Р Е Ш
Е Н И Е № 1177
Гр. Пловдив, 15.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди и десета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Ирина Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7760 по
описа за 2009 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД; чл.59 КТ, вр.чл.220, ал.1 КТ; чл.49 ЗЗД, вр.
чл.2, ал.2 от Наредба №3/14.05.1999г. на МОН (отм.) и насрещни искове с правна
квалификация чл.55, пледл.3 от ЗЗД, вр. с чл.220 и чл.222 от КТ и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по искова молба на
М.В.М. , ЕГН ******* от гр.П., чрез п. а..П.Ю. от АКП, против О.у. “Д.П.Б.”,
гр.П., ул.”Д.Н.” № ***, представлявано то д. К.К. . Предявени са обективно
съединени искове за присъждане сумата в общ размер на 10 545,0 лв., в едно
със законната лихва от подаване на искова молба, от която: сумата от 7125,0
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 285
дни, по 57 дни годишно за периода от *******. до *********., със сума в размер
на 1100лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане върху тази сума за
периода от ********. до постъпване на ИМ
на 01.07.2009г., както и сумата от 1200лв., обезщетение договорено в КТД в
размер на две БТВ от по 600лв., при прекратяване на трудовия договор поради
съкращаване в щата, както и сумата от 1120лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи за периода през който е била незаконно уволнена, а в
резултата тези уволнения е била лишена от възможността да получи допълнителни
трудови възнаграждения по Наредба №3, които се изплащат на персонала зает в
системата на н.п. , и представляваща
сбор от съответно: 520лв. – от по 130лв. за 24 май за 2005, 2006, 2007 и
2008г., 400лв. - от по 80лв. за 15-ти септември -началото на учебните години за
2004, 2005, 2006 и 2007г. и 200лв. – от по 50лв. за Коледа за 2004, 2005, 2006
и 2007г. Ответника ОУ“Д.П.Б.”, гр.П., ул.”Д.Н. ” № ***, представлявано то
д.К.К. предявява насрещни искове против
М.В.М. , ЕГН ******* от гр.П. за осъждането й да заплати сумата от 755,74лв.,
представляваща възстановяване на изплатени обезщетения по чл.220 и 222 КТ от по
377,87лв., поради отпадане на основанието за
изплащане - съдебно признатата незаконност и отмяна на уволнението и
възстановяване на работа по повод на което е извършено плащането, в едно със
законната лихва от завеждане на НИ -20.10.2009г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил в ОУ “Д.П.Б.”,
гр.П., като у. по м. . На ********. е била дисциплинарно уволнена,
като и е връчена на този ден заповед за налагане на дисциплинарното уволнение.
С влязло в сила съд. Решение по гр.д.№**/***. на ПРС е била възстановена на
работа. Постъпила на работа и заела мястото на което е заемала преди
незаконното уволнение на 29.05.2003г. На 02.06.2003г. излязла в отпуск по болест
и се завърнала на ********. На ********. трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – спиране работата за повече от 15
дни. С влязло в сила съд. Решение по гр.д. №**/***. на ПРС и това уволнение
било отменено като незаконно и е била възстановена на работа. Със Заповед на работодателя на *************.
била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата. Счита че
след така извършеното уволнение работодателят не й е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от **********. до **********.,
което време й се признава за трудов стаж и се определя по реда на чл.177 КТ.
Настоява се на това, че среднодневното й трудово възнаграждение, изчислено по
реда на КТ е от 25 лв. и тъй като платения
годишен отпуск е по 57 дни годишно, то за този период като не е ползвала отпуск
е останал неизползван такъв от 285 дни, за които и се дължи обезщетение за
останал неизползван платен годишен, при прекратяване на трудовото
правоотношение от общо 7125 лв. Тъй като това обезщетение не й е заплатено при
прекратяване на ТД на 13.11.2008г., то ответника дължи и обезщетение за забава
от тогава в размер на 1100лв. Настоява се на това, че при прекратяване на ТД е
действал КТД, който предвиждала, при уволнения на работниците поради
съкращаване в щата, работодателят да изплаща обезщетения в размер на две брутни
трудови възнаграждения. Такова обезщетение не й е изплатено, поради което й
работодателят й го дължи. Освен това в резултата на незаконните уволнения е била
лишена от възможността да получи и допълнителни трудови възнаграждения,
предвидени по Наредба №3, които се изплащат на персонала зает в
системата на н.п. за 24 май, за Коледа
и за началото на учебната година 15 септември, съответно от по 130лв., 80лв. и
50лв., които би получила за тези празници за времето от *******. до *********. Въз основа на тази фактическа
обстановка , се иска осъждане на
ответника да заплати сумата в общ размер на 10 545,0 лв., в едно със законната лихва
от подаване на искова молба Претендира
разноски.
Ответникът в писмен отговор, чрез п.а. Н.П.на представителя по закон,
оспорва исковите претенции. Възразява по основателността на иска по чл.224,
ал.1 от КТ и оспорва същия, по съображения че ответникът не дължи заплащане на
отпуски за периода от *******. до ********. през който реално ищецът не
е работил по трудовото си правоотношение, независимо да се признава за трудов
стаж. Възразява и срещу претенцията за допълнителни възнаграждения по Наредба, която намира неоснователна, тъй
като такива възнаграждения се изплащат съобразно отработеното време за
съответната календарна година, а ищеца няма отработен предвидения изискуем
минимум за това.
В о.с.з. ищецът,
чрез п.си а.П.Ю. подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в
писмена защита. В съдебно заседание твърди, че уволнението е било
незаконосъобразно, поради което е отменено, а е претърпял вреди в резултат на
уволнението, тъй като поради противоправното поведение на ответното у. и в
резултата на продължилото повече от 4 години негово обжалване е претърпял
вреди, като е бил лишен от възможността да работи и да получи допълнителни
възнаграждения, полагащи се на работещите в системата на МОН.
В о.с.з. ответникът, чрез п. си
а.П., оспорва исковете както по основание така и по размер подържа
възраженията.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца, във връзка със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните не
спорят, а и от приетите по делото доказателства: се установява, че между ищеца
и ОУ “Д.П.Б.”, гр. П. е съществувало трудово правоотношение, по което
М.В.М. е заемала длъжността "у. по
м. ", въз основа на Заповед №**/***. на работодателя за възстановяване на
работа по реда на чл.345 КТ, което е прекратено от работодателя на със Заповед
№**/***. на осн.чл. 328, ал.1 т.4 КТ поради спиране на работа за повече от 15
дни, на която дата е връчена на ищеца
Заповед №****. Страните и не спорят, а и от приложеното гр.д.№ **/***.
се установява и това уволнение да е признато за не законно и да е отменено,
както и да е постановено възстановяване на М. М. на заеманата преди уволнението
длъжност “у. по м. ”, което решение е влязло в законна сила на 14.05.2009г.
Видно от Заповед № **/***. на работодателя за възстановяване на работа по реда
на чл.345, ал.1 КТ въз основа на молба на М. вх.№**/***. е възстановена на
заеманата към 2004г. длъжност “у. по м. ” в ОУ “Д.П.Б.”, гр.П., считано от
връчването й на 10.11.2008г. в 14:40 часа. Със следваща Заповед № **/***. на
работодателя е прекратено на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ поради съкращаване
в щата е прекратено възстановеното на 10.11.2008г. трудовото правоотношение на
М. с ответното у., считано от 14.11.2008г., която на 13.11.2008г.в 9:21 часа е
й връчена срещу подпис. В самата заповед е направено записване от работодателя,
че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено
предизвестие от 1 месец. Не се установява, а и не се твърди Заповед № *** е
обжалвана, поради което и съдът приема за установено трудовото правоотношение
на М. с ответника, възстановеното със заповед на работодателя по реда на
чл.345ал.1 КТ на 10.11.2008г., да е прекратено именно на 13.11.2008г. на осн.
чл. 328, ал.1 т.2 КТ поради съкращаване в щата. Независимо да на са ангажирани
доказателства за това ищцата да е има действително отработени дни и да е
полагал труд при ответника по възстановеното трудово правоотношение, то до
колкото страните не спорят по това обстоятелство, а добросъвестността на
работника се предполага докато не е оспорена, то съдът намира че ищецът е
отработил дните 11,12 и 13.11.2008г.
Видно от съд. Решение № **/*****.
на ПОС по в.гр.д.****/**г. като е признато предходното уволнение извършено със Заповед
№**/***. за незаконно е уважен иска на М. по чл.225, ал.1 КТ и е присъдено
обезщетени за оставане без работа за период от шест месеца след това уволнение,
т.е за периода 30.04.2004г.-30.09.2004г., през който е била без работа. Не се
установява, като не са ангажирани доказателства за това, в периода след
30.09.2004г. и до възстановяването й на работа 10.11.2008г. ищцата да е била
без работа. Видно от копие от ТР книжка представено по в.гр.д.**/***. на ПОС М.
е работила в СОУ “Р. К.” П. в периода 04.11.04г.-05.01.05г. От Удостоверение от
ОУ “А.К.” гр.Д. се установява в периода 07.01.2008г.-30.06.2008г. М. да е била
член на СС при СБУ към КНСБ в секцията му в това у. и да е заплащала редовно
членски внос към с.а. От Удостоверение от *******. издадено от СС при СБУ към
КНСБ в секцията му в СУ “С. К.” гр.Х. се установява в периода ******.и към дата
на издаването му М. да е била ч.на СС при СБУ към КНСБ в секцията му в това у.
и да е заплащала редовно членски внос към с.а и към момента. От представените 7
бр. квитанции за заплащан членски внос в различни периоди през 2004г., 2005,
2006, 2007 и 2008г. се установява ищецът да е бил член на СС при СБУ към КНСБ,
като последно е заплатил членски внос за м.VІІ и VІІІ.2008г. на 04.11.2008г.
Други доказателства и конкретно такива ищеца да е бил член на синдикалната
секция на СС при СБУ при ответника не са ангажирани.
От представения от ответника КТД
сключен на 01.09.2008г. между ОУ “Д.П.Б.”, гр.П. и председателите на с. в ОУ
“Д.П.Б.” СС при СБУ към КНСБ и КТ ”П.” се установява при работодателя да е
сключен КТД на ниво предприятие. Същият е вписан под № К-*******/********. в
регистъра на “Инспекцията по труда” П..
Видно от същия с него страните уреждат трудови, осигурителни и социални
отношения в училището, а неговите клаузи имат действие спрямо у и служителите, членове на с., страна по
договора и присъединилите се. Присъединяването към него от у., който не са
членове на с., става чрез писмено заявление до работодателя или с. в училището,
като влиза в сила от първо число на месеца следващ този на заявлението. В чл.12
на КТД страните са договорили да има два месеца срок за предизвестие при
прекратяване на трудови правоотношения по чл.328, ал.1, т.1, т.2, и т.3 КТ. В
чл.19 на КТД са договорени за педагогическите кадри размер на основния платен
годишен отпуск по чл.155, ал.4 КТ от 30 дни и размер на удължения платен
годишен отпуск по чл.155, ал.5 КТ от 57 дни. В чл.31 от този КТД е предвидено
непосредствено преди 24 май, 15 септември и Коледа да се изплащат допълнителни възнаграждения
за всички работещи в образованието в зависимост от реализираните икономии м
бюджета на училището.
От приетото заключението на
вещото лице С.К., което не е оспорено от страните, а и съдът кредитира като
компетентно изготвено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, се
установяват, след проверка на счетоводната документация на ответника, при
възстановяване на работа на М. да не договарян но в размер трудовото й
възнаграждение, на последното получено от ищеца БТВ да е за м. 04.2004г. за 20
р.дни пълен месец в размер на 377,87лв. Според заключението на вещото лице К.
полагаемия се платен годишен отпуск на М. да е в размер на 48 дни, определен по
чл.24, ал.1 от НРВПО, или за процесния период от 30.04.04г. до 13.11.2008г. да
и се полагат общо 216дни, а размерът на обезщетението за 216 дни да е
4080,24лв. както и размер на обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 14.11.08г. до 01.07.09г. от 361,50лв. В констативно-съобразителна част на
заключението вещото лице е посочило че за периода 2004г.-2007г. на у..в
ответното у. са начислявани и изплащани и допълнителни възнаграждения през
съответните години за отработени дни за
24 май, 15 септември и Коледа, съответно: към 24 май -84 дни през 2005г. и 83 дни през
2006г. и 2007г.; към 15 септември -169 дни през 2005г. и 170 дни през 2006г. и
2007г.; към Коледа -231 дни през 2004г., 232 дни през 2005г., 233 дни през
2006г. и 234 дни през 2007г., при което
общо изплащаното за пози период за трите празника е в размер на 1073,0лв., а
през 2008г. ответникът е преминал на делегиран бюджет да не са изплащани такива
допълнителни възнаграждения. От направената от в.л. проверка в заключението е
посочено на ищеца при уволнението със З-д-***/****. да са начислени и изплатени
през м.05.04г. обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 377,87лв., както и
през м.07.04г. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 377,87лв. по една
брутна заплата, които не са възстановени на ответника до момента.
С оглед на така събраните по делото
доказателства съда намира следното:
По иска по чл.224, ал.1 КТ и
акцесорния му чл.86 ЗЗД за заплащане на 7125,0 лв.
за 285 дни, по 57 дни годишно за периода 30.04.2004г.-13.11.2008г., с
1100лв.мораторна лихва за периода 13.11.2008г. - 01.07.2009г.с 1100лв.
Ищецът не е ангажирал
доказателства за това а и всъщност не твърди да не е работила при друг
работодател в процесния период от 30.04.2004г. до 13.11.2008г. за който
претендира неизползван платен годишен отпуск. Не е представила и ТК в копие или
за констатации от съда от която да се установи признат и трудов стаж при
ответника, а и такива през този период да не е работила при друг работодател,
респективно да не ползвала платен годишен отпуски или да не получавала
обезщетение по реда на чл.224, ал.1 КТ. Нещо повече в о.с.з. е заявил, че е
работил в Д., а и в друго у. в което не е ползвала права за платен отпуск.
Правото на платен годишен отпуск възниква в полза на лица,
които през съответната година са престирали работната си сила в полза на своя
работодател. Правопораждащите факти за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск са - прекратяване на трудовото
правоотношение, към който момент работникът да има неизползван платен годишен
отпуск. Ищецът доказва първия от тези факти, а именно, че трудовото й
правоотношение е прекратено, но не и втория, че има право на неизползван платен
годишен отпуск. Съдът приема, че за периода от датата на незаконното
уволнение- 29.04.04г. до датата на
възстановяването й на работа 10.11.2008г. със Заповед на реално ищеца не
работил и не е полагал труд, респективно за ищеца не е възникнало право на
платен годишен отпуск при ответника, тъй като за това време не е престирал
своята работна сила за този работодател. Създадената в чл.345, ал.1 от КТ
законова фикция, на която ищеца обосновава исковата си претенция, и съгласно
която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава времето, през което не е
съществувало трудово правоотношение, е с оглед заличаване на неблагоприятните
за работника последици от незаконното уволнение по отношение на всички права,
относими във времето на трудов и осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при
пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност, но няма отношение към правото на платен годишен
отпуск с оглед характера, смисъла и предназначението на това право. При и ако
работникът е възстановен на заеманата длъжност, платения годишен отпуск се
определя отново от времето от възстановяване на трудовоправната връзка,
респективно от встъпването му в длъжност и с оглед периода на реално положен
труд занапред. Правото на платен годишен отпуск е последица от работата по
трудово правоотношение има за цел възстановяване на работната сила, поради
което за периода от 29.04.2004г.- 10.11.2008г., през който не е полагала труд по трудовото правоотношение с
ответното дружество, за ищеца не възниква право на обезщетение на платен
годишен отпуск, но и през част от този период, ищецът е работил, като е
претедирал обезщетение по чл.224 КТ (както страната сама твърди) и продължава
да работи при друг работодател, за полагания при които труд за него възниква
право на платен годишен отпуск, а ползването му и получаване на обезщетение за
останал неизползван такъв са въз основа на сключени с този работодател
договори. За периода от възстановяване на ищеца на работа при ответника до
датата на уволнението му 14.12008г. ищецът е работил три дни. При което
пропорционално на това отработено време от 3 дни, които са по малко от 15,
каквато е разпоредбата на чл. Чл. 42. ал.2 НАРЕДБА за работното време,
почивките и отпуските като последният месец при трудов стаж повече от 1 месец
се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко
половината от работните дни на месеца. Такова право не е възникнало за ищеца и
към датата на последното прекратяване на ТД през 2008г., до колкото между дата
на възстановяване на работа и прекратяването на ТД няма период през който дори
да е престирала труд при ответника, за да възникване правото на платен годишен
отпуск. В тази връзка следва да се отбележи, че не само законодателно и
житейски необосновано е за един същи период от време, работникът не само да има
право на платен годишен отпуск, чието ползване е законово регламентирано и
който може при поискване да ползва при новия си работодател, но и едновременно
да бъде обезщетяван за неизползван отпуск при друг работодател, което реално би
довело до двукратно ползване на едно и също право.
По горните съображения, съдът
намира, че не е налице право за ищеца да получи претендираното обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от
30.04.2004г. до 14.11.2008г. Без правно значение е поради което и не следва да
се обсъжда колко дни годишно са се полагали на М. дали установените в чл.24 от
горе посочената Наредбата по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за н.п. от 48 дни или такива по КТД, респективно
браншови такъв от 57 дни. По тези съображения съдът намира претенцията на ищеца
в размер на 7125,0 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 13.11.2008г. - 01.07.2009г. както и за законната
лихва, за неоснователна и като такава ще се отхвърли. Обезщетението за забавено плащане, като акцесорно такова е в зависимост
от съдбата на главния иск. Съответно следвайки съдбата на главния иск, неоснователен
е и акцесорния на него за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 1100,0лв. върху сумата от 7125,0 и за периода от 23.03.2009г. до 07.08.2009г. и законовата лихва от
завеждане на и.м. на 07.08.2009г. до окончателното плащане, както и за
законната лихва, за неоснователни и като такава ще се отхвърлят.
По иска по чл.59 КТ, вр.чл.220,
ал.1 КТ.
Безспорно трудовия договор на М.М. е прекратен на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ поради
съкращаване в щата, като самото прекратяване е станало със Заповед № **/***.,
връчена й същия ден, считано от 14.11.2008г. Така връчената й заповед е имала
едновременно и функцията на предизвестие, което предвид съвпадението в датите
на издаване и връчване не е спазено от страната, която има право да прекрати
ТД, а именно ОУ “Д.П.Б.” като
работодател, при което и за ищеца е
възникнало право да получи обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 КТ. Безспорно с КТД страните могот да договорят по благоприятни условия за
работниците, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 50,
ал.1 КТ, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона, а диспозитивни са разпоредбите
относно срока на предизвестие. Какъв е договорения между страните срок на предизвестие
с трудовия договор, при липса на такъв по делото не може да се установи пряко.
До колкото обаче при предходното уволнение на ищеца е изпратено такова в размер
на една брутна заплата, а и ищецът твърди да му се дължи такова не за един
месец а за два по КТД, а и в самата заповед № ***
работодателят е посочил, че дължи обезщетение по чл.220 КТ за един месец за
неспазено предизвестие, то следва да се приеме че страните не са уговаряли с
трудовия договор нещо различно от установеното в чл.326, ал.2 КТ предизвестие
от 30 дни. Действително в съответствие с твърденията на ищеца към дата на
прекратяване на трудовото й правоотношение при работодателя е действал КТД на
ниво предприятие, в който у уговорено предизвестие от два месеца при уволнение
поради съкращаване в щата. Друг е въпросът дали и до колко този КТД е
разпростирал действието си конкретно върху ищеца. Както вече бе установено
ищецът е член на синдикалната СБУ към КНСБ и към момента
продължава да е такъв, но в Синдикална секция
на СБУ към КНСБ в СУ “С. К.” гр.Х. в която е от 01.09.2008г. и до
момента. Не се установява, като не са представени доказателства, независимо на
ищеца да е издадено за целта съдебно удостоверение, М.М. да е била член на СС
СБУ към КНСБ при ответника. Съгласно Чл. 57, ал.1 КТ “колективният трудов договор има действие
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
- страна по договора”. От представения КТД от 2008г. (действал към дата на
уволнението) сключен на ниво предприятие се установи страни по него да са ОУ
“Д.П.Б.” като работодател и синдикалните секции в това у.на двата с.а СБУ към
КНСБ и КТ ”П.”. В него е уредена и процедура за присъединяване към този КТД –
чрез заявление, каквото ищцата и не твърди да е подавала до която и да било от
страните по този договор. До колкото ищцата е членувала през 2008г. в друга по
териториален обхват секция, а именно в гр.Х. , то за нея не действал и сключен
от О. П. КТД, към която на делегиран бюджет е ответното .у. А да договорени
различни размери на срока на предизвестие при прекратяване на трудови договори на у.и поради съкращаване в
щата с Браншови КТД не се установява да има, а не са и ангажирани доказателства
в тази насока. По тези съображения и като намира, че действащия при ответника
КТД не е разпростирал действието си върху ищеца то срокът на предизвестието за
него е 30 дни, съответно работодателят дължи обезщетение за не неспазено
предизвестие от 30 дни. Всъщност за това си задължение сам е направил записване
в издадената от него Заповед № **/****. Доказателства за
изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, като резултат от това последно
уволнение не са представени. Независимо ответникът да твърди, че всичко, което
е дължал е изплатил, представени са доказателства за изплатени през 2004г. обезщетения
на ищеца по чл.220 и чл.222 КТ, но не и към 2008г., а негова е
доказателствената тежест да докаже изпълнение. Видно от заключението по ССЕ
размерът на последното БТВ на ищеца е на 377,87лв., при което и размерът на
обезщетението за неспазено предизвестие от един месец е 377,87лв. По тези
съображения съдът намира иска по чл.220, ал.1 КТ за частично основателен до
размера на 377,87лв., в които размер ще се уважи, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1200лв. или за сумата от 822,13лв. ще се отхвърли като
неоснователен.
По иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.2, ал.2 Наредба №3/14.05.1999г. на МОН (отм.)
С правна уредба по
КТ, в случаите на неправилно прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 6 месеца - чл. 225, ал. 1 от КТ. На ищеца е присъдено такова
обезщетение с решението на ПРС по гр. д. № 2670/2005г. в размер на 1472,36лв.
за оставане без работа за периода 08.09.05г.-10.01.06г. Съгласно трайната
съдебна практика - Постановление на Пленума № 4/1975 г. на Върховния съд и
други решения на ВКС - наличието на специалната правна уредба по чл. 225, ал. 1
от КТ изключва приложението на общия закон - в случая общата разпоредба на чл.
49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и работникът или служителят не може да разшири
отговорността на работодателя за вреди, причинени от незаконно прекратяване на
трудовото правоотношение, защото се касае до неизпълнение на трудов договор, а
законът по този договор не допуща изплащането на по-високо обезщетение. Извън
шест месечното трудово възнаграждение може да се търси обезщетение за вреди от
ръководителя, издал неправилната заповед, ако той е действувал при непозволено
увреждане, да носи отговорност за действително причинените вреди. Съгласно
точка 1 от П.Пл. № 4/1975 г. на ВС "Когато ръководител на организация или
учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната впоследствие за
неправилна по надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и
непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение и
в други подобни случаи, той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД". Тази
последица настъпва, когато на ръководителят на учреждението му е било известно,
че липсват основания за уволнения, и въпреки това е издал заповедта.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната
и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, като тя
настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне
тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при изпълнението й и по
вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние (действие или
бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и
вината, съединени от правната норма в едно единство. Отговорният по чл. 49 от ЗЗД отговаря заради вината, действието или бездействието на свои работници или
служители, на които е възложил работа. За да бъде ангажирана
гаранционно-обезпечителната отговорност на юридическото лице, трябва да бъдат
доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД в съотносимост
на кумулативност, а именно: възлагане на определена работа от ответника на
друго лице, изразяващо се в предприемане на активни действия по натоварване с
работа на другото лице; причинени вреди, които могат да бъдат имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба или пропусната полза; вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на възложената работа, с изпълнението на която
вредите се намират в причинна връзка и вредоносното деяние да е извършено
виновно от изпълнителя на работата.
От своя страна причинната връзка е обединяващ елемент на
всички останали елементи на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а
следва да се докаже от увредения. В хипотезата на общия деликтен състав на чл.
45 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, като само вината се предполага, т.
е. в тежест на ответника е да установи, че не е действал виновно. В хипотезата
на чл. 49 от ЗЗД, когато се претендират вреди от незаконно уволнение, ищецът
следва да установи и че представителят на работодателя, подписал заповедта за
уволнение, е знаел, че липсват визираните в заповедта основания за уволнение,
т. е. действал е умишлено. Както се посочи по-горе, с Решение по гр. д. №
**/***. е отменена Заповед на д. на ответното у., като е признато от надлежния
орган извършеното с нея уволнение за незаконосъобразно. Действително всяко
влязло в сила съдебно решение е задължително за страните и съда, а и вината се
предполага до доказване на противното. Ищецът обаче следва поне да посочи от
кое действие или бездействие на представляващия училището, извършено виновно от
него се е стигнало до издаване на незаконосъобразната заповед за уволнение.
Простия факт на издаването й не може да бъде счетен за виновно поведение, а и
фактът, че заповедта за уволнение на ищеца е била отменена, сам по себе си не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице деликт, за който да отговаря ответното
ОУ “Д.П.Б.” П.. Още по-малко такова представлява използването на предоставената
със закон правна възможност да се обжалва пред по-горен съд постановеното от
първоинстанционния съд съдебно решение. Липсата на елемент от фактическия
състав на иска по чл. 45 от ЗЗД обуславя липса на деликтна отговорност. В
случая, изводът за неоснователност на претенцията за имуществени вреди било то
и във вида на пропуснати ползи. В случая следва да се има предвид, че
действително договорната отговорност на ответника изключва отговорността по чл.
45 и следващите от ЗЗД, но в претендирания период между страните не действал
трудовия договор, сключен между тях като е бил прекратен. Специалните
разпоредби на КТ във връзка с последиците отмяна на уволнение целят смекчаване
на последиците от прекратяване на ТД в резултат на незаконосъобразни действия
на работодателя, но това не означава, че през периода от уволнението до
неговата отмяна между страните е съществувало договорно правоотношение, още
повече че самото му възстановяване, респективно възстановяване на работника на
работа, не настъпва по силата на самото решение, а след изпълнение на сложния
фактически състав по чл.345 КТ. Когато работникът се яви и заеме длъжността на
която е възстановен, се възстановява трудовото правоотношение между него и
работодателя но от този момент и за напред. В случая важат и съображенията
изложени по-горе във връзка с по иска по чл.224 КТ. Искът е неоснователен и
поради самото естество на ползите които ищецът твърди да е пропуснал да
реализира. Съгласно чл. 2, ал.2 от отменената
Наредба №***/****. на МОН
допълнително трудово възнаграждение за работещите в у.и обслужващите
звена се получава три пъти годишно: за Деня на българската просвета и култура и
на славянската писменост, за началото на учебната година и за Коледа, която е
продължение на ал.1 от същия член, според която работещите в системата на
н.п. получават допълнително трудово
възнаграждение за участие в образователния процес и в работата по възпитанието
и развитието на децата и учениците. Доразвита в чл.3 от същата наредба, ал.4 и
5, според които допълнителното трудово възнаграждение се получава в пълен
размер при отработено време за съответната календарна година в системата на
н.п. не по-малко от: за Деня на
българската просвета и култура и на славянската писменост - четири работни
месеца; за началото на учебната година - осем работни месеца; за Коледа -
единадесет работни месеца, а лицата, които имат отработени по-малко от
предвидените по ал. 4 месеци, получават допълнително трудово възнаграждение
пропорционално на отработените дни. Когато отработеното време е по-малко от
един месец, допълнително трудово възнаграждение не се получава. Наредба
№3/14.05.1999г. на МОН е издадена на основание
§ 35. от Закона за Н.п. , според който в
системата на н.п. се получава
допълнително трудово възнаграждение три пъти годишно по наредба на министъра на
образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, считано от 1
януари 1999 г. (отм. ДВ бр. 113/28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), а
самата Наредба е отменена с ДВ бр. 27 от 11.03.2008 г. Така през 2008г., поради
отмяна на Наредба №3/14.05.1999г. на МОН
не е съществувало основание за изплащане на допълнителни възнаграждения
за всички заети в системата на НП. При което такива не са изплащани,
респективно никакви ползи ищеца не е пропуснал да реализира в периода
01.01-13.11.2008г. Що се отнася за периода 30.04.2004г. - 01.01.2008г. от една
страна горецитираните текстове на Наредба №3 са ясни, допълнителни
възнаграждения се заплащат на персонала работещ в системата на н.п. . Смисълът на вложеното в нея е персонала
положил труд във връзка с осъществяване основните си функциите по ЗНП, а именно
участие в образователния процес да получат еднократни допълнителни
възнаграждения на три пъти. Характерът на тези възнаграждения принципно не се
различава от уреденото в други закони премиране на труда. Ищцата не работила
при ответника през този период, тъй като трудовото й правоотношение е било
прекратено и реално не е полагала труд като у., респективно не е участвала
в образователния процес и отработени дни
в този период няма, в който случай би имала право да получи претендираните
допълнителни възнаграждения. Така съдът намира, че тъй като за ищеца не е
възникнало право да получи допълнителни възнаграждения, за него не са налице ползи, които да е
пропуснал да реализира. Евентуално мислимо е правото й да получи допълнително
възнаграждение през 2004г. предвидени за 24 май на тази година, до колкото
уволнението е с дата 29.04.2004г., т.е. приблизително е отработила 4 месеца, но
такива видно от заключението по ССЕ не са били изплащани в ответното училище,
респективно не й се дължат и не е налице и пропускане да реализира такива.
Отделно от това, както бе установено по-горе, а предвид заявеното от ищцовата
страна, че в процесния период е работила в други училища, а по делото няма
данни за периодите в които е работила, нито такива да не получавала
допълнителни възнаграждения по реда на Наредба №3/14.05.1999г. на МОН, а в
негова тежест е да докаже не само основанието за пропускане да реализира ползи,
но и техния конкретен размер, като проведе пълно и главно доказване, то при
липса на достатъчно доказателства в тази насока на действителния размер на
пропуснати ползи искът е недоказан. В
обобщение на горното следва и правния извод за неоснователност на иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.2, ал.2 Наредба
№3/14.05.1999г. на МОН (отм.) за присъждане на сумата от 1120лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода през който е била
незаконно уволнена, а в резултата тези уволнения е била лишена от възможността
да получи допълнителни трудови възнаграждения по Наредба №3, които се изплащат
на персонала зает в системата на н.п. ,
и представляваща сбор от съответно: 520лв. – от по 130лв. за 24 май за 2005,
2006, 2007 и 2008г., 400лв. - от по 80лв. за 15-ти септември -началото на
учебните години за 2004, 2005, 2006 и 2007г. и 200лв. – от по 50лв. за Коледа
за 2004, 2005, 2006 и 2007г. и като такъв ще се отхвърли.
По насрещния иск
по чл.55, пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.220, чл.222 КТ и чл. 86 ЗЗД
Безспорно
е, като страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установи
извършеното Заповед №**/***.на д.ОУ “Д.П.Б.” уволнение на ищеца М.М. да е признато
с влязло в сила съдебно решение за незаконно и да е отменено. Същевременно
на ищеца е присъдено Решение № ***/****.
на ПОС по в.гр.д.***/****. като е признато предходното уволнение извършено със
Заповед №**/***. за незаконно е уважен иска на М. по чл.225, ал.1 КТ и е
присъдено обезщетени за оставане без работа за период от шест месеца след това
уволнение, т.е за периода 30.04.2004г.-30.09.2004г., през който е била без
работа в размер на 2267,22лв., а видно от представения фиш за заплати заедно с
обезщетението по чл.220 КТ е начислено от ответника и обезщетение по чл.225 КТ
в размер на 2452,74лв. Ищецът признава във връзка с това уволнение
работодателят да и е изплатил през 2004г. обезщетения по чл.220 КТ и чл.222 КТ
както и по чл.225 КТ, а и в заключението по ССЕ е посочено на ищеца при
уволнението със З-д-153/2004г. да са начислени и изплатени през м.05.04г.
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 377,87лв., както и през м.07.04г.
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 377,87лв. по една брутна заплата,
които не са възстановени на ответника до момента. Всъщност ищецът и не твърди
да е възстановил тези суми на ответника, а намира да не дължи връщането им, тъй
като доброволно са му изплатени, а той самия е бил добросъвестен при
получаването им.
Безусловно
подлежат на връщане, обезщетенията при уволнение за неспазено предизвестие по
чл. 220, ал. 1 КТ и поради намаляване обема на работа по чл. 222, ал. 1 КТ.
Това е така, защото те са в зависимост от наличието на законно уволнение, при
това във втората хипотеза - осъществено на посочените основания и ако
работникът или служителят е останал без работа за срок от един месец.
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не може да се кумулира с обезщетението за
незаконно уволнение още на едно основание - защото "покриват" една и
съща обезвреда - оставането без работа след уволнението. При последващо
отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение
работникът не се освобождава от задължение за връщане. Добросъвестността по
смисъла на чл. 271, ал. 1 КТ се преценява към момента на получаването на
сумата, респ. в хипотезата на начална липса на основание, каквото е отмяна на
уволнението. Не може да се приеме, ищеца да е бил добросъвестен при получаване
на обезщетението, каквито доводи са изтъкнати от ищеца, след като е считал
уволнението за незаконосъобразно, при
което ще сме изправени пред начална
липса на основание за изплащането му. По тези съображения съдът намира
насрещния иск за основателен и доказан и като такъв ще се уважи, като се осъди
ищеца да заплати сумата от 755,74лв., представляваща възстановяване на
изплатени обезщетения по чл.220 и 222 КТ от по 377,87лв., поради отпадане на
основанието за изплащане, в едно със
законовата лихва, считано от завеждане на насрещен иск - 20.10.2009г.
С оглед изхода на делото и на основание 83, ал.1 ГПК на
ищецът е освободен от ДТ по исковете за заплащане на обезщетения за труд и
такива не му се възлагат, а не могат да бъдат възложени и на ответника, а
направените бюджетни разноските за ССЕ от 70лв. ще останат за сметка на съда. По горните съображения и до колкото
претенцията за разноски е акцесорна и уважаването й зависи от изхода на спора,
съобразно чл.78, ал.1 ГПК, то до колкото основателен се явява част от иска по
чл.220 КТ, то ще се осъди ответникът да заплати на ищеца 46,81лв. разноски по съразмерност, като са
претендирани и са представени доказателства за направени такива от 1350лв., за
един адвокат, които е представлявал страната в производството и 50лв. ДТ. На
основание чл.77 ГПК, ответникът като не е внесъл депозита от 50лв. за ССЕ е
останал задължен за разноски, при което и ще се постанови събирането им.
С
оглед изхода от процеса на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще се осъди да
заплати ответното у.ОУ “Д.П.Б.”
направените по делото разноски в размер на 628,26лв. като са претендирани и са
представени доказателства за направени такива от 600лв., за един адвокат, които
е представлявал страната в производството и 50лв. ДТ , по съразмерност с
отхвърлената част о исковете и по насрещния иск.
По изложените съображения Пловдивският
районен съд, ХV гр.състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.М. , ЕГН ******* от гр.П., със съдебен
адрес гр.П., ул.”М.” №*** чрез а.П.Ю., против ОУ “Д.П.Б.”, гр.П., ул.”Д.Н.” № ***, представлявано то д.К.К. ,
искове по чл.224,ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7125,0 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 285 дни, по
57 дни годишно за периода от 30.04.2004г. до 13.11.2008г., със сума в размер на
1100лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане върху тази сума за
периода от 13.11.2008г. до 01.07.2009г.,
както и по чл.49 ЗЗД, вр. чл.2, ал.2 от Наредба №3/14.05.1999г. на МОН (отм.)
и сумата от 1120лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, които в резултат на незаконно уволнение е била лишена от възможността да получи
допълнителни трудови възнаграждения изплащани на персонала зает в системата на
н.п. , представляваща сбор от съответно:
520лв. – от по 130лв. за 24 май за 2005, 2006, 2007 и 2008г., 400лв. - от по
80лв. за 15-ти септември -началото на учебните години за 2004, 2005, 2006 и
2007г. и 200лв. – от по 50лв. за Коледа за 2004, 2005, 2006 и 2007г. и
законовата лихва от завеждане на искова молба на 01.07.2009г. до окончателното
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ОУ “Д.П.Б.”, гр.П.,
ул.”Д.Н.” № ***, представлявано то д.К.К. , да запрати на М.В.М. , ЕГН ******* от гр.П., със съдебен адрес гр.П., ул.”М.”
№*** чрез а.П.Ю., Сумата от 377,87лв.
(триста седемдесет и седем лева и 87 ст.), представляваща обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия й
договор със Заповед № **/***. на работодателя на основание чл.
328, ал.1 т.2 КТ поради съкращаване в щата, в едно със законната лихва считано от
01.07.2009г. до окончателното плащане, като Отхвърля
иска за размера над тази сума до пълния претендиран такъв от 1200лв.,
представляващ обезщетение договорено в КТД в размер на две БТВ от по 600лв.,
при прекратяване на трудовия договор поради съкращаване в щата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
М.В.М. , ЕГН ******* от гр.П., със
съдебен адрес гр.П., ул.”М.” №*** чрез а.П.Ю., да заплати на ОУ “Д.П.Б.”,
гр.П., ул.”Д.Н.” № ***, представлявано то д.К.К. , Сумата от 755,74лв. (седемстотин петдесет и пет лева и 74 ст.), представляваща
възстановяване на изплатени обезщетения по чл.220 и 222 КТ от по 377,87лв., при
прекратяване на трудовото й правоотношение на 30.04.2004г. на основание чл.328,
ал.1, т.4 КТ – спиране работата за повече от 15 дни, съдебно признато за
незаконно, поради отпадане
на основанието за изплащане, в едно със
законовата лихва, считано от завеждане на насрещен иск - 20.10.2009г., както и сумата от 628,26лв., разноски за производството, по съразмерност с
отхвърлената и част от исковете и насрещен иск.
ОСЪЖДА ОУ “Д.П.Б.”, гр.П.,
ул.”Д.Н.” № ***, представлявано то д.К.К. , да
заплати на М.В.М. , ЕГН ******* от
гр.П., със съдебен адрес гр.П., ул.”М.” №*** чрез а..П.Ю., сумата от 46,81лв. (четиридесет и шест лева и 81 ст.),разноски по делото, А на ПРС сумата от 50лв., разноски за ССЕ, за които е
останала задължена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