Мотиви
по НОХД 3509/18г. по описа на СГС, НО, 10 състав
Производството е образувано въз
основа на обвинителен акт на СГП срещу подсъдимия К.А. за извършено от него
престъпление по чл. 278а, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1,
пр. 2 от НК – за това, че на 02.04.2015 г. в гр. София, Митница - Аерогара
София, направил опит да изнесе извън границите на страната без съответно
разрешение културни ценности - 82 броя монети, представляващи 1/5 тетрадрахми, сечени при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр.
Хр.), всяка една от които представлява движима културна ценност по смисъла на
чл. 7, ал.1 и ал. 2, чл. 6, т. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 146, ал.
3 от ЗКН на обща стойност 32 800, 00 лв. (тридесет и две хиляди и
осемстотин лева).
В производството пред съда подсъдимият
упражнява правото си да даде обяснения, с които по същество се оспорва както
обективния, така и субективния състав на
престъплението, в което е обвинен.
В
лична защита изтъква, че отношенията му със св. М. били
влошени във връзка с проект на този свидетел преди инкриминирания период,
свързан с Конго, както и че след този случай са депозирани показания от същия
свидетел по настоящото наказателно производство. В последната си дума подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Прокурорът
не поддържа обвинението. В предложения от него анализ на доказателствения
материал приема, че не
се установява посочените от обвинението 82 броя монети, подробно описани по
външни характеристики в обвинителния акт, да представляват движима културна
ценност по смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 2, чл. 6, т. 1, чл. 2, т. 1 и чл. 146,
т. 3 ЗКН. В тази връзка прокурорът изразява становище, че така повдигнатото
обвинение, за което подсъдимия К.А. е предаден на съд, се явява несъставомерно от обективна страна поради липса на годен
предмет, а именно културна ценност. Твърди се, че е доказано знанието на
подсъдимия какво точно изпраща на свидетеля М. на територията на САЩ, но това
поведение се явява несъставомерно, не само по чл.
278а, ал. 4 НК, но и по останалите
състави в особената част на НК, които защитават обществените отношения по
опазване на културното ни наследство. В тази връзка е предложен анализ на установената по делото фактология,
която според прокурора не би могла да
бъде съставомерна и по чл. 278б прим НК, тъй като по никакъв начин не е установено подсъдимият да е произвел, предметите,
открити от митническите органи. В хода на съдебните прения тази категория
веществени доказателства са определени като фалшификати с уточнението, че
липсва легален термин за това.
Защитникът на подсъдимия предлага на
съда да постанови оправдателна присъда по обвинението на подсъдимия. От своя
страна се солидаризира с изводите на държавното обвинение, свързани с липсата
на годен предмет на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия. Изтъква се обаче, че деянието на подсъдимия не
осъществява и субективния състав на престъпление по чл. 278а, ал. 4 НК. В
подкрепа на своите изводи защитата изтъква, че обясненията на подсъдимия са
годен източник на доказателства, който достоверно възпроизвежда фактите по
случая, както и че св. М. с показанията си затаява факти, които могат да уличат
самия него в извършването на престъпление. Акцентира се върху противоречия и в
подвеждаща информация в показанията на
св. М., които според защитата били продиктувани от интереса на този свидетел да
се установи, че той не е знаел за съдържанието на пратката. Защитата навежда
довода, че всяко едно лице със средна степен на информираност и опит в дейност,
свързана с международни пратки, би могло да очаква щателна митническа проверка
на употребявана техника, поради което начинът да бъдат изнесени каквито и да е
предмети именно по този начин, бил нескопосан. Защитата подчертава, че изборът
на начин, по който да бъдат пренесени през границата на страната монепотодобни предмети, давал сам по себе си ясен сигнал, че тези
предмети не са автентична културна ценност по смисъла на ЗКН. Защитата изтъква,
че подсъдимият бил поставен пред необходимостта сам да ангажира доказателства
за своята невинност с установяването на свидетели и веществени доказателства за
нуждите на допълнителни експертни изследвания. В заключение, защитата моли
подсъдимият да бъде изцяло оправдан по обвинението, с което е предаден на съд.
Съдът, след като обсъди становищата
на страните, доказателствата по делото, преценени отделно и в съвкупност,
намира за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К.А.А. е български гражданин, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с висше образование, женен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.А. и свидетелят М.М. се познавали от 2010 г, когато и двамата живеели в САЩ. Св. М.
се занимавал с покупка и препродажба на недвижими имоти, а подсъдимият - със
строителство. Считано от 22.04.2010г. св. М. е със статут на постоянно
пребиваващ на територията на САЩ.
По – късно, през 2013г. подсъдимият А.
и св. М. попаднали в една обща среда по повод престоя им в арест на територията
на САЩ, където били задържани по различни наказателни производства. За подс. А. бил регистриран арест на на
05.11.2013г., както и на 23.09.2014г. (л. 386, том 1, СП, СГС). За св.М. М.
било регистрирано задържане в арест на 17.01.2013г., без данни за
продължителност на престоя. Воденото срещу подсъдимия наказателно производство било
по обвинение за съпричастност към престъпна дейност, свързана с инсталиране на скимиращи устройства на АТМ, а срещу св. М. – за измама, като
по време на пребиваването си в ареста подсъдимият А. разказал на св. М., че към
тази дейност бил съпричастни и други двама български граждани – С.Г. и неговият
брат. Така познанството между св. М. и подсъдимия се задълбочило през 2014г. по повод
задържането им в местата за лишаване от свобода от съдебните власти на
територията на САЩ. След като подсъдимият А. бил депортиран от територията на
САЩ на 06.11.2014г. (л.387, СП, СС, I том) и на 07.11.2014г. се завърнал в България
(л.987, СП, СГС, III том), а св. М. бил освободен поради прекратяване на
наказателното производство срещу него, те продължили да поддържат отношения във
връзка с различни инвестиционни планове, както и във връзка с отношения с общи
познати.
В периода от 2009г. до 2015г. св. М.
се занимавал с търговска дейност в САЩ, която включвала покупка на недвижими
имоти от финансови институции и препродажбата им след ремонтна дейност,
организирана от него. Междувременно св. М.
по време на свой престой на езерото Мичигън, САЩ, се
запознал лично с лице, което преди това било част от обкръжението на
подсъдимия, а именно със С.Г.. При
неустановени обстоятелства чрез С.Г. св. М. установил възможност за контакт и с
българския гражданин Т.Н., който по същото време трайно пребивавал във
Великобритания.
След като подсъдимият А. бил
депортиран от територията на САЩ през 2014г., се установил отново в България и
започнал търговска дейност с личната си фирма ЕТ „П.– К.А.”, чиито основен
предмет бил закупуването на употребявана или нова техника в България и
препродажбата й в САЩ. Обичайно като получатели на пратките подсъдимият
посочвал членове на своето семейство, постоянно пребиваващи по същото време в
САЩ.
На неустановена дата в началото на 2015 г. преди инкриминирания случай
подсъдимият А. се обадил на М. и го помолил да отиде до къщата на семейство А.
в град Чикаго и да приеме пратка, която бил адресирал до собствената си съпруга.
В разговор със св. М. подсъдимият обяснил, че съпругата му била на работа, както
и че пратката е изпратена чрез курирерска фирма за
доставки „Ди Ейч Ел“. Около две-три седмици след това с подсъдимия А.
се свързалТ.Б.Н., трайно пребиваващ през този период
във Великобритания и общ познат на подсъдимия и св. М., като го помолил да изпрати от България в САЩ пощенска пратка от свое име, с цел да бъде
ползвана договорената от подсъдимия отстъпка като клиент на „DHL експрес България” АД. Подсъдимият се
съгласил. В периода от началото на март 2015г. до внезапната кончина на Т.Н.
във Великобритания (12.03.2015г.) между него, подсъдимия и св. М. била
проведена неустановена мобилна комуникация, в хода на която св. М. предоставил
адреса си в САЩ-15 Westlake Drive 60010 Berrington II Illinois USA, необходим за адресирането на инкриминираната пратка с
фактически одател Т.Н.. Към инкриминирания период
комуникацията и точното съдържание на уговорките между подсъдимия А. и св. М.
са неустановени.
След
завръщането си в България през 2014г. подсъдимият
А. започнал да се занимава с търговска дейност чрез личната си фирма ЕТ „П.– К.А.”,
като организирал продажби на употребявана техника, която изпращал или на
членове от своето семейство в САЩ, за да я препродадат
от своя страна на купувача, или директно на получател в САЩ. Посочената фирма,
управлявана и представлявана от подсъдимия, била регистрирана в DHL
с клиентски код ********* с договорени отстъпки
съгласно договор между DHL – Експрес – България. През календарната 2015г. били
регистрирани множество пратки с изпращач ЕТ „П.”, включително инкриминираната
(л. 836-869, 2 том СП). Такива пратки са адресираните до фирма Techny RD по товарителница ********** от
10.02.2015г., по товарителница ********** от 05.03.2015г., по товарителница
********** от 10.03.2015г., по товарителница ********** от 30.03.2015г., при
които били обявени употребявани електроуреди с получател А.А.(дъщеря
на подсъдимия). След инкриминирания период такава била пратката по
товарителница **********, адресирана до получател в САЩ В.Г., изпратена на
29.07.2015г., товарителница с номер ********** от 14.10.2015г. с получател друг
член от семейството на подсъдимия – З.А. На неустановена дата до 30.03.2015г.
неустановено по делото лице при неустановени обстоятелства подготвило
инкриминираната пратка с фактически подателТ.Б.Н.,
като в три броя рутери, марка „Motorola” били поставени 82
броя монети, както следва:
1.
Монета № 1 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 - 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразен под краката на
конника кривакът на Херакъл, а над него - надпис Ф1А1ППОУ, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр.Амфиполис.
2.
Монета № 2 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, с изобразен върху реверса конник в галоп на
дясно, с изобразен монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис под краката на конника, с надпис над него Ф1А1ППОУ, като малка част от буквата Ф излиза
извън очертанията на монетата и и тази
част от нея не се вижда, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
3.
Монета № 3 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм., с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, като под краката на конника са изобразени символите
тризъбец и диадема, над него се чете
надпис Ф1А1ППОУ, а монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
4.
Монета № 4 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм.,
с изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, с
изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, като
под краката на конника се намира монограм AI на
монетарницата в гр.Амфиполис, а над него се чете
надпис Ф1А1ППОУ и буквата Ф излиза извън монетата и малка част от нея се вижда,
като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена
при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
5.
Монета № 5 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм.,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, в ърху реверса с изобразен конник в галоп на дясно държащ палмов
клон, с изображение на светкавица под краката на конника, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
6.
Монета № 6 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм. ,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен
върху реверса конник в галоп на дясно, като под
краката на конника се намира бръмбър /вероятно скарабей/, над него
се чете надпис Ф1А1ППОУ и монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
7.
Монета № 7 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм, с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен
върху реверса конник в галоп на дясно, като под краката на конника се намира светкавица
монограм N и звезда, над него се чете надпис Ф1А1ППОУ, а монетата
представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
8.
Монета № 8 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм ,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки с изобразен
върху реверса конник в галоп на дясно, като под
краката на конника се намира монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис, а над него се чете надпис Ф1А1ППОУ, буквата Ф
излиза извън монетата и малка част от нея се вижда, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
9.
Монета № 9 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм ,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен
върху реверса конник в галоп на дясно, като под
краката му се намира монограм АМ на
монетарницата в гр.Амфиполис, а над него се чете
надпис Ф1Л1ППОУ и монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
10.
Монета № 8 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12- 14 мм, с
изобразена върху аверса на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, а върху реверса
с изобразен конник в галоп на дясно, с
монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис под краката на конника, като над него се чете
надпис Ф1Л1ППОУ и монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 — 336 г.пр. Хр.).
11.
Монета № 11 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм., върху аверса
с изобразена глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки,
върху реверса с изобразен конник в галоп на
дясно, под краката на конника с
изобразен символ диадема, а над него - надпис OIAI11110Y, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
12.
Монета № 12 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм., върху аверса с изобразена глава на бог Аполон в профил на дясно
оградена с изпъкнали точки, върху реверса с изобразен
конник в галоп на дясно държащ палмов клон, под краката на конника се намира
светкавица, а над него се чете надпис Ф1Л1ППОУ, който излиза частично от ръба
на монетета, като същата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
13.
Монета № 13 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм., върху аверса с изобразена глава на бог Аполон в профил на дясно
оградена с изпъкнали точки, върху реверса с изобразен
конник в галоп на дясно държащ палмов клон, под краката на конника се намира
светкавица, а над него се чете надпис Ф1А1ППОУ, който излиза частично от ръба
на монетета и същата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
14.
Монета № 14 от плик първи, съдържащ 27 монети,
е с размер около 12-14 мм, с изобразена върху аверса глава на бог Аполон в
профил на дясно оградена с изпъкнали точки,
върху реверса с изобразен конник в галоп на
дясно с вдигната за поздрав ръка. Под краката на конника се намира монограм N, а над него се чете надпис Ф1Л1(в ляво) и ППОУ(в дясно), като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
15.
Монета № 15 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 -14 мм, с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, с изображение на конник на реверса, леко изместено при отсичането на монетата в ляво
поради, като началната част от надписа Ф1А1ППОУ излиза частично от ръба на монетета ш не се вижда, под краката на конника е изобразен
лавров клон и монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
16.
Монета № 16 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм, с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки с изобразен
върху реверса конник в галоп на дясно, като под
краката на конника се намира светкавица монограм N и звезда, а над
него се чете надпис Ф1А1ППОУ и монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
17.
Монета № 17 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 -14 мм ,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, като
изображението на конника на реверса е леко
изместено при отсичането на монетата в ляво, поради което началната част от
надписа Ф1Л1ППОУ, която излиза частично от ръба на монетета,
не се вижда. Под краката на конника е изобразен лавров клон и монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Амфиполис.
18.
Монета № 18 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм, с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, с монограм N под краката на
конника, а над него се чете надпис Ф1Л1 (в
ляво) и 1ШОУ (в дясно), като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
19.
Монета № 19 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 - 14 мм,
с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с вдигната за поздрав ръка, като под краката на
конника е изобразен тризъбец, а над него се чете надпис Ф1А1ППОУ и монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
20.
Монета № 20 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразен върху реверса глава на бог Аполон в профил
на дясно и с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, а под краката на конника изобразена светкавица, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
21.
Монета № 21 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 - 14 мм с
изобразен върху реверса глава на бог Аполон с лавров
венец в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, а под краката на конника
изобразен лавров клон, а над него надпис Ф1А1ППОУ, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Амфиполис.
22.
Монета № 22 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 -14 мм. с
изобразена върху реверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразен символ диадема под краката на конника,
като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена
при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
23.
Монета № 23 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм. с изобразен върху аверса символ
диадема глава на бог Аполон в профил на дясно оградена с изпъкнали точки,
а върху реверса
- с изобразен конник в галоп на дясно, под краката на конника с изобразен
монограм F, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II (359 — 336
г.пр. Хр.).
24.
Монета № 24 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена е изпъкнали точки, а върху реверса с
изобразен конник в галоп на дясно, като под краката на конника е с изобразен символ
диадема, а над него се чете надпис OIAIIJULIOY и монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.).
25.
Монета № 25 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, а върху реверса
с изобразен конник в галоп на дясно, под краката на конника се намира монограм N и звезда, а над него се чете надпис OIAinilOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
26.
Монета № 26 от плик първи, съдържащ 27 монети,
с размер около 12-14 мм с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с
изображение на конника на реверса, което е леко
изместено при отсичането на монетата в ляво, като надписът OIAinilOY, който излиза от ръба на монетaта и се виждат ясно последните му
четири букви, като под краката на конника е изобразена светкавица и монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
27.
Монета № 27 от плик първи, съдържащ 27
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, върху реверса с изобразен конник в галоп на
дясно, като под краката на конника е изобразен лавров клон, а над него се чете
надпис Ф1А1ППОУ и монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
28.
Монета № 1 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, а
върху реверса -с изобразен конник в галоп на
дясно, с изобразен монограм N и звезда под
краката на конника, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр.Пела.
29.
Монета № 2 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, а върху реверса -с изобразен конник в галоп на дясно, като под
краката на конника е изобразен кривакът на Херакъл и монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр.Амфиполис.
30.
Монета № 3 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, а под краката на
конника - изобразен кривакът на Херакъл, а над него
- надпис Ф1Л1ППОУ, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр.Амфиполис.
31.
Монета № 4 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изображение върху реверса,
което е отсечено отместено в дясно, поради което се виждат ясно само първите
три букви от надписа OIA(IHQOY), с
изображение на тризъбец под конника в гълоп на дясно, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
32.
Монета № 5 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изображение върху аверса на глава на младеж /бог Аполон/ в профил на
дясно, а върху реверса - с изобразен конник в галоп
на дясно, а под краката на конника – с изображение на кривака на Херакъл, както и на надпис Ф1Л1ППОУ над него, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр.Амфиполис.
33.
Монета № 6 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изображение върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, а
върху реверса
- с изобразен конник в галоп, като изображението върху реверса е отсечено отместено в ляво, поради което се виждат
ясно само последните три букви от надписа (Ф1А1ЩПОУ), изображение на светкавица
под краката на конника, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
34.
Монета № 7 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 - 14 мм с
изображение върху аверса на глава на младеж /бог
Аполон/ в профил, на дясно оградена с изпъкнали точки, с изображение върху реверса конник в галоп на дясно, с изображение на монограм MI под краката на конника, а над него - изображение на надпис Ф1Л1ППОУ, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
35.
Монета № 8 от плик втори, съдържащ 26 монети, е
с размер около 12- 14 мм с изображение върху аверса
на глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, а върху реверса - с изобразен конник в галоп на дясно, като
под краката на конника - с изобразен символ диадема, а над него на надпис OIAinilOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
36.
Монета № 9 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса
- с изобразен конник в галоп на дясно, с изображение на монограм AI под краката на
конника, а над него - с изобразен надпис, който наподобява
Ф1Л1ППОУ, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
37.
Монета № 10 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, а под краката на конника - с изобразена светкавица, а над него – с надпис,
който наподобява Ф1Л1ППОУ, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
38.
Монета № 11 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса - с
изобразен конник в галоп на дясно, а под краката на конника - с
изобразен тризъбец, а над него надпис Ф1А1(ППОУ), от който последните
четири букви са частично отрязани, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
39.
Монета № 12 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 — 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, а под краката на
конника - с изобразен монограм Е, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
40.
Монета № 13 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, а под краката на конника –
с изобразен тризъбец, а над него надпис
Ф1А1ППОУ, като монетата представлява 1/5
тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359
- 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
41.
Монета № 14 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразено оенохое под краката на конника, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 — 336 г.пр.Хр).
42.
Монета № 15 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразен лавров клон под краката на конника,
а над него - надпис OIAIlillOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Амфиполис.
43.
Монета № 16 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, на монограм N
- под краката на
конника, а над него - надпис Ф1А1(в
ляво) и 111ЮУ(в дясно), разделени от главата на конника, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
44.
Монета № 17 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса - с изобразен конник в галоп на дясно, който
държи палмов клон в ръката, под краката на конника - с изобразен монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис, над него - надпис Ф1Л1ППОУ, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
45.
Монета № 18 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, с изобразен върху реверса конник в
галоп на дясно, под краката на конника -
с изображение на лавров клон, над него -
надпис Ф1А1ППОУ, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
46.
Монета № 19 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, под краката на
конника - с изобразен символ каузия диадема, а над него се чете надпис Ф1А1ППОУ, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Амфиполис.
47.
Монета № 20 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 - 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с монограм N под краката на конника, над него в ляво - надпис Ф1А1 в дясно, като се визуализира само
долната част от оставащия надпис ППОУ(в дясно) и монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
48.
Монета № 21 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм, с
изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с
изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с
монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис под краката на конника се намира, а над него - надпис Ф1Л1ППОУ, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
49.
Монета № 22 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразен символ каузия диадема под краката на конника, над него
- с надпис Ф1А1ПП0У, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
50.
Монета № 23 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 - 14 мм с изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с
изобразен конник върху реверса конник, в галоп на
дясно, с изобразен монограм AI под краката на конника, а над него - надпис Ф1А1(в ляво) и
ППОУ(в дясно), разделен от главата, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела;
51.
Монета
№ 24 от плик втори, съдържащ 26 монети,
с размер около 12 -14 мм с изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразенп върху реверса конник в
галоп на дясно, на монограм AI - под краката на конника, над него - изображение на надпис Ф1Л1(в ляво) и 111ЮУ(в дясно), разделен от главата на
конника, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела;
52.
Монета № 25 от плик втори, съдържащ 26
монети, с размер около 12 -14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен конник в галоп на
дясно върху реверса, с изобразен монограм AI под краката на
конника, над него – с изобразен надпис OIAIimOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
53.
Монета № 26 от плик втори, съдържащ 26 монети,
е с размер около 12 - 14 мм с изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с
изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с
изобразен монограм F под краката на конника, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 — 336 г.пр. Хр.).
54.
Монета № 1 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
55.
Монета № 2 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразен монограм AI на монетарницата
в гр.Амфиполис под краката на конника, над него - надпис Ф1Л1ППОУ, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
56.
Монета № 3 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с изобразена върху аверса
глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с
изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, под
краката на конника - с изобразен символ диадема, а над него - надпис
Ф1Л1ППОУ, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
57.
Монета № 4 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно,под краката на конника с изобразен символ диадема, а
над него - надпис Ф1А1(ППОУ), като последните четири букви е визуализират само
в долната си част и монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
58.
Монета № 5 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, под краката на конника с изобразен монограм F, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
59.
Монета № 6 от плик три, съдържащ 26 монети, е с
размер около 12-14 мм с изобразена върху аверса глава
на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно оградена с изпъкнали точки, с
изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, с
изобразен под краката на конника монограм N, а над
него - надпис Ф1А1(в ляво) и ППО (в
дясно), разделени от главата на конника, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
60.
Монета № 7 от плик три, съдържащ 26 монети, с размер около 12-14 мм с изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно,
оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразен под краката на конника монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис, а над
него - надпис Ф1Л1ППОУ, като буквата Ф
излиза извън монетата и се визуилизира малка част от
нея, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 -
336 г.пр. Хр.).
61.
Монета № 8 от плик три, съдържащ 26 монети, с размер около 12-14 мм с изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/ в профил на дясно
оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразен под краката на конника кривак на Херакъл,
а над него се вижда долната част от надпис, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр.Амфиполис.
62.
Монета № 9 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12-14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, с изолразен върху реверса конник в галоп на дясно, с изобразенв
под краката на конника монограм IA на монетарницата в гр.Амфиполис, а над него
- надпис Ф1А11ШОУ, като монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
63.
Монета № 10 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон с лавров
венец в профил на дясно, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразен под краката на конника лавров клон, а над
него - надпис OIAinnOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Амфиполис.
64.
Монета № 11 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон с лавров
венец в профил на дясно, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, под краката на
конника - с изобразен лавров клон, а над него - надпис
Ф1А1ППО, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
65.
Монета № 12 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразен монограм AI на
монетарницата в гр.Амфиполис под краката на конника,
над конника - надпис Ф1А1(в ляво) и ППО
(в дясно), разделени от главата му, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
66.
Монета № 13 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса
конник в галоп на дясно, с изобразена под краката на конника диадема, а над
него - надпис OIAIIinOY, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.).
67.
Монета № 14 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно частично оградена с изпъкнали точки, с изобразен върху реверса конник в галоп на дясно, под краката на
конника - изобразен кривакът на Херакъл,
а над него - надпис Ф1А1ППОУ, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр.Амфиполис.
68.
Монета № 15 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно частично оградена от дясно с изпъкнали точки, върху реверса с изобразен конник в галоп на дясно, под краката на конника - с изобразен тризъбец, а над него - надпис Ф1А,
като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена
при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
69.
Монета № 16 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с изобразена
върху аверса глава на младеж /бог Аполон/ в профил на
дясно частично оградена от изпъкнали точки, върху реверса
с изобразен конник в галоп на дясно, под краката на конника с изобразен
тризъбец, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
70.
Монета № 17 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно частично оградена от горе с изпъкнали точки, върху реверса с изобразен конник в галоп на дясно, под краката на
конника с изобразен символ диадема, а над него се чете надпис Ф1А1ППОУ, като
монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при
македонския цар Филип II (359 — 336 г.пр. Хр.).
71.
Монета № 18 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, върху реверса с изобразен конник в
галоп на дясно. Под краката на конника се намира светкавица. Монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
72.
Монета № 19 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на младеж /бог Аполон/
в профил на дясно, върху реверса с изобразен конник в
галоп на дясно. Монетата представлява 1/5 тетрадрахма
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
73.
Монета № 20 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, върху реверса е изобразен конник в галоп на
дясно, под краката на конника се намира монограм AI на
монетарницата в гр.Амфиполис, над конника -
надпис Ф1ЛШПОУ, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
74.
Монета № 21 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, частично оградена от горе с изпъкнали точки, върху реверса с изобразен конник в галоп на дясно, като под
краката на конника се намира монограм AI на монетарницата в гр.Амфиполис, а над конника се чете надпис Ф1Л1ППОУ и монетата
представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския
цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
75.
Монета № 22 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, върху реверса
с изобразен конник в галоп на дясно, под
краката на конника с изобразена каузия с диадема,
като монетата представлява 1/5 тетрадрахма сечена при
македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
76.
Монета № 23 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, върху реверса с изобразен конник в галоп на
дясно, под краката на конника с изобразена диадема, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.).
77.
Монета № 24 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса с
изобразен конник в галоп на дясно, под краката на конника с изобразен монограм F., като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
78.
Монета № 25 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм, с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса с
изобразен конник в галоп на дясно, като под краката на конника - с
изобразен монограм N и звезда, а над него - надпис Ф1А1, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма, сечена при македонския цар Филип II (359 - 336
г.пр. Хр.) в монетарницата на гр. Пела.
79.
Монета № 26 от плик три, съдържащ 26
монети, с размер около 12- 14 мм, с
изобразена върху аверса глава на бог Аполон в профил
на дясно, оградена с изпъкнали точки, върху реверса с
изобразен конник в галоп на дясно, като под краката на конника – с изобразена
светкавица и монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Пела.
80.
Монета № 1 от плик четири, съдържащ 3
монети, с размер около 12- 14 мм, с
неустановено изображение върху аверса, с изображение на
конник на реверса, леко изместено при отсичането на
монетата в ляво, с надписа Ф1А1ППОУ над конника, с изобразен лавров клон под
краката на конника, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.) в монетарницата на
гр. Амфиполис.
81.
Монета № 2 от плик четири, съдържащ 3
монети, с размер около 12- 14 мм, върху аверса с изобразена глава на бог Аполон в профил на дясно,
оградена с изпъкнали точки, с неустановено изображение върху реверса, като монетата представлява 1/5 тетрадрахма,
сечена при македонския цар Филип II (359 - 336 г.пр. Хр.).
82.
Монета
№ 3 от плик четири, съдържащ 3 монети, с
размер около 12- 14 мм с изобразена върху аверса
глава на бог Аполон в профил на дясно, оградена с изпъкнали точки, с неустановено
изображение върху реверса, като монетата представлява
1/5 тетрадрахма сечена при македонския цар Филип II
(359 - 336 г.пр. Хр.),
Всяка една от изброените монети
наподобявала движима културна ценност, която според класификацията на чл.51 т.2
(ЗКН) се отнася към научната културна област на археологическите движими ценностти чл.53 т.1 от Закона на културното наследство
(ЗКН). Същите били съвременна изработка, продукт от дейността на неустановено по
делото ателие, най-вероятно - ателието на св. П.Б.В. в Симеоновград, с вероятна
давност на изработката от около 10 години преди инкриминирания период. При
неустановени обстоятелства и от неустановено лице описаните по-горе монети били
поставени в употребявана електроника – в три броя рутери, марка „Моторола”.
При неустановени обстоятелства така
окомплектованите рутери от неустановено лице били отделени като „мостра” и били
предоставени заедно с кашон с неустановен брой рутери наТ.Б.Н. – общ
познат на подсъдимия и св. М.. Лицето Т.Н. от своя страна, доколкото бил
запознат, че подсъдимият ползва отстъпки за услугите на DHL, му телефонирал с молба заедно с
някоя от своите пратки по DHL да изпрати и тази до техния общ познат М.М.. В същото време подсъдимият поддържал епизодични
контакти със св. М., живущ в САЩ и приел с доверие уверенията на лицето Т., че
има уговорка със св. М. за получаване на пратка. На неустановена дата, няколко
дни след провеждане на първия разговор между подсъдимия и Т.Н., а именно - в
началото на март 2015г. лицето Т.Н.
отново инициирало телефонен разговор към
подсъдимия, в който му съобщил, че е възпрепятстван да дойде на среща и ще изпрати
друго лице, което да донесе пратката. Конкретните действия на Т.Н., свързани с
предаването на пратка на неустановено по делото лице с дестинация гр.
Пазарджик, където по същото време пребивавал подсъдимият, били възприети от св.
М. Д. (общ познат на подсъдимия и Т.Н. от общия престой на двамата в
Обединеното кралство). При тази среща между св. Д. и Т.Н., състояла се на
неустановена дата в началото на март 2015г., около 05.03.3015г. в ресторант „Хепи” на площад „Св. Неделя” в гр. София Т.Н. предал
инкриминираната пратка на неустановено лице, известно по делото с лично име
„Явор”. Скоро след това, във връзка със свои ангажименти в областта на
строителството Т.Н. се завърнал във Великобритания, където при неустановени
обстоятелства починал на 12.03.2015г. Значително по-късно след инкриминирания
период фактът на настъпилата смърт бил оповестен от съпругата на Т.Н. в
платформата „Фейсбук”.
Междувременно, на 30.03.2015г.
неустановено по делото лице инициирало обаждане към мобилния телефон на
подсъдимия и се представило от името на Т., като обяснило на подсъдимия, че е
взел телефона му именно от него. В разговора с подсъдимия била уговорена среща
между тях в гр. Пазарджик, където пред неустановено по делото заведение
неустановеното лице предало на подсъдимия кашон с видимо изглеждащи еднакво
рутери, от които три на брой (инкриминираните) били отделени като мостра. По
указания на неустановеното лице подсъдимият следвало да изпрати на посочен от Т.Н.
получател (на техния общ познат – св. М.М.) именно
отделените мостри.
Така на 30.03.2015г. подсъдимият А. с
вече съществуваща регистрация на едноличен търговец в DHL-Експрес България, посочена по-горе,
изпратил две пратки – първата с товарителница ********** с получател неговата
дъщеря Анелия Анчева, САЩ с декларирана стока за износ „употребявани
електроуреди” (л.863 –л. 869, 2 том СП), както и инкриминираната
пратка с номер на товарителница ********** с получател М.М.,
САЩ и с декларирано съдържание „употребявана електроника”.
На 01.04.2015г. св. А.М. – служител в
отдел „Борба с наркотрафика” на летище София работела във връзка със
селектирането на пратки, предназначени за чужбина по метода „анализ на риска”. Проверката
била извършвана на базата на предварително предоставени товарителници,
предназначени за износ. Като рискови били отчитани около 90% от пратките,
съдържащи електроника. Според посочения метод, когато електрониката е
декларирана като употребявана, рискът бил още по-висок. Такова съдържание било
обявено и върху процесната пратка, а именно
–„употребявана електроника”. По указания на св. М. пратката била подложена на
изследване с рентген, в резултат на което били открити описаните по-горе монети,
като същите били визуализирани като кръгли предмети. Проверката била извършена
в склада на „DHL”.
В хода на проверката рутерите били
отворени в присъствието на св. М. и служител по сигурността на DHL, св. Е. и св. С.. Във връзка с
разкритите факти и обстоятелства било изпратено уведомление до подсъдимия, като
изпращач на въпросната пратка, че следва да се яви, за да даде обяснения.
Митническите служители преценили, че
се касае за изключителна археологическа находка и предприели действия за
изясняване на случая със способите, предвидени в Закона за митниците.
Във връзка с констатациите относно процесната транспортна пратка на 29.09.2015г. е образувано
настоящото наказателно производство, като с постановление от 24.10.2017г. към наказателна отговорност е
привлечен подс. А. за престъпление по чл. 278а, ал.
4, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК.
В хода на воденото досъдебно
производство били назначени експертни изследвания, при които всяка една от
монетите била оценена на стойност 200 лева или общо 16 400 лева. След прилагане
на коефицент „ +1“ за историческо и културно значение експертните проучвания от досъдебно
производство преценили, че се касае за принадлежност към неизвестна до момента колективна
находка от епохата на Филип ІІ Македонски (монетно съкровище). Така било изготвена
окончателна оценка на описаните по-горе монети, като сумата била удвоена
и било прието за установено, че тяхната стойност възлиза на 32 800 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка е
установена от обясненията на подсъдимия, изцяло – от показанията на
свидетелите, относими към митническата проверка (св. А.М.,
св. В.Е. и св. Г.С., служител по сигурността на DHL), прочетените на основание чл.
281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от
тях в ДП (л.34, л.35, ДП), от показанията на свидетелите, относими
до установяване на факти да личността на Т.Н.,
които по същество осигуряват проверка на дадените от подсъдимия
обяснения (св. М. Д., св. В.Г., Н.И.), от показанията на свидетелите, относими до автентичността на инкриминираните монети (св. С.М.,
Н.И., П.Б.). Съдът частично се довери на показанията на св. М.М.,
включително и на прочетените по реда, предвиден в чл. 281, ал.5 вр. с ал. 1, т.1 и т.2 НПК.
Релевантните за изхода на делото факти са установени
и от заключенията на експертизите: от съдебно – археологическа експертиза на ВЛ
М.А. (том 2 ДП), тройна нумизматична експертиза, изготвена в ДП от вещите лица В.Г. – Г., Р.Д.Г., И.С.П. (л.11-26, том 1 ДП); петорна
нумизматична експертиза от съдебното производство, изготвена от вещите лица В.Г.
– Г., Р.Д.Г., И.С.П., К.П., Р. М..
Съдът обсъди и писмените
доказателства: писмени доказателства за проведени издирвателни
мероприятия в досъдебното производство– л.22-л.59, том 3; АУАН – л.8 –л.10, том
1, съставен на 10.06.2015г. за
административно нарушение от 02.04.2015г. (л. 53-л.58, том 1 от ДП);
фотоснимка, на която фигурира и транспортен документ № ********** – л.22-л.23,
том 1 ДП; разписка Агенция „Митници” №
0033493, удостоверява, че лицето П. С. адържа 1 бр.
куриерска пратка с транспортен документ № ********** –л.31, том 1, л.61, том 1;
писмени доказателства, предоставени от подсъдимия във връзка с водена от него
кореспонденция с археолози във Верликобритания,
писмени доказателства, предоставени от „DHL експрес България„ АД, удостоверяващи конфискацията на пратката - л. 60- л.62, том 1, ДП, проформа инвойс – л.63, том 1 ДП,
писмени доказателства за адрес на подател – л.64, том 1 ДП; митнически манифест-
подаден от Г.В.С. – л.32, л.33, том 1; от писмени доказателства, събрани в
съдебното производство: писмени доказателства за регистрация на фирма,
управлявана и представлявана от подсъдимия в DHL, както и доказателства за регистрирани товарителници в DHL през 2015г. с изпращач – фирмата на подсъдимия ЕТ „П.– К.А.” ( л.60, том 1 ДП, л.71-л.273, л.302,
том 1, СП, СГС, л.833-л.870, том 2, СП, СГС); писмени доказателства, относими към гражданския статус на лице с именаТ.Б.Н. (л. 285-л.288, том 1, СП, СГС, л. 811, том 2,
СП, СГС); писмени доказателства относно съдебното минало на подс.
А. и свидетеля М. (л.339 –л.393, том 1, СП, СГС), доказателства за водена от
подсъдимия кореспонденция с нумизмати и археолози във
Великобритания (л.574-л.584, 2 том, СП, СГС), доказателства, относими към правния статус на подсъдимия на територията на
Република България (л. 1040-л.1046, том 3, СП).
Писмени и веществени
доказателства, относими към сравнителните анализи,
съдържащи се в назначени от съда експертни изследвания в съдебното производство,
са приобщени към доказателствения материал в открито
съдебно заседание на 16.09.2020г. – 8 броя метални матрици, снимков материал на
матрици - 22 броя и каталози в пластмасови папки – 21 броя.
При оценка и анализ на
доказателствата съдът намира, че е несъмнено установена връзката между личността на подсъдимия и факта
на предаване на инкриминираната пратка с товарителница ********** с регистрирани
данни за получател – св. М.М., САЩ. Несъмнено
установен и фактът, че видимото съдържание на пратката е било употребявана
електроника – три броя рутери, декларирани със символична стойност от 2 долара.
Несъмнено е установен и фактът на проведена
щателна митническа проверка, при която чрез рентгеново устройство в вътрешния
корпус на рутерите били устанановени инкриминираните
монети.
Относно описаната група факти,
включени в предмета на доказване, не се констатират противоречия в доказателствения материал, в т.ч.- на гласните
доказателства, събрани с показанията на свидетелите А.М., В.Е. и Г.С., като във
връзка с тях не се очертават спорни въпроси между страните.
Без изключение, показанията на
тази група свидетели с оглед характерното за тях служебно качество, следва да
бъдат ценени като независим източник на доказателства за обстоятелствата, при които са
били открити и иззети инкриминираните монети. Съчетаният анализ на дадените от
св. Е., М. и С. показания дава основание за извод, че и тримата са били
ангажирани с проверка на процесната пратка, като
двама от тях – и в качеството им на свидетели при съставянето на АУАН. От
показанията на св. А.М. се установи, че инкриминираната пратка е била
селектирана от нея по метода „анализ на риска”. От показанията на св. М. и Е.
се установи, че този метод бил прилаган на базата на генериран до този момент
опит от практиката на служители в Агенция „Митници”, която показвала
нееднократно укриването на забранени за износ предмети в употребявана
електроника (кафемелачки, кафемашини, рутери и др.) Показанията
на св. М. са проверени и допълнени с показанията на св. Е., която също е била ангажирана като свидетел при
установяване на нарушение по чл.233,
ал.1 ЗМ, за което е съставен АУАН.
Съдът цени показанията на
свидетелите М., Е. и С., като добросъвестни и достоверни. Те разкриват
конкретни данни, свързани със селекцията на инкриминираната пратка с оглед
деклариран износ на електронни устройства, отчетен в практиката на митническите
служители като рисков. В показанията им не се констатират логически
несъответствия, фактите са изложени подробно и последователно. Спецификата на
случая е очертана от детайлния спомен на свидетелката М. относно вида и броя на
електронните устройства и броя на откритите в тях монети, при св. Е. – от отчетените данни при преглед
на рентген, а при св. С. – във връзка със състоянието на процесните
рутери и броя на монетите в тях. Именно от неговите показания се устaнови,
че същите видимо са имали вид на употребявана електроника. Установи се, че във
връзка с тези констатации е бил съставен АУАН, като св. М., Е. и С. са били
съпричастни и към процедурите по започналото административно-наказателно
производство, както и към процедурата по уведомяване на експертна комисия за
изследването на пратката. Фактът, че св. М. с оглед нейните служебни функции е
имала достъп до съдържанието на АУАН, вкл. и по повод проведения разпит пред
съда, дава логично обяснение за детайлите в нейните спомени по посочените по-горе
факти и обстоятелства, без да ги дискредитира. Това е така с оглед предвидената
в чл.122, ал.1 НПК възможност свидетелят да си служи с данни - цифри, бележки и
дати, ако разполага с такива и ако същите се отнасят до неговите показания. Проверката
на дадените от св. М. показания е възможна и чрез съпоставката им с АУАН (л.8,
л. 9, том 1 ДП). Предявяването на този документ в хода на проведеното съдебно
следствие даде възможност да се изясни, че св. М. е ползвала служебно известна
информация именно на базата на данните, вписани в него, в т.ч. за броя на
рутерите и броя на откритите монети.
Съдът приема с доверие и прочетените
на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от св. М. в досъдебното производство (л.34, том 1 ДП). Те са
източник на доказателства за точния номер на куриерската пратка, поради което е
допустимо да бъдат съпоставени с писмените доказателства, относими
към изясняването на същите факти и обстоятелства. Тази съпоставка дава
основание за извод, че описаният от св. М. случай се отнася именно до
инкриминираната пратка, приета от служител на DHL, с посочен № на товарителница.
Показанията на св. Е. са допълнени и с данните, приобщени чрез прочитане по
същия ред с изявленията на свидетелката в досъдебното производство относно
датата на установяване на административно нарушение (02.04.2015г.) и конкретните
данни за изпращача – ЕТ „П.” – К.А. ***. Установяването на изпращача на
пратката в лицето на подсъдимия е постигнато и с показанията на св. С. в
съдебното производство, тъй като свидетелят в разпита си възпроизведе личните данни на подсъдимия. То
се извежда и от дадените от подсъдимия обяснения.
Преценката
на доказателствения материал категорично изключва
инкриминираните монети да са били подхвърлени от недобросъвестни служители в
проверяваните рутери. Съдът приема, че това е така с оглед данните, че св. М.
не е била единственият ангажиран с проверката служител. Тя е незаинтересован от
крайния изход на делото свидетел и нейните показания са източник на
доказателства, че за целта на проверката
било осигурено присъствието и на служител по сигурността на „DHL”. Отделно от това, нейните
показания са проверени с показанията на останалите митнически служители.
По изложените съображения съдът прие
за установено, че действията, свързани по предване на
процесните рутери в офис на DHL за износа им в САЩ в състоянието, в което тези вещи са
се намирали към момента на извършването на описаната митническа проверка, са
извършени именно от подсъдимия.
При
изясняването на въпроса дали инкриминираните веществени доказателства са били
приобщени към материалите по делото по предвидения в НПК процесуален ред и дали
са идентични с предметите, които свидетелите М., Е. и С. твърдят, че са
възприели при отваряне на рутерите от процесната
товарителница, е от значение следното. Задълженията на митническите служители
при осъществяване на последващ митнически контрол, в
случай на възникнала необходимост от обезпечаване на доказателства, са
регламентирани в чл. 84е. (Нов - ДВ, бр. 45 от
2005 г.) (1) от Закона за митниците, който предвижда при извършването на
проверка митническите органи да могат да предприемат действия за обезпечаване
на доказателства чрез два алтернативно предвидени способа, като изборът е предопределен от дискреционната
власт на разследващия орган. Един от предвидените възможни способи е този по
чл.16, ал.7 и 8 от ЗМ, който препраща към уредбата в НПК, свързана с претърсване
и изземване на вещи, т.е. в този случай изземването на ВД се одобрява/разрешава
от съд. Другият възможен способ е опис на съответните документи, книжа и други носители на
информация, на стоки и на средства за обработка на информация, който се прилага
в случай на доброволно оказано съдействие от проверяваното лице. Самостоятелно
или заедно с тези два способа е предвидената възможност за копиране на
информация от и на технически носители, които дават възможност за възпроизвеждането
ѝ. Във всички случаи на митническите органи е вменено задължението да
вземат мерки за запазване на
автентичността на иззетата информация. В настоящия случай митническите органи
са инициирали административно-наказателно производство и са съставили опис на
иззетите веществени доказателства към разписка № 9933493/27.04.2015г. (л.31,
том 1 ДП). По арг. от чл. 84г, ал.4 ЗМ съставянето на опис от
митническите органи на документите, вещите и другите доказателства, които им се
предават, по същество води до приобщаването на съответните вещи и доказателства
по този ред. Систематичното място на разпоредбата на чл. 84г, ал.4 ЗМ (след
изброяването по алинея първа на същия текст, в който по т. 6 фигурира
задължение на проверяваното лице да осигури
място и условия за извършване на проверката), дава основание за извод,
че съгласието за предаване на съответни вещи не се изисква при невъзможност за осъществяване
на проверката при проверяваното лице, т.е. когато същата се извършва в митническо учреждение.
По изложените съображения съдът прие за установено, че законосъобразно
инкриминираните ВД са били приобщени по първоначално образуваното
административно-наказателно производство чрез опис към разписка за задържане на
инкриминираните вещи. Веднъж приобщени към материалите по делото по този ред,
те законосъобразно са били задържани и съхранявани в Агенция „Митници” по
образуваното впоследствие наказателно производство, доколкото предметът на
същото е идентичен с фактите, описани в първоначално съставения АУАН. Показанията на св. Е. в СП също са източник
на доказателства за съставена разписка за задържане, като в тази част те
кореспондират с писмените доказателства по делото – разписка Агенция
митници № 0033493, удостоверяваща, че
задържа от лицето П. С.1 бр. куриерска пратка с транспортен документ №
********** (л.31, л.61, том 1 ДП).
Съдът намира, че при избор на
процедура, с която да се пристъпи към обезпечаване на доказателства чрез опис
на иззетите вещи, който е бил изготвен като неразделна част от разписка, удостоверяваща
изземването на описаните вещи, разследващият орган не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, в
т.ч. - на такива, които да са от
значение за образуваното понастоящем наказателно производство. Към инкриминирания
период (02.04.2015г.) в действащата тогава редакция на чл.15, ал.2 ЗМ не е
предвидена възможност за задържане на стоки срещу разписка по образец. Такава
процедура е въведена с новата разпоредба
на чл.15, ал.2, т.9 ЗМ (ДВ, бр. 58/26.07.2016г.), т.е. – след инкриминирания
период. Това обстоятелство обаче не е опорочило процеса на събиране на
доказателства. Това е така, тъй като редакцията на чл. 84е ЗМ и към
инкриминирания период е с непроменено съдържание, вкл. след изменението на чл.
