М О Т И В
И
по НОХД № 199/2020 г. Районен съд гр.
Пловдив, XXVI н.с.
Районна Прокуратура, гр.
Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Б.В.Т. с ЕГН: ********** за
това, че на 07.01.2020г в гр.Пловдив, е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мазда“,
модел „Премаци“,
с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.03 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство- „ Дрегер-алкотест“ 7510 с фабричен номер ARВА 0076 –
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
По време на съдебните
прения прокурорът поддържаше внесеният обвинителен акт против подсъдимия, тъй
като обвинението се установявало от събраните по делото доказателства в това
число и направеното от Б. Т.признание на фактите и обстоятелствата описани в
обвинителния акт. Предложи на същия да се наложат наказания ,,лишаване от свобода‘‘ в размер от една година и шест месеца, чието
изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от три години ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от две години и ,,глоба‘‘
в размер от 500 лева.
Защитникът адв. Х.-М.заяви, че нейният клиент е признал вината си,
поради което трябва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
му бъдат наложени наказания в размер от една година ,,лишаване от свобода‘‘, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест
месеца и ,,глоба‘‘ в размер от 150 лева.
Подсъдимият Т. призна
фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират нови доказателства, поради което и производството по делото протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. По време на съдебните прения се присъедини към
казаното от своя адвокат, призна вината си и изрази съжаление за извършеното от
него. При последната си дума поиска минимално наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.В.Т.
- роден на ***г***, б., български
гражданин, с висше образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.
Досъдебното производство
е било образувано по Глава XXIV от НПК под формата на Бързо производство на
07.01.2020г. в гр. Пловдив и е било заведено за това, че на 07.01.2020г. в гр. Пловдив
Подсъдимият Б.Т. е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мазда", с per. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.03 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство - „Дрегер-алкотест"
751О с фабричен номер ARBA 0076 -престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Свидетелят А.К.работел
като ***към Второ РУ-ОДМВР-Пловдив.
На 07.01.2020г. за
времето от 07.00ч. до 19.00ч. бил па работа с колегата си Д.Т., като АП-422.
При обход в района на бул. ,, Пещерско шосе" в гр. Пловдив, минавайки покрай автомобил сив на цвят, забелязали мъж,
който се олюлявал и се мъчел да се "качи‘‘ в
автомобила, паркиран пред казиното. Свидетелят К.споделил на колегата си Т.съмненията
си, че този мъж вероятно е употребил алкохол и се мъчел да се качи и да потегли
с автомобила. По този повод, двамата полицейски служители по най-бързия начин
се върнали на мястото, за да извършат проверка на автомобила и водача. При това
полицейските служители констатирали, че автомобилът е потеглил и се движел в
посока срещуположна на полицейски им автомобил. За целта органите на реда
подали към водача светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, при което
водачът преустановил движението на управлявания от него автомобил, като мястото
било на бул."Пешерско шосе" №57. Установено
било, че автомобилът е марка и модел ,,Мазда Премаци " с рег. № ***, а самоличността на водача била
Б.В.Т., ЕГН:********** ***.
По време на извършваната
проверка било установено, че водачът силно лъхал на алкохол и се олюлявал, говорът
му бил забавен и имал неадекватни движения. Полицейските служители го попитали
дали е употребил алкохол, при което той заявил че действително е консумирал
такъв. За целта било докладвано на ОДЧ, след което бил извикан екип на сектор „Пътна
полиция" за съдействие. На място пристигналият екип на „Пътна
полиция", който се състоял от полицейските служители А.Т.и Ю.Ч.тествали
водачът Т. с техническо средство - „Дрегер-алкотест"
7510 с фабричен номер ARBА 0076. Уредът отчел концентрация на алкохол от издишания
въздух на водача Т. в размер на 2.03 промила. За така извършеното от последния
деяние му бил съставен АУАН с бл. 492868 от свидетеля А.Т., който му бил връчен
лично срещу подпис и подписан без възражения, като с този АУАН временно до
окончателното решаване на наказателната му отговорност били отнети СУМПС,
СРМПС-част 2-ра и 2 бр. peг. табели ***.
На подсъдимия Б.Т. бил
издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0062243 в който той изписал, че
не приема показанията на техническото средство. След като му бил издаден талон
за медицинско изследване на кръвта, бил отведен в сградата УМБАЛ ,,Св.
Георги"-Пловдив,където пред медицинско лице отказал да даде кръвна проба
за СМЕ. Със Заповед за задържане на лице, издадена от полицейски инспектор В.С.към
Второ РУП-Пловдив, Б.В.Т., ЕГН: ********** е бил задържан за 24 часа на
основание чл.72 от ЗМ ВР.
По делото била изискана
и приложена справка от ОДМВР-Пловдив,от която се установява че Б.В.Т., ЕГН: **********
е правоспособен водач, с валидно СУМПС до 24.10.2021г.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Т., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, както
и от показанията на разпитаните свидетели А.Т.и А. К., както и от събраните по
делото писмени доказателства.
Свидетелят А.Т.и А.К.депозират
ясни, логични и последователни показания, които си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, в това
число и с обясненията на подсъдимия Т., който признава вината си и фактите и
обстоятелствата по делото, като единствено поради непостигането на споразумение
с представителя на държавното обвинение производството по делото не приключи по
реда на глава 29 НПК.
Свидетелят А.К.е лицето,
което е имало пряк и непосредствен контакт с подсъдимия Т., как същият се е
качил в процесния лек автомобил и е започнал да го
управлява, след което го е спрял за извършването на проверка от служителя към
сектор ,,Пътна полиция‘‘ – А.Т..
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост
на подсъдимия Т. се установява, че същият е неосъждан – реабилитиран е.
От АУАН с бл. 492868 от
07.01.2020 г. се установява, че същият е бил съставен от свидетеля А.Т.и е бил
връчен на подсъдимия Т., който го е подписал без възражения.
От талон за изследване с
бл. № 0062243 от 07.01.2020 г. се установява, че същият е бил издаден на Б.Т.,
който е следвало да се яви до 10:40 часа на 07.01.2020 г. в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ гр. Пловдив за да даде кръвна проба за наличието
на алкохол в кръвта.
От представеното копие
от Лист за преглед на пациент се установява, че подсъдимият Б.В.Т. е отказало
да даде кръвна проба за алкохол пред д-р Ч.в присъствието на свидетеля А. К..
От заповед за задържане
на лице се установява, че подсъдимият Т. е бил задържан във Второ РУ към ОДМВР
гр. Пловдив на 07.01.2020 г.
Справка за регистрация
на МПС се установява, че процесният автомобил е бил
собственост на подсъдимия.
От справка за
нарушител/водач се установява, че подсъдимият Б.Т. е правоспособен водач, като
до преди процесното деяние по отношение на същия има
издадени 11 броя наказателни постановления и два броя принудителни
административни мерки, което навежда за извод, че същият има множество
извършени нарушения по ЗДвП.
От представеното копие
за лаболаторна проверка се установява, че
техническото средство Дрегер ARBA № 0076 е било технически
годно към момента на извършване на проверката – 07.01.2020 г.
От характеристичната
справка се установява, че подсъдимият е с добри характеристични данни.
Настоящият съдебен състав намира, че
съвкупният доказателствен материал е в пълно
съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да
се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на подсъдим депозирани от него по
време на съдебното следствие), Съдът, намери, че същите се намират в отношение
на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата
обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по
делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са
еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага техният по-обстоен
анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
При така установената
фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Б.В.Т. с ЕГН: ********** е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК за това,
че на 07.01.2020г в гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Мазда“,
модел „Премаци“,
с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.03 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство- „ Дрегер-алкотест“ 7510 с фабричен номер ARВА 0076 –
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Фактът, че подсъдимият Т. е автор на деянието, съдът намери за безспорно
установен от събрания и кредитиран доказателствен
материал.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Д. съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон. В настоящия казус са налице от обективна страна всички признаци на
горепосочения състав на чл. 343б, ал. 1 НК.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“, с рег. № ***. Въпросният автомобил, който е бил управляван от
подсъдимия е безспорно "Моторно превозно средство", което съгласно
легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се
определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителното за
съдилищата Постановление № 1/17.01.1983 г.,
постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под понятието управление при престъпленията
против транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на
превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от
подсъдимия с приборите и механизмите на
горепосоченото МПС, тъй като същият е привел в движение двигателя на
моторното превозно средство и е предприел управление по бул. ,,Пещерско шосе‘‘ в гр. Пловдив.
В случая е налице и изискуемото за съставомерността
на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над
1,2 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда. Горепосоченият елемент от обективна
страна в случая е безспорно налице, тъй като то е установено, посредством
изправно техническо средство, а именно „Алкотест Дрегер”, с фабричен № АRBA 0076.
Наличието на алкохол е установено от полицейския служител А.Т., който е
служител към сектор ,,Пътна полиция‘‘ и е имал право
да тества Б.Т. за употребата на алхохол .
АУАН е бил връчен на подсъдимия, като му е бил издаден и талон за
медицинско изследване, но същият е отказал да даде кръвна проба пред д-р Ч..
В Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози е посочено по какъв ред се извършва установяване употребата на алкохол.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и
тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За
целите на медицинските изследвания се извършват и химически и
химико-токсикологични лабораторни изследвания.
В чл. 3, ал. 2 от Наредбата е посочено, че установяването на употребата
на алкохол се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.
В конкретния случай подсъдимият Т. в издадения му Талон за медицинско
изследване е посочил, че не приема показанията на техническото средство, поради
което и правилно е бил откаран в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘,
където обаче пред д-р Ч.е отказал да даде кръвна проба.
В случая след като подсъдимият Т. е отказал да даде кръвна проба то
следва да се вземат показанията на техническото средство Дрегер
ARBA №0076, което е отчел
наличието на алкохол в размер от 2,03 промила на хиляда.
В настоящия случай, са спазени
всички изисквания на Наредбата,
съгласно която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания, като в случая тя е била установена
посредством техническо средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като
форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на деянието,
така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че е употребил значително количество алкохол и въпреки
това съзнателно е привел в движение лекия автомобил, създавайки по този начин
опасност за живота и здравето на другите участници в движението по пътищата.
Ето защо, в случая следва да се приеме, че подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и желаел
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че подсъдимият Д. действително е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което
го призна за виновен по този текст от Наказателния кодекс.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
Съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл.
343б, ал. 1 НК предвижда, че лице което управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда установено по надлежния
ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста
до хиляда лева, като разпоредбата на чл. 343г НК предвижда и наказание
,,лишаване от права‘‘.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Т.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а
именно с четири месеца или да бъде наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода.
Съдът определя
наказание, ориентирано към минимума, като приема, превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива се отчитат: самопризнанието на подсъдимия,
изказаното съжаление към извършеното, чистото съдебно минало.
От друга страна като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете количеството на употребения
алкохол, който значително надвишава размера на 1,2 промила на хиляда.
Съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на Б.Т. не е наложително същият да изтърпи
наложеното му наказание осем месеца лишаване от свобода, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн.
чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от
така определеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘
за срок от осем месеца времето, през което Б.В.Т. е задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа на 07.01.2020 г., като един ден „задържане” се зачете за един
ден „лишаване от свобода”.
При определяне на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, освен горепосочените смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, като отегчаващо вината обстоятелство се
отчетоха и многобройните извършени от него нарушения по ЗДвП. Ето защо и на
подсъдимия Т. беше наложено наказание ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за
срок от една година.
На осн.
чл. 59, ал. 4 НК беше приспаднато от така наложеното на Б.В.Т. наказание
лишаване от право да управлява мпс за срок от една
година времето, през което същият е лишен от възможността да упражнява това
право по административен ред считано от 07.01.2020 г. до влизане на присъдата в
сила.
Относно размерът на
глобата и въз основа на горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
Съдът наложи на подсъдимия Т. ,,глоба‘‘ в минимален
размер от 200 лева. Поисканото наказание ,,глоба‘‘ от
150 лева от защитника и да се слезе под минимума предвиден в закона, би могло
да се наложи единствено, ако беше налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 НПК. В
случая, обаче гореизброените смекчаващи вината обстоятелства не бяха нито
многобройни, нито изключителни, поради което и наложените наказания на
подсъдимия Т. бяха определени при условията на чл. 54, ал. 1 НК.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.
