Решение по дело №3831/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261414
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330103831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261414

 

гр. Пловдив, 26.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3831 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

            В исковата молба се твърди, че ищецът е полагал труд при ответното дружество на основание  трудов договор № ******* г., на длъжността „*******“. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения съвестно и точно, като нямал налагани дисциплинарни наказания. Въпреки това, на ******* г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като със заповед № ******* г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на посоченото правно основание. Заявява, че заповедта не е мотивирана, като не са спазени условията на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор. Сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което е „намаляване обема на работа“, но нито това е изрично посочено в заповедта, нито е мотивирано и обективирано от изрично посочени обстоятелства, нито в действителност е било така, от гледна точка на задачите, които ищецът изпълнявал и продължават да се изпълняват във фирмата – работодател. В тази връзка, то се оспорва наличието на намален обем на работа при ответното дружество. Твърди, че длъжността „*******“ се заемала от повече от едно лице, което превръщало правото на подбор на работодателя по чл. 329, ал. 1 в негово абсолютно задължение, а в заповедта не е изрично посочено дали е извършен подбор и какъв е резултатът от него. Заявява, че при липса на мотиви в заповедта и неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, което изрично следвало да бъде посочено в заповедта, последната се явявала незаконосъобразна.

Моли се, съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, да бъде възстановен на предишната работа, като му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода ***** в размер на сумата от 9 180 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което възникнало въз основа на трудов договор № ******* г. Не е спорно и, че на ищеца му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на ******* г., поради намаляване обема на работа, както и това, че на ******* г. му била връчена заповед № ******* г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество. Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят не извършил подбор. Твърди се, че в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ работодателят извършил подбор, като със заповед № ******* г. е утвърдено щатно разписание, съгласно което за длъжността „*******“ били установени 10 щатни бройки, от които били заети 8. Със заповед № ******* г. работодателят във връзка с намаляване обема на работа в направление „*****“ премахнал 3 щатни бройки от длъжността „*******“, с което щатните бройки от тази длъжност са намалени от 10 на 7 и е утвърдил ново щатно разписание. Към момента на издаване на тази заповед били заети 8 щатни бройки от длъжността „*******“, поради което работодателят следвало да прекрати трудовото правоотношение на един служител, заемащ длъжността „*******“, от общо 8-те служители на тази длъжност. Със заповед № ******* г. работодателят разпоредил извършеното на подбор по чл. 329 КТ, който следвало да се извърши от ******* на дружеството в периода 08.01.2020 г. – ******* г. Установил критериите, въз основа на които следвало да се извърши подбора – „образование и квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, съобразно изискването на чл. 329 КТ. Отразена е скала и точки за оценяване, които се дават по всеки критерий и подкритерий. За всеки служител, заемащ длъжността „*******“ била извършена оценка по зададените със заповед № ******* г. критерии и подкритерии. Оценяването на всеки от служителите е обективирано в индивидуална карта за оценка. Резултатите от оценяването били обобщени в Протокол от ******* г. След извършеното оценяване служителят с най-ниска оценка се е явил ищецът, поради което и трудовото правоотношение с него било прекратено в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ, която постановява, че на работа следва да останат тези служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. 

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните е съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение по повод на сключен Трудов договор № *******г. По силата на посочения трудов договор, ищецът е заемал при ответника длъжност „*******“ с работно място- ****************, при определен 8 / осем / часов работен ден. На дата *******г. на ищеца е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на установеното между страните трудово правоотношение, поради намаляване обема на работа / чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/. На *******г., ищецът е получил от работодателя Заповед № *** *******г., в която е отразено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява считано от *****г. Като основание за прекратяването му отново е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В цитираната заповед е отразено и че на *******г. работникът е получил своята трудова книжка.

От Заповед № *******г., издадена от ******* на ответното дружество и приложеното към нея щатно разписание / л. 29-30/ се изяснява, че работодателят е разпоредил съкращаване в щата на „Балкан Биосерт“ ООД- направление „*****“ като са премахнати считано от ****** г., три щатни бройки от длъжността „*******“. От същата дата е утвърдено и новото щатно разписание.

От приетата по делото Заповед № *****г., Протокол от процедура за подбор по чл. 329 КТ и съпътстващите ги удостоверения и сертификати за придобита квалификация / л. 29- 79/ се установява, че ответното дружество е осъществило подбор сред лицата, заемащи длъжност „*******“. За целите на подбора е установена точкова система за оценяване с обективно заложени критерии, както и скала за оценяване. След анализ на резултатите от подбора, в протокола е отразено, че с най- нисък резултат е ищецът В., като се предлага да бъде прекратено трудовото правоотношение именно с него.

От показанията на св. Г. / л. 257 гръб- 259/ се установява, че последният работи в дружество „Балкан Биосерт“ ООД, като задълженията му включват инспекция и сертификационна дейност. Поддържа, че в дружеството е извършван подбор във връзка със съкращаване на щата. Сочи, че в извършения подбор е бил включен ищецът В., който е получил и най- ниска оценка. Св. изтъква, че ищецът се е справял по- бавно с възложените му задачи, предвид което е реализирал забавяния в предаването на документите и организацията на инспекциите. Поддържа, че ищецът притежава нужното образование и квалификация за заеманата от него длъжност, но има пропуски в работата и поведението му спрямо клиентите на дружеството търпи критика. Ищецът не е имал проблеми със своите колеги, но не е особено активен и инициативен. В своите показания, свидетелят съпоставя и качествата на ищеца с тези на останалите лица, заемащи длъжност „*******“ при ответното дружество.

Съдът кредитира изложеното от свидетеля, като счита  че поднесената от него информация е логически последователна, обективна и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и свидетелят детайлно да описва факти, свързани с осъществения от работодателя подбор, то той не излага информация свързана с наличието на отразеното в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- намаляване обема на работа.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза / л. 146- 148/ се установява, че за периода от 01.01.2019г. до 16.09.2020г., „Балкан Биосерт“ ООД не е назначавало лица по граждански договор, чиито трудови функции да покриват тези на длъжността „*******“. Допълнително, от датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, до 16.09.2020г. няма назначени лицата в ответното дружество на длъжност „*******“. В заключението е посочено, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 1557, 54 лв. Отразено е и че след прекратяването на трудовия договор с ответното дружество, ищецът не е сключвал друг трудов договор. В рамките на проведената защита на заключението / л. 256/, вещото лице изтъква, че общият размер на обезщетението за шест месеца, през които ищецът е останал без работа възлиза на 9345, 24 лв.

От допълнителното заключение на вещото лице / л. 263- 264/ се установява, че няма данни в счетоводството на дружеството лицата Р.М. и А.К. да са въвеждали или качвали данни в електронния регистър към Министерство на земеделието. През периода от м.02.2020г. до м.05.2020г. посочените служители не са извършвали инспекции регулярно, доколкото подобно задължение не е включено в трудовите им характеристики. В този период, М. и К. са осъществявали инспекции инцидентно, по разпореждане на ******* на ответното дружество и при възникване на необходимост.

Съдът кредитира в цялост заключенията на вещото лице като счита, че същите са обективни, обосновани и изготвени в съответствие с поставените задачи.

В последното по делото открито съдебно заседание, съдът е осъществил констатация в трудовата книжка на ищеца, от която се изяснява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател / л. 280 гръб/. Този извод се потвърждава и от приетата по делото справка от ТД на НАП- Пловдив / л. 244/, в която е отразено, че последният вписан трудов договор на ищеца е с дружество „Балкан Биосерт“ ООД, който е прекратен на *****г. Следвайки това, към дата 18.09.2020г., в информационните масиви на НАП не са регистрирани последващи трудови договори на ищеца В..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

            Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата на чл. 328 ал.1 т. 3 КТ и в частност- налице ли е намаляване на обема на работа в ответното дружество. Намаляване обема на работата представлява редуциране на количеството на произвежданата продукция, спаднал обем на стокооборота, на вършените услуги и изобщо на обема от работа, с която типично е ангажирана длъжността, заемана от ищеца.  С исковата молба, последният изрично е оспорил факта на намаляване обема на работа. Предвид това, работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяното от него намаляване в обема на работата, както и че това намаляване е свързано с изпълняваните от ищеца функции.

            Намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица / в тази насока Решение № 703 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г., III г. о./. Както вече бе посочено, тези доказателствени средства следва да бъдат ангажирани от работодателя, тъй като процесуалната тежест от доказване на правнорелевантния факт е негова. В настоящия случай, от приобщените по делото доказателства, не се установи да е намалял обемът на работа при изпълняваната от ищеца трудова функция „*******“. Всъщност, ответното дружество не ангажира почти никакви доказателства в подкрепа на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Единственият ангажиран информационен източник в насока намаляване обема на работа, е представената по делото Заповед № ******г. / л. 29/, с която ******* на ответното дружество редуцира щата на „Балкан Биосерт“ ООД, поради констатирано от него намаляване обема на работа в направление „*****“. Констатацията на ******** за намаления обем на работа обаче, не доказва факта на намаляването, тъй като по своето същество тя е обективирана в частен документ, изходящ от заинтересованата страна и съдържащ изявление, което я ползва. Предвид гореизложеното, наличието на заповед на работодателя не установява пълно и главно факта на намаляване обема на работа ( изрично в тази насока- Решение № 251/27.07.2015 година, IV- то г.о. на ВКС по гр.д. № 6970, по описа за 2014г.).

В този порядък, то прави впечатление, че доказателствените усилия на ответната страна бяха концентрирани не толкова върху установяване факта на намаляване обема на работа, а върху установяване на съкращаване в щата на „Балкан Биосерт“ ООД и извършения подбор. Действително, в рамките на настоящото производство се изясни, че е извършено съкращаване в щата и осъществен подбор, който е и детайлно документиран от ответното дружество. Това обаче, е встрани от релевантния факт за извършеното уволнение- трудовото правоотношение с ищеца е прекратено не поради съкращаване на щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а поради намаляване обема на работа чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ ( именно последното правно основание е отразено, както в предизвестието, така и в заповедта, с която се прекратява трудовият договор).

Предвид гореизложеното и доколкото доказателствената тежест за установяване на законността на извършеното уволнение пада върху ответника, който не установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелства по намаляване на обема на работа, които да са свързани с дейността на конкретния работник – ищец в настоящото производство, то предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение със Заповед № *** ******* г. на ******* на „Балкан Биосерт“ ООД, се явява основателен.

Претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „*******“ при ответника.

Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за периода *****  и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния казус, несъмнено се установи незаконност на извършеното уволнение. От извършената констатация на трудовата книжка в открито съдебно заседание, се изясни, че за процесния период ищецът не е полагал труд при друг работодател, респ. не е получавал трудово възнаграждение, поради което същият е претърпял вреди в продължение на шест месеца след уволнението. Същите са съизмерими с последното брутно трудово възнаграждение, което е получавал работника, а именно- в размер на 1557, 54 лева, видно от приетата по делото експертиза, или за шест месеца – сума в общ размер от 9345, 24 лева. Същевременно, претендираната от ищеца сума възлиза на 9 180лв., като предвид принципа за диспозитивно начало в гражданския процес, именно това е сумата която следва да му бъде присъдена. Поради изложеното и претенцията за заплащане на обезщетение за оставането на работника без работа, следва да бъде уважена в пълен размер.          Следва да се посочи, че ищецът не претендира законна лихва върху посочената сума, предвид което и такава не следва да бъде присъдена.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 600 лв. / л. 13/. Предвид това, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 600 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 467, 20 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от които по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и 367, 20 лева за оценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и сума в размер от 150 лв., представляваща разноски за изготвените ССчЕ и допълнителна ССчЕ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на В.Д.В., ЕГН: **********, извършено със Заповед № *** ******* г., издадена от ******* на „Балкан Биосерт“ ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ, считано от ***** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.В., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ при „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: *********.

ОСЪЖДА „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.В., ЕГН: **********, сума в размер на 9 180 /девет хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода *****.

ОСЪЖДА „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.В., ЕГН: **********, сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от от 467,20 /четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща държавни такси върху уважените искове, както и сума в размер от 150 / сто и петдесет/ лева, представляваща разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