Р Е Ш Е Н И Е
№ 816/12.08.2020г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 10.07.2020г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Петя Цонкова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 1035 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от В.М.К. , чрез пълномощника адв.С.Й.-П. *** срещу Решение
№ 318/28.01.2020 г., постановено по бр.д. № 16641 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, с което се оставя без уважение предявения
от жалбоподателя против Н.Н.Н.
ЕГН ********** иск за предоставяне на
него родителските права над
децата на страните В. В. К. ЕГН **********
и А. В. К. ЕГН ********** и се предоставя упражняването на родителските
права спрямо децата на майката Н.Н.Н. , определено е местоживеенето на децата в
дома на майката, както и се определя режим за осъществяване на лични отношения
между децата и бащата.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Конкретно жалбоподателят излага съображения за това, че съдът
неправилно е преценил родителския капацитет на майката, нейните морални
качества, възпитателски умения и пр. Акцентира се на влязлата в сила присъда,
според която ответницата следва да изтърпи наложено й наказание „****“ , през
което време децата ще бъдат изложени на риск и няма да бъдат отглеждани в
нормални условия , тъй като бабата и дядото на майката са доста възрастни хора,
които ще бъдат поставени в трудна ситуация, за да се справят с отглеждането на
двете момчета. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което да се предостави упражняването на родитеските права на него като
баща и да се определи местоживеенето на децата при бащата. Претендира разноски.
Въззиваеманата страна Н.Н.Н. не е депозирала
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Производството
пред районния съд е било образувано по иск с правна квалификация чл.127, ал.2
от СК, предявен първоначално като насрещен на иск за издръжка и отделен в
самостоятеллно производство, от В.М.К. против Н.Н.Н., с който е поискано
определяне на местоживеенето на малолетните деца на страните- В. В. К., род.на ***
г. и А. В. К., род.на *** г. при бащата В.К., на него да бъде предоставено
упражняването на родителските права, кат осе определи подходящ режим на лични
контакти на децата с майката и последната да бъде осъдена да им заплаща
издържка, чрез техния баща, в размер на 140 лв. месечно за всеки от тях / след
допуснато изменение на тази претенция по реда на чл.214 ГПК/, считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане .
В исковата си
молба ищецът е изложил твърдения за това, че с ответницата нямат сключен граждански
брак, но от съвместното си съжителство
имат родени две деца- В. и А. До м.април 2016 г. родителите живеели заедно и се
грижели за децата в с.****. Поради финансови проблеми бащата заминал да работи
в Англия, малко след което Н. също заминала за чужбина- Италия, като завела и
двете деца при своите родители в с.****. По-късно научил, че майката е пребивавала
година и половина в затвор в Италия заради извършена кражба. Ищецът счита, че
ответницата не е в състояние да се грижи за децата, опасява се, че ще продължи
да извършва криминални прояви и тъй като не желае децата да следвагт нейния
път, е предявил настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК майката и ответник по молбата не е депозирала отговор по исковата молба. В
с.з. пред първоинстанционния съд е заявила, че се грижи за децата си, които не
са лишени от нищо. Признава,че е извършвала кражби, но отдавна и сега не се
занимава с такива. За отглеждането на децата й помагали нейния баща, както и
нейните баба и дядо.
След събиране на относимите доказателства,
първоинстнационният съд е постановил решението, предмет на обжалване.
При извършената служебно преценка по смисъла на
чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
С оглед на това въззивната жалба следва да се
разгледа по същество, като предвид характера на спора съдът не е обвързан
единствено от оплакванията в жалбата, тъй като следва да следи служебно за
интереса на малолетните деца.
По въпроса за упражняването на родителските права
спрямо децата с обжалваното решение районният съд е
приел, че същото следва да бъде предоставено на майката, тъй като децата са силно привързани към нея и отчуждени от бащата.
В тази част въззивният съд намира
решението за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпросите при кого от родителите да
живеят децата и на кого да се предостави упражняването на родителските права
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, а съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК при данни, че е налице родителско
отчуждение, съдът изслушва вещо лице- психолог. Съгласно формираната съдебна
практика по приложението на чл. 59, ал. 4 от СК изброяването на критериите в посочената разпоредба е
примерно, а не изчерпателно, каквото е изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., като
съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства,
като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и
кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г.
обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на
най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето).
Според законовото
определение най-добрият интерес на детето се преценява с оглед : а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен да
обсъди всички тези и други съществени обстоятелства (ако има такива) поотделно
и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.
В настоящия случай съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства води до извода, че в най- добър интерес
на децата е те да живеят при майката и тя да
упражнява родителските права спрямо тях, тъй като тя е по-
пригодният за това от двамата родители. Към настоящия момент децата се отглеждат от майката и са на възраст, в която имат нужда от майчина подкрепа,
като според приетия по делото социален доклад между майката и децата има изградена силна емоционална връзка и базовите им потребности от дом, храна, облекло, медицинско
обслужване, контакти с връстници и сигурност се посрещат по адекватен начин от
нея. По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и задълбочено изготвена, според която липсва
емоционална връзка на децата с бащата и няма данни тя някога да е била
изграждана. Бащата е непознат за децата. Според експерта в тяхното съзнание той
по никакъв начин не може да бъде алтернатива на майката.Няма налична
емоционална връзка на
което я да било от децата с бащата,
към този момент. От друга страна е направен извод, че връзката на
децата с майката е силна и доверителна. И за двете деца майката е значимият
родител. На практика няма основание за
сравнение между връзката на децата с мйката и тази на децата с бащата. Пред
вещото лице- психолог децата са заявили еднозначно предпочитанието си да живеят
в дома на майка си, която единствено полага грижи за тях с подкрепата на
семейството си. Същевременно е безспорно
по делото и установено и от вещото лице, че децата не поддържат връзка с бабата
и дядото по бащина линия и имат откъслечни и неясни спомени. Децата не са
контактували достатъчно дълго с бащата и нямат спомени за съвместен живот.
Връзката им с майката е силна. Те й доверяват и с нея са спокойни и се чувстват
защитени. Освен обезпечаването на базисните потребности, децата изпитват емоционален
комфорт в средата в която се отглеждат и възпитават. Няма данни за манипулиране
на децата от страна на който и да било родител или възрастен с цел формиране на
негативно отношение към един или друг родител. Децата споделят, че за бащата
просто не се говори в къщи и не се споменава. Личността му или поведението му
не се обсъждат. Не е възможно да се съпоставят декларациите на бащата, относно
неговото виждане за потребностите на децата, ролята на родителя в тяхното
отглеждане и възпитание и практическите му умения и полаганите на практика
усилия. Експертизата установява, че майката има правилни, синхронни с приетите
в обществото възгледи за отглеждането и възпитаването им и едновременно с това
се виждат практическите й действия, потвърждаващи декларациите й. В. посещава
редовно детска градина- предучилищна група. Децата имат детски лекар. За тях се полагат адекватни грижи. Обезпечени са не само
базисните им нужди, но и емоционалните. Вещото лице съобщава, че и
двамата родителит декларират правилно схващане за отговорностите си и ролята си в живота на
децата, но установява, че майката е тази, която на практика демонстрира синхрон на нагласи и поведение. Тя е значимият за децата
родител. От психологична гледна точка, на децата е обезпечен емоционален
комфорт в средата където се отглеждат и възпитават. Няма данни да са били
свидетели или обект на физическо, вербално или емоционално насилие. Няма данни
за наличието на фактори, които биха могли да застрашат тяхното здраве и/или
психика.
В
унисон с констатациите на вещото лице относно полаганите от майката адекватни
грижи за децата са и показанията на свидетелката Г. Х. Свидетелят , ангажиран
от ищеца, не разкрива конкретни факти, относими към родителския капацитет на
родителите. В показанията се акцентира на отношенията между В. и Н. по време на
съвместното им съжителство. Свидетелят единствено е заявил, че Н. не се е
грижила добре за децата, без да сочи конкретни факти, формирали мнението му.
Всички тези обстоятелства сочат на това, че поверяването на упражняването на родителските права на бащата не би било в интерес на децата. При това положение претенцията му е неоснователна и правилно е било отхвърлена от първоинстанционния съд, като упражняването на родителските права е предоставено на майката. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че майката няма необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права. Действително от доказателствата по делото се установява, че същата е осъждана за престъпления- кражби. Само въз основа на това обстоятелство обаче не може да се направи извод, че майката не е в състояние да отглежда и възпитава правилно децата, тъй като от коментираните по-горе социален доклад, СПЕ, както и от показанията на свидетеля Х., се установява обратното. Съдът намира, че предстоящото за майката изтърпяване на наказанието „****“ не представлява достатъчно основание за предоставяне упражняването на родителските права на бащата. Категорично е установена по делото липса на каквато и да е емоционална връзка между децата и техния баща, който за тях дори е непознат. Извеждането им от сегашната, позната и обичайна за тях среда, ще откъсне децата не само от близкото им семейно обкръжение, но въобще от обичайната им социална среда, включващи приятели и т.н. Подобна драстична промяна – децата да бъдат отглеждани и възпитавани от човек, когото те не познават, пък бил той биологичният им баща, изцяло откъснати от досегашната им среда и семейно и приятелско обкръжение, при всяко положение е крайна и неблагоприятна промяна за децата, която би им причинила изключителен стрес, което обстоятелство само по себе си не би могло да мотивира извод, че тази промяна е в техен интерес.
По така изложените съображения се налага изводът, че в най- добър интерес
на децата е те да бъдат отглеждани и възпитавани от майката, на която
следва да се предостави упражняването на родителските права. Предвид горното в
частта му за отхвърляне на претенцията на бащата В.К. за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата и за предоставянето на
същите на майката Н.Н. обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По изложените
по- горе съображения съдът намира също така, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения с бащата е подходящ с оглед
интересите на децата и отчита липсата на връзка между тях, която връзка
предстои да бъде изграждана за в бъдеще.
С оглед на изложеното жалбата досежно
упражняването на родителските права и определения режим на лични отношения се
явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение,
а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
на жалбоподателя не се дължат направените пред настоящата инстанция разноски.
Мотивиран от изложеното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 318 от 28.01.2020 г. по бр.д.№
16641/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………. 2.……………