15, ал.2, т.9 ЗМ от 26.07.2016г., което обосновава извод, че описаните способи
за обезпечаване на доказателства, в т.ч. и описът на иззетите вещи, независимо
дали е извършен в отделен документ или е неразделна част от разписка, са
приложими при разследване, инициирано от
митнически орган по подозрение за извършено административно нарушение,
предвидено в този закон. В настоящия случай липсват каквито и да е обективни
данни действията по обезпечаване на доказателствата да са били обжалвани от
подсъдимия по предвидения в чл. 84е ЗМ процесуален ред, поради което съдът
приема за установено, че не е била оспорена и законосъобразността на
съответните действия по обезпечаване. Спорни обстоятелства в този смисъл не са
наведени и в производството пред първоинстанционния
съд.
Отделно от това, към момента на действията по обезпечаване на
доказателства митническите органи не са разполагали с информация за
историческата и археологическа стойност на иззетите обекти, респективно, те не
са разполагали с данни за осъществено престъпление от общ характер, поради
което законосъобразно пред тях се е развило административно наказателно
производство за нарушение на чл.233, ал.1 ЗМ. Наказателното производство е било
образувано по-късно - по реда, предвиден в чл.211, ал.1 НПК – с постановление
на СГП от 29.09.2015г. във връзка с достатъчно данни за извършено престъпление,
съдържащи се в АНП № 54/2015г. по описа на Митница Аеорагара
– София.
Във връзка с въпроса дали след
изземването на ВД същите са били предадени за експертно изследване при
спазването на процесуални гаранции за съхранението им в състоянието, в което са
били намерени и иззети, съдът намира за установено следното. В хода на
разследването инкриминираните ВД са били предоставени за съхранение в
Регионалния исторически музей в гр. София от Агенция „Митници“, като няма
никакво съмнение да е било допуснато неправилно съхранение или подмяната им с
други веществени доказателства.
В заключение следва да се обобщи, че
във връзка обсъдените по-горе въпроси от страните не са изложени различни
изводи, като съдът от своя страна също
не констатира противоречия в
събрания доказателствен материал.
Противоречията в доказателствения
материал се открояват по други въпроси, свързани с основния факт, както във
връзка с обективния, така и субективния
състав на престъплението.
Спорният въпрос, който засяга
обективния състав на престъплението, се отнася до автентичността на
инкриминираните монети и е преекспониран в гласните
доказателства (обясненията на подсъдимия, показанията на митническия служител Г.С.,
свидетелите С.М., Н.И., П.Б.), както и в заключенията на експертизите: изготвените
в досъдебното производство; петорната комплексна нумизматична експертиза,
приета в съдебното производство.
От една страна в подкрепа на твърдението за тяхната
автентичност са показанията на св. Г.С., който ги определя като „изключителна
находка”. От друга страна доводи за съвременно произведение на античен прототип
се извличат от обясненията на подсъдимия,
в които се твърди, че инициирал след образуване на наказателното
производство собствено разследване, при което показвал снимки на
инкриминираните монети от досъдебното производство на различни лица, които от
своя страна установили контакти със специалисти археолози. В този смисъл се
извличат конкретни данни за консултация на подсъдимия с лицето Г. М., а чрез
него със св. П.П. – директор на Историческия музей в
гр. Нова Загора. В същия смисъл са и твърденията на подсъдимия с уточнението,
че препредава информация, която узнал в разговор с Г. М., че именно, че въз
основа на консултации било установено ателието, в което се изготвяли монети,
подобни на инкриминираните – ателие на П.Б.
от гр. Симеоновград. Една част от дадените от подсъдимия обяснения се
потвърдиха с показанията на допълнително допуснати до разпит свидетели, т.напр.
с показанията на св. П.Б.В.. В разказа си пред съда той описа своя опит и
личната си съпричастност към изготвянето на подобни предмети. Свидетелят
уточни, че преди 10 години се е занимавал с такава дейност и е изработвал копие
на всичко, което му поиска съответният клиент, без да се интересува или да
проверява личните данни на купувача и без да издава сертификат или маркировка. Отделно
от това, на св. Б. бяха предявени приобщените като веществени доказателства
матрици и същият потвърди, че биха могли да бъдат ползвани за изработка на тетрадрахми от времето на Филип II Македонски.
В хода на проведеното съдебно
следствие и за да бъдат проверени обясненията на подсъдимия, съдът установи и допусна
до разпит св. П.П.–
директор на регионалния исторически музей в
Нова Загора. Този свидетел оспори твърдението да е давал консултации в
областта на нумизматиката. В този смисъл са опровергани частично обясненията на
подсъдимия, а именно в тази част, в която те са производни на други доказателствени източници – изявления на Г. М.. Отговорът на
св. П. в тази насока е аргументиран с неговото убеждение, че той лично не
притежава компетентност и професионален опит в областта на нумизматиката. В
разпита си пред съда св. П. посочи, че той самият е завършил Философския
факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, както и допълнителна магистратура по
„Културно и историческо наследство” в професионално направление „История и
археология”, но не притежава специални знания в областта на нумизматиката и не
познава лице с имена Г. М..
От друга страна, показанията на св. П.,
обсъдени в съчетан анализ с показанията на св. С.М. и заключението на тройната
нумизматична експертиза от ДП, поставят въпроса за теглото на инкриминираните
веществени доказателства и значението на този показател при отговор на въпроса
за тяхната автентичност. Св. П. разказа пред съда за личните си впечатления от
действията, които се извършват при нумизматично изследване, придобити от
неговите професионални контакти с директора на Регионалния исторически музей в
гр. Стара Загора – М. М. и ВЛ И.П. по повод инвентаризация на историческия
музей в гр. Нова Загора, включително и с изследване на теглото. Въпросът с
теглото на инкриминираните монети е било обект на коментар и в тройната
нумизматична експертиза от досъдебното производство, която е заключила, че при процесните монети то варира от 2.333 грама до 2.448 грама. От
показанията на св. С.М. – редовен докторант по нумизматика във Великотърновския
университет и главен асистент по нумизматика в БАН се установи, че той самият е
запознат с труд на френския изследовател Льови Дер, известен в научната общност като автор на най-пълните
изследвания на сеченето в епохата на Филип II Македонски. На тази база св. М.
разказа на съда, че теглото на номинала от 1/5 тетрадрахма
на Филип II Македонски варира от
2.45 гр. до 3.01 гр., но най –често теглото е между 2.45 гр. - 2.85 гр. Св. М.
посочи в разпита си пред съда, че тази констатация е била потвърдена и при
негови лични изследвания, базирани на данни, изнесени в интернет в сайт „ law think”, при които на случаен
принцип били подбрани като обект 30 екземпляра, от които 86 % - 26 екземпляра
били с тегло между 2.68 гр.-2.46 гр. и само един екземпляр – в групата от 2.35
гр.-2.45 гр. Съдът отчете
обстоятелството, че все пак се допуска автентичен екземпляр да бъде установен и
с тегло в група от 2.35 гр.-2.45 гр. Ето защо, както и поради факта, че
тройната нумизматична експертиза от досъдебното производство не е изследвала
какъв процент от веществените доказателства попадат именно в тази група и как
към тях се отнася общият процент на обичайно преобладаващи в групата от 2.45
гр. - 2.85 гр., съдът намери, че тази експертиза е непълна и не дава ясен и
точен отговор на въпроса за автентичността на изследваните монетоподобни
предмети.
С оглед необходимостта от специални знания при
оценката на веществените доказателства с оглед тяхната автентичност съдът
счете, че по-висока доказателствена стойност за
изясняването на този въпрос в сравнение с гласните доказателства имат
експертните заключения. Ето защо съдът основа своите изводи преди всичко на
петорната нумизматична експертиза, приета в съдебното производство, а също така
и на тази част от гласните доказателства, които кореспондират с нейното
заключение.
Въпросът за автентичността на
инкриминираните монети е решен противоречиво в експертните заключения.
По делото са налични заключения на експертизи, като в подкрепа на
обвинението са изготвените в досъдебното производство – изцяло археологическата
експертиза на ВЛ М.А., частично - тройната нумизматична експертиза, която е
отбелязала и редица несъответствия, извън обсъдените по-горе въпроси, свързани
със значението на теглото. Отбелязаните в тройната нумизматична експертиза
несъответствия се отнася до печата на находката, който не съвпада с
публикуваните в научните издания до момента, до напълно липсващи емисионните
знаци, регистрирани до момента върху този монетен тип в каталога: мълния и щит
(Пела), осемлъчна зведа, грозд, триножник и пелета
(Амфиполис). Експертизата е посочила, че за сметка на
това в изследваната находка присъстват нерегистрирани до момента емисионни
знаци. На следващо място като несъответствие е била отчетена липсата на стилова
прилика с известните до момента подобни монети.
Съдът намира, че за изясняване на
въпроса за автентичността на изследваните веществени доказателства най-висока доказателствена стойност има петорната нумизматична експертиза
в съдебното производство. При изготвянето ѝ е изоставен фокусът върху
теглото на монетите, но за сметка на това те за първи път са били обект на
изследване с нова методика, а именно чрез рентгено –
флуоресцентен анализ. Приложението на този метод, анализ на специалист
консерватор – реставратор, както и нумизматичният инструментариум (стилов,
сравнителен анализ, анализ на колективните находки в
Република България, анализ на следи от износване и участие в процеса на
монетната циркулация) е показал, че процесните 82 броя монети представляват сплав, която съдържа
сребро, като всички, без изключение, са номинал от 1/5 тетрадрахма
с името на Филип II
Македонски, но нямат автентичен произход. Вещите лица единодушно са стигнали до извод, че
предоставените за експертно изследване монети са съвременни произведения,
наподобяващи оригинални/автентични монети от 4 в пр. Хр. Въз основа на това
заключение се установи, че са били изработени с голямо майсторство, като са
били спазени външните белези, теглото и размерите на оригиналните/автентичните
монети. От друга страна обаче се поддържа наличието на несъответствия, както
следва: не е установено наличие на съвпадение на единични и двойки монетни
печати между публикуваните оригинали
печати в научни издания и изследваните монети; броят на монетите не
съвпада с археологическите данни за откритите хомогенни находки от 1/5 тетрадрахми на Филип II Македонски в България, доколкото се
твърди за разпиляна находка със смесен
състав, без уточнение от с. Крушовица, Врачанско с малки номинали, както и за находка с малък
номинал от с. Ветрен, но с преобладаващо съдържание и в двете находки на едри
номинали (тетрадрахми); липсата на следи от износване
и участие в процеса на монетната циркулация (липса на характерните за
автентичните монети пукнатини), както и контролна маркировка и сарафски знаци. Към
посочените несъответствия следва да се добавят и резултатите от микроскопското
изследване с електронен микроскоп, които
според вещите лица носят информационна стойност за характеристиките на
патината, която е установена като изкуствено създадена поради пореста структура
на повърхността, груби слоеве, неравномерно разпределение и нехарактерно оцветяване.
Вещото лице реставратор подчерта и в разпита си пред съда, че при оригинали
патината е тънкослойна и равномерна и не съдържа жълт отенък,
характерен при имитация на патина, какъвто е настоящият случай. Изводите
относно нелогичното оцветяване на патината са обосновани от вещите лица и с
данните за химичния състав на изследваните монети, в който е открит железен (III) оксид-хидрооксид
с характерен жълт отенък.
Съдът прие като компетентно заключението
на петорната нумизматична експертиза от съдебното производство и изгради въз
основа на това заключение своите изводи. Съображенията на съда са свързани с
факта, че тази експертиза е в разширен състав, като същевременно включва и
вещите лица, които са били ангажирани в досъдебното производство. В този смисъл
няма никакво съмнение в компетентността на вещите лица, чиито становища са били
взети предвид и при изготвянето на обвинителния акт. Съществените различия
между заключението на нумизматичната експертиза от досъдебното и съдебното
производство произтичат от факта, че последната е работила по задачи, както и с
методи на изследване, които не са били предмет на обсъждане и не са били
приложени при експертните изследвания в досъдебното производство (рентгено – флуоресцентен анализ), стилов анализ с
достъпните 1/5 тетрадрахми на Филип II ( 359-336, пр. Хр.), метод на
сравняване на монетни печати и комбинациите от тях между безспорните достъпни
автентични монети, анализ на колективните находки от Република България за
установяване на хомогенни находки, анализ на следи от износване и участие в
процеса на монетната циркулация, вкл. контрол на сарафски знаци, наблюдение от
консерватор-реставратор чрез оптическо увеличение на повърхността и
характеристиките на различните зони, изследване и заснемане през електронен
микроскоп, проучване на патините върху метала.
Експертизата е работила чрез съпоставителен анализ на изследваните монети с 4 броя автентични сребърни монети от епохата на
Филип II от фонда на Регионалния исторически музей на
гр. София. В съпоставка с тази дълбочина и детайлност на експертното
изследване, както и с оглед разпита на вещите лица в съдебното производство, нумизматичната
експертиза от досъдебното производство носи във висока степен белезите на
предварително становище, което е дадено с уточнението, че нито един печат от
находката не съвпада напълно с публикуваните до момента, че в находката
присъстват нерегистрирани емисионни знаци, че вещите лица на този етап не са
разполагали с близка стилова прилика с известни подобни монети, както и че на
този етап не били открити данни за известни фалшификати и съответствия с такава
база данни. На практика поради липсата на сравнителен материал с антични монети
от същия исторически период, изследването
в досъдебното производство е било преждевременно преустановено, като в този
смисъл е налице отбелязване и в самото заключение.
В съдържанието си петорната нумизматична експертиза,
назначена от съда, възпроизвежда характерни белези на изследваните монети,
които ги определят като съвременен продукт на човешка дейност, като една част
от тях кореспондират с тези характеристики, за които подсъдимият твърди, че е
узнал в проведеното от самия него разследване чрез консултации с различни
специалисти. В обясненията си пред съда от 02.06.2020г. подсъдимият посочва, че
близък роднина на неговия приятел Г. М. закупил като сувенир монети от ателието
на св. П.Б., подобни на тези, които били заснети в снимков материал от
наказателното производство. Твърдението на подсъдимия, че така закупените
монети били представени на археолози, които открили в тях шупли – белег за
ползването на съвременна технология на производство чрез отливка, а не чрез
отсичане, кореспондира с констатациите на стр. 6 от петорната нумизматична
експертиза. В тази част от своето
заключение и за да стигнат до извод, че изследваните монети са съвременно
произведение на античен прототип, те са посочили наличието на „глоболи от метал” по
цялата повърхност, сочещи за отливка, язви във височина и дълбочина, еднаква
структура и грапавост на всички нива, което от друга страна носи информационна
стойност, че липсват следи от износване. Вещите лица са анализирали в
съпоставителен анализ характерните за автентичните монети пукнатини, които в
настоящия случай не са установени. Анализирано е и качеството на патината, във
връзка с което е установен ярък нехарактерен черен цвят. Вещите лица са
заключили, че се наблюдава нелогична за среброто патина в грешна
последователност, груби слоеве на патината, при която цветовете се движат
неравномерно. В резултат на съпоставителен анализ с автентични монети от
експозицията на Регионалния исторически музей в гр. София вещите лица са установили, че не се наблюдава
характерната за античните монети тънкослойна и равномерна патина. Важно е да
се уточни, че описаните несъответствия са установени включително и след
микроскопско наблюдение.
Като допълнителни белези, които изключват автентичността на изследваните монети, вещите лица са посочили наличието на следи от
съвременен бижутерски инструмент. В тази смисъл се
съдържат конкретни данни на стр.8 от заключението, както и в разпита на ВЛ М..
Отделно от това вещото лице реставратор уточни, че на един от изследваните
обекти е открито изображение, подобно на сърце, което е напълно нетипично за
монетите от античността.
На
следващо място, съдът се довери на петорната нумизматична експертиза, тъй като
за разлика от изготвените в досъдебното производство съпоставителният анализ е
извършен не само с оглед качеството на патината, но и в научно-исторически
план. Съпоставката е обхванала две насоки: първата насока на съпоставка е с
монети, чиято автентичност от същия период е доказана и се съхраняват в
Регионалния исторически музей в гр. София; втората насока на съпоставка е с
друга „фалшива монетна находка”. От разпита на ВЛ П. в производството пред съда
се установи, че тази находка е разкрита впоследствие по повод отправена оферта
на клиент в Дирекция „Злато и
нумизматика“ на ПИБ да
закупи 100-150 монети от типа на 1/5 тетрадрахма от
епохата на Филип II Македонски. Вещите лица уточниха,
че снимковият материал на стр.11 и 14 от експертизата е получен именно във
връзка с описаната оферта, но същият е достатъчен за сравнителен анализ с процесните монети, за да се заключи, че са съвременен
продукт, произведен в едно и също „ателие”. Този факт е съпоставен с данните за
пълния инвентар на колективните монетни находки
от България, изготвен от Н. Т.( „Инвентар”, том I , 2017г.), в който не е отразена
нито една хомогенна находка от 1/5 тетрадрахми на
името на цар Филип (359-336г. пр. Хр.).
Фактът на регистрирана съвременна изработка на монетоподобни предмети, включително и като реплика на
антични екземпляри от посочената историческа епоха, е установен и от
показанията на св. П.Б..
В контекста на изложеното до тук, с оглед експертните
отговори за характерните признаци на изследваните веществени доказателства и при
изясняване на въпроса за тяхната автентичност следва да бъдат ценени като
достоверен източник на доказателства и тази част от обясненията на подсъдимия за
осъществени от него консултации с експерти в Лондон и резултатите от тях. Твърденията
за такива консултации са подкрепени и от ангажираните от защитата писмени
доказателства – извлечение от електронна коренспонденция
между подсъдимия , чиято автентичност и съдържание не се оспорва. При изследването
им е констатирана липсваща маркировка,
свързана с регистрацията и оповестяването им като обект с историческа стойност.
По изложените съображения съдът изгради своите
изводи на базата на заключението на петорната нумизматична експертиза от
съдебното производство.
На базата на заключението на
петорната нумизматична експертиза, прието в съдебното производство, се установи
от обективна страна, че инкриминираните
монети не представляват културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗКН. Съгласно посочения текст от ЗКН културна
ценност е налице, когато представлява свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е
от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна
стойност. Свидетелството за човешко присъствие, доколкото се свързва с
изискването за научна или културна стойност, следва да се отнася до период с
историческо значение, а не до период, свързан със съвременната дейност на
човека. Към инкриминирания период наредбата по чл.107 от ЗКН, с която е регулиран редът за определяне на
материално свидетелство като културна ценност, е Наредба № Н-3/03.12.2009г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности, обн. в ДВ бр. 101/18.12.2009г.,
отм. ДВ бр.17/26.02.2021г. (Наредбата). Съгласно на кретириите
по чл. 5, т.3 от Наредбата не подлежат
на идентификация монети и монетоподобни предмети,
датирани след 1800г., които нямат принос и значение за човешката история. В
този смисъл действащият към инкриминираната дата материален закон определя
като период с историческо значение този, който предхожда 1800 г. С оглед периода на вероятното
производство на инкриминираните монети (от преди 10 години) те не отговарят на
нормативно регламентирания критерий да представляват свидетелство на човешката
история преди 1800 г.
На следващо място, инкриминираните
монети не са културни ценности и по смисъла на чл.3, ал.1 от действащата към настоящия момент наредба по
чл.107 ЗКН Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. за реда за
извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на
регистри на движимите културни ценности, издадена от министъра на културата,
обн. ДВ, бр.17 от 26 февруари 2021г. Сред изброяването на обекти, които не са културни ценности
в чл.7 от същата наредба са:
1. машинно сечени монети и монетовидни
предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната
стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по
реда на този закон като културни ценности;
2. машинно произведени предмети,
които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи
количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност
или не са свързани с историческа личност или събитие;
3. произведения на изкуството,
собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години.
Видно е,
че след инкриминирания период значително е разширено приложното поле на
понятието за „културна ценност”, като в неговия обхват попадат и такива обекти,
които поначало не отговарят на критериите за културни ценности по чл.3, ал.1 от
Наредба № 1/2021г. Достатъчен е фактът за съответния обект да е направено
съответно предложение за идентификация от министъра на културата. Доколкото обаче
се касае за регулации, създадени след инкриминирания период, е напълно
безпредметно съдът да изследва въпроса дали към 2015г. за инкриминираните
монети е било направено предложение за идентификация от министъра на културата
или оправомощено от него длъжностно лице, макар и
поначало да не са културни ценности. Съдът
по изложените по-горе съображения намери, че разпоредбите на Наредба № 1/2021г.
са относими само и единствено към въпросите по
чл.301, ал.1, т.11 НПК.
По изложените съображения съдът
намира, че не е осъществен обективен признак от състава на чл. 278а, ал.4 вр. с ал.1 НК, свързан със специфичните характеристики, на
които следва да отговаря предметът на престъплението. Едва при наличието на
доказателства, че предметът на престъплението представлява културна ценност по
смисъла на ЗКН, е приложима разпоредбата на чл. 278а, ал.4 НК, която за разлика
от алинея първа на същия текст се прилага за всички културни ценности,
независимо от това дали са идентифицирани и регистрирани. В настоящия случай с
оглед обсъдените по - горе нормативно регламентирани правила задължението на
регистрация и идентификация не е налице за съвременни произведения,
наподобяващи антични прототипи, като производството им е обект на регулация по
друг ред, вкл. и когато то цели изработка на сувенири. Липсата на елемент от
обективния състав на престъпление по чл. 278а, ал.4 вр.
с ал.1 НК е самостоятелно основание за постановяването на оправдателна присъда
по обвинението на подсъдимия.
Вторият основен спорен въпрос е
свързан с обясненията на подсъдимия, с които по същество се оспорва
субективният състав на престъплението, в което е обвинен. Съдът дължи
произнасяне и по този въпрос независимо от доводите за липсващ обективен
признак от състава на престъплението. Това е така с оглед задължението на съда по чл. 305, ал.6 НПК в случай на постановяване на оправдателна присъда, да посочи дали деянието на подсъдимия осъществява
състав на административно нарушение, предвидено в закон или указ. Доказателствата
за евентуална субективна съпричастност на подсъдимия към престъплението, в
което е обвинен, могат да бъдат ползвани не само с оглед обвинението, с което той е предаден на съд, но и при
оценката съставомерните признаци на административно
нарушение.
В настоящия случай с оглед
показанията на митническите служители, обсъдени в съчетан анализ с писмените
доказателства, съдът следва да отговори на въпроса дали действията на
подсъдимия представляват опит да пренесе
през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи инкриминираните 82 броя монети,
представляващи съвременно произведение, наподобяващо античен прототип
(митническа контрабанда по смисъла на чл. 233, ал.1 от Закона за митниците). В
случай че това е така и доколкото извършеното не представлява престъпление
поради липсата на обективен признак от състава на чл. 278а, ал.4 вр. с ал.1 НК, свързан с качеството на предмета на
престъплението, съдът на основание чл. 305, ал.6 НПК е задължен да се произнесе
относно наличието или липсата на осъществен състав на административно нарушение
по чл. 233, ал.1 ЗМ. От обективна страна е несъмнено установено, че
инкриминираните монети са открити случайно от митнически служители при метод
„анализ на риска”, след щателна митническа проверка на пратка, обявена като
употребявана електроника. Пратката е била предназначена за износ и поради
независещи от дееца причини предметите в нея не са били пренесени през
границите на страната. Независещите от подсъдимия причини, поради които не е
настъпил общественоопасния резултат на митническата
контрабанда, са извършената щателна митническа проверка, инициирана случайно по посочения метод. За да се ангажира
административно-наказателната отговорност на подсъдимия за административно
нарушение по чл. 233, ал.1 ЗМ обаче, е
от значение не само обективният състав на нарушението, но и дали от субективна страна подсъдимият е знаел,
че в процесната употребявана електроника, предадена
от него в офис на „DHL експрес България”
АД за износ към САЩ с получател – св. М.М., са били
поставени инкриминираните монети. Настоящият съдебен състав счита, че липсват
категорични доказателства за това.
Показанията
на митническите служители са в пълен синхрон
и въз основа на тях се установява фактът, че видими следи
върху процесните рутери, които да насочат вниманието
за съдържащи се в тях предмети, които не са част от фабричните им
характеристики, не са установени. За първи път съмненията за евентуално
извършена митничиска контрабанда са били потвърдени
чрез техническо средство – рентген, с което не се доказва подсъдимият да е
разполагал/ползвал преди да предаде процесната пратка
в офис на DHL. Ето защо твърдението на подсъдимия, че
получил инкриминираната пратка от неустановено по делото лице, което се
представило като познат на сочения подател „Т.”, идентифициран въз основа на
гласните и писмените доказателства катоТ.Б.Н.,
поставя съответни изисквания пред обвинението да опровергае твърденията за
съществуването на лице с такива лични данни, алтернативно – да опровергае ролята
на такова лице в процеса по укриването на инкриминираните монети в
декларираната за износ електроника или да докаже, че такава дейност, свързана с
укриване на инкриминираните предмети, е била извършена по начин, който изключва
незнанието на подсъдимия за това.
Съдът намира, че събраните необходими и възможни
доказателства показват, че доказателствената тежест в
тази насока не е преодоляна в степента, която се изисква по чл.303, ал.2 НПК.
В хода на съдебното следствие са
събрани убедителни доказателства за факта на регистрация на лице с посочените
по-горе от подсъдимия лични данни, а
именно катоТ.Б.Н.. Такива са данните от НБДН,
от които е видно, че в тази база данни фигурира български гражданин с
посочените от подсъдимия лични данни, но същият е починал на 12.03.2015г. Това
обстоятелство поначало поставя съда в обективна невъзможност да проведе каквито
и да е процесуално-следствени действия с лицето, посочено в обясненията на
подсъдимия, за да провери тяхната достоверност.
Отделно от това, въз основа на
показанията на свидетелите М. Д., В.Г. са събрани доказателства за това, чеТ.Б.Н. не е произволно измислена личност, а лице, което е
фигурирало сред общите им познати с подсъдимия. От показанията на св. Н.И. не се установи да е
възприел факти, свързани с конкретния случай или да му е известно познанство на
Т.Н. с подсъдимия, но и този свидетел потвърди данните за личността на това
лице, свързани с продължителен престой на последния във Великобритания.
Показанията на св. И. внасят и допълнителен акцент върху факти, които разкриват
интереси на това лице в областта на
нумизматиката.
Обвинението не опроверга и обясненията
на подсъдимия в частта относно произхода на инкриминираната пратка, свързан с
личността на лицето Т.Н. и неустановено по делото лице. Вярно е, че в тази
насока обясненията на подсъдимия са основният източник на доказателства, но
също така е вярно, че те са подкрепени от останалия доказателствен
материал (показанията на свидетелите М. Д. и В.Г.). От разказа на св. М. Д. се
установи, че е живял в Англия с лицето Т.Н. преди и през инкриминирания период,
докато и двамата работели като бояджии в областта на строителството. Единствената
част от неговите показания, която съдът изключва от доказателствения
материал, е твърдението му за периода на последния му контакт с това лице. Св. Д.
посочва, че такъв е бил осъществен през май 2015г. В действителност данните за периода на регистрираната смърт на Т.Н.
(12.03.2015г.) дават основание за извод, че е обективно невъзможно св. Д. да е
осъществявал комуникация с него след тази дата.
Съдът намира, че описаното противоречие между съдържанието на посочените
доказателствени източници се дължи на липсата на
спомен, а не на недобросъвестност на св. Д.. Поначало св. Д. сам отнася своите
колебания за периода, в който датира последният му контакт с Т.Н., а именно до
април или май 2015г. Съдът намира, че и в тази насока свидетелят изказва свои
предположения предвид обстоятелствата, при които твърди, че е узнал за
кончината на своя съквартирант във Великобритания – Т.Н.. Самият той разказа на съда, че е получил
съобщение в платформата „Фейсбук” в момент, в който Наумов обитавал друг адрес в
Обединеното кралство. На тази доказателствена основа
не се установява св. Д. да е имал преки впечатления за лицето Т.Н. след началото
на март 2015г. Съдът намира, че
частичната липса на съхранен спомен не засяга тази част от показанията на св. Д.,
в която е описал срещата си със своя съквартирант Т.Н. в ресторант „Хепи” в гр. София в периода около 05.03.2015г. Свидетелят е
разказал, че неволно е станал свидетел
на срещата му с две неустановени по делото лица, като времето на описаните от
него събития свързва с рождения ден на дъщеря си – на 05.03.2015г. и с обичая
към този период да се завръща на територията на Република България, за да бъде
със семейството си. Твърденията на св. Д., че на тази среща Т.Н. предал на
неустановено лице рутери, за да бъдат изпратени чрез общия им познат –
подсъдимия на получател в САЩ, кореспондира с обясненията на подсъдимия за
ролята на трето неустановено по делото лице при пренасянето на процесната пратка до гр. Пазарджик. Връзката на така описаният от св. Д. случай с процесната пратка се извежда и от впечатленията на
последния за споделеното от Т.Н., че има
„бизнес” със свой приятел от САЩ. Дадените от св. Д. показания се допълват с
разказа на св. Г., който еднопосочно с обясненията на подсъдимия възпроизвежда
факта на познанство между Т.Н. и св. М. чрез техен общ познат „С. К.” (неустановено по делото лице,
известно като „С.Г. от гр. Варна”).
Показанията на свидетелите,
ангажирани от защитата, във висока степен могат да бъдат проверени с обективно
установения доказателствен източник за датата на
смъртта на лицето Т.Н.. Достоверността на казаното от св. Д., че е контактувал за последен път с
това лице през май 2015г. е отречена от съдържанието на събраните доказателства
за личността на лицето Т.Н. и датата на настъпилата смърт. От друга страна,
съпоставката на данните за гражданското състояние на същото лице към другата значима дата, извлечена
от показанията на св. Д. - 05.03.2015г.
не разкрива несъответствия, на базата на които съдът би могъл да ги изключи и в
тази част. Отделно от това, твърдението на
св. Г., че лицето е починало „когато са се случили нещата”, т.е. към
инкриминирания период, също кореспондират с писмените доказателства от НБДН, от
които е установено, че датата на настъпилата смърт е 12.03.2015г. Обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност кореспондира с
обясненията на подсъдимия, че процесната пратка е
изпратена на 02.04.2015г., но след контакт на подсъдимия с неустановено по
делото лице, което твърдяло, че действа по поръчение на Т.Н..
От
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия не се установява
самоличността на лицето – приносител, за което се твърди, че е предало процесната пратка на подсъдимия по молба на Т.Н.. Единствените по-конкретни данни в тази насока
се съдържат в показанията на св. Г., доколкото същият е разказал за
приятелските си отношения с подсъдимия и за лично положените от него усилия да
изследва обкръжението от познати лица на покойния вече Т.Н.. Тези данни обаче и
към настоящия момент са крайно недостатъчни с оглед минимуално
изискуемите данни за идентификация на участник в производството, за да бъде
съответно призован. С оглед изложеното съдът прие за установено, че
приносителят на инкриминираната пратка с рутери до установяването ѝ във
фактическата власт на подсъдимия е неустановено по делото лице. На базата на
ангажираните от защитата гласни доказателства е установено, че към инкриминирания период то е било част от
познати в обкръжението на Т.Н., като не са установени обвинителни
доказателства, на базата на които да се изведе фактическа обстановка, различна от изложената по-горе.
Обвинението не ангажира нито един доказателствен източник за извършени от подсъдимия
манипулации с употребяваната електроника, насочени към това да бъде ползвана за
укриване на инкриминираните монети. Не
са установени свидетели на такава дейност, нито пратката е била установена и
маркирана в друго състояние преди да попадне в ръцете на подсъдимия, поради
което съдът счита, че липсват доказателства такава дейност, свързана с укриване
на инкриминираните предмети, да е била извършена по начин, който изключва
незнанието на подсъдимия за това. Косвено значение за изясняването на този
въпрос е отговорът на въпроса кога, по какъв начин, в какво състояние и от кого подсъдимият е получил инкриминираните рутери, преди да пристъпи към
изпращането им чрез DHL
експрес България. Единствената конкретика в тази
насока се извежда само и единствено от гласните доказателства, ангажирани от
защитата на подсъдимия и обратно, на тази конкретика
не противостои доказателствена съвкупност, която да
обслужва обвинителната теза.
Ролята на трето неустановено по делото лице в процеса по укриването на
инкриминираните монети в декларираната за износ електроника преди същата да
бъде предадена на подсъдимия е ключов въпрос относно субективната страна на
престъплението, в което той е обвинен, както и относно субективната страна на
евентуално извършена от него митническа контрабанда. Ето защо съдът изследва този въпрос и чрез
съпоставка на дадените от подсъдимия обяснения с показанията на св. М.М.. Твърдението на подсъдимия, че инкриминираните рутери
били предварително отделени отТ.или от неустановено
по делото лице като „мостри”, а останалите рутери му били предадени отделно от тях в кашонче
непосредствено преди да бъдат изпратени, не е опровергано и от показанията на
този свидетел. Не се установява поначало той да е възприел конкретните факти и
обстоятелства, при които инкриминираните рутери са били предадени във фактическата власт на
подсъдимия, не се установява да е възприел или да са установени други свидетели
на извършени от подсъдимия действия на трансформация на вътрешния корпус на
употребяваната електроника. Изходна база за оценка на изложените факти и
обстоятелства е правилото, че подсъдимият не е длъжен да доказва своята
невинност. Ето защо знанието на подсъдимия за фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението/административното нарушение, не може
да бъде изведено само и единствено въз основа на факта, че не е успял, въпреки
положените от него усилия, да установи и ангажира като свидетел пред съда
неустановеното лице, от което твърди, че е приел процесната
пратка, съдържаща употребявана електроника.
От съпоставката на дадените от подсъдимия обяснения
и показанията на св. М. се установява следното.
Обясненията на подсъдимия в частта
относно инициативата за изпращането на инкриминираната пратка противоречат
съществено на дадените от св. М.М. показания. Подсъдимият
твърди, че е изпълнил воля на техен общ познат –Т.Б.Н., като навежда доводи, че
последният е имал пряко изградени взаимоотношения със св. М.. От друга страна,
св. М. разказа пред съда, че не познава такова лице, с което се навежда, че единственият съпричастен към изпращането на пратка
с
непознато за него съдържание, е подсъдимият.
Следва да се подчертае, че св. М.
е основният свидетел на обвинението и неговите показания са единственият източник
на доказателства, който може да се противопостави на обясненията на подсъдимия в
тази тяхна част, в която се оспорва субективния състав на престъплението. Това
е така с оглед специфичната позиция на св. М. като получател на инкриминираната
пратка, посочен в архива на DHL и твърденията му в производството
пред съда, че не познава и никога не е познавал лице с именаТ.Б.Н..
Наличието на съществени противоречия между обясненията на подсъдимия и
показанията на св. М. по този основен въпрос, относим
към субективната съпричастност на подсъдимия към деянието, в което е обвинен,
поставя по-високи изисквания към проверката на тези доказателствени
източници. Обективната невъзможност показанията на св. М. да бъдат проверени с
показанията на други свидетели, фактът, че именно неговите лични данни са били
ползвани при обозначаване на получателя на инкриминираната пратка, разкриват
противоречията между неговите интереси и интересите на подсъдимия, още повече
във връзка с правата по чл.121 НПК, с които той разполага в процесуалното
качество на свидетел. Ето защо съдът е задължен да провери дали показанията на
св. М. не са дискредитирани на собствено основание поради наличието на взаимноизключващи се твърдения в тях. Що се отнася до обясненията на
подсъдимия, детайлната им проверка е необходима и с оглед двуякото
им значение – от една страна са важно доказателствено средство, от друга страна са и средство за
защита. Ето защо и този доказателствен източник
следва да бъде проверен с оглед наличието или липсата на логически несъответствия
и/или вътрешни противоречия, както и с оглед наличието или липсата на
противоречия с останалите доказателствени материали.
Обясненията на подсъдимия и
показанията на св. М. от съдебното производство са еднопосочни за периода и
мястото, на което са се запознали – арест в САЩ, където и двамата са пребивавали
през 2014г. във връзка с различни
наказателни производства, за факта, че са били взаимно запознати със съдебното
си минало и след престоя им в ареста са продължили комуникацията си, вкл. и след депортирането на подс.
А. в България.
Между обясненията на подсъдимия и
показанията на св. М. се установяват противоречия относно кръга от общите им
познати към инкриминирания период, относно характера на предходните им
отношения вкл. относно степента на изградено доверие и степента на влошаване на
техните отношения във връзка с общ техен проект в Конго, относно връзката на
трето лице с инкриминираната пратка като изпращач, връзката на св. М. с трето
лице изпращач, изградена самостоятелно и независимо от отношенията му с
подсъдимия. Част от тези противоречия са разрешени чрез прочитане показанията
на св. М. от досъдебното производство. На основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК са приобщени част от показанията на св.
М., дадени пред агент К., САЩ в изпълнение на изготвена съдебна поръчка. По
същия процесуален ред са прочетени изцяло показанията на свидетеля, дадени пред
орган на ДП в България, а именно – дадените в протокол за разпит от
29.08.2017г. (л.128, л. 129, том 1 ДП). В резултат на използваната процесуална
техника са събрани доказателства за трети лица, които се явяват общи познати на
подсъдимия и св. М., а именно относно лицата С.Г. и И. С.. Събрани са и
доказателства за повода и мястото на познанството между св. М. и тях, както и
връзката на подсъдимия с тези факти и обстоятелства. В разпита си пред съда св.
М. заяви, че не поддържа прочетените показания в частта относно личното си
познанство с изброените лица. Съдът, от своя страна, прие с доверие тъкмо
прочетените показания, тъй като несъгласието на св. М. с тях е декларативно и
не носи никаква информационна стойност как такава детайлна информация, свързана
с конкретни данни за имена и географски обозначения е попаднала в протокола му
за разпит. В показанията на св. М. не са наведени и доводи за евентуално обективирана недобросъвестност на разследващия орган,
изпълнил съдебната поръчка в САЩ. Отделно от това, прочетените показания, дадени
от св. М. пред разследващ орган в САЩ, са проверени от съда чрез съпоставката
им с показанията на св. Г., който
потвърждава факта на общо познанство на св. М. и лицето Т.Н., възникнало именно
чрез неустановено по делото лице „С. К.”.
Съдът положи усилия да провери тази информация и да установи С.Г., по прякор „К.”,
но поради непълни изходни лични данни се оказа, че изясняването на това
обстоятелство е практически невъзможно (л. 1039, л. 1048, том 3 , СП, СГС). Единственото пълнолетно лице, отговарящо на
изходните лични данни за имена и месторождение, е с граждански статус на
починал.
По същество прочетените показания
на св. М. в частта относно общите му познати с подсъдимия кореспондират с
обясненията на подсъдимия и противоречат съществено на част от показанията,
които този свидетел е дал в съдебното производство. Логичен отговор за
непоследователната позиция на св. М. относно наличието на общи негови познати с
подсъдимия не се извлича и от показанията му в съдебното производство. Нещо
повече, наличието на взаимно изключващи се твърдения в разказа му пред съда
дали е имал с подсъдимия общ познат от румънски произход и каква е неговата
роля за влошаване на техните отношения, поставя под съмнение въобще
достоверността на дадените от св. М. показания, в частта, в която се отнасят до
общите му познати с подсъдимия– дали е имало такива и ако е така, кои лица са
включени в този кръг познати. На тази основа обвинението не преодоля доказателствената тежест да опровергае твърденията на
подсъдимия и св. Г., че св. М. е познавал лично покойния вече Т.Н. през
инкриминирания период, като отношенията му били изградени чрез техния общ
познат – неустановения С.Г..
Относими
към изясняването на същия въпрос са и част от прочетените показания, които св. М.
е дал в своите разпити в досъдебното производство. Съпоставката на прочетените
показания, дадени пред агент К., САЩ в изпълнение на съдебна поръчка и дадените
пред разследващ орган в Република България показва и други вътрешни
противоречия, произтичащи от взаимно изключващи се твърдения, т. напр. пред
агент К. – твърдението, че подсъдимият сам му разказал за участието си в
дейност, свързана със сканиране на АТМ, както и за други съпричастни към тази
дейност лица, като С.Г.. Това твърдение противоречи съществено на прочетените
на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от св. М. в СДВР на 29.08.2017г., в които се твърди, че
подсъдимият не му е споделял факти за криминалното си минало, но пък от други
хора чул слухове, че подсъдимият се занимавал с източването на кредитни карти. След
прочитането им св. М. поддържа и двете несъвместими помежду си твърдения, което
е допълнителен източник на съмнения за достоверността на неговите показания. Не
може да се отмине без внимание и уклончивият отговор на св. М., свързан с
липсата на конкретика за това кои лица, къде, кога и
как са разпространили пред него слухове за миналото на подсъдимия А., както и
дали тези лица принадлежат от общия им кръг познати.
Показателен е описаният в
прочетените показания на св. М. случай с изпратен от подсъдимия металотърсач на името на неговата съпруга в САЩ, който
вместо нея по молба на подсъдимия получил св. М.. В прочетените на осн.
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от
св. М. в досъдебното производство, се твърди, че той откликнал на молбата на
подсъдимия и пак по негова молба веднага препратил въпросния металотърсач на посочен
от подсъдимия купувач в Калифорния, САЩ. Пак в същите показания се
твърди, че този случай датира от около 2-3 седмици преди периода на очакваната
инкриминирана пратка, т.е. – в началото на март 2015г. Така описаните факти
нямат пряка връзка с предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, но имат
контролно значение именно за изясняване на степента на изградено доверие между
подсъдимия и св. М. през инкриминирания
период. Поначало този случай, включително
и относно времето, за което се отнася, не се оспорва и в обясненията на
подсъдимия, поради което независимо от твърденията му за трайно влошени
отношения между него и св. М. към инкриминирания период във връзка с
неразрешени спорни въпроси по личен бизнес проект на св. М. в Конго, съдът
приема за установено, че степента на доверие между двамата е била достатъчна,
за да не бъде преустановена мобилната комуникация между тях. Несъмнено е
установено, че и св. М., и подсъдимият са разполагали с данни за контакт чрез
мобилна комуникация и нееднократно са осъществявали такава преди
инкриминирания период. Отделен въпрос е
дали доверието между тях е било на такова ниво, че да коментират съдържанието
на международни пратки, във връзка с които са ангажирани техни лични данни. От
прочетените показания на св. М. се установява, че подсъдимият не се е
притеснявал да обсъжда и подобни
въпроси, т. напр. самият М. е заявил в прочетените показания, че е узнал за
факта на изпратен металотърсач именно от подсъдимия
по повод коментар за застрахователната стойност, която следвало да се обяви. Този факт също не се оспорва в обясненията на
подсъдимия. От друга страна обаче, не може да се отмине без внимание
обстоятелството, че в базата данни на „DHL
експрес България” АД единствено
инкриминираната пратка е адресирана пряко до св. М., а всички останали –
до членове от семейството на подсъдимия А.. Отделно от това, не се установява доверието, което св. М. е имал към подсъдимия,
да е било реципрочно в същата степен. Съдът приема за установено, че това е
така, тъй като този свидетел в разпита си пред съда подчерта, че подсъдимият А.
е злоупотребил с доверието му във връзка с дадени от свидетеля пари, както за
пратката с металотърсач към купувач в Калифорния,
така и по случая „Конго”, като и двата случая датират
преди инкриминирания период.
Във връзка с така установените факти
и обстоятелства за характера на взаимоотношенията между св. М. и подсъдимия А.,
ако се поддържа субективната страна на
деянието, обвинението следваше да даде отговор на въпроса защо подсъдимият с
инкриминираната пратка направил изключение от обичайната си практика да изпраща
международни пратки само на членове от своето семейство, още повече – на лице,
което се твърди, че не е знаело какво следва да получи, къде да го държи, дали
и как да го използва.
Отделно от това и доколкото обвинението се основава на
показанията на свидетел, за когото се твърди, че е добросъвестен и не е
субективно съпричастен към установяването на фактическа власт върху
инкриминираните вещи, без отговор остава и друг съществен въпрос, а именно - защо
подсъдимият е следвало да укрива от св. М. съдържанието на процесната
пратка, ако той е бил крайният получател на инкриминираните вещи и доверието
поне от страна на подсъдимия не е било напълно разрушено.
За разлика от обвинителната теза, изградената
от защитата на подсъдимия фактология дава логичен
отговори и на двата поставени по-горе въпроса: на първия– пратката била
изпратена именно на св. М., тъй като решението за това не е било взето от
подсъдимия, а от общ познат – Т.Н. или друго трето неустановено лице; на втория
– съдържанието на процесната пратка не е било коментирано
от подсъдимия, тъй като той не е бил страна
в уговорката между фактическия
подател и обявения получател, поради което е считал, че този въпрос не го
засяга. Така съпоставката на дадените от подсъдимия обяснения с останалия доказателствен материал не разкрива нарушение на формалната
логика, която се изгражда от възпроизведените с тях факти и обстоятелства. Отделно
от това, в съдебното производство са изчерпани процесуалните способи, които
дават възможност за проверката на тяхната достоверност. Това е така предвид
изминалия период от време, който изключва разкриването и изследването на трафични данни по реда, предвиден в ЗЕС. На следващо място,
това е така и с оглед факта на настъпилата смърт на посоченото от подсъдимия
лице –Т.Б.Н. и свързаната с това обективна невъзможност да бъде допуснат до
разпит, за да бъдат проверени показанията на св. М.. Освен всичко останало,
съдът намира, че е обективно невъзможно на този процесуален етап да се установи
самоличността на описаното от подсъдимия трето неустановено лице, което било
ползвано като приносител на процесните рутери по
молба на Т.Н. до подсъдимия. Това лице е
описано по общи признаци единствено в показанията на св. Г., както и с личното
име „Явор”, но изброените данни са крайно недостатъчни за неговата
идентификация. Последиците от тази доказателствена
непълнота обаче не следва да се възлагат в тежест на подсъдимия.
