№ 270
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202210 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод жалбата
на Д. Р. П., ЕГН ********** с адрес **** против наказателно постановление №2519-
202/02.10.2020, издадено от директора на ОД на МВР - гр.Бургас, с което на основание
чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на чл.63, ал.1 от същия
закон във връзка с т.I, подт.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
от 300.00 лева.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се
иска неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок от легитимирано да обжалва лице и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
На 18.04.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение, за това че на 18.04.2020г. около 23,30 часа в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ в
градската градина пред бл.64 е установен да седи на пейка, с което е нарушил въведената в
т.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването мярка по чл.63,
ал.1 от ЗЗ, а именно „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Актът е съставен от оправомощен орган по смисъла на чл.209а, ал.3 от ЗЗ. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган, след като е обсъдил
1
възражението на жалбоподателя е счел установените фактически обстоятелства за доказани
и е издал обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаването на наказателното постановление.
Общоизвестен факт е, че на 11.03.2020г. COVID-19 е обявен от СЗО за пандемия, като
това положение е непроменено и към настоящия момент. Следователно към 18.04.2020г. е
съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест - COVID-19.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Съгласно т.I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването се преустановяват посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Цитираната заповед е общ административен акт, с който се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой
лица, издаден на основание чл.73 от АПК. В конкретния случай се предвижда задължение за
всички лица. Безспорно е, че жалбоподателят е бил установен да седи на пейка в градската
градина пред бл.64 в ж.к.“Славейков“ при въведените противоепидемични мерки.
От субективна страна жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да знае предписанията,
следователно деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ в редакцията към 18.04.2020г., предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно
нарушение от 1000 до 2000 лева. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че с
деянието жалбоподателят е нарушил чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗЗ във връзка с
връзка с т.I, подт.1 от заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Правилно извършеното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.209а, ал.1 от
ЗЗ. Наказанието е определено в размер на предвидения минимум от 300 лева, поради което
неговият размер не може да бъде намален от съда.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР
№ 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл.93, т.9 от
НК, съгласно който маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. COVID-19 е световна пандемия и
неспазването на мерки, имащи за цел ограничаването му, не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай на административно нарушение. Не се установяват обстоятелства от
изключителен характер, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложените съображения Бургаският районен съд намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл.63, ал.1 от
2
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2519-202/02.10.2020г., издадено от
директора на ОД на МВР - гр.Бургас, с което на основание чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от
Закона за здравето за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.I, подт.1
от заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, извършено на
18.04.2020г., на Д. Р. П., ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, блок 24, вход 5, ет.
5, ап.15 е наложено административно наказание глоба в размер от 300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3