбата от 25.06.2020 г. (на
л. 8 от изпълнителното дело), не
съставлява действие по принудително събиране на парично вземане, тъй като не е
сторено при подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, а
последното се явява нарушение на
изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК, предвиждащо, че с молбата за образуване на
изпълнението следва да се посочи и начинът на изпълнение. Постъпилата сума в погашение
на вземанията по ПДИ, както се установи, е внесена от длъжника “Е.М.“ЕООД на
07.07.2020 г. Ето защо съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респективно не
са били извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
(в посочената й редакция).
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. (в
посочената й редакция), в размер
на 100.00 лева за депозиране
на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да
остане в тежест на взискателя
М.И.Н., който се е съгласил да го заплати
при свобода на договарянето.
По изложените съображения Постановлението от 01.07.2020 г. в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на ответника по
жалбата – взискателят М.И.Н., е неоснователна, с оглед изхода от делото.
Претенцията на жалбоподателя–
длъжник “Е.М.“ЕООД, за присъждане на разноски за настоящото производство също е
неоснователна, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод
жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 01.07.2020 г. по
изпълнително дело № 20208600400507 на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на
действие СГС, в обжалваната част, като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските по изпълнително дело № 20208600400507 по описа на ЧСИ В.М., за
адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя М.И.Н. – до размера на
сумата от 100.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на “Е.М.“ЕООД
и на М.И.Н., за присъждане на разноски за настоящото производство, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.