№ 1634
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110202828 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Н. Б., ЕГН **********, чрез адв.
Д. Р., против заповед за задържане на лице рег. № *** от 05.02.2024 г., издадена от Н.
Ц. Б. – инспектор в ДВС - МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се, че същата била
незаконосъобразна и неправилна, тъй като липсвало посочване на фактическите и
правни основания за задържането. Освен това същата не съответствала на целта на
закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на заповедта.
Счита, че в нея липсвали фактически основания за издаването й, като не било
установено дали задържането на Б. е предотвратило или преустановило престъпление.
Нямало и опасност от укриване на лицето. Не претендира разноски.
Ответникът Н. Ц. Б. – инспектор в ДВС – МВР пледира издадената заповед да
бъде потвърдена като законосъобразна, тъй като нямало допуснати нарушения при
изготвянето й. Не претендира разноски.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е
1
подадена от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството
по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2024 г. в 19:05 часа Н. Ц. Б. – инспектор в ДВС – МВР, издал заповед за
задържане на жалбоподателя Г. Н. Б. за срок до 24 часа, тъй като срещу него имало
образувано ДП № 507/2023 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 19461/2023 г. по описа на
СГП и налични данни за това, че се е поставил в услуга на чужда организация или
държава, за да й служи като шпионин, за което престъпление било образувано
посоченото досъдебно производство. В тази връзка били прието, че има данни лицето
Г. Н. Б. да е извършило престъпление по смисъла на чл.105, ал.1 от НК и същият бил
задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят Б. бил освободен на
06.02.2024 г. в 10:40 часа.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР,
заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно – името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице;
датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и
правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните,
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта, за
което той се е подписал.
В тази връзка, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна, тъй като от
събраните по делото доказателства стана ясно, че срещу жалбоподателя Б. е имало
образувано ДП № 507/2023 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 19461/2023 г. по описа на
СГП и налични данни за това, че се е поставил в услуга на чужда организация или
държава, за да й служи като шпионин, за което престъпление е било образувано
посоченото досъдебно производство, поради което действително е имало данни, че
лицето Г. Н. Б. е извършил престъпление по смисъла на чл.105, ал.1 от НК –
престъпление против републиката. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските
2
органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление, а в
случая не само е имало данни, че Б. е извършил престъпление, но и на база тези данни
е било образувано досъдебно производство (ДП). Последното е достатъчно
показателно, тъй като за задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е
задължително да има образувано ДП, а просто е необходимо да са налице данни, че
задържаният е извършил престъпление. От друга страна в чл.207, ал.1 от НПК е
посочено, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление, тоест изискванията на НПК за
образуване на ДП са много по-големи от тези на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане
на лицето. По ЗМВР е необходимо просто да има данни, че Б. е извършил
престъпление, докато по НПК се говори не само за „данни“, а за „достатъчно данни“ за
извършено престъпление и в допълнение трябва също да е налице „законен повод“. В
тази връзка образуваното срещу Б. ДП е достатъчно показателно за наличието на данни
за извършено престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че задържането на Б.
не е предотвратило или преустановило престъпление, а и нямало опасност от укриване
на лицето, тъй като в ЗМВР няма изискване задържането да е за предотвратяване или
преустановяване на престъпление, а единствено трябва да има данни, че лицето е
извършило престъпление, каквито в случая са налице. Относно опасността от укриване,
тя също не е поставена като условие за задържането по ЗМВР, а такава опасност се
преценява едва в производство по чл.64 от НПК, когато е направено искане от
прокурора до съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Тук трябва да се отбележи, че в настоящото производство съдът не изследва
въпроса, дали е доказано Б. да е извършил престъплението, във връзка с което е бил
задържан по реда на ЗМВР, тъй като това е предмет на изследване в досъдебното
производство и ако прокурорът прецени, че има достатъчно доказателства, то следва да
внесе обвинителен акт в съда и единствено съдът, който разглежда повдигнатото
обвинение, има правомощията да се произнесе дали Б. е извършил престъплението.
Затова в случая тези обстоятелства и доказаността на деянието не подлежат на
проверка и контрол, а само трябва да се установи, дали заповедта има необходимите
реквизити и съдържание, както и дали е имало данни Б. да е извършил престъпление,
които обстоятелства са налице.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в заповедта не били посочени
фактическите и правни основания за задържането. В тази връзка правилно в заповедта
е посочено правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, достатъчно
ясно е описано фактическото основание на това задържане – „има образувано ДП №
507/2023 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 19461/2023 г. по описа на СГП и налични
данни за това, че Б. се е поставил в услуга на чужда организация или държава, за да й
служи като шпионин, за което престъпление е било образувано посоченото досъдебно
3
производство“, като е посочена и правната квалификация на деянието – чл.105, ал.1 от
НК. Няма какво допълнително да се изисква от органа, издал заповедта, като
фактическо и правно посочване на основанията за задържане.
В случая не може да се говори и за прекомерност на задържането, тъй като от
заповедта е видно, че същото е продължило 15 часа и 35 минути (при възможност за
задържане до 24 часа), което е нормално при данни за извършено против републиката
тежко умишлено престъпление от общ характер. Времето, през което е продължило
задържането, съответства на целта на закона и не надхвърля необходимото за
постигане на целта на това задържане. През това време е трябвало да се провери
съдимостта на лицето и да се прецени, дали е необходимо същият да бъде задържан за
по-дълго с постановление на прокурор до 72 часа и дали евентуално да се иска от съда
вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу
нея жалба следва да се отхвърли.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Р., против
заповед за задържане на лице рег. № *** от 05.02.2024 г., издадена от Н. Ц. Б. –
инспектор в ДВС - МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4