Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 13438 по
описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от С.Б.Ц. против
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр.
чл.50 от Закона за адвокатурата, за заплащане на сумата от 53 704 лв. и при
условията на евентуалност е предявен иск от С.Б.Ц. против Г.К.Б. с правно
основание чл. 51 от Закона за адвокатурата.
Ищцата
твърди, че упълномощила адв. Б. да я представлява по гр.д. № 15648/2012г. на
СГС, I ГО, първи
състав. Поддържа становището, че упълномощеният от нея адвокат допуснал
нарушения на чл.51 от ЗА, чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на адвоката и т. 3.2.3
от Наредба № 2 – Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална
отговорност. Противоправното поведение на адвокат Б. се изразило в това, че: 1/не
поискал предварително нейното съгласие за спиране на делото и не я уведомил
веднага за предприетите от него действия; 2/не я информирал за обстоятелството,
че ако не поиска в шестмесечен срок възобновяване на спряно по общо съгласие
дело, същото ще бъде пркратено; 3/не я информирал, че при прекратяване на
делото, предвидената от закона давност за завеждане на ново дело със същия
предмет ще е изтекла; 4/не я информирал, че изтича и давността по отношение на
непредявената част от пълния размер на
частичните искове по делото. Ищцата поддържа становището, че не било
необходимо адвокатът да чака инструкции от нея, за да поиска възобновяване на
делото, тъй като тя не познавала процесуалните закони и срокове. Твърди, че в
резултат на противоправното поведение на адвоката й били причинени вреди, които
се изразили в невъзможност да получи обезщетение за вредите, за които било
образувано гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, а именно – 53 704 лв., от които 26 566
лв. – стойност на дължими довършителни работи за обекти, посочени в исковата
молба по прекратеното дело; 10 000 лв. – имуществени вреди, причинени от
неточно и некачестено изпълнение на същите обекти, който иск бил предявен по
прекратеното дело като частичен за 1000 лв., и 13 795 лв. – имуществени вреди,
причинени от неточно и некачествено изпълнение на обектите, който иск също бил
предявен по прекратеното дело като частичен за 1000 лв. Към тези вреди следвало
да се прибавят и съдебните и деловодни разноски по прекратеното гр.д. № 15648/2012 г. на СГС в
размер на 3 343 лв., от които 1 143 лв. – държавна такса, 1000 лв. – депозити
за вещи лица и 1200 лв. – адвокатски хонорар. Ищцата твърди, че отговорността
на адв. Б. била застрахована от ответното дружеството по договор за застраховка
„Професионална отговорност на адвокати“, поради което „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД й дължало заплащане на застрахователно обезщетение. Уведомила ответника за
застрахователната си претенция, но с писмо от 10.04.2019 г. той постановил
отказ по нейното искане. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да й заплати сумата от 53 704 лв. – обезщетение
за настъпило застрахователно събитие по застрахователни полици №
2114171710000049/15.03.2017 г. и № 211418171000047/08.03.2018 г., от която сума
50 361 лв. – сбора от пълната цена не всички съединени искове по прекратено
гр.д. № 15648/2012г. на СГС, и сумата от
3 343 лв. – разноски по прекратено гр.д. № 15 648/2012 г. на СГС, ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2019 г.
до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че
съдът отхвърли иска срещу застрахователното дружество, моли съда да осъди
ответника Г.К.Б. да й заплати сумата от 50 361 лв. – обезщетение за причинена
вреда, поради допуснати нарушения на чл.51 от Закона за адвокатурата, чл.11,
ал.4 от Етичния кодекс на адвоката и т.3.2.3 от Наредба №2 – Правила за
упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност, която сума
представлява сбора от пълната цена на всички съединени искове по прекратено
гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, и сумата
от 3 343 лв. – разноски по прекратено гр.д. № 15 648/2012 г. на СГС, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите, считано от 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва
твърденията на ищцата за допуснато неправомерно поведение от страна на
упълномощения от нея адвокат Б.; оспорва твърденията, че ищцата е претърпяла
вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
адв.Б. и евентуално претърпени от ищцата вреди; оспорва размера на иска. Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът Г.К.Б.
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че е
допуснал виновно неизпълнение на свои задължения; твърди, че ищцата е изявила
желание сама да води преговори с дружеството - ответник по гр.д. № 15648/2012
г. на СГС, тъй като управителят на това дружество бил нейн братовчед; в
шестмесечния срок починал баща й и управителят на дружеството изразил намерение
да уредят спора помежду си; Б. многократно напомнял на ищцата за изтичането на
срока за възобновяване на делото и с оглед спецификата на казуса, очаквал да
получи указания от нея, но тя се свързала с него след изтичане на шестмесечния
срок, като го уведомила, че е била в чужбина; оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че през
2012г. между ищцата и адв. Г.К.Б. е сключен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който последният е поел задължение да осъществи
процесуално представителство и защита по
иск с правно основание чл.79 ЗЗД срещу „П.и." ООД, като защитата е следвало да се осъществи във връзка
с подписана от ищцата искова молба, по която е образувано гр.д. № 15648/2012 г.
по описа на СГС, I ГО, 1
състав.
На
22.11.2012
г. адвокатът е
внесъл в съда подписаната от ищцата искова молба, по която е образувано гр.д. №
15648/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 1
състав. По това дело е представен договорът за правна помощ и съдействие от 2012 г. С
исковата молба са предявени искове с
обща цена от 28 566 лева, от която: 26 566 лева - стойността на дължими
довършителни работи за обекти, които ищцата е следвало да получи като
обезщетение по договор от 05.05.2004 г. за учредяване на право на строеж; 1000
лв., представляващи част от 10 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разлика/намаляване
на цената/ на обектите, вследствие на неточно и некачествено изпълнение; 1 000
лева, представляващи част от 13 795 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в закупуване на 2 бр. газови котлета и бойлери за индивидуално
отопление, заедно с хоризонтален комин, осигурителна група, изолационна кутия,
софони, датчици и газови кранове, вследствие на промяна от „П.и.“ ООД на
проектите по част “Отоплителна“, без съгласието на ищцата, като газовото отопление
е променено от общо на индивдиулано, чрез премахване на абонатна станция, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното й
изплащане.
По делото са проведени общо 7 съдебни заседания и
са назначени 4 съдебно-технически експертизи, три от които са приети.
В съдебно заседание от 14.03.2017 г. по гр.д. №
15648/2012 г. на СГС, в което са присъствали адвокатите на страните,
производството по делото е спряно по общо съгласие, на основание чл.229, ал.1,
т.1 от ГПК, за постигане на споразумение. С определението от 14.03.2017 г. съдът е предупредил страните, ча ако никоя от тях не
поискане възобновяване на делото в шестмесечен срок, производството ще бъде
прекратено.
Шестмесечният срок е изтекъл на 14.09.2017 г.
С електронно писмо от 10.10.2017 г./ л.51 / ищцата
е поискала от адв.Б. да възобнови делото, но към тази дата срокът за възобновяване
вече е бил изтекъл.
С определение от 21.11.2017 г. производстото по
делото е прекратено, за което е уведомен адв.Б. на 01.12.2017 г. Определението
не е обжалвано и е влязло в сила на 08.12.2017 г.
С определение от 28.05.2018 г. по гр.д. №
15648/2012 г. на СГС е отменено допуснатото по делото обезпечение, като
определението е влязло в сила на 26.06.2018 г.
Видно от застрахователна полица №
2111710000049/15.03.2017г./л.113/ между Г.К.Б. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
е имало сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на адвокати“
през периода 16.03.2017 г. – 15.03.2018 г.
Видно от уведомление за щета №92-640/13.03.2019 г. до „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ищцата е поискала
да й бъде заплатено застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 50 361 лева, за която Ц. е заявила, че представлява
цената на предявените искове по прекратеното гр.д. №15648/2012 г. по описа на
СГС, I
ГО, 1 състав. В
уведомлението е посочено, че адв.Б. е бил упълномощен от ищцата да води делото
до окончателното му приключване във всички инстанции; същият е поискал спиране
на производството за постигане на споразумение с ответника. След като не е
постигнато споразумение, адв. Б. не е поискал възобновяване на производството,
поради което по негова вина делото е било прекратено, а давността за образуване
на ново дело вече е изтекла. Ищцата е заявила пред застрахователя, че не е била
уведомена от адвокат Б. за неговите действия.
С писмо изх.№0-92-5212/10.04.2019 г. застрахователят
„ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е уведомил ищцата, че „не са налице вреди,
настъпили вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на
адв. Г.Б. по тълкуване, прилагане и спазване на българското законодателство“, тъй
като с наближаване на датата на изтичане на преклузивния срок за възобновяване
на делото, на адв. Б. не са дадени указания за своевременно възобновяване на производството.
По тези съображения застрахователят е заявил, че претенцията на ищцата не може
да бъде удовлетворена.
В хода на производството са ангажирани гласни
доказателствени средства от страните в подкрепа на техните твърдения.
В своите показания св.А. заявява, че познавала
делото на С.Ц. срещу „П.и.“ ООД от самото начало, тъй като по това време била
стажант в кантората на адв.Б. и му помагала за този казус. Подготвяла с него
документите и се срещала с ищцата, тримата заедно обсъждали всички подробности.
Ц. била клиент на адв. Б. от 2009 г. и по други дела. Свидетелката участвала в
подготовката на исковата молба и в разговори с ищцата. Ц. имала имот, за който сключила договор за суперфиция
с „П.и.“ ООД срещу получаване на няколко
апартамента като обезщетение. Тя не била доволна от работата на „П.и.“ ООД, което
не я уведомило за акт 15 и акт 16 и не довършило апартаментите. Дълго време
апартаментите не й били предадени. Едва през 2011 г. й било предадено
владението върху тях. Тогава тя установила, че апартаментите не били довършени.
Ц. искала да преговоря с „П.и.“ ООД да й заплатят стойността на СМР-тата, но не
постигнали споразумение, поради което решила да ги съди. Стойността на СМР-
тата които й предлагали от дружеството била 12 000 лв., а тя искала 16 000 лв. Свидетелката
заявява, че когато подготвяли исковата молба, преценили, че трябва да завишат
размерите на претендираната стойност на СМР- тата, за да осъществят натиск
върху другата страна. Тъй като исковете не били „съвсем основателни“, „куцала“
причинно-следствената връзка, решили да ги предявят като частични, за да не заплаща
ищцата големи разноски. Адв.Б. подсещал Ц.,
че наближава крайния срок на давността и трябва да побързат, а нещата се протакали,
тъй като ищцата вадела оценка за СМР. Представила и проформа фактура за оборудване,
което не била закупила към онзи момент. Към края на давността била подадена
исковата молба. По делото имало няколко експертизи, защото ищцата не била
доволна от оценките, които експертите давали. Тя не била в добри отношения с
един от управителите – нейн братовчед – Ч.Ц.. През 2017 г. обаче в отношенията
й с дружеството се проявила положителна тенденция. По повод смъртта на бащата
на ищцата, на погребението се видели с Ч.Ц. и „стоплили“ отношенията си, вече
било възможно да се постигне доброволно решение. Към средата на м.март 2017 г.
делото било спряно по взаимно съгласие. Адв.Б. обяснил на ищцата, че делото е
спряно за шест месеца. Той винаги говорел с ищцата пред адв.А., за да е в течение
на казуса, да не се налага да си препредават информация. Ц. решила сама да води
преговорите с „П.и.“ ООД , тъй като управителят на дружеството Ц. бил нейн роднина.
След спиране на делото няколко пъти ходила в офиса на адв.Б.. През май или юни
2017 г. адв.Б. обяснил на ищцата, че до
средата на септември трябва да се реши въпросът – да се постигне спогодба или
да се възобнови делото, в противен случай съдебното производство ще бъде
прекратено. В началото на м.септември свидетелката проверила графика на делата
и видяла, че в средата на септември по това дело ще изтече 6 месечния срок.
Тогава адв.Б. се обадил в нейно присъствие на Ц., за да й напомни, че срокът
изтича. Разговорът се провел на 14 септември 2017 г. След този разговор ищцата не
се обадила и не дала указания как да се процедира с делото. Адв.Б. се притеснявал и в деня на изтичане на
срока започнал да й звъни от сутринта; на обяд също й звънял, но тя не вдигала
телефона си. Като не му дала инструкци, адв.Б. приел, че между нея и дружеството е постигната спогодба и не възобновил
делото, за да не развали отношенията между
Ц. и нейния братовчед – управител на дружеството. В началото на м.октомври 2017
г. пристигнал имейл от ищцата, която поискала още по голяма сума за обезщетение от „П.и.“ ООД – около 150 000 лв.
и да се възобнови делото. На другия ден се провела среща в кантората на адв.Б.,
който обяснил на ищцата, че срокът за възобновяване на делото вече е изтекъл.
Тя имала задължение по предварителния договор да прехвърли на „П.и.“ ООД
идеални части от поземления имот, но не ги била прехвърлила и това бил нейният „коз“
да иска от тях да й заплатят довършителните работи за апартамента. При този
разговор между адв.Б. и ищцата било решено да не се предприемат повече
процесуални действия по това дело, да не се обжалва прекратяването, а да се продължи с преговорите. Ц. казала, че тя ще преговаря с дружеството. Адв.Б.
разговарял с управителя на „П.и.“ООД - Ч.Ц. - и от него разбрал, че е склонен
да заплати довършителните работи, но ищцата трябвало да си избере материалите и
друга фирма, която да ги направи, а дружеството щяло да плати ремонта на тази
фирма. Ищцата била съгласна със спирането на делото, за да има възможност да
проведе преговори с „П.и.“ООД. Поради роднинската връзка между нея и единия от управителите на дружеството, тя
сама провела преговорите и не възложила тази дейност на адв.Б.. Свидетелката
заявява, че била стажант на адв. Б. през периода 2008 г. до 2014 г. Понастоящем не работела при него. Докато била на стаж, не работела другаде.
В своите показания св.Ю.Р. – управител на „П.и.“
ООД и братовчед на ищцата – заявява, че
не си спомня дали се е виждал с нея в периода март 2017 г. – ноември 2017 г.
Твърди, че тя е водила много дела срещу неговото дружество. Някои от делата, които
водела, били прекратени. Не знае дали някое от делата е спирано, тази
терминология му е непозната. Имали сключен договор с ищцата за учредено право строеж
и останали „някакви неща“ за довършване, но дружеството не ги довършило, защото
Ц. не била избрала материалите. Не си
спомня дали е водено дело за довършителни работи в апартамент на ищцата. Спомня си, че разговарял с нея за 17 000 лв.
или за 21 000 лв., а тя да им прехвърли земята, но това било по повод на друго
дело – за гараж. Там имало покупко- продажба, не било във връзка с обезщетението. Не си спомня да е водил разговори с ищцата за довършителни работи в нейния апартамент.
Същевременно заявява, че веднъж разговарял
с нея по телефона след изготвено заключение от вещо лице. Останали довършителни
работи по апартаментта й и прехвърляне на земя от нейна страна. Правото на
собственост върху земята не било прехвърлено и апартаментът не бил довършен. Съдружникът
на свидетеля бил общувал с ищцата, но имало други хора, които да общуват с нея,
вместо тях. За да сключат договор, общували с бащата на ищцата, който починал.
От показанията на св.Ч.Ц. – втори управител на „П.И.“
ООД - се установява, че познава С.Ц.. Построили блок върху нейна земя. Тя
учредила право на строеж заедно с брат си. Обезщетена била с апартамент и един
магазин. Блокът бил завършен. В апартамента не били направени довършителните
работи. Собственоста била нейна, тя се прехвърлила още с учредяването на
правото на строеж. Водили дела със С.Ц. - общо четири дела. Едното било за
гараж, а друго за апартамента. Не си спомня точно каква е била претенцията за
апартамента. Направили опит да се разберат с нея. Предлагали й суми, за да се извършат довършителните работи, но не
стигнало до съгласие. Сумите, които те предлагали, и които тя искала, били
различни. Не си спомня кога последно са водили тези разговори. Съдели се за
пари, за сумата, която те предлагали. Преговорите били за това да спрат да се
съдят и да платят тези пари. Свидетелят предлагал на ищцата да й плати сумата,
която била установена по делото от експертизата, но Ц. отказала, тъй като
искала повече. Лично не бил говорил с
нея, по-скоро неговият съдружник/Ю.Р./ бил говорил с нея повечето пъти, за да
направят опит да се споразумеят. Не е присъствал на погребение, на семейна
панахида за бащата на С.Ц.. Ю.Р. предлагал лично на С.Ц. заплащането на сумата
за довършителните работи. Причината да не довършат работите в апартамента –
плочки, бои и др. – била тази, че не се били разбрали. Когато трябвало да
довършат работите, започнали делата между тях и тя не била избрала настилки,
облицовки. Блокът бил построен на бул.“Братя Бъкстон“ № 86. В сградата ищцата имала
един апартамент и един магазин. Не си
спомня да са получавали имейл на
служебната си поща във връзка с делото. Не е виждал писмена комуникация със С.Ц.
във връзка с постигане на споразумение.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е от С.Б.Ц.
против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, вр. чл.50 от Закона за адвокатурата
и евентуален иск против Г.К.Б. с правно основание чл. 51 от Закона за
адвокатурата.
По предявения главен иск против „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл.50 от Закона за
адвокатурата:
В тежест на ищцата е да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: за твърдяното противоправно
деяние (действие или бездействие) на адвокат Б. при или по повод упражняването на неговите професионални
задължения при осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 15648/2012г. на СГС, ГО, първи състав; 2)за наличието на
имуществена вреда, изразила
се в разликата между имуществото, което ищцата би имала при надлежно упражняване на
професионалните задължения от адвоката, и паричната оценка на имуществото й без
да са извършени действия по надлежно упражняване на професионалните задължения;
3)причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно
поведение и настъпилата имуществена вреда; 4)за съществуването на застрахователен договор с ответното
дружество за застраховка “Професионална отговорност на адвокати“.
С доклада по делото е
обявено за безспорно обстоятелство, че през периода 16.03.2017 г. – 15.03.2018
г. между адв.Г.К.Б. и „Д.з.“ ЕАД е имало сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на адвокати“, което се потвърждава и от застрахователна
полица №2114171710000049/15.03.2017г./л.113/
Страните не спорят, че адв.Б.
е бил упълномощен да представлява ищцата по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, ГО,
първи състав, което се потвърждава и от представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, приложени по посоченото дело.
Спорен въпрос е дали адв.Б.
е допуснал нарушения на чл.51 от Закона за адвокатурата, чл.11, ал.4 от Етичния
кодекс на адвоката и т.3.2.3 от Наредба №2 – Правила за упражняване на
адвокатската професия и професионална отговорност.
Ищцата сочи следните нарушения: упълномощеният
адвокат не поискал предварително нейното съгласие за спиране на делото и не я
уведомил веднага за предприетите от него действия/стр.2, абзац втори от
исковата молба/; упълномощенията адвокат не
я уведомил за крайния срок за възобновяване на гр.д. № 15648/2012 г. на
СГС/стр.3 от исковата молба/; не предприел своевременно необходимите фактически
и правни действия за възобновяване на делото; не я информирал за неблагоприятните
последици, които биха настъпили, ако не бъде поискано своевременно възобновяване
на производството, а именно, че делото ще бъде прекратено и ще е изтекла
давността за образуване на ново дело със същия предмет; не я информирал за
това, че изтича давността за предявяване на останалата част от частично
предявените искове до пълния им размер.
Съгласно
чл. 51 от Закона за адвокатурата, адвокатът отговаря за причинените на клиента
вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по Закона за адвокатурата, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия
адвокатски съвет.
Съгласно чл.11, ал.4 от
Етичния кодекс на адвоката, адвокатът е длъжен да съветва и
защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той
осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване
отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.
Съгласно т.3.2.3 от Наредба № 2 – Правила за упражняване на
адвокатска професия и професионална отговорност, адвокатът е
длъжен да направи необходимото в рамките на закона и правилата за упражняване
на професията, за да предпази клиента от вреди.
Адвокатската
професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и
юридическите лица при защита на техните права и законни интереси /чл. 2 от Закона за адвокатурата/. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации
и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа молби, тъжби, заявления,
жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, представителство на
доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение.
Адвокатът представлява своя клиент пред органите на съдебната власт, въз
основа на писмено или устно упълномощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и следващите от
Закона за адвокатурата, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята
професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен
за необходимите за професията доверие и уважение, като при упражняване на
професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да
защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно
да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
Отговорността на
адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната
резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или
да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването
на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за
вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил
всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин /Решение №
227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
По делото не се
установява адв.Б. да е допуснал посочените от ищцата нарушения.
Относно твърденията на
ищцата, че адв.Б. не е искал съгласието й за спиране на делото и не я е уведомил за крайния срок за възобновяване на делото:
Твърденията са
недоказани. Събраните по делото доказателства установяват, че спирането на
делото е извършено със знанието на ищцата, за да се постигне споразумение между
нея и „П.и.“ ООД, чрез преговори с
управителите на дружеството, единият от които е бил нейн братовчед - Ю.Р.. Ц. е била
уведомена и за шестмесечния срок, в който следва да бъде възобновено делото,
ако не се постигне споразумение. В своя защита ответникът се позова на
показанията на св.А.. Тази свидетелка заявява, че е присъствала на срещите на
ищцата с адв.Б., както и че той я е уведомил за шестмесечния срок и я е предупредил
за последиците от неспазването му, напомнил й е с наближаването на датата, че делото
трябва да бъде възобновено, ако не се постигне споразумение. Няма основание
съдът да не кредитира показанията на тази свидетелка, същите са последователни
и логични и се подкрепят от останалите доказателства по делото. В хода на
процеса бе представена разпечатка за публикувана информация на интернет
страницата на адвокатско дружество „Б. и партньори“, от която е видно, че
адвокат А. е работила през периода 2007 г. до 2015 г. като юрисконсулт в „Б.“
ЕООД, но и като консултант в адвокатско дружество „Б., Р.И П.“, т.е същата е
подпомагала дейността на адв. Б. по поетите от него дела.
Останалите доказателства,
събрани в хода на производството, също подкрепят показанията на св.А. и опровергават
твърденията на ищата, че не е изразявала съгласие да се спре делото, нито е знаела, че е започнал да тече шестмесечния
срок, в който делото трябва да бъде възобновено. От електронно писмо от 10.10.2017
г./ л.51/ е видно, че ищцата е знаела за спирането на делото, както и че
спирането е извършено, за да се постигне споразумение. В самото определение за
спиране на делото от 14.03.2017 г. също е посочено, че делото следва бъде
възобновено в шестмесечен срок, като са указани и последиците, ако то не бъде възобновено,
а именно, че производството ще бъде прекратено. По делото е отделено като
безспорно обстоятелство в съдебно заседание от 29.09.2021 г., че ищцата и единият
от управителите на „П.и.“ ООД/Ю.Р./ са били братовчеди. Св.Р. заявявява, че не
си спомня да е водил преговори с ищцата, но е разговарял с нея след заключение
на вещо лице, за да уредят отношенията си, както и че неговият съдружник е
разговарял с нея. Вторият управител на „П.и.“ ООД - св.Ч.Ц. - дава подробни
показания, като заява, че именно първият управител - Ю.Р., е разговарял с ищцата,
за да уредят отношенията си – да се извършат довършителните работи за нейния
апартамент за сметка на дружеството, а тя да им прехвърли идеални части от
земята. Събраните доказателства установяват, че ищцата е знаела за спирането на
делото, сама е водила преговори със своя бротовчед – управител на отвеното
дружество - и е знаела, че делото следва да бъде възобновено в шестмесечен
срок, в противен случай – същото ще бъде прекратено. Не се установява адв.Б. да е пропуснал да извърши надлежно някое процесуално действие. Ищцата сама е поела инициативата да води лично
преговорите със своя братовчед за постигане на споразумението. Косвено
доказателства за това е липсата на каквато и да било писмена комуникация между
адвокатите на двете страни и показанията на св. Ч.Ц., който заявява, че
заплащането на сумата е било предложено именно на ищцата от неговия съдружник,
„на кого другиго“. Спирането на делото е извършено на 14.03.2017 г., а предходната година – на 29.10.2016 г., е
починал бащата на ищцата – роднина на управителя Р., с когото той е водил
преговорите за сключване на договора за учредяване на право на строеж. Смъртта
на родственика на Ю.Р. и баща на ищцата в края на 2016 г. е житейско
обстоятелство, което е логично да е предизвикало промяна в последващото им
поведение и да е провокирало желанието им да уредят отношенията си по
доброволен ред, което също е в подкрепа на извода, че спирането на делото е било
извършено със съгласието на ищцата.
По спорния въпрос
дали адв.Б. е трябвало сам да предприеме
действия по възобновяване на делото или да чака указанията на своята
доверителка:
Неоснователно е становището
на ищцата, че адвокатът е трябвало да възобнови делото, без да чака инструкции
от нея. Конкретният казус се отличава със специфика – ищцата и управителят на
ответното дружество са роднини, които след смъртта на баща й са преосмислили
позицията си и са решили да уредят отношенията си по доброволен ред. Ищцата е
била съгласна със спирането на делото/показания на св. Ч.Ц. и св.А., електронно
писмо от 10.10.2017г./, искала е да се споразумее с ответника и е решила лично
да преговоря с управителя на ответното дружество/показания на св.Ч.Ц./.
Отношенията между страните са били такива, че всяка от тях е имала нужда от
насрещна престация – дружеството е било съгласно да заплати стойността на довършителни
работи в апартамента на ищцата, но тя е трябвало да си избере вида и
материалите, както и да прехвърли идеални части от земята. При това положение,
за да се възобнови делото, адв. Б. е трябвало да получи указания от ищцата, тъй
като самата тя не го е включила в преговорния процес с насрещната страна.
Ищцата е поискала възобновяване на делото значително по-късно с електронното
писмо от 10.10.2017 г., като при това е посочила и по-висок размер на претендираното
обезщетение, в сравнение с общата цена на първоначално предявените искове.
По спорния въпрос дали упълномощеният
адвокат е следвало да уведоми ищцата, че изтича давностния срок за предявяване
на останалата част от частично предявените искове до пълния им размер:
Исковата молба по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС,
която е подписана лично от ищцата, ведно с представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие сочат, че на адв. Б. е било възложено да защитава
ищцата по исковете във вида, в който са били предявени – два от исковете са
предявени като частични. Не се установява да му е било възложено да ги предяви
в пълен размер, респ. липсват и доказателства ищцата да е заплатила такса за
исковете в пълен размер, което би било индиция, че е въложила на адвоката
предявяването им в пълен размер. Защитата, която дължи адвокатът, е в рамките
на неговото упълномощаване – за предявените частични искове, не и за останалата
част до пълния им размер. От друга страна, по времето, когато е водено гр.д. №
15648/2012 г. на СГС, практиката на ВКС е била противоречива по въпроса кога
изтича давността за цялото вземане при предявяването на частичен иск. Затова е било
образувано тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по което е било
обявено на 22.04.2019 г. и едва тогава практиката е била стабилизирана. По
изложените съображения, съдът прие, че адв.Б. не е допуснал нарушение на чл.51
от ЗА, като не е уведомил ищцата, че изтича давността за непредявената част от
частичните искове, тъй като не му е било възложено да я защитава и за тази част
от исковете.
По спорния въпрос дали адв.Б.
е уведомил ищцата, че ако не поиска възобновяване на делото и се прекрати
производството, вземането й по предявените искове ще е погасено по давност и
няма да може да ги предяви отново:
Съдът намира, че не е
допуснато соченото от ищцата нарушение. От показанията на св.А. се установи, че
адв. Б. е настоявал за по-бързото предявяване на исковете, тъй като се е
притеснявал от изтичане на давностния срок, като чрез оказаното от него съдействие
исковете са предявени своевременно, преди да изтече давността. Ищцата е била
предупредена и за последиците, ако не поиска възобновяване на делото, в законния
шестмесечен срок. В рамките на гр.д. № 15648/2012 г. на СГС адвокатът е осъществил
цялостна защита на ищцата по
най-добрия начин, надлежно я е уведомил и за нейните права и задължения. От адвоката
не може да се търси отговорност за последващ период, който е настъпил след
прекратяване на гр.д. № 15648/2012 г. на СГС и прекратяване на неговите
пълномощия.
По изложените
съображения, предявеният иск по делото като неоснователен следва да се отхвърли.
По евентуалния иск от С.Б.Ц. против Г.К.Б. с правно
основание чл. 51 от Закона за адвокатурата:
По съображенията,
изложени по-горе в мотивите, съдът прие, че не са допуснати твърдените от
ищцата нарушения от адв.Б. при осъществената от него защита по гр.д. №
15648/2012 г. на СГС, поради което искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 170 лв., от
които 20 лв. – депозит за свидетел и 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Б.Ц., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - за адв.А.В., против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** Б иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл.50 от Закона за адвокатурата, за
заплащане на сумата от 53 704 лв. – обезщетение за настъпило застрахователно
събитие по застрахователни полици № 2114171710000049/15.03.2017 г. и №
211418171000047/08.03.2018 г., от която сума 50 361 лв. – сбора от пълната цена
не всички съединени искове по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, и сумата от 3 343 лв. – разноски по
прекратено гр.д. № 15 648/2012 г. на СГС, ведно със законната лихва върху сумата
от 53 704 лв., считано от 16.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.Б.Ц., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - за адв.А.В., против Г.К.Б., ЕГН
**********, съдебен адрес: *** евентуален иск с правно основание чл. 51 от
Закона за адвокатурата, за заплащане на сумата от 50 361 лв. – обезщетение за
причинена вреда, поради допуснати нарушения на чл.51 от Закона за адвокатурата,
чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на адвоката и т.3.2.3 от Наредба №2 – Правила за
упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност, която сума представлява
сбора от пълната цена на всички съединени искове по прекратено гр.д. №
15648/2012 г. на СГС, и сумата от 3 343
лв. – разноски по прекратено гр.д. № 15 648/2012 г. на СГС, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от 16.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.Ц. да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 170 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ :