ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
гр. Перник, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500623 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. А. А. против Определение № 2848/16.08.2022г.
по гр. дело № 975/2022г. на РС - Перник, с което е оставена без уважение молба по чл. 248
ГПК от ищеца С. А. А. за изменение на Решение № 564/26.05.2022г. по гр.д. № 975/2022 г.
на РС - Перник в частта за разноските като неоснователна.
В жалбата по подробни доводи се иска уважаване на частната жалба и отмяна на
обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на
ищеца за изменение на Решение № 564/26.05.2022г. по гр. дело № 975/2022г. на Районен съд
- Перник, в частта относно разноските. Доводите като цяло се свеждат до това, че разноските
за първоинстанционното производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно - ответникът е признал иска, но е дал повод за
предявяване на иска. С молба с вх. № 2510/17.12.2021 г. ищецът е отправил искане до
„Топлофикация - Перник“ АД да бъдат отписани задълженията му, тъй като са погасени по
давност. В следствие на отправеното искане ищецът е получил отговор с изх. № 94 от
10.01.2022г., че задълженията ще му бъдат отписани само въз основа на влязло в сила
съдебно решение, тъй като „Топлофикация - Перник“ АД няма компетенцията да се
произнася по въпроси касаещи давността. В следствие на неотписване на задълженията му и
получения отговор от „Топлофикация - Перник“ АД, то ищецът е предприел действия по
предявяване на иск, за който „Топлофикация - Перник“ АД е дала повод.
Ответната по жалбата страна- „Топлофикация - Перник“ АД не е подал писмен
отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
1
Гр. д. № 3870/2021 г. на ПРС е приключило с решение № 655 от 14.06.2022 г., с което
по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124 ГПК от С. А. А. срещу „Топлофикация -
Перник“ АД е признато за установено, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД, не
съществува право на принудително изпълнение срещу С. А. А., за сума в общ размер на
4500,52 лева главница и лихви за забава за доставка на топлинна енергия в периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и сума в общ размер на 4669,25 лева главница, лихви за
забава и разноски за доставка на топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. поради изтичане на законоустановения давностен срок. Със същото решение на осн. чл.
78, ал. 2 ГПК С. А. А. е осъден да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сума в размер на
100,00 лева разноски в производството.
С молба от 14.06.2022г. по реда на чл. 248 ГПК ищецът е поискал РС да измени
Решение № 564/26.05.2022г. по гр. дело № 975/2022г. на РС - Перник в частта на
направените разноски, като се осъди „Топлофикация-Перник” АД да заплати на ищеца
разноски по делото в размер на 1166.79 лева. По повод молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, с
обжалваното определение РС е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта
за разноските, като същите са останали в тежест на ищеца.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му
процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае иска, поради което е
налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът
да признае иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в определение
№ 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение №
534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., Определение № 320 от
20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК и много други, с която е прието, че
преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на
извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. При такова свое поведение -
признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул
или не е предприел действия за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез
образувано изпълнително дело, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска.
В случая ответникът не е станал причина за завеждане на делото, защото макар и
ответникът да е поканил извънсъдебно ищеца да плати, не отговаря за разноски, тъй като с
отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за несъществуване на
вземането като погасено по давност и с поведението си не е дал повод за предявяването му,
тъй като в негова полза не е налице изпълнителен титул за събиране на вземането му –
предмет на делото, както и не се установява наличието на висящо изпълнително
производство срещу ищеца за събиране на същото вземане. Докато все още не е издаден
изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК против
издадена заповед за изпълнение на парично задължение да предизвика завеждането на
исково производство, в което да заяви възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията на кредитора му. Същото важи и при предявен от кредитора
директен осъдителен иск. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани
длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният
срок, не обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.
2
В тази връзка без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение/фактура и др.
на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки,
тъй като не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба. Без правно значение е и дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане, тъй като доброволно плащане от
длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и
след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по
давност /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о.,
ГК,Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др./.
С оглед на горепосочената съдебна практика, неоснователни са доводите и
възраженията на частния жалбоподател, че ответникът е дал повод за предявяването на иска
поради това, че по искане от ищеца до „Топлофикация - Перник“ АД да бъдат отписани
задълженията му, тъй като са погасени по давност е получил отговор с изх. № 94 от
10.01.2022г., че задълженията ще му бъдат отписани само въз основа на влязло в сила
съдебно решение, тъй като „Топлофикация - Перник“ АД няма компетенцията да се
произнася по въпроси касаещи давността. Тези действия нито са покана до ищеца да плати и
предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото
събиране, нито са неправомерни, респ. не изправят длъжника пред необходимостта да се
защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от
отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването
на последващи извънсъдебни претенции, след като длъжникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност.
С оглед гореизложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК и ищецът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съответно дължи такива
на ответника /Определение № 536 от 2.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1463/2019 г., II т. о.,
ТК/, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с
нея определение следва да се потвърди.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2848/16.08.2022г. по гр. дело № 975/2022г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3