Мотиви по НОХД № 90 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Н.Ю.Н.
*** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 22.02.2019 г., около 02.40 ч., в гр.П., обл.Т., по ул.“***“, е управлявал л.а. „Мазда“ с рег.№ Т
**** МТ, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено с
химико-токсикологична експертиза № 2092/2020 г., изх.№ И-3576/08.04.2020 г. на
ВМА С.“ – престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
Районна прокуратура Т. ТО П.,
чрез прокурор П. И. в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано,пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 НК, което
бъде ефективно изтърпяно предвид невъзможността за отлагането му по реда на
чл.66 НК, както и кумулативно наказание глоба и лишаване от право да управлява
МПС за срок, не по-малък от лишаването от свобода.
Подсъдимият Н. се явява в с.з.,
признава се за виновен, дава обяснения, разкайва се и съжалява за извършеното.
Упълномощеният от него защитник адв.Б.К. ***, ТАК
намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, пледира за оправдаване на подсъдимия или
алтернативно за налагане на наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Ю.Н. ***, бил със средно образование, работел като механик в
„Чугунена арматура“ООД гр.П., бил женен, полагал грижи за малолетно дете.
Здравословното му състояние било сериозно увредено, като му била поставена
диагноза „Меастения гравис псевдопаралика лека степен“, за която му била определена 50
% ТНР /експертно решение от 26.07.2019 г., л.45 от делото/. Подсъдимият бил правоспособен водач по
смисъла на чл.150 от ЗДвП, (справка л.30 от ДП) за категории „В”, „М“ и „АМ”, придобити през 2012 г., като в този период
бил санкциониран с фишове неколкократно за различни по вид нарушения по ЗДвП;
бил неосъждан (реабилитиран по право и давност за всички
осъждания вписани в справката му за съдимост, за което съдът изложи подробните
си съображения по-долу в мотивите във връзка с приложение на чл.66 НК).
В края на 2018 г. подсъдимият се
намирал в Г., където бил приет за лечение в Университетската клиника в гр.Ф. за
лечение на посоченото по-горе заболяване /видно от приложена в с.з. епикриза,
л.40/. След изписване от болничното заведение останал да гостува при свои роднини
в Г., където в началото на 2019 г. употребил наркотични вещества.
На 22.02.2019 г. през нощта подс.Н. управлявал л.а.“Мазда“ с рег.№ Т **** МТ, когато
при движение в гр.П. по ул.“****“, около 02.40 ч. бил спрян за проверка от служители
на РУ П. – свидетелите М. и Д., които извършвали контрол на преминаващите МПС.
След установяване самоличността на водача, св.М. му извършил проверка за
употреба на алкохол с помощта на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0042, скалата на което отчела
0.5 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. Св.М.М. забелязал,
че зениците на водача са разширени, при което решил да го провери и за употреба
на наркотични вещества с помощта на годно техническо средство тест „Дрегер Drug Check 3000“ с № LOT ARKM-****, REF *******, което отчело наличие на положителен резултат
за наркотично вещество АМР – амфетамин /протокол л.34/. Резултатите били
предявени на подсъдимия, като за извършената проверка освен протокол, бил съставен
и талон за медицинско изследване, в който подсъдимият оспорил показанията на
техническото средство. След това бил придружен до ФЦСМП-П., където му при строго спазване на всички нормативни изисквания
му били взети кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване. В
хода на започналото ДП била назначена химико-токсикологична експертиза, която
била извършена от вещите лица от ВМА С. д-р Д.Я. и д-р И.И.,
чрез заключението на които се потвърдило, че в пробите от кръв и урина взети от
подс.Н. е установено наличие на наркотично вещество
от групата на стимулантите – амфетамин.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства
посредством приложените по ДП № 67/2019 г. по описа на РУП П. писмени
доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител от
региона, АУАН, документация във връзка с установяване на употребата на
наркотично вещество чрез техническо средство и протокол за вземане на кръв и
урина; заключение по изготвена в ДП химико-токсикологична експертиза, прието
без възражение от страните по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 от НПК; както от
показанията на изслушаните в с.з. свидетели М.М. и Д.Д., на които съдът
даде вяра като прие, че са логични, последователни и подкрепят изцяло
установеното в хода на съдебното следствие. По същият начин съдът прие за
достоверни и подробните обяснения на подс.Н. депозирани
в хода на съдебното следствие, и също ги постави в основата на постановената
присъда. От цялостният анализ на доказателствата съдът направи несъмнения и безспорен правен извод, че
именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно
деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът прие, че подс.Н.Ю.Н. е осъществил състава на престъпление по
чл.343б,ал.3 НК като на 22.02.2019 г.,
около 02.40 ч., в гр.П., обл.Т., по ул.“***“, е
управлявал л.а. „Мазда“ с рег.№ Т **** МТ, след употреба на наркотично вещество
– амфетамин, установено с химико-токсикологична експертиза № 2092/2020 г.,
изх.№ И-3576/08.04.2020 г. на ВМА С. Касае са наркотични вещества чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични
и Приложение № 1, списък № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване, придобиване или употреба е
забранена в РБ, и поради своето силно наркотично подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите /ЗКНВП/.
За процесуална пълнота за изложението следва да се отбележи и това, че за съставомерност на
деянието по чл. 343б, ал.3 от НК се
изисква единствено установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества
по смисъла чл.3,ал.1 и ал.2 от ЗКНВП по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози била взета кръв за химическо
изследване, без значение от вида и количеството на
наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото
състояние и реакции при управлението на МПС / в т.см. виж и р.№ 116
от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., в което изрично се
приема, че " ...от обективна страна
съставът на деянието по чл.343б, ал.3 НК изисква
единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се
изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта
или доказване на неспособност за управление на МПС..."/. В
този контекст са и по-голяма част от възраженията на защитата, чрез които се
прави опит за обосноваване на несъставомерност на деянието. Съдът намира за
необходимо да посочи, че пространната пледоария на адв.Б.К.
не е базирана на собствен анализ, а е взаимствана
/буквално изцяло преписана/ от детайлния анализ с автор мл.съдия в ОС Б. А. Х.,
публикуван на 13.01.2020 г. на интернет страницата LEX.BG със
заглавие „Шофирането след употреба на
наркотици – доказване, умисъл и проблеми в практиката“. Всъщност този анализ обобщава практиката на
ВКС за престъплението по чл.343б,ал.3 НК, като от него в никакъв случай не
могат да бъдат изведени изводи за несъставомерност на инкриминираното в
настоящия процес престъпно деяние. В случая, наличието на амфетамин в кръвта и
урината на подс.Н. е установено както с годно
техническо средство, но и с заключение по химико-токсикологична експертиза,
поради което не може да се приеме, че това не е било сторено по надлежен ред.
Такъв надлежен ред при престъпленията по чл.343б,ал.3 НК не е законодателно
предвиден, поради което „доказването
на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества
може да се извърши с всички допустими доказателствени средства“ /в т.см. изрично р. № 81/15.08.2018 г. на ВКС по н.д.№ 237/2018 г. на III н.о/.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл по
см. на чл.11,ал.2 от НК, обективиран
изцяло в конкретните действия на подс.Н.,
който несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е употребил наркотични вещества,
които водят до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки
това е управлявал моторно превозно средство в границите на населеното място. Възраженията на защитата за липса на пряк
умисъл /отново преписани от раздел III на посоченият по-горе
анализ/ също не се споделят от този състав, тъй като начинът, по който е описан
престъпния състав в чл.343б,ал.3 от НК не поставя като правно значимо изискване
моментът, в който е употребен наркотичното вещество, т.е. ирелевантно за
наказателната отговорност е дали подс.Н. е употребил
амфетамин непосредствено преди да предприеме управление на МПС или
по-рано, както се сочи, в обвинителния
акт.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на
цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с
разпоредбите на чл. 36 и чл.55 от НК като отчете, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при проявлението на които налагането на дори
най-ниския размер на предвиденото наказание се явява несъразмерно тежък на
обществената опасност на деянието и неговия извършител. Като такива
обстоятелства съдът отчете необремененото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, семейното и имотно състояние; наличието на сериозно
заболяване, както и не последно място проявеното в ДП съдействие за разкриване
на престъплението, а от друга страна не се отчетоха отегчаващи вината
обстоятелства. Наказанията,
предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.3 НК са
кумулативни – от 1 до 3 г.
ЛОС и глоба в размер от 500 до 1500 лв. Отчитайки наличието на специален
минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът
на осн. чл.55,ал.1,т.1 НК от една страна определи наказанието ЛОС под
специалния размер, а именно 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА , а от друга страна на основание чл.55,ал.3 НК не наложи наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието ЛОС. Съдът
прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на индивидуалната превенция
е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание 4 м. лишаване от свобода,
изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Тук е и мястото, където съдът
следва да изложи подробно съображенията си, въз основа на които прие, че подс.Н. е реабилитиран по право и давност, и
следователно се счита за неосъждан към датата на извършване на настоящото
деяние, което от своя страна обосновава формалната възможност да се приложи
условното осъждане, поради следното:
Видно от справката за
съдимост /л.38-39 от ДП/ под № 1 е
вписано решение по анд № 661/ 2011 г. на
РС Р., по което за извършено като
непълнолетен престъпление по чл.131,ал.1, т.12 от НК подс.Н.
е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а,ал.6 от НК с
налагане на наказание „обществено порицание“, в сила от 13.06.2011 г. Съдът не
отчита това като осъждане по смисъла на НК и не изчислява давностни срокове по
него, тъй като освобождаване от наказателна отговорност не представлява осъждане по НК / в т.см. опр. № 11/28.01.2019 г. по чнд № 26/19 г. на I н.о. на ВКС; такова е
и задължителното тълкуване дадено в т.4 от ППВС №
7/1985 г. по н.д. № 4/1985 г. – „по
отношение на лицата, които са освободени от по глава осма от НК, разпоредбите на чл.85 и сл. от НК,
предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат осъждани“. По осъждане с пор.№ 2 – определение № 137/19.03.2012 г.
за одобряване на споразумение по нохд №
196/2012 г. на РС Р., на подс.Н. е наложено
наказание пробация с включени съответни пробационни мерки за срок от 6 м., за
извършено на 05.03.2012 г. престъпление по чл.343б,ал.1 НК, в сила от
19.03.2012 г. Видно от полученото
писмо /л.21 от делото/ от ОС“ИН“ Т., това наказание е изтърпяно изцяло на
26.10.2012 г. Съдът намира, че по
отношение това всъщност първо осъждане е настъпила пълна реабилитация по
смисъла на чл.88а,във вр. с чл.82,ал.1,т.5 НК
и това е така, понеже двугодишният срок съгласно чл.88а,ал.2 НК започва
да тече от влизане в сила на присъдата,
т.е. от 26.10.2012 г. и е изтекъл на 26.10.2014 г. Действително, деянието по последното нохд № 119/2014 г. на
ПпРС -е извършено през м.11.2013 г., т.е. преди изтичане на давностния
срок, но това също не е пречка за настъпване на пълната реабилитация с оглед
изискванията по чл.88а,ал.4 НК валидни към датата на настоящото, то и последно
деяние. Както вече се посочи, последното вписано в справката за съдимост
осъждане е постановено с опр.№ 81/22.05.2014 г. за одобряване на споразумение по
нохд № 119/2014 г. на РС П., с което за престъпление по чл.197,т.3,вр. с
чл.195 НК, извършено за времето от 01.11. 2013 г. до края на м.ноември 2013 г.
е наложено наказание 4 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок
от 3 г., считано от 22.05.2014 г.
По това осъждане е настъпила непълна реабилитация по право на основание
чл.86,ал.1,т.1 НК доколкото до изтичане на изпитателния срок подс.Н. не е извършил друго
престъпление. Възможността за приложение на първа реабилитация по чл.88а от НК
и едва след това по чл.86 НК не е спорна в теорията /а от друга страна съдът не
откри последователна съдебна практика в обратна насока/. В монографията си
„Реабилитацията по българското наказателно право“, изд.„Сиби“
2015, на стр.116-117 авторът Р. И.
подробно анализира подобна хипотеза,
като посочва, че „НЯМА ПРЕЧКА да бъде реабилитирано по реда на чл.86,ал.1 НК лице, което
ВЕЧЕ е било реабилитирано по реда на чл.88а НК“. Ето защо, съдът прие,
че към инкриминираната в настоящия процес дата 22.02.2019 г. подс.Н. е бил реабилитиран по право и давност, което дава възможност за ново
приложение на института на условното осъждане. Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието
на формалните за това предпоставки, които както вече се посочи безспорно
съществуват, тъй като освен всичко друго е
необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и
превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.Н.
да изтърпи ефективно наложеното наказание от 4 м. ЛОС, като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
На следващо място,
съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на
подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в
сила. Законодателят /по арг. от чл.49,ал.2 и ал.3 НК/
от една страна е изключил априори възможността за определяне на кумулативното
наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК в размер по-нисък от този на основното –
лишаване от свобода, в какъвто смисъл е и последователната съдебна практика
/например ППВС № 1/1983 г., ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС и решение на ВКС от
25.10.2005 г. по н.д.№ 15/2005 г. на III н.о./, а от друга
страна е без значение е въпросът, че изпълнението на наказанието ЛОС е отложено
по реда на чл.66,ал.1 НК, а не е постановено неговото ефективно изтърпяване.
При направеното принципно уточнение, съдът приема, че продължителният период от
време измина от нарушението до постановяване на присъдата, през което
подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС е достатъчно за
преосмисляне на поведението му и съобразяването му занапред с установените в
ЗДвП и НК. Доколкото при констатиране на нарушението от подсъдимия е било
иззето СУМПС и контролен талон, съдът приема, че е налице хипотезата за
временно отнемане лишаване от право да управлява МПС, поради което и са налице
предпоставките за приложение на чл.59,ал.4 НК, като бъде зачетено времето от
22.02.2019 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът се произнесе по въпроса за разпореждането с вещественото
доказателство, като постанови техническото средство – тест „Дрегер Drug Check 3000“ с № LOT ARKM-0361, REF 8325554, да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода на делото съдът възложи направените разноски в тежест
подсъдимия, като го осъди да заплати сумата 258
лв. за вещи лица от ДП – в полза на ОД МВР Т.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: