№ 416 30.10.2020г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 322 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Т.И. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.С.М., против Заповед № ЗЛС-21 от 15.05.2020г.
на Командира на военно формирование 48430 гр.Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на сержант Т.И.И..
В жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, по
съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят счита, че липсва конкретизация на вмененото му нарушение и
обстоятелствата по извършване и че е
допуснато смесване с обстоятелствата, относими към ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Твърди, че в хода на дисциплинарното
производство не е бил запознат с данните от химическото изследване за
концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 грама на литър, които освен че не са
били повторно проверени, са и под нормата на чл.2 от Наредба № Н-5/ 2012г.,
определяща годността за военна служба на военнослужещ. В случая липсвало и
изследване относно годността на жалбоподателя да изпълнява службата, извършено
от ЦВМК, която комисия, според действащата нормативна уредба, била единствения
орган за установяване дали един военнослужещ е годен да изпълнява служебните си
задължения. Изложени са и съображения, че съгласно заеманата от жалбоподателя
длъжност – „завеждащ склад във взвод за съхранение и подвоз на течни и твърди
товари на логистична рота“, не може да бъде назначаван да управлява МПС,
независимо от притежаваната категория за управление на МПС, поради което
неправомерно със Заповед № ЗРД-273/ 15.04.2020г. е бил назначен за шофьор. В
тази връзка счита, че отдаването на неясни заповеди не може да обуслови
отговорност при неизпълнение. Във връзка с това обосновава, че отдаването на
неясни заповеди не може да доведе до отговорност. По подробно изложените в
жалбата съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 48430
гр.Стара Загора, чрез процесуалните си представители по делото, в съдебно
заседание и в представения по делото писмен отговор, оспорва подадената жалба
като неоснователна. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган,
в предвидената форма и със съдържание, съобразено с императивните нормативни
изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на регламентираните административно - производствени правила, е
законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
От представените по делото Договор
за военна служба № 408/ 01.08.2010г., допълнително споразумение към него и
заповед № ЗЛС-1/ 14.01.2019г. на Командира на 38 механизиран батальон /л.136-142
от делото/ се установява, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят
– сержант Т.И.И., е заемал длъжността завеждащ склад във взвод за подвоз и
съхранение на течни и твърди товари на логистична рота във военно формирование
48430 – Стара Загора.
На 21.04.2020г. е било изготвено от
дежурния по военно формирование 48430 предварително донесение за инцидент с
рег.№ 3-1088/ 21.04.2020г., с което е докладвано, че на 20.04.2020г. около
06:20часа на военнослужещите серж.Т.И.И. и ефр.Х.П.З. ***, при инструктаж от
органите на Военна полиция гр.София във
ВФ 28610, е бил направен полеви тест за алкохол и е установена положителна
проба – на серж.Т.И. – 1,06 промила, а на ефр.Х.З. – 0,21 промила.
Във връзка с това командирът на 38
механизиран батальон – подп.Н. Н., е постановил Заповед № ЗРД-281/
21.04.2020г., с която е назначил комисия за извършване на служебна проверка по
случая. В заповедта се сочи, че при изпълнение на възложена задача, съгласно
Заповед № ЗРД-273/ 15.04.2020г., за създаване на организация за посрещане,
транспортиране на личен състав и материални ресурси на 39-ти контингент от
Въоръжените сили на Република България, участвал в мисията на НАТО „Решителна
подкрепа, военнослужещи от батальона са били командировани в град София за
времето от 19.04.2020г. до 21.04.2020г. На 20.04.2020г. при провеждане на
инструктаж от органите на Военна полиция във военно формирование 28610 –
гр.София, е бил направен полеви тест за алкохол на сержант Т.И.И. – завеждащ
склад във взвод за подвоз и съхранение на течни и твърди товари на логистична
рота и на ефрейтор 1-ви клас Х.П.З. – шофьор в отделение за подвоз на ГСМ на
взвод за подвоз и съхранение на течни и твърди товари в логистична рота, при
което са установени положителни проби и на двамата военнослужещи. Задачата на
назначената комисия е в срок до 20.06.2020г. да изучи и събере необходимите
факти и обстоятелства по случилото се, да изслуша и да приеме писмените
обяснения на посочените военнослужещи, както и на ръководителя на групата –
капитан Д.Р.И..
За резултатите от проверката е
съставен Протокол рег. № 3 – 1219/ 08.05.2020г., в който са възпроизведени
извършените процесуални действия в хода на производството и събраните
доказателства, резултата от извършената преценка на доказателствата и са
посочени приетите за установени факти и обстоятелства. Комисията е приела за
установена следната фактическа обстановка: в изпълнение на заповед № ЗРД - 273
/15.04.2020 г. на командира на 38 механизиран батальон, относно създаване на
организация за посрещане, транспортиране на личен състав и материални ресурси
на 39-ти контингент от Въоръжените сили на Република България,
участвал в мисията на НАТО „РЕШИТЕЛНА ПОДКРЕПА", за целта за времето от
19.04. до 21.04.2020 г. са били командировани военнослужещи и техника от
състава на 38 механизиран батальон. Съгласно заповедта командированият сержант Т.И.
е шофьор на ТАПП „Зетрос", като същият първоначално не е разчетен да
шофира до летище София на 20.04.2020г., а да участва в товаро-разтоварна група.
На 19.04.2020 г. командированите военнослужещи са извършили марш до 78 бо -
Горна баня, София. Под ръководството на старшия на групата капитан Д.И., на
същия ден дейностите по приемане на спални помещения, подготовка и дозареждане
на техниката, осигуряване на сандъци за оръжието на контингента и подготовка на
помещенията за посрещане на контингента, като същите до 17.00 часа са били
изпълнени. След настаняването военнослужещите същите са били освободени да
почиват. Около 18.30 часа в района на 78 бо пристига командира на батальона -
подполковник Н. Н., за проверка на готовността за изпълнение на задачите през
следващите дни на командировката. С цел подобряване на организацията по приемането
на въоръжението и багажа, по време на проверката подполковник Н. е дал указания
на капитан Д.И. ТАПП „Зетрос" с per.
№
****с шофьор сержант Т.И. да бъде изведен до летището на 20.04.2020 г., с цел
да не се смесва оръжие и личен багаж. Към 21.00 ч. капитан Д.И. е събрал личния
състав и е дал указания за следващия ден, в т.ч. и за настъпилата промяна –
относно ползването на 20.04.20г. на ТАПП „Зетрос“ с шофьор сержант И.. В 05.30
ч. на 20.04.2020 г. капитан И. е строил личния състав, създава организация и
ръководи инколонирането на техниката. Автомобила предвиден за управление от
сержант Т.И. е инколониран от мл.сержант В.А., тъй като сержант И. се е явил 10
мин. по-късно. След построяване на техниката капитан И. пристъпва към проверка
на екипировка и документи на личния състав, по време на която пристига
командира па батальона и приема строя на военнослужещите и дава указания. Около
05.50 ч. на 20.04.2020г. пристигат органите на ВП и извършват инструктаж и
проверка за готовността, включваща и тест за алкохол с Дрегер. При проверката
органите на ВП установяват наличие на алкохол при пробите на двама от водачите
- сержант Т.И. (1.06 g/1) и
ефрейтор 1-ви клас Х.З. (0.21 g/1).
Oрганите
на ВП са връчили на тези военнослужещи талони за медицинско изследване със
задължение до 3 часа да се явят в лечебно заведение за медицинско изследване за
употреба на алкохол. Двамата военнослужещи са били освободени за изследването
като е създадена нова организация за изпълнение на задачите, при която се
включва ЛАПП УАЗ-469 с per. № ВА
500572, отпада използването на ТАПП „Зетрос" с шофьор - сержант Т.И. и
ТАПП „Татра" с шофьор - ефрейтор 1-ви клас Х.З., и се извършва
допълнителен курс от младши сержант В.А..
Заключението на протокола от химическата експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв/урина на Т.И. е за концентрация на алкохол в
кръвта - 0,5 g/l, като към
момента на извършената от органите на ВП проверка (06.16 ч.), се изчислява
ретроспективно като 0,95g/l.
От събраните в хода на проверката
писмени обяснения на сержант Т.И. се установявало, че вечерта на 19.04.2020 г.,
в спалното помещение на 78бо, той е употребил алкохол - 2 литра бира
„Каменица", тъй като към този момент той не е знаел, че ще се наложи да
управлява товарен автомобил на следващия ден. В допълнителните си обяснения
сержант Т.И. посочвал, че към времето
(около 21.00 ч.) на узнаване на новата задача за следващия ден (управление на
товарен автомобил) вече е употребил по-голямото количество алкохол, оставала е
една пластмасова чаша, която въпреки това е доизпил. Сутринта на 20.04.2020 г,
сержант И. е изпил и 1л. енергийна напитка „Дива котка".
Въз основа на тези фактически
установявания комисията е приела, че с действията си сержант Т.И.И. на
19.04.2020г. вечерта е нарушил виновно разпоредбите на чл.242, т.1 във връзка с
чл.178, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и
чл.115, ал.1, т.5 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
РБългария, като конкретния случай вредните последици се изразяват в
неизпълнение на задължение по военна служба - като употребява алкохол в района
на военното формирование, установено по надлежния ред, сержант Т.И. е нарушил
установения ред, привел е себе си в състояние, което не му позволява да
управлява МПС и да изпълни в пълен обем служебните си задължения. Предлага се
на военнослужещия серж.Т.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на основание чл.242, т.1 от ЗОВСРБ и чл.244, т.6
от ЗОВСРБ.
Протоколът е подписан с особено
мнение от председателя на комисията – майор Н.Т., който е изложил в писмен вид
становището си. Според председателя на комисията вредните последици от
извършеното нарушение се изразяват в това, че на 20.04.2020г. серж.И. е
изпълнил съдържанието на т.2, предложение 2 от заповед на министъра на
отбраната № ОХ-680/ 05.11.2010г. – явяване на военнослужещ в състояние, което
не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинени от употреба на
алкохол /концентрация на алкохол в кръвта 0,95 g/l, изчислена ретроспективно към момента на
извършената от органите на военна полиция проверка към 06.16ч/, което има за
последица неизпълнение на задължение по военна служба, изразяващо се в
нарушение на т.2 от посочената министерска заповед. Неговото предложение е на
военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на
основание чл.245, ал.1, т.8 от ЗОВСРБ във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ и чл.244,
т.7 от ЗОВСРБ.
На 14.05.2020г. със сержант И. е
проведена беседа от Командира на 38 механизиран батальон гр.Стара Загора, за
запознаване на военнослужещия с резултатите от проведената служебна проверка и
събраните в хода на същата доказателства, даващи основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, и приемане на писмените му обяснения. За проведената беседа е съставен
Протокол рег. № 3 – 1236/ 14.05.2020г., който жалбоподателят е подписал като е
отбелязал, че съжалява за деянието си.
С оспорената в настоящото
производство Заповед № ЗЛС-21/ 15.05.2020г. на Командира на военно формирование
48430 гр.Стара Загора, на основание чл.242, т.1, във вр. с чл.241, чл.244, т.7, чл.248,
чл.178, ал.1 и чл.245, ал.1, т.8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, чл.137, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и т.2 от заповед № ОХ-680/
05.11.2010г. на Министъра на отбраната на Република България, относно забраната
за употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от
Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната, на сержант Т.И.И. – завеждащ склад във
взвод за подвоз и съхранение на течни и твърди товари на логистична рота на
военно формирование 48430-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, ал.1, т.3 от
ЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност и от
военна служба и е зачислен в запаса. От
фактическа страна обжалваният акт е обоснован с това, че по време на
командировка, съгласно заповед № ЗРД-273/ 15.04.2020г. на командира на 38
механизиран батальон, вечерта на 19.04.2020г., в спалното помещение на военно
формирование 28610-София, сержант Т.И.И. е употребил алкохол – 2 литра бира
„Каменица“, поради което сутринта на 20.04.2020г. се е явил в състояние, което
не му позволява да изпълнява служебните си задължения – да управлява ТАПП
„Зетрос“ с рег.№ ВА 117860. При извършена на военнослужещия в 06.16ч. на
20.04.2020г. проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“,
отчетеният резултат е 1,06 промила. След изпълнено предписание за медицинско
изследване за употреба на алкохол е установена концентрация на алкохол в кръвта
от 0,5 g/l /към
9.30ч. на 20.04.2020г./, като към момента на извършената в 06.16ч. проверка се
изчислява ретроспективно на 0,95g/l. Прието е, че е налице нарушение на военната
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военна служба и в
нарушение на т.2 от заповед на Министъра на отбраната № ОХ-680/ 05.11.2010г.,
което е извършено умишлено от военнослужещия. Направен е извод, че с действията
си сержант И. е нарушил виновно разпоредбите на чл.242, т.1, във вр. с чл.178,
ал.1 от ЗОВСРБ и чл.115, ал.1, т.5 от Устава на войсковата служба на
Въоръжените сили на РБ и т.2 от заповед на Министъра на отбраната № ОХ-680/
05.11.2010г. Вредните последици от нарушението се сочат за такива, изпълващи
съдържанието на т.2, предложение 2 от заповед на Министъра на отбраната №
№Й-680/ 05.11.2010г. – явяване на военнослужещ в състояние, което не му
позволява да изпълнява служебните си задължения.
Представени и приети като
доказателства по делото са документите, съдържащи се в образуваната
дисциплинарна преписка, в т.ч. и писмени
обяснения от жалбоподателя и обяснения, дадени от други военнослужещи,
свидетели на инцидента. От изложеното в обясненията им се установява
достоверността на описаната в заповедта фактическа обстановка.
По
делото е допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите В.А.А. и Д.Р.И.. Показанията на свидетелите, не се различават от
дадените от тях писмени обяснения пред разследващата комисия в хода
провежданото дисциплинарно производство.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законоустановения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба, е постановена от компетентния по
см. на чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, тъй като
на командира на Военно формирование 48430 - Стара Загора, с военно звание
„подполковник”, са предоставени правомощия по прекратяване на договора за
военна служба на сержантите /старшините/ и войниците в подчиненото му военно
формирование, съгласно т.10.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-1252/
07.12.2017г. /л.123-132 по делото/.
Заповедта е издадена при съблюдаване
на императивните норми на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на
ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта. Не може да бъде споделено оплакването
на жалбоподателя за наличие на неяснота и противоречие в отправеното му
дисциплинарно обвинение. За правото на защита на наказания военнослужещ е
задължително да са спазени изискванията на чл.148 ал.1 вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ
за мотивиране на заповедта, според които мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението трябва да се съдържат в описанието на
фактическата обстановка, а също така да бъдат посочени разпоредбите и
задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Съгласно тези
изисквания е задължително да се впишат конкретните правила за поведение, на
които действията на военнослужещия не съответстват, както техните вредни
последици и с това изискване дисциплинарно наказващия орган се е съобразил.
Действията на И. на 19.04.2020г. по употреба на алкохол в спалното помещение са
квалифицирани като неизпълнение на забраната по чл.115, ал.1 т.5 от Устава за
войсковата служба на ВС на РБ, както и на тази по т.2 от заповедта на МО с
рег.№ ОХ-680/ 05.11.2010г – да не се употребява алкохол в служебно време, каквото се явява и времето на командироване,
и съотв. осъществяват състав на нарушение на военната дисциплина по см. на
чл.242, т.1 от ЗОВС. Подвеждането на вредните последиците от употребата на
алкохол в служебно време и в района на военното формирование, състоящи се в
явяване на военнослужещ в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, като нарушение
на т.2 предл. второ от Заповед на министъра на отбраната 0ОХ-680/05.11.201г,
изпълнява изискването на чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ за посочване на правното
основание /дисциплинарно наказателния състав/ за налагане на наказанието.
Съгласно чл.148 ал.1 вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ, правното основание, наказанието,
срокът и реда за обжалване не са част от мотивите на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и същите изпълват съдържанието на нейния диспозитив.
Следователно правилно в диспозитивната част на оспорената заповед е
посочена дисциплинарно наказателната
разпоредба на чл.245, ал.1, т.8 от ЗОВСРБ, която предвижда санкциониране на
деянието, изпълващо състава й, с наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“.
При провеждането на дисциплинарното
производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ
процесуални изисквания и правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 246,
ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед № ЗРД-281/ 21.04.2020г е
назначена комисия за извършването на служебна проверка, за
резултатите от която е съставен протокол във форма и със съдържание,
съответстващи на изискванията на чл. 143, ал.1 от ППЗОВСРБ. При спазване на чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият
орган е провел беседа с военнослужещия, на която сержант И. е запознат с
констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и
обстоятелства за извършеното нарушение, както и за вида на дисциплинарното
наказание, което ДНО е приел, че се следва за това нарушение. За проведената
беседа с участието на председателя на Комисията по чл. 142, ал.3 от ППЗОВСРБ, е съставен и
подписан надлежен протокол по чл. 144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Видно от
съдържанието на представения по делото Протокол с рег.№ З-1236/ 14.05.2020г.,
сержант И. не е оспорил констатациите от извършената служебна проверка, не е
възразил относно установения резултат за употреба на алкохол – нито този,
отчетен при направения в 6.16ч. тест с техническо средство „Дрегер“, нито
резултата от последвалото лабораторното изследване. В тази връзка не може да се
приеме за основателен наведения от жалбоподателя в хода на съдебното
производство довод за нарушено право на защита поради отказ да бъде
удовлетворено искането му за извършване на повторна, контролна проба на
лабораторния резултат за установяване употребата на алкохол. Освен
представената по делото молба с вх.№ 903/ 21.05.2020г., която, видно от датата
на подаването й, е след постановяване на обжалваната заповед, не са налице
данни такова искане да е било предявено в хода на развилото се дисциплинарно
производство.
Обжалваната
заповед е постановена и при правилно приложение и в съответствие с целта на
материалния закон.
Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ предвижда,
че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при
явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява
служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол. Съдът
намира, че обстоятелствата, установени в хода на развилото се дисциплинарно
производство дават основание да се приеме, че предпоставките на цитираната
законова разпоредба са изпълнени. На 20.04.2020 сержант Т.И.И. се е явил на
работа в състояние, което не му позволява да изпълни служебните си задължения
по управление на ТАПП „Зетрос“ с рег.№ ВА 117860, причинено
от консумирания от него алкохол вечерта на 19.04.2020г. Жалбоподателят не
оспорва, че е употребил алкохол – 2 литра бира „Каменица“ вечерта на
19.04.2020г., но твърди, че това е станало преди да знае, че на следващия ден
ще се наложи да управлява МПС. Този довод не може да се приеме за такъв,
изключващ отговорността на И., доколкото като военнослужещ той следва да е
запознат със специфичните изисквания при носенето на военната служба, сред
които е и това, регламентирано в чл.114, т.3 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на РБ и чл.193, ал.1 от ЗОВСРБ - да
бъде на разположение по всяко време на денонощието за изпълнение на
задълженията си по военната служба. Още повече, че нарушението в случая е
извършено по време на служебна командировка, когато съвсем очаквано могат да
бъдат възложени допълнителни задачи за изпълнение и създаване на нова
организация, включително и по устно дадени заповеди на командира. Не може да
бъде споделено и направеното в жалбата оплакване че съобразно заеманата от
жалбоподателя длъжност –„ завеждащ склад във взвод за съхранение и превоз на
течни и твърди товари“, неправомерно му е била възложена задача по управлението
на ТАПП „Зетрос“ с рег.№ ВА 117860. Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика за тази длъжност и предвидената с нея възможност на
военнослужещия да бъдат възлагани при необходимост и други специфични дейности,
възникнали в хода на работата, обсъдено във връзка с поставеното като
специфично изискване за заемане на длъжността – притежаване на свидетелство за
управление на МПС, категория „С“, се налага извод, че функционалните задължения
на сержант И. не изключват и управлението на товарен автомобил, при
необходимост.
От
приложения към преписката Протокол от химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол № 2486-2488/ 20.04.2020г., неоспорен от жалбоподателя
нито по време на извършваната дисциплинарна проверка, нито в хода на настоящото
съдебно производство, се установява по несъмнен начин, че в 9:30ч. на
20.04.2020г. количеството етилов алкохол в кръвта на Т.И.И. е 0,5 г/л /0,5
промила/. В същия протокол е удостоверено, че алкохолът е във фаза на разпад
като към момента на извършената проверка /06.16h на
20.04.2020г., по Талон/ се изчислява ретроспективно като 0,95 г/л. Дори да се
приеме довода на жалбоподателя, че „ретроспективното“ определяне на
съдържанието на алкохол в кръвта няма регламент, е необходимо да се отбележи,
че щом като в 9:30ч алкохола в кръвта на
жалбоподателя е в период на елиминиране, то три часа по-рано концентрацията му
със сигурност е била по-висока от 0,5 промила. Съгласно разпоредбата на §1, т.3 от
Наредба № Н-5 от 27.06.2012г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и
установяване на годността за военна служба на военнослужещите от Въоръжените
сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба или зависимост
от наркотични вещества /Наредбата/, лабораторното изследване за доказване
употребата на алкохол е апаратурен метод за изследване на биологични материали
като кръв, урина, слюнка, с прилагане на хроматографски и спектрални методи,
които дават статистическа достоверност на резултата от 100%. В случая
използвания метод е газова хроматография, видно от отразеното в протокола на
токсикохимичната лаборатория – ВМА – София /л.39 по делото/. При безспорно
установен резултат за концентрация на алкохол в кръвта на Т.И. от 0,5 промила
към 09.30ч. на 20.04.2020г и трайно възприетото в съдебната медицина становище,
че концентрацията на алкохола за 1 час спада средно с 0,14 – 0,15 промила
/учебник по Съдебна медицина, проф.д-р Стойчо Раданов, четвърто допълнено и
преработено издание, изд.Сиела, стр.240/ няма как да се приеме за основателно
оплакването за недоказаност на установената концентрация на алкохол в кръвта на
военнослужещия, надвишаваща 0,5 промила към 06.16ч. на 20.04.2020г. След
като съгласно чл.5, ал.3 в ЗДвП е забранено да се управлява МПС със съдържание
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, то извода на ДНО, че сержант И. се е
явил на 20.04.2020г. на работа в състояние, което не му позволява да изпълни
служебните си задължения /в конкретния случай – да управлява ТАПП „Зетрос“ с
рег.№ ВА 117860./, причинено от употребата на алкохол, се явява обоснован.
Поради
изложеното съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на
наказание по реда на чл.245, ал.1, т.8 от ЗОВСРБ са осъществени, което
предпоставя и правото на дисциплинарно-наказващия орган да упражни
предоставените му със закона правомощия. Разпоредбата на чл.245, ал.1, т.8 от
ЗОВСРБ е императивна и изключва възможността за преценка на административния
орган при определяне вида на наказанието, като я замества с преценката на
законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде
санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона – за
превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
искането на пълномощника на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя Т.И.И. следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.И. *** против Заповед № ЗЛС-21 от 15.05.2020г. на Командира на Военно
формирование 48430 гр.Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Т.И.И. с ЕГН **********,***, да заплати на Военно формирование 48430 гр.Стара
Загора сумата 100.00 /сто/ лв – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: