Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. Велико
Търново, 26.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10248/2023г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от името на
Й.С.М., действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 27/17.07.2023г. по АНД №50/2023г.
по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0260-000059/20.03.2023г. на началника на РУ Елена към ОД на МВР – В. Търново.
С това НП на касатора за нарушение по чл. 174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС
за срок от 24 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10 лева и на
основание Наредба № Із2539 са му отнети общо 12 точки.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Касаторът твърди, че изводите на РС
противоречат на събраните по делото доказателства. Изтъква, че съдът не е
съобразил наличието на допуснати редица нарушения, които са ограничили правото
му на защита. В този смисъл посочва, че съдът не е съобразил, че е налице неясно и неправилно посочване на
фактическата обстановка в НП, тъй като според констатациите, отразени в
обстоятелствената част на НП, наказващият орган се представя като лице,
установило нарушението, което не е така. Извън това посочва, че АУАН е съставен
преди изтичане на срока, в който е имал възможност да даде кръвна проба, като тази
възможност изобщо не му е била разяснена от полицейските служители, което се
установявало от показанията на ... Б. и свидетеля Иванов, които показания обаче
не са кредитирани от съда. Посочва също,
че е налице разминаване относно началният час на проверката и продължителността
й в АУАН и в талона за изследване, като според отразеното в талона същият е
връчен в 20:55 часа, а според показанията на свидетелите – служители на ОД на
МВР, същата е продължила около час. Посоченото според касатора обосновава
съмнение в достоверността на възпроизведената от тези свидетели фактическа
обстановка, което сочи на извод, че тези свидетели не помнят факти от
съществено значение за правилното изясняване на случая. С оглед на това намира,
че неправилно показанията на ... Б., установяващи липсата на указване на
възможността за даване на кръвна проба, не са кредитирани от съда поради наличие
на несъответствие с останалите доказателства по делото. На последно място твърди, че номера на един
от стикерите не кореспондира с номера на
стикера на талона, който освен това не е залепен по време на проверката, а
впоследствие, което от своя страна компрометира законосъобразността на извършеното
от проверяващия действие. Претендира се отмяна на решението на районния съд и
на НП. Претендира се и присъждане на разноски.
В представено допълнително изложение към КЖ и в о.с.з.
касаторът, чрез процесуалния си представител ***К., поддържа жалбата по
изложените в същата съображения, като навежда и допълнителни аргументи за
неправилност на решението на РС, а именно: в НП не е посочена нарушената правна
норма и е налице несъответствие между описаното изпълнително деяние и
посочената санкционна правна норма.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.
Доколкото твърдяната в КЖ необоснованост на Решението не е касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Предвид това,
ВТАС извърши проверка по оплакването в КЖ, което тълкува в интерес на касатора
като такова за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 05.03.2023г. в 20:55 часа в гр. З.в посока гр. Велико Търново М.
управлявал посочения в НП товарен автомобил, собственост на „Сокол строй“ ЕООД,
като е спрян за проверка. Водачът бил във видимо нетрезво състояние и с мирис
на алкохол, като заявил на проверяващите служители на полицията, че е
консумирал алкохол, поради което отказал проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Издаден е талон за изследване бланков №124686 и седем броя
стикери №А047841, които водачът отказал да получи, което е удостоверено в талона с подписа на служителя на РУ Елена -
С.Ц.. Същият не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него.
За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е
отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта по някой от
установените в закона способи. Същите са
алтернативно установени в правната норма и отказът да бъде извършена
проверка по който и да е от тях съставлява административно нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. В случая жалбоподателят е отказал и двата начина на проверка,
поради което правилно е ангажирана отговорността му. За неоснователни са
намерени възраженията на жалбоподателя, че не му е било разяснена възможността
да бъде тестван за алкохол по друг начин, т.е. чрез доказателствен анализатор
или чрез медицинско и химическо лабораторно изследване. В този смисъл е
изтъкнато, че от данните по делото е безспорно, че жалбоподателят е бил
уведомен от проверяващите полицейски служители, че има възможност да бъде
тестван с доказателствен анализатор или
чрез медицинско и химическо лабораторно изследване и именно поради това му е
издаден талон за изследване, в който същият се е подписал, че желае да бъде
подложен на медицинско и химическо изследване, но впоследствие е отказал да
получи екземпляр от него. Посочено е, че от страна на нарушителя не са
направени възражения относно факта, че не е разбрал в какъв срок следва да се
яви в ЛЗ, да е оспорил определеното ЛЗ, както и че не може да изпълни това
задължение по обективни причини – липса на транспорт. С оглед на това съдът не
е кредитирал показанията на ... Н.Б., че полицейските служители не са
предложили на жалбоподателя да бъде изследван с доказателствен анализатор или
да даде кръв за медицинско изследване. За неоснователни са намерени и
възраженията относно изписването на часовете в талона за изследване и в АУАН и
НП, техническата грешка при изписване на номера на седемте броя стикери, както
и относно невъзможността за даване на кръвна проба. С оглед на това, РС е
намерил, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е осъществено от страна на
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, като същото е
подведено под съответната санкционна разпоредба и са наложени предвидените в
същата наказания. За безспорно доказано е намерено и нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10,00
лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. От процесуална гледна
точка е намерено, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни
- съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити -
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На последно място е посочено, че извършените нарушения
не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран
крайният извод за законосъобразност на НП.
При касационния контрол се установи, че решението на
РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и
всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано обсъждане на
всички заявени възражения. Констатациите съответстват на събраните по
предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателства, а изводите на
въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав
възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя
решаващия правен извод на състава на Еленския районен съд. Не са допуснати
съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Поради изложеното и
доколкото с касационната жалба се преповтарят оплакванията срещу НП, заявени
пред районния съд, изводите по фактите и правото не следва да се преповтарят по
аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК.
За пълнота на изложението по наведените допълнителни
възражения от процесуалния представител на касатора, следва да се посочи
следното:
В НП е посочено подробно словесно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е прието, че водачът
е нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е извършил следното, цитирам: “
Отказва проверка с техн. ср-во за установ. употр. на алк. в кръвта и не изпълни
предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на
биолог. проби за хим. лаб. изследване за установ. конц. на алк. в кръвта му“ –
край на цитата.
Дори да допуснем, че нарушената правна норма е
посочена непрецизно като чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.к. съдържа повече от една
хипотези, то при санкцията е прецизирано като е записано чл.174, ал.3, пр. 1-во
от ЗДвП. Съгласно утвърдената съдебна практика, отменително основание е не
всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или
НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК/. Безспорно елемент от правото на защита е възможността
нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В конкретния случай
както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин,
че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да
бъде извършена проверка за алкохол. Поради това не може да се приеме, че
правото на защита на касатора е нарушено, тъй като посредством текстовото
описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се
изразява нарушението.
Неоснователен е и доводът на касатора за липса на
посочване на нарушената материалноправна разпоредба. В случая, както вече се
посочи, наказанието е наложено за това, че лицето отказва да бъде изпробвано за
употреба на алкохол. Разглежданата хипотеза е уредена в разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, според която водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба съдържа в себе си както
хипотезата на изпълнителното деяние, което ако бъде осъществено ще доведе до
реализиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице,
така и самата санкция, която следва да изтърпи нарушителя, ако бъде осъществен
предвиденият фактически състав на нарушението. Иначе казано, касае се за една
специфично структурирана правна норма, в която се съдържат както хипотезата,
така и санкцията на правната норма и като е посочил като нарушена точно тази
норма и е посочил същата и като основание за налагане на санкцията за така
извършеното административно нарушение, конкретизирайки конкретната хипотеза, административно-наказващият
орган правилно е приложил материалния закон.
Неоснователни са и наведените в касационната жалба
възражения, че АУАН е издаден преждевременно, тъй като е съставен преди да
изтече времето за предоставяне на кръвна проба. От доказателствата по делото е
видно, че водачът е отказал да получи издадения му Талон за медицинско
изследване № 124686, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подписа на
свидетел, в съответствие с изискванията на чл. 6, ал.8 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. С отказа да получи талона
за изследване, същият на практика е отказал да даде кръвна проба за медицинско
изследване, с което е осъществил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Предвид
това изцяло несъстоятелно е
възражението, че АУАН е съставен
преди да е извършено вмененото му и санкционирано нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – „отказ за извършване на проверка за установяване на употребата на алкохол“.
Що се отнася до твърденията на касатора за наличието
на несъответствие между номерата на
стикерите с номера на стикера, залепен на талона за изследване, следва да се
отбележи, че такова разминаване действително е налице. Видно от талона за
медицинско изследване /л.9 от въззивното дело/ е, че в същия е залепен стикер с
номер А047846, докато в АУАН номерът на стикерите е посочен като А047841, като
вероятно се касае за техническа грешка при изписване на номера, но това не
представлява съществено нарушение и не води до неяснота, още повече, че в
случая се касае за отказ за даване на кръвна проба, поради което
несъответствието между номерата на стикерите не касае пряко нарушението.
С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на
ВТАС счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на
Районен съд Елена за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
27/17.07.2023г., постановено по АНД №50/2023г. по описа на Районен съд
Елена.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :