РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1470/27.07.2022г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател
: Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Св.Чераджийски, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1350/2022г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в ЗАНН.
Х.Г. ***. Д.Н. № *, представляван от
адвокатско дружество „Й., Ч. и партньори“ обжалва Решение № 732/06.04.2022г.,
постановено по АНД № 51 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-011407/02.12.2021г.
издадено от Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция за
наложена на оспорващото лице глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.638
ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.5 КЗ.
Решението се счита за незаконосъобразно
с твърдене за неправилно възприети възраженията на жалбоподателя. Поддържа се,
че с описание на извършеното нарушение в АУАН е нарушено правото на защита, тъй
като е налице съществено различие между установеното в акта и посоченото в НП
нарушение, с оглед качеството на нарушител – водач или собственик на МПС.
Заявено е, че това са две различни хипотези, предполагащи два различни състава
на административно нарушение, като в акта е отразено „не е изпълнил
задължението си да сключи договор за задължителна застраховка“, а в НП – като
водач и по този начин не е ясно в какво качество е наказано лицето. В АУАН от
19.11.2021г. за нарушена е посочена нормата на чл.638 ал.3 КЗ, която съдържа и
санкцията за извършеното нарушение, а в НП е изменена правната квалификация на
повдигнатото административно обвинение – чл.638 ал.5 КЗ, при което се внася и
ново фактическо обстоятелство – повторност на извършеното нарушение. Твърди се,
че несъответствието между правните квалификации на деянието и фактите, обосновали
извод за нарушение, съдържащи се в АУАН и в НП, представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което води до съществено
нарушаване правото на защита. Поискана е
отмяна на решението като незаконосъобразно.
Ответникът Сектор Пътна полиция при ОД
МВР-Пловдив не изразява становище по жалбата и не е процесуално представен пред
АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Чераджийски счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима.
По същество е неоснователна.
1. Наказателното постановление е
издадено от орган с административно -наказателна компетентност, произтичаща от
оправомощителна Заповед № 317з-7973/30.08.2021г. на Директора на ОД МВР –
Пловдив, приложена към преписката. АУАН GA492650 от 19.11.2021г. е съставен от
мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пловдив, сектор ПП – Н.Я. в съответствие с
правомощията по чл.647 ал.1, втора хипотеза от КЗ.
Според фактите, за които не е имало
спор : На 19.11.2021г. в 14.21ч. в гр.П. на кръстовището на ул.В. Л. и бул.Д.,
посока запад, като водач на лек автомобил Мерцедес Ц 350 ЦДИ 4 Матик с рег.№ ********
– Хр.Т. управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ ******** /чужда собственост/
като към момента на проверката за МПС не е изпълнено задължението да се сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В НП е вписано, че на водача се налага глоба за повторност,
тъй като с НП 20-1030-007876, влязло в сила на 13.04.2021г., е наказван за
същото нарушение. Отразено е, че водачът е лице, което не е собственик и
повторно управлява МПС, във вр. с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 КЗ. Съгласно чл.638 ал.3 КЗ : „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв.“. Наложена е санкция в размер на 800лв. на
основание чл.638 ал.5 КЗ : „При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800
лв.“.
В АУАН е посочена за нарушена нормата
на чл.638 ал.3 КЗ при идентично описание с НП – водачът е лице, което не е
собственик и управлява МПС, във вр. с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 КЗ, с изключение
„повторно“. При отразяване на време и място на управление на МПС няма разлика с
данните в НП, вкл. в АУАН е посочено, че управлението е на лек автомобил
мерцедес /чужда собственост/ със съответния рег.номер, което е от значение за
преценката на фактическата установеност. В АУАН е отразено и „като не е
изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката“, който
текст следва да бъде съпоставен с останалата част от съдържанието на акта, при
което не се открива цялостно несъответствие с описание на нарушението и
фактическата установеност в НП.
2. ПРС съобразил текста на чл.483 ал.1
т.1 КЗ /“Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не
е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно
от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор;“/, както и дефиницията за повторност по см. на §1 т.51 ДР КЗ /"Повторно
нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение.“/, като е изтъкнал, че в случая е приета за нарушена нормата на
чл.638 ал.3 КЗ, задължаваща всеки водач преди да предприеме управление на МПС,
да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и съответно
– да се откаже от управлението, ако такава не е налице /с позоваване на Решение
№ 1081/2019г. по к.адм.д.№ 779/2019г., АС-Пловдив/. При съобразяване със
задължителните указания в ППВС № 8/1982г. за понятието „управление на МПС“ /включва
всяко действие по упражняване на контрол върху автомобила, а не само
привеждането му в движение/, е възприето, че на посочените в АУАН и НП – дата и
място, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. РС – Пловдив
основателно е отхвърлил възражението за отразени в АУАН и в НП два различни
състава на нарушения, тъй като изложената в АУАН фактическа установеност
съответства на посочената в НП, с изключение на част от текста в АУАН, която не
преодолява коректното описание в неговата цялост. Правилен е изводът на РС –
Пловдив за отсъствие на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН
и издаване на НП, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя,
като в тази вр. е изрично посоченото – жалбоподателят не е собственик на
автомобила. Изложени са правилни съображения за квалификацията „повторност“,
предвид и отсъствието на възражения по отношение отразеното в НП – предходно
наказателно постановление, влязло в сила на 13.04.2021г. спрямо извършеното на
19.11.2021г. административно нарушение.
3. Както бе посочено, в АУАН е отразен
и следния текст - „като не е изпълнил задължението си да сключи договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента
на проверката“, който подлежи на съпоставка с останалата част от съдържанието
на акта, при която съпоставка не се открива цялостно несъответствие с описание
на нарушението и фактическата установеност в НП. Тоест, непрецизна част от
текста на АУАН не преодолява наличието на коректно описание на нарушението с
вписана съответната нарушена норма. В АУАН и в НП идентично е отразена
нарушената норма – чл.638 ал.3 КЗ.
Ведно с това,
административно-наказващият орган разполага с правомощие да посочи в НП
правилната норма, която е нарушена - Т.Р. № 3/2011г. – т.д. № 7/2010г., ВАС :
„Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал.
2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства,
сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието.“.
По отношение възражението за вписана в
НП „повторност“ на нарушението, във вр. с който неоспорен факт е приложена
санкцията по чл.638 ал.5 КЗ : Към момента на съставяне на АУАН информация за
повторност на нарушението не е търсима, тъй като санкционната норма не е част
от съдържанието на АУАН – чл.42 ал.1 ЗАНН. В тази вр. са правилни съображенията
на ПРС в насока – прилагане на квалифициран състав за повторност е от
компетенцията на административнонаказващия орган при издаване на НП, тъй като
относимата санкционна норма е част от съдържанието на НП – чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН,
като дали едно деяние е повторно или не е, е относимо обстоятелство единствено
при определяне размера на административното наказание. От друга страна, както е
посочил и ПРС - обстоятелството, че едва в НП е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност, но не и в издадения преди това АУАН, не
представлява на съществено процесуално нарушение, тъй като повторността има
отношение само към размера на наложената санкция, но не и към установяване на
фактическия състав, при наличието на който се ангажира отговорността на
нарушителя. Тоест, ако се приеме, че има нарушение, то не е съществено, тъй
като не е ограничено правото на защита - няма неяснота относно квалификация и
факти, които обосновават повторността, наличието на която не е оспорено / НП
20-1030-007876, влязло в сила на 13.04.2021г. е отразено в справката за
нарушител/водач /.
За защита на обществените отношения,
регулирани от КЗ са предвидени по -тежки санкции, което принципно не изключва
възможност при определени факти и обстоятелства да бъде извършена преценка дали
са налице основанията по чл. 28 ЗАНН. Доказателствата по делото не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид
нарушения и ПРС е изложил верни изводи в насока – отсъствие на предпоставки за
прилагане на чл.28 ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.221
ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в Решение № 732/06.04.2022г.,
постановено по АНД № 51 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :