№ 3553
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Я.Ц.Д.
при участието на секретаря Х.С.С.
като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Частно наказателно дело №
20231110217675 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл.
72 ал. 4 от ЗМВР.
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона
за МВР (ЗМВР), вр. чл. 5 от ЕКЗПЧОС .
Образувано е по жалба от Д. Й. П. с ЕГН **********, чрез адв. Б. А. с
адрес в гр. *** с жалба , постъпила в 05 РУ СДВР на 13.12.2023г. и в СРС на
22.12.2023г. , относно законността на фактическото задържане на Д. Й. П. с
ЕГН **********.
В съдебно заседание упълномощеният представител на Д. П. – адв. А.,
поддържа подадената жалба. Иска прогласяване на незаконност , на
задържането , на Д.П. на ***г. за времето от около 20:00ч. до около 21:00ч.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – началник на 05 РУ СДВР, редовно уведомен не
се явява и не се представлява.
Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На *** г. около 18:50 ч. служител на 04 РУ СДВР – П.Н. извършил личен
обиск на Д. Й. П. с ЕГН **********.
Веднага след това на П. била връчена декларация за правата на
задържано лице , в която същият собственоръчно вписал желанието си да бъде
представляван от адв. Б.А.
След това, П. бил отведен в 05 РУ СДВР, по чието искане са били
извършени действията, където останал до 21:00ч., когато бил освободен.
Спрямо П. не е издавана Заповед за задържане на лице по реда на чл. 72,
ал.1, т. 1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Жалбата на Д. Й. П. с ЕГН **********, подадена чрез адв. А., е
процесуално допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е в
преклузивния срок за оспорване и от името на лице с правен интерес, чиито
права са засегнати.
По същество, жалбата е основателна.
За обосноваване на правото на полицейски орган да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и
за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си,
същият следва да получи заповед за задържане , когато такова е упражнено по
отношение на него. В тази заповед трябва да са описани конкретни
фактически обстоятелства, въз основа, на които може да се достигне до
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е участвало в
извършването му.
В случая заповед не е издадена, но правото на свободно придвижване на
П. е било накърнено за времето от 18:50ч. до 21:00ч. ,когато е бил освободен
от 05 РУ СДВР.
Изложеното от процесуалния представител на ответника в писмено
2
становище от 26.04.2024г. , че на П. не била издадена заповед за задържане,
тъй като е бил обявен за общодържавно издирване е дотолкова абсурдно, че
съдът изпитва затруднения да изложи вижданията си без да наруши етичните
правила.
На първо място и въпреки дадената на ответника възможност,
доказателства по делото от ответната страна не са ангажирани с изключение
на извлечение от дневника за сдаване и приемане на дежурство, от който се
установява, че процесната дата и час, П. , действително , фактически е бил
задържан.
От всичко изложено и при липса на доказателства, че спрямо Д. П. са
били налице условията по чл. 72 от ЗМВР, съдът не може да формира друг
извод, освен този , че с действията си , служителите на МВР са нарушили
правата му , произтичащи от чл. 5 на ЕКЗПЧОС. В посочения текст,
навсякъде са използвани словосъчетанията ''законен арест'' и ''законно
лишаване от свобода'', от което следва , че законността на действието е
условие за неговата валидност. Законен арест може да бъде само този, който
отговаря на въведените съз закон стандарти и условия.
Нещо повече, освен че на лицето е следвало да се издаде заповед за
задържане , съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, тъй като: липсва заповед ,
както и доказателства за факти или информация, че съществува обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на П..
Ограничаване на правото на свобода съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
3
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на П. е била установена още в 18:50ч., когато е бил обект
на обиск, както са били събрани доказателства за адрес, на който живее.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане , тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
От гореизложеното следва, че задържането на П. е незаконно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, такива са поискани и
следва да бъдат определени в размер на 410 лева, от които 400 лева
адвокатско възнаграждение и 10:00 лева за внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно фактическото задържане на Д. Й. П. с ЕГН
********** на ***г. за времето от 18:50ч. до 21:00ч.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П. с ЕГН **********, сумата
в размер на 410 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
4
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5