РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Б., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102548 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К. Р. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. чрез адв. И. Ал. Ч. Н., съдебен адрес: гр. С. против
ИВ. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. с която е предявен положителен
установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1616/2021 г. по описа на РС-Б..
В исковата молба се твърди, че между ищеца К. Р. Р. и ответника ИВ. СТ. Т. е сключен
неформален договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил Фолксваген Поло с
рама № *********. Сочи се, че в изпълнение на договора ищецът на 30.10.2020 г. е превел
по банков път авансова вноска в размер на 783,40 лева.
Твърди се, че ответникът ИВ. СТ. Т. не е изпълнил уговореното, а именно да закупи и да
достави на К. Р. Р. употребявания автомобил Фолксваген Поло. Сочи се, че с оглед на
изминалия твърде дълъг период от авансовото плащане и неизпълнението на доставянето на
автомобила от ИВ. СТ. Т., към днешна дата доставката би била безполезна за К. Р. Р., поради
което ищецът счита неформалния договор за развален. Предвид развалянето на договора
ответникът ИВ. СТ. Т. дължи връщане на получената на 30.10.2020 г. по банков път
авансова вноска. Ищецът твърди, че въпреки множеството опити за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът ИВ. СТ. Т. не е върнал и към днешна дата сумата от 783,40 лева.
Сочи се, че предвид неизпълнението от страна на ИВ. СТ. Т. и отпадналото основание по
неформалния договор за доставка на употребяван автомобил Фолксваген Поло с рама №
*********, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в Районен съд - гр. Б., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1616/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Б., издадена била заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от
1
предявяване на иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника ИВ. СТ. Т., че дължи на ищеца К. Р. Р. сумата от 783,40 лева,
представляваща авансово платена на 30.10.2020 г. продажна цена по развален неформален
договор за продажба на употребяван автомобил Фолксваген Поло, както и законна лихва
върху целия размер на вземането от 24.06.2021 г. - датата на завеждане на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.
д. № 1616/2021 г. по описа на РС-Б..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От прието като доказателство по делото копие от платежно нареждане от 30.10.2020 г. се
установява, че на 30.10.2020 г. ищецът К. Р. Р. е превел по банкова сметка BG *********
„УниКредит Булбанк“ АД с титуляр ответника ИВ. СТ. Т. сумата от 783,40 лв. с основание
за плащане покупка на VW POLO *********.
От прието като доказателство по делото копие от платежно нареждане от 30.11.2021 г. се
установява, че на 30.11.2021 г. ответникът ИВ. СТ. Т. е превел по банкова сметка *********,
„УниКредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца К. Р. Р. сумата от 400,00 лв. с основание за
плащане връщане на средства VW POLO, рама *********.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца.
В показанията си свидетелят Р. К. Р.- баща на ищеца сочи, че синът му искал да закупи лек
автомобил за жената, с която живее на съпружески начала. Искал да купи малка хубава кола.
Пояснява, че ищецът намерил обява за хубава кола Фолксваген Поло, която била ударена и
се намирала в Италия. Сочи, че ищецът се свързал с Ив., с когото имали среща на 30.10. На
срещата Ив. показал допълнителни снимки на колата и поискал плащане по банков път, като
същият ден ищецът превел по сметка на Ив. сумата от 783,40 лв. Уговорката била до 1-2
седмици автомобилът да бъде доставен в България с автовоз. Сочи, че след две седмици
ищецът и Ив. се чули по телефона, ответникът заявил, че има проблем с документите и
трябва да изчака, след 2-3 седмици имало проблем с доставката на камионите и след Коледа
ответникът престанал да си вдига телефона. Ищецът успял да се свърже с ответника на
01.04. и му казал, че се отказва от колата и ще си търси друга кола, при което И.Т. обещал да
върне авансово платените суми за колата, но парите не били върнати.
На 24.06.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 783,40 лв. - главница, авансово платена
сума на 30.10.2020 г. по банков път вноска за употребяван автомобил Фолксваген Поло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските в производството. По това заявление е образувано
ч.гр.д. № 1616/2021 г. по описа на РС- Б., по което съдът е издал заповед за изпълнение №
252/27.06.2021 г., като е разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което ищецът е уведомен
на 09.09.2021 г. Настоящият иск е предявен на 11.10.2021 г. с лицензиран пощенски
2
оператор (09.10.2021 и 10.10.2021 г. неприсъствени дни).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1616/2021 г. по описа на Районен съд – Б.. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй заповедта е връчена на ответника – длъжник в
заповедното производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е основателен:
Исковата претенция е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, т. 3 ЗЗД- положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане,
за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи- Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В настоящия казус ищецът претендира връщане на авансово платена сума по развален
неформален договор за продажба и доставка на употребяван автомобил. По предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването (Решение № 248 от 15.11.2016
г. на ВКС по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о.). В тежест на ответника е да докаже, на какво
основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът
докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже, че това основание е отпаднало. При предявен иск за връщане на платени по договор
суми в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, спорът се концентрира върху въпроса
налице ли е основание за тяхното задържане като доказателствената тежест е за ответника
(Решение № 13 от 07.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 15/2010 г., II т. о.).
От ангажираните писмени и гласни доказателства се установи, че между страните е сключен
договор за закупуване и доставка на употребяван автомобил VW POLO, рама *********. В
изпълнение на задълженията по договора ищецът е превел на ответника по банков път
авансово сумата от 783,40 лв. на 30.10.2020 г. Установи се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, както и че ищецът е оправил волеизявление за разваляне на
договора.
Установи се, че в хода на производството по делото ответникът е превел по банкова сметка
на ответника сума в размер на 400,00 лв., това обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед частичното плащане на задължението от
страна на ответника, следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса
3
предявения иск до размера на сумата от 400,00 лв. поради плащане в хода на процеса, в
останалата част до размера на 783,40 лв., искът следва да бъде уважен. За сумата от 400,00
лв. следва да бъде установено съществуването на задължението за законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на погасяване на задължението,
както следва: законна лихва върху сумата от 400,00 лева от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.06.2021 г. до 30.11.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 24.06.2021 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху непогасената
главница от 383,40 лв., считано от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането.
Предвид основателността на предявения иск, дължат се и направените в заповедното
производство разноски в размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса. В заповедното
производство не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е поискал присъждане на разноски и в настоящото производство. Следва да се
присъдят разноски на ищеца в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса.
От процесуалния представител на ищеца е поискано и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между К. Р. Р. и
адв. Ив. Ал. Ч. Н., в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е
чл. 38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. ,
т. 1-т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноските, като в този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие и в него да е посочено, че помощта се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗА. От страна на ответника не
се оспорва наличието на посочената в договора за правна защита и съдействие хипотеза,
поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение (в тази насока Определение
№163/13.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2266/2016 г. по описа на I г.о., ВКС).
Дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е в размер на 300,00 лв. и с оглед представените доказателства за регистрация
на адвоката по ЗДДС следва да се присъди възнаграждение в размер на 360,00 лв. на адв.
Ив. Ал. Ч. Н..
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИВ. СТ. Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б. че дължи на ищеца К. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С. чрез адв. И. Ал. Ч. Н., съдебен адрес: гр. С., следните суми, за които е издадена заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 252/27.06.2021 г. по ч.гр.д. №
1616/2021 г. по описа на РС- Б., а именно: сумата от 383,40 лева (триста осемдесет и три
лева и четиридесет стотинки)- главница, представляваща авансово заплатена на 30.10.2020
г. продажна цена по развален неформален договор за продажба на употребяван автомобил
Фолксваген Поло с рама *********, ведно със законната лихва върху сумата от 383,40 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; законна лихва върху сумата от 400,00 лева от датата на подаване на
заявлението – 24.06.2021 г. до 30.11.2021 г., като за разликата над уважения размер от 383,40
лева до пълния предявен размер от 783,40 лева отхвърля иска като погасен чрез плащане в
хода на делото (30.11.2021 г.).
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. да заплати на К. Р. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. чрез адв. И. Ал. Ч. Н., съдебен адрес: гр. С. сумата в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща сторени разноски в заповедното
производство за заплатена държавна такса и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева),
представляваща сторени разноски в исковото производство за заплатена държавна такса.
Присъдените суми могат да се внесат по следната банкова сметка на ищеца: IBAN:
*********.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. да заплати на адв. И. Ал.
Ч. Н., съдебен адрес: гр. С. сумата в размер на 360,00 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща минимално адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, за
осъществена защита и процесуално представителство по делото на ищеца К. Р. Р.,
определено от съда на основание чл. 36, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5