О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 02.01.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV въззивен състав,
в закрито заседание на втори януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. ПЕТЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧД № 658
по описа за 2019 година на АСНС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 345 вр. чл. 270, ал. 4 НПК.
С определение от 19.12.2019 г. по НОХД № 1144/2018 г. СНС е отказано изменение
на взетата по отношение на подс. В.К.Н. мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека.
Срещу посоченото определение е постъпила частна жалба от защитника на подс.
Н. - адв. Г.Т., с която обжалва цитираното определение като незаконосъобразно,
неправилно и несправедливо.
В частната жалба се навеждат доводи, че подзащитния му В.Н. е неосъждан и
макар да е станал пречка за отлагане на делото поради неявяването си в съдебно
заседание, това е било инцидентно и до тогава е имал изрядно процесуално
поведение. Твърди, че по делото има и друг подсъдим, който се издирва, поради
което неявяването на подс. Н. не е единствената и основна пречка за отлагане на
делото. Акцентира на факта, че подзащитния му е депозирал молба до СНС за
сключване на споразумение със СП, с което иска решаване на делото спрямо него. Прави
искане за отмяна на определението на СНС и за смекчаване на упражняваната
спрямо Н. мярка за процесуална принуда в „домашен арест“. Сочи, че тази мярка е
подходяща поради факта, че подсъдимия има постоянен адрес на територията на Р Б.и
семейство, с което живее на него.
Съдът, като взе предвид направените оплаквания, изложените доводи и като
провери правилността на определението, прие за установено следното:
Частната жалба е допустима, т. к. е подадена в срок от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
За да остави без уважение молбата на подс. В.Н. за смекчаване на
определената му най-тежка мярка за неотклонение, първостепенният съдебен състав
е приел, че е налице липса на процесуална дисциплина от страна на подс. В.Н., изразила се в неявяване за съдебно заседание без
уважителни причини. Съдът е съобразил, че обвиненията, за които подсъдимият е
предаден на съд са за тежки умишлени деяния, че е налице обосновано
предположение досежно авторството на престъпленията, за които е обвинен
жалбоподателят, че подс. Н. е осъден в И.за подобен вид деяние, разследвано по
настоящото дело, че той се е дезинтересирал от воденото срещу него дело в Р Б.и
че изтърпява най-тежката мярка за процесуална принуда от 03.10.2019 г. до
настоящия момент, което е кратък период.
Така постановеното определение е правилно.
Въззивният съд взе предвид, че на 19.04.2018 г. в СНС бил внесен обвинителен акт, с
който срещу подс. В.К.Н.
са
повдигнати
обвинения
за извършени тежки
умишлени престъпления по чл. 321,
ал. 3,
пр. 2 и 6 вр. т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 246, ал. 3 НК. Наред с подс. Н. на съд били
предадени още единадесет лица. Спрямо Н. до 15.05.2019 г. била упражнявана мярка
за процесуална принуда „подписка“. Същата била изменена в „задържане под
стража“ поради неявяване на подс. Н. без уважителни причини в съдебното
заседание на 17.01.2019 г. В това съдебно заседание представляващият го адвокат
заявил, че по непотвърдени данни лицето е задържано в Индонезия. След проучване
от съда тази информация била потвърдена и така се стигнало до изменението в
съдебно заседание на 15.05.2019 г. на мярката за неотклонение на подс. Н. в
„задържане под стража“. Наред с това, установило се и че подс. В.К.Н.
изтърпявал присъда от 8 месеца в гр. Д., о. Б.. Горното е видно от справка от
МВР-СДВР-О„ПКП“ л.361 от съдебното дело.
След освобождаването
му от гр. Д. подс. Н. се върнал в Р Б.и депозирал молба до СНС, с която изразил
желание да сключи споразумение по делото със СП /л.365 от съдебното дело/ като
присъствал на съдебното заседание, проведено на 27.09.2019 г. В това съдебно
заседание делото било отложено за 04.11.2019 г. На посочената дата подс. Н.
направил искане за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“, което било оставено без уважение от
решаващия делото съд. Делото било отложено за 23.01.2020 г. Определението,
постановено от СНС по реда на чл.270, ал.1 НПК, преминало инстанционен контрол
и било потвърдено от настоящия състав на АСНС с определение от 14.11.2019 г.
На 19.12.2019
г. последвала нова молба от подс. Н. за смекчаване на мярката му за процесуална
принуда, която молба била отхвърлена и определението на СНС от тази дата е
атакувано от защитника на подсъдимия пред АСНС.
Поначало
присъствието на всички страни в съдебните заседания се явява задължително
предвид тежестта на повдигнатите обвинения на привлечените към наказателна
отговорност лица. Тя в конкретния случай несъмнено изисква присъствието на
всички подсъдими и техните защитници в съдебните заседания.
Въззивният съд
съобрази и обстоятелството, съдебното заседание на 17.01.2019 г., за което
подс. Н. е бил редовно призован от предишното съдебно заседание, е било
отложено не само поради отсъствието на подс. Н., но причините за отсъствието на
подс. Н. от съдебните заседания на 17.01.2019 г. и 26.06.2019 г. са
неизвинителни. Едва в съдебно заседание, проведено на 27.09.2019 г., подс. Н.
се явил като причина за отлагане на делото е неявяването на друг подсъдим. Аналогична
е причината за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 04.11.2019 г. В
него подс. Н. се явил поради изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение.
Следователно,
до съдебното заседание от 17.01.2019 г. подсъдимият Н. е имал коректно
процесуално поведение. До този момент той не е ставал причина за отлагане на
делото. След тази дата подс. Н. е демонстрирал поведение, отклоняващо се от
изискваното от нормата на чл. 66, ал. 1 НПК и затова мярката му за процесуална
принуда била заменена с най-тежката. Нещо повече, подс. Н. е изтърпявал
наказание в гр. Д. в размер на 8 месеца за деяние, аналогично на разследваното
по настоящото дело. Ето защо според въззивния съд само най-ограничителната
мярка за процесуална принуда, прилагана спрямо подс. Н., ще постигне целите на
мерките за неотклонение, а именно продължаване на нормалния ход на
наказателното производство. Това е така и доколкото не са настъпили нови
обстоятелства след последното произнасяне на съдилищата относно необходимостта
от ограничаване свободното придвижване на подс. Н. в пространството. Наличието
на молба, изходяща от подс. Н. за сключване на споразумение със СП, с което да
се приключи воденото срещу него наказателно производство в Р България, е израз
на свободно упражнявано от подсъдимия право на защита в процеса и не може да
обуслови смекчаване на определената му мярка за неотклонение.
Отсъствието на
друг подсъдим от процеса, поради което към настоящия момент не може да се даде
ход на делото, също не е основание за смекчаване на упражняваната по отношение
на подс. Н. мярка за процесуална принуда, предвид процесуалното поведение на
привлеченото към наказателна отговорност лице до момента, изразяващо се в
несъобразяване със задълженията му на подсъдимо лице по делото.
По изложените съображения, АСНС прие, че атакуваното
определение на СНС от 19.12.2019 г. по НОХД № 1144/2018 г. по описа на същия
съд, с което е отказано изменение на мярката за процесуална принуда на подс. Н.
от най-тежката в по-лека, е правилно и законосъобразно. Затова и настоящия съдебен
състав намери, че не са налице основания за отменяване на контролираното
определение.
В този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.12.2019 г. по НОХД № 1144/18
г. по описа на СНС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.