№ 53
гр. Плевен, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430201837 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 ОТ ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 18.05.2021 година, 15:57 часа, с който на
основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по
пътищата на „ Формула – 2 „ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от К. Б. Б. е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102
ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмени
бележки, моли съда да постанови решение, с което да отмени така издадения
електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в
размер на 2 500 лева поради противоречие с принципа на пропорционалността
и съразмерността и разписаното в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент. Моли съда да вземе предвид и Решение по дело С-
61/23 на СЕС от 21.11.2024 година, което казва, че така наложената санкция е
непропорционална на извършване на нарушението, несъразмерна спрямо
извършеното нарушение без да е било възможно да бъдат взети всички
1
обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението. Моли съда да
присъди и направените по делото разноски в размер на 550 лева .
Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт Х.К.. Последната моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Счита, че същият е издаден по предвидения в закона ред и
форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че
нарушението е доказано по несъмнен начин. Счита за неоснователно
изложеното в жалбата твърдение, касаещо сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
тяхната приложимост по отношение на електронните фишове. Твърди, че
електронния фиш не може и не следва да бъде приравняван нито към акт за
установяване на административно нарушение, нито към наказателно
постановление и в този смисъл в случая са неприложими сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Юрисконсулт К. счита нарушението за доказано по несъмнен начин
от представените по делото доказателства. За процесното ППС не е заплатена
дължимата ТОЛ такса предвид факта, че същото попада в категорията на
ППС-та, за които се дължи заплащането на такава. Що се отнася до размера на
наложената санкция моли съда да има предвид, че съгласно Директивата
санкцията следва да бъде съразмерна, ефективна и възпираща. Тоест, освен
съразмерна трябва да бъде ефективна и възпираща, тоест да има превантивна
функция. Превенцията се гарантира не от тежестта на наказанието, а от
неговата неизбежност. Счита, че неналагането на наказание би
възпрепятствало изпълнението на превантивната функция от гледна точка
както на индивидуалната, така и на генералната превенция, като това би
създало чувство за безнаказаност в обществото като цяло. Предвид тези
съображения представителят на ответника по жалбата моли съда да постанови
решение, с което да остави жалбата без уважение и потвърди издадения
електронен фиш като правилен и законосъобразен. В случай, че съдът отсъди
в полза на ответната страна то претендираното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено до предвидения в закона минимум с оглед фактическата и
правна сложност по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в
2
срока по чл.189 ал. VІІІ от ЗДвП.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
С обжалвания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 18.05.2021 година, 15:57 часа, с който на
основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по
пътищата на „ Формула – 2 „ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от К. Б. Б. е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 лева за това, че на 18.05.2021 година в 15:57 часа е
установено нарушение № C377546D78826086E053021F160A881D, с ППС
Влекач Скания Р 620 ЛА, с рег. № *** с технически допустима максимална
маса 20 100 ,брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0,
собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3
км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2
от Закона за пътищата, няма валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано
по чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от
18.05.2021 година, 15:57 часа; справка за нарушение от 18.05.2021 година,
ведно с 2 броя снимки на МПС с регистрационен № ***; копие от известие за
доставяне от 21.06.2023 година; копие от пощенски плик с дата на пощенското
клеймо 22.06.2023 година; товарителница от „Спиди“ от 26.06.2023 година;
протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на
съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020 година.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
3
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел,
че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на
нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се
явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
4
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С-
61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е
издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Съдът приема, че размерът на наложената
имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса
на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в
липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да бъдат коментирани
останалите възражения и доводи на страните в настоящото производство.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на
„ Формула – 2 „ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от К. Б. Б. да бъдат присъдени направените
разноски пред Районен съд Плевен в размер на 550 лева, съобразно
представено пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
5
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 18.05.2021 година, 15:57 часа, с който на
основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по
пътищата на „ Формула – 2 „ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от К. Б. Б. е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102
ал. 2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура, представлявана от Председателя, Булстад *********, със
седалище и адрес на управление град София бул. " Македония " № 3 да
заплати на „ Формула – 2 „ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от К. Б. Б. направените разноски пред
Районен съд Плевен в размер на 550 лева, представляваща направените
разноски пред Районен съд Плевен по НАХД № 1837/2023 година за
адвокатско възнаграждение на адвокат И. Ч., АК Бургас/съгласно пълномощно
стр. 73 от материалите по делото/.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6