Вярно е, че подсъдимият е посочил в
обясненията си приблизителен период и място на среща с това трето лице на
оживено място в гр. Пазарджик, но също така е вярно, че органите на досъдебното
производство необратимо са пропуснали и възможността да изследват въпросния
район за евентуалното наличие на охранителни видеокамери. По изложените по-горе
съображения настоящият съдебен състав прие за установено, че със способите, предвидени в НПК, не биха
могли да бъдат оборени нито твърденията на подсъдимия за среща с такова лице,
нито би могла да се установи самоличността на това лице при евентуална лицева
идентификация.
В синхрон с останалия доказателствен материал е и твърдението на подсъдимия, че
последният му разговор сТ.Б.Н. датира от края на
февруари – началото на март 2015г. В действителност това твърдение не може да
бъде опровергано не само с евентуално различно съдържание на данни, извлечено
по реда, предвиден в чл. 159а НПК, но и на формално основание – чрез
съпоставката му с писмените доказателства за времето, в което е била
регистрирана смъртта на лицето Т.Н.. Съгласно писмените доказателства по делото
датата на настъпилата смърт е 12.03.2015г., което не изключва обективно възможността
в края на февруари – началото на март 2015г. подсъдимият да е провел твърдяната
от него комуникация с това лице във връзка с процесната
пратка.
Общата оценка на обсъдените по-горе
противоречия, както и специфичните факти и обстоятелства, с които се
характеризира настоящият случай, дават основание за извод, че за първи път в
съдебното производство свидетелят М. изгражда линия на защита на собствените си
интереси, която до голяма степен се основава на твърдението, че той не е знаел
какво е съдържанието на инкриминираната пратка, както и че не би могъл да знае,
тъй като нямал общи познати с подсъдимия, съпричастни към тази пратка. От една
страна, фактическата основа на тази позиция напълно съвпада с тази част от
обясненията на подсъдимия, в които той възпроизвежда комуникацията си със св. М.
–относно факта на изпращане и номера на товарителницата. Не се твърди
подсъдимият да е споделял други факти, от значение за процесната
пратка, в т.ч. – подробности относно нейното съдържание. От друга страна обаче,
подсъдимият възпроизвежда фактическа обстановка, при която фактическият подател
се явява трето лице, а подсъдимият изпълнявал чужда воля, за която не е установено дали и доколко е била
съгласувана със св. М.. В съществено противоречие с тази фактология
твърденията в показанията на св. М. засягат въпроса за изключителната роля на
подсъдимия в решенията, логистиката и реализацията на всички формално изискуеми
действия при изпращането на инкриминираната пратка. Те
са източник на доказателства за това, че инициативата за изпращането на
инкриминираната пратка била възприета изцяло от подсъдимия. Според разказа на св.
М. в производството пред съда целта на последния му проведен разговор с
подсъдимия била свързана с предоставянето на данни за собствения му домашен
адрес. В тази част противоречието между тях
с показанията на св. Д. и дадените от подсъдимия обяснения е непреодолимо. Несъмнено
е установено, че св. М. не е и не би могъл да бъде свидетел за факти и
обстоятелства, които са се случили през инкриминирания период на територията на
РБ, тъй като в същото време е пребивавал в САЩ. Единствената насока, в която е
било възможно да се установят факти с контролно значение, е времето, мястото,
продължителността и естеството (разговори или СМС – известяване) на проведената
от подсъдимия, св. М. и лицето Т.Н. комуникация преди и към инкриминирания
период. Данни в тази насока обаче не са били събрани в изискуемия от закона
процесуален ред в лимитираните шестмесечни срокове по
чл. 159а, ал.5 НПК. По изложените по-горе съображения съдът
прие за установено, че противоречията в гласните доказателства остават напълно
неразрешими, вкл. и чрез съпоставката им с останалите източници на
доказателства.
Отделното обсъждане на дадените от св. М.
показания също не допринася за изясняване на противоречията в доказателствения материал. Основно значение има
отстояваната от него позиция в съдебното производство, че няма никакви общи познати с подсъдимия, още
повече такива, които да са съпричастни към подготовката на инкриминираната
пратка. Във връзка с тази линия на защита на неговите собствени интереси се
открояват няколко съществени обстоятелства. Първото е, че тя обслужва
изключително обвинителната теза, изградена срещу подсъдимия, но се поддържа
декларативно, без да са изложени факти, които да изяснят противоречията ѝ
с твърденията на свидетеля в досъдебното производство при изясняване на същия
въпрос. На следващо място, прочетените
показания на св. М. от досъдебното производство, снети от разследващ орган в
Република България, са самостоятелен източник на информация, че са дадени в
момент, в който св. М. вече е знаел какви вещи съдържа процесната
пратка (рутер и укрити антични монети, за които се провежда съответно
разследване). Твърдението му, че е узнал за това обстоятелство от служители на
ФБР, не може да бъде проверено, поради което остава съмнението, че може и да е
бил запознат относно съдържанието на пратката не по посочения от него начин, а от
друго лице, вероятно съпричастно към действията по изпращането ѝ от
България. В тази връзка следва да се подчертае, че св. М. е изключително
последователен в твърдението си, че подобна информация не е узнал от подсъдимия,
тъй като при последния му разговор с него му било съобщено, че няма да изпраща
нищо, тъй като се отлага. В този смисъл се съдържат изявления в прочетените
показания на св. М. от 29.08.2017г.,
както и в разпита му в съдебното производство, повече от три години по-късно. Съдът
прие за установено, че обсъдените по-горе противоречия в доказателствения
материал остават напълно неразрешими. Така, във връзка изложеното по-горе и с оглед установената доказателствена тежест
съдът приема, че обвинението не е изпълнило задължението си да отстрани всички
противоречия в доказателствения материал, които могат
да внесат съмнение при обосноваване на обвинителната теза, поради което и на
това основание подсъдимият следва да бъде оправдан.
Съмнение за вероятна съпричастност
на трето лице към деянието, за което е обвинен подсъдимият, се извежда и от
хронологията на проведените действия по разследването – разпитът му в Република
България датира от 29.08.2017г., а разпитът му пред агент на ФБР – по –късно
(08.09.2017г.). От това обстоятелство произтичат два възможни извода. Първият
е, че след като контактите на св. М. с
общи познати между него и подсъдимия са документирани в разпита му пред
разследващ орган в изпълнение на съдебна поръчка, в предходно проведения разпит
в досъдебното производство този свидетел изнесъл недостоверна информация за това,
че е узнал за съдържанието на инкриминираната пратка от органите на ФБР. Вторият възможен извод е, че от ФБР преди
29.08.2017г. са били провеждани и други действия с участието на св. М. във
връзка с инкриминираното деяние, но органът на изпълняващата съдебната поръчка
държава е счел, че те са неотносими към тази
процедура. Отделно от това, ако пред св. М. от агент на ФБР е коментирано съдържанието на инкриминираната пратка, както
се твърди в прочетените показания, дадени от него в досъдебното производство, това обстоятелство
на собствено основание ги дискредитира като недостоверен източник на
доказателства. По същество се касае за изнасяне на информация от воденото в РБ
наказателно производство и то от такъв характер, който би могъл да повлияе
върху свидетелските показания. Практически не може да се провери
обстоятелството дали св. М. действително е очаквал пратка на рутери и дали, след
като веднъж вече е узнал за информацията, с която са разполагали органите на
досъдебното производство – за укрити монети в тях, е решил да изгради своя
линия на защита. Съдът намира, че е напълно правдоподобно и логично от този
момент нататък участието на св. М. да е предначертано преди всичко от личния му
интерес да упражни пълноценно
собствените си процесуални права, а не от изпълението
на формалното задължение за разкриване на обективната истина.
На
следващо място, позицията на св. М., че той и подсъдимият не са били обвързани
с общи познати, се поддържа от него в разказа му пред съда, без да се отчита до
каква степен проектът на св. М., свързан с разработване на златна мина в Конго,
е рефлектирал в миналото върху неговите отношения с подсъдимия. Този въпрос,
макар и да няма пряка връзка с предмета на обвинението, е от съществено
значение, тъй като, ако е вярно, че подсъдимият и св. М. след неуспеха на този
проект през 2014 година са влошили
своите отношения до степен да прекратят комуникацията помежду си, то е вярно и
това, че към инкриминирания период между тях не са съществували отношения на взаимно
изградено доверие, като условие за съпричастност към друг проект. Твърденията на подсъдимия за
установена дистанция в отношенията му със св. М. през инкриминирания период кореспондират
и с писмените доказателства, предоставени от DHL. Тяхното съдържание кореспондира с
твърдението на подсъдимия в неговите обяснения, че през календарната 2015г. със
своя фирма,
регистрирана в DHL, ползвал договорени отстъпки съгласно договор,
сключен с DHL – Експрес
– България. Писмените доказателства действително
разкриват регистрация в DHL
на
ЕТ „П.”, управлявана и представлявана от подсъдимия, с клиентски код ********* (л. 836-869, 2 том СП). Въз основа на тях
независимо от обясненията на подсъдимия се установява фактът, че през
календарната 2015г. били регистрирани множество пратки с изпращач ЕТ „П.” с
крайна дестинация в САЩ, много от тях, като „употребявани електроуреди”, но
само и единствено инкриминираната е
адресирана до св. М. (л. 836-869, 2 том СП). Това обстоятелство разкрива случая
като изолиран от обичайно ползваните от подсъдимия адреси за кореспонденция във
връзка с неговата търговска дейност и самостоятелно поставя въпроса за
причините, поради които подсъдимият допуснал отклонение от обичайната си
търговска практика. Обясненията на подсъдимия съдържат логичен отговор на този
въпрос с описанието на фактите, към които според него е съпричастно лицето Т.Н.,
както и с описанието на отношенията, за които посочва, че това лице
самостоятелно изградило със св. М.. Категоричният отрицателен отговор на св. М.,
че не познава и никога не е познавал такова лице, не може да бъде приет
безкритично с оглед обсъдените по-горе доказателства и принципно непоследователната
му позиция относно кръга на общите му познанства с подсъдимия. На базата на
констатираните противоречия, не може да се изключи тази непоследователност да
засяга и личността на лицето Т.Н., още повече с оглед личния интерес на св. М.
да се разграничи от факта към инкриминирания период да е знаел какво е
съдържанието на процесната пратка. Съдът счита, че изложеното по-горе е поставило
по-високи изисквания към обезпечаването с доказателства на обвинението срещу
подсъдимия, в т.ч. с проверка на дадените от св. М. показания.
Такава функция биха могли да изпълнят доказателства за трафика на данни от и
към ползваните от подсъдимия и св. М. мобилни телефони в началото на 2015г. до
инкриминирания период, тъй като биха могли да потвърдят или да опровергаят
категорично твърденията на св. М., че е разговарял
нееднократно с подсъдимия – първо, за да съгласува съгласието си да получи
пратка именно от него, а при последващи разговори - да предостави данни за адрес на получаване, както
и да приеме съобщение от подсъдимия, че пратката няма да бъде изпратена. Подсъдимият
в обясненията си разкрива друга хронология и друго съдържание на комуникацията
си със св. М., като твърди, че след като занесъл инкриминираната пратка в DHL, взел номера на товарителницата и
го изпратил с СМС – известяване на св. М., както и на Т.Н., т.е. на действителния
изпращач. Противоречията за естеството
на проведената мобилна комуникация между обясненията на подсъдимия и показанията
на св. М. са съществени. Преодоляването им с изследването на трафични данни е било необходимо и обективно възможно в
досъдебното производство в сроковете по чл. 251б, ал.1 ЗЕС. На този процесуален етап обаче те не могат да
бъдат разрешени с изследването на трафични данни
поради факта на изтекли срокове по чл. 159а, ал. 5 НПК. Това ограничение възпрепятства
и евентуална проверка на дадените от
подсъдимия обяснения чрез изследването на ползван от лицето Т.Н. комуникатор през инкриминирания период, както и на проведения трафик на данни през него. По
изложените съображения съдът приема, че към днешна дата е обективно невъзможно да се установи дали към инкриминирания период е провеждана
комуникация между св. М. и посоченото от подсъдимия лице – Т.Н., както и на
такава между Т.Н. и подсъдимия. В обясненията на подсъдимия, дадени от него на
06.04.2021г., се твърди, че при необходимост би могъл да открие данни и за
ползван към инкриминирания период комуникатор от
лицето Т.Н., но дори и при положени усилия в тази насока е обективно невъзможно
да бъде изследван фактът дали през този комуникатор е
бил проведен трафик към телефона на подсъдимия през март 2015г. Обективно
невъзможно е и да бъдат проверени твърденията на подсъдимия, че съответният комуникатор е бил ползван именно от това лице. След като информацията по чл.
159а, ал.1 НПК не е събрана своевременно в рамките на предвидените в НПК
срокове за съхранението ѝ, органите на досъдебното производство сами са
се поставили в невъзможност да съберат допълнителни обвинителни доказателства,
които да опровергаят категорично обясненията на подсъдимия за съпричастност на
трето неустановено лице към субективния състав на престъплението.
Вярно е и това, че подсъдимият А. за първи път в
съдебното производство е упражнил правото си даде обяснения, но също така е
вярно, че той не е имал задължението да го направи в досъдебното производство.
Изборът на процесуален етап, в който подсъдимият упражнява правото си да даде
обяснения, по никакъв начин не рефлектира върху последиците от установената в
НПК доказателствена тежест. Твърдението на
подсъдимия, че на инкриминираната дата освен пратката с процесните
рутери изпратил и подготвена лично от него пратка – машина за арматурно желязо
на член от своето семейство, кореспондират с писмените доказателства,
предоставени от архива на „DHL
експрес
България” АД. От писмените доказателства се установи, че и двете пратки са били
предадени за изпращане на една и съща дата, че и двете са били предназначени за
САЩ, но за различни адресати. С оглед така установените съпътстващи
обстоятелства и при липсата на данни подсъдимият да е знаел за укрити вещи в процесните
рутери обвинението следваше да отговори на въпроса, ако тяхната доставка е била
част от търговската му дейност, защо е не е била изпратена, както останалите
международни пратки – на членове от неговото семейство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът счете, че престъплението по
чл. 278а, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК, за
което подсъдимият А. е бил предаден на съд, а именно за това, че на 02.04.2015
г. в гр. София, Митница - Аерогара София направил опит да изнесе извън
границите на страната без разрешение на съответния орган културни ценности - 82
броя монети, представляващи 1/5 тетрадрахми, сечени
при македонския цар Филип
II (359 - 336 г.пр. Хр.), всяка една от които представлява движима културна
ценност на обща стойност 32 800, 00 лв. (тридесет и две хиляди и
осемстотин лева), не е осъществено нито от обективна, нито от субективна
страна. За обективната съставомерност на деянието е
необходимо предметът на престъплението да представлява движима културна
ценност. Легална дефиниция на пониятието за културна
ценност се съдържа в разпоредби от Закона за културното наследство (ЗКН). На подсъдимия А. е повдигнатото обвинение за опит да
изнесе движими културни ценности извън границата на страната, като от обективна
страна той не е разполагал с надлежно
разрешение от съответния орган за това. Нормативният регламент, уреден от
специалното законодателство към инкриминирания период определя реда за износ на
движими културни ценности съгласно правилата в Закона за културното наследство,
Регламент 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата, Наредба
№ Н-3 за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на
движими културни ценности, като последната е отменена с § 2 от ПЗР на Наредба №
1 от 16.02.2021г. за реда и извършване на идентификация на движимите културни
ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности – ДВ бр.
17/26.02.2021г., в сила от 02.03.2021г. Износът по чл. 278а, ал.4 НК, подобно
на престъпната контрабанда по чл. 242 от НК, е свързан с границата на страната,
включително и с митническата граница, където се извършва декларирането и
контрола за наличие или липса на съответното разрешение, изискумо
от посоченото специално законодателство. Съгласно Регламент 116/2009 на Съвета
износителят на културни ценности извън общността следва да разполага с лиценз
за износ, като такъв се издава по молба на съответното лице от компетентните
органи на държавата-членка, на чиято територия въпросните паметници на
културата се намират правомерно и окончателно към 1 януари 1993 г. Към
инкриминирания период по арг. от чл. 7, ал.5 вр. с ал.3 вр. с чл.6, ал.3 от Наредба № Н-3 за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности (отм.)
компетентният орган съгласно националното право на Република България за
издаване на разрешение за износ на културни ценности е Министерство на
културата. Във всички случаи обаче издаването на лиценз задължително изисква
преди това идентификация на съответната културна ценност, както и
предварителното й вписване в регистъра на културни ценности, който се води в
Министерство на културата. В настоящия случай от обективна страна нито
подсъдимият, нито лицата, от които той е получил инкриминираните монети, са
разполагали с лиценз за износ съгласно изискванията на член 2 от Регламент
116/2009г. на Съвета. Това е така, тъй като се касае за неидентифициран обекти.
Такива обекти принципно могат да бъдат годен предмет на престъпление по
горепосочения текст от НК. По арг. от чл. 146, ал.
3 ЗКН недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни
ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на
този закон. Значението на този статут създава гаранции за запазване на
културно наследство, което е открито на терен и не е регистрирано до момента по
реда, предвиден в глава VI от ЗКН. Ето защо,
макар и в настоящия случай от обективна
страна да не е била извършена
идентификация на инкриминираните монети съгласно чл. 94 ЗКН, до установяването
им като такива или до установяването, че не отговарят на критериите за културна
ценност по ЗКН, те е следвало да бъдат считани за такава. В настоящия случай
обаче презумпцията за автентичност на непроучени обекти е опровергана от
заключението на петорната нумизматична експертиза, приета към доказателствения материал в съдебната фаза на наказателното
производство. Ето защо инкриминираните монети не могат да бъдат считани за
археологически обекти и по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗКН.
Настоящият
съдебен състав, след като съобрази съдържанието на понятието за движима културна ценност по смисъла на ЗКН, намира, че липсва годен предмет на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Инкриминираните монети
от обективна страна не представляват културна ценност по смисъла на тези
разпоредби, които са посочени в обвинителния акт - чл. 7, ал.1 и ал. 2, чл. 6,
т. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Съгласно чл. 2. (1) ЗКН културното наследство обхваща нематериалното и
материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни
ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат
научна или културна стойност. Разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗКН също въвежда историческата стойност на
съответния обект като задължителна характеристика, за да бъде оценен като част
от културното наследство на страната. Това е така, тъй като
сред изброяването в тази разпоредба фигурират наземни, подземни и подводни
археологически обекти и резервати. В настоящия случай инкриминираните монети
действително представляват свидетелство за човешко присъствие, но имат
съвременен произход, поради което за тях не може да се отнесе и разпоредбата на
чл. 7, ал.1 ЗКН, която регламентира като
културна ценност всяко нематериално или материално свидетелство за човешко
присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за
индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Поначало
ЗКН класифицира културните ценности съобразно тяхната принадлежност към определен исторически период,
както и с оглед научната и културната област, към която се отнасят ( чл. 51 от
с.з.). В настоящия случай с
оглед специфичните характеристики на инкриминираните предмети от обективна
страна е установено, че научната и културната стойност следва да бъдат
разглеждани в неделимо единство. В случай на установена автентичност на
предметите с претендираната историческа епоха (359
- 336 г.пр. Хр.), те неизменно биха били от значение за историята, като наука,
както и за съхранение на историческата памет, свързана с паричното обръщение,
което принципно засяга определена сфера на човешката дейност и има отношение
към културната стойност. По арг. от глава VII от ЗКН археологическото наследство
е част от културното наследство. В настоящия случай обаче в изследваната
находка присъстват нерегистрирани до момента емисионни знаци, като се отчита и
несъответствие във връзка с липсата на
стилова прилика с известните до момента подобни монети. Ето защо същите не
могат да бъдат разглеждани и като свидетелство за човешко присъствие през
посочения по-горе период от човешката история с археологическа културна
стойност.
С обвинителния акт е инкриминирано и
съответствие на изследваните обекти с критериите за културна ценност по смисъла
на чл. 7, ал.2 ЗКН, който гласи, че културна ценност може да бъде и нематериално или
материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или
културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите
регистрирани вероизповедания. Видно е, че, дори и да бъде игнорирано значението
на доказателствата, относими към установяването на
историческата автентичност на изследваните монети, тази разпоредба поначало е неотносима към настоящия случай.
От обективна
страна се установи, че инкриминираните монети представляват майсторска
изработка, наподобяваща антични предмети, включително и поради постигнатата
изкуствено създадена патина, поради което тяхната автентичност може да бъде
установена само от лица със специални знания в областта на археологията и
нумизматиката. Следователно, дори и хипотетично подсъдимият да ги е възприел
или да е съпричастен към тяхното укриване, не би могъл без собствени специални
знания да прецени тяхната автентичност.
Изложеното е самостоятелно основание
подсъдимият на основание чл. 304 НПК да бъде оправдан по обвинението за
извършено от него престъпление по чл. 278а, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК. В настоящия случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл.
305, ал 6 НПК (в действащата редакция, в сила от 05.11.2017 г.) Тя се прилага в
случаите по чл. 301, ал. 4 НПК,
когато съдът признава подсъдимия за невинен, но са налице основания да му бъде
наложено административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по
административен ред в предвидените в особената част на Наказателния
кодекс случаи или когато съставлява
административно нарушение, предвидено в закон или указ. С оглед задължението да
се произнесе по въпроса за евентуално извършено от подсъдимия административно
нарушение, предвидено в закон или указ, съдът изследва признаците на обективния
състав на предвиденото в ЗМ административно нарушение по чл.233, ал.1, както субективната
съпричастност на подсъдимия към
деянието, за което е бил предаден на съд.
Към
инкриминирания период в Закона за митниците е предвиден състав на
административно нарушение- митническа контрабанда по чл.
233. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.), при
осъществяването на който съответното лице се санкционира с глоба от 100 до 200
на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на
стоките. По силата на този текст от ЗМ административно-наказателната
отговорност се ангажира по отношение на лице, което пренесе или превози стоки през държавната
граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление. От обективна страна
инкриминираните монети са предмет на митническа контрабанда по смисъла на
горепосочения текст от ЗМ. Същите инкорпорират имуществена стойност с оглед
вложените в тях материали, включително и благородни метали, както и с оглед стойността на вложения труд. От
обективна страна са били укрити от митническите органи и не са били декларирани за износ в
придружаващите документи.
От друга
страна обаче, обективните и субективните
признаци на състава по чл. 278а, ал.4 НК, както и на административното
нарушение по чл. 233, ал.1 ЗМ изискват
от прокуратурата, респ. – административно-наказващият орган да докажат по безспорен начин, че именно подсъдимият е
лицето, което упражнявайки фактическа власт върху инкриминираните монети, се е
опитал да ги изнесе извън границата на
страната, както и че е знаел за местонахождението на монетоподбните
предмети в употребяваната електроника, декларирана официално в документацията
на DHL, като
предмет на износ. В настоящия случай е доказано, че подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираните монети, но не и че е знаел за това,
доколкото същите не са били очевидно видими при визуализация на декларираните
вещи. Показателен е фактът, че дори и за митническите органи е било необходимо
техническо средство – рентген, като не се доказва подсъдимият да е разполагал
или да е ползвал такова, приемейки пратката от
неустановено по делото лице. По изложените съображения настоящият съдебен
състав прие за установено, че не са доказани субективните елементи на
престъпление по чл.278а, ал.4 НК или на административно нарушение по чл.233,
ал.1 ЗМ, изброени по-горе, а именно, че подсъдимият е знаел за съществуването и
местонахождението на инкриминираните монети, както и че е искал да ги изнесе
извън страната. Отделно от това, ако се твърди, че деянието на подсъдимия осъществява
състав на престъпление по чл.278а, ал.4 НК, следва да бъде доказано, че
обективно е съществувала принадлежността
на съответните предмети към към
културно-историческите ценности с характеристики на движима културна ценност,
както и че подсъдимият е знаел за това. В този смисъл също не са ангажирани
доказателства.
От обективна страна инкриминираните
монети са били открити от митническите органи в употребявана
електроника, която е била предадена за износ в международна пратка. Доколкото
те не са били външно видими, нито са били идентифицирани в документацията,
съставена от приемащата компания, следва да се приеме, че са били укрити от
митническите органи. Не се установява обаче подсъдимият да е съпричастен към подготовката на процесната пратка, т.е. към укриването им, или да е знаел
за конкретните обстоятелства, при които инкриминираните монети са поставени в процесните рутери. Следователно, съпричастно към опита да
бъдат изнесени от страната, без разрешение на компетентгния
орган, е лицето, което е придобило по неустановен начин инкриминираните монети
и е подготвило пратката за износ. Именно от това лице е бил извършен опит без
знанието и разрешението на митническите органи да бъдат изнесени извън страната
заедно с декларираните вещи - процесните рутери,
укритите в тях монетоподобни предмети, като не се
доказва подсъдимият да се идентифицира с него.
По
изложените съображения съдът приема за установено, че от обективна и субективна
страна съпричастно към административно нарушение по чл.233, ал.1 ЗМ е
неустановено по делото лице. С висока степен на вероятност съпричастен към
подготовката на инкриминираната пратка би могъл да бъде иТ.Б.Н.,
който обаче към инкриминираната дата вече е покойник, без да е доказано към
този момент подсъдимият да е бил наясно с това обстоятелство. В ситуацията, в
която пратката е била предадена на подсъдимия от неустановено по делото лице по
заявка на Т.Н., подсъдимият се явява посредствен извършител, а фактическият
подател на пратката от обективна страна е лице с неустановена самоличност. Ето
защо съдът прие за установено, че от субективна страна не може да бъде
ангажирана и административно-наказателната отговорност на подсъдимия за
митническа контрабанда по смисъла на чл. 233, ал.1 НК.
Съдът отне в полза на държавата инкриминираните
монети, тъй като на първо място техният собственик не е установен. От обективна
страна липсва каквато и да е индикация това лице да е подсъдимият, св. М. или
трето конкретно установено лице. На базата на събрания доказателствен
материал не би могла да се провери връзката между инкриминираните монети и лицетоТ.Б.Н.. Самостоятелно основание за отнемането им в
полза на държавата се извлича и от разпоредбата на чл. 233, ал.6 ЗМ. Това е
така, тъй като инкриминираните монети са предмет на административно нарушение
по чл. 233, ал.1 ЗМ, извършено от неустановено лице. По арг.
от чл. 305, ал.6 НПК в случаите на чл.301, ал.4 НПК съдът следва да се
произнесе по въпроса дали деянието представлява административно нарушение и ако
това е така, дали са налице основания да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на подсъдимия. Двата въпроса във
всеки един случай имат самостоятелно решение, поради което ако съдът
констатира, че с деянието е осъществено административно нарушение, независимо
от това дали от субективна страна е
извършено от подсъдимия или от неустановено по делото лице, е длъжен да приложи
относно веществените доказателства, ако те са предмет на нарушението, съответните
императивни правила, когато такива са
предвидени в съответен закон. Настоящият случай е точно такъв, поради което
съдът на основание чл. 233, ал.6 Закона за митниците разпореди инкриминираните
монети да бъдат отнети в полза на държавата. Отделно от това, съгласно чл.233,
ал.5 ЗМ, в сила към инкриминирания период (сега чл.233, ал.7 ЗМ) стоките –
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в
случаите, когато нарушителят е неизвестен. Самостоятелно основание за такъв
изход на делото в частта относно тези веществени доказателства е разпоредбата
на чл. 177, ал.2 от Закона за културното наследство. От обективна страна се
установи, че инкриминираните монети наподобяват антични предмети, без обаче да
са обозначени като копия или реплики. Съгласно цитираната по-горе разпоредба от
ЗКН копия и реплики на културни ценности със
световно и национално значение или национално богатство се изработват само с
разрешение на министъра на културата. В този случай разрешенията се вписват в
регистъра на движимите културни ценности, придобили статут на национално
богатство, който се води в Министерство на културата. При липсата на издадено
по този ред разрешение, следва да се приеме, че изработката, респективно
държането на вещи, които наподобяват движими културни ценности, е забранено.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.2 б.“а“ НК се отнемат в полза на държавата „вещите, предмет или средство на
престъплението, притежаването на които е забранено”. В настоящия случай тази
забрана произтича от въведения разрешителен режим по чл. 177, ал.2 ЗКН за
изработването на копия/реплики на предмети, които наподобяват античен прототип
и представляват културна ценност. По изложените по-горе
съображения съдът постанови да бъдат отнети
в полза на държавата описаните 82 броя монети, представляващи копие на
1/5 тетрадрахми, сечени при македонския цар Филип II
(359 - 336 г. пр.Хр.).
Съдът постанови с присъдата да бъдат
върнати на подсъдимия К.А.А. (със снета самоличност)
осем броя метални матрици. Същите са били приобщени към доказателствения
материал в съдебното производство именно с негово участие за нуждите на
сравнителния анализ на петорната нумизматична експертиза. С оглед факта на
изготвено заключение по поставените задачи и крайния изход на делото,
необходимостта от съхранението на тези веществени доказателства към описа по
делото е отпаднала, поради което следва да бъдат върнати на подсъдимия.
На основание чл. 190, ал.1 НПК
разноските по делото – направените в
досъдебното производство - 574, 82 лева, както и направените в съдебното
производство 1042 лева, остават в тежест на държавата.
Препис от
присъдата след влизането ѝ в сила да се изпрати на Агенция „Митници” с
оглед правомощията ѝ по чл. 239, ал.5 от Закона за митниците. Съдът
разпореди след влизане в сила на присъдата препис от нея да бъде изпратен на
органа по чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от
16 февруари 2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите
културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена
от Министъра на културата, обн. ДВ, бр.17 от
26 февруари 2021г., с оглед преценка дали следва да бъде направено
предложение за идентификация на инкриминираните монети като обект с
художествена стойност, наподобяващ античен прототип.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: