№ 918
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500656 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сведв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Х. Д., чрез процесуалния представител адв.
Д.Т. срещу решение № 610152/21.01.2021г., постановено по гр.д.№ 3550/2020г. по описа на
Варненския районен съд, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на И. Е. И., ЕГН:
********** сумата от 1 850.91 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплащане на прегледи и закупуване на лекарства и консумативи, извършване на
оперативно лечение във връзка с нанесените му травматични увреждания и сумата от 10 000 лева,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди от нанесената му средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се
затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до стеснение на носните
проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение в дишането през носа, което е
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата от 4 813.14
лева, представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
датата на причиняване на вредите -13.02.2016г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.03.2020г. до
окончателно й погасяван, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и 1591.90 лева, разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Жалбоподателят счита, че определеното обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е завишено и не съобразено с критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди, че от ангажираните по делото доказателства не се установява
изменение в личността на пострадалия, времето, през което той е търпял болки и страдания, както
и качествено ли са извършени медицинските манипулации и дали нанесената травма е отстранима
от бъдещи медицински манипулации. По делото не е установено дали ищецът е положил
необходимите и достатъчни грижи по рехабилитация на раните, като жалбоподателят счита, че
доколкото поведението на ищеца е допринесло в голяма степен за настъпване на деликта, то той не
1
следва да черпи права от своето противоправно поведение. Твърди, че от доказателствата по
делото не се установява причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите вреди, кокто и,
че извършената две години по-късно операция на носа не е в причинно следствена връзка с деликта
от 13.02.2016г. Не се установява и интензитета и периода на болките и страданията, търпени от
ищеца и дали те не се дължат на установеното преди деликта заболяване на ищеца. Съдът не е
обсъдил направеното от въззивника възражение за съпричиняване, като при определяне на размера
на обезщетението не е съобразена и степента на съпричиняване, както и не е определено
процентното съотношение на размера на причинените неимуществени вреди по двата иска: за
избити предни зъби и за счупване на носни кости. При определяне размера на обезщетението не е
обсъдено и взето предвид имотното състояние на въззивника. По отношение на имуществените
вреди се твърди, че от представените доказателства за направени от ищеца разходи за прегледи и
закупуване на лекарства и зъболечение, не се установява, че тези разходи са направени във връзка
с причинения деликт от 13.02.2016г.
Излага се също, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният
съд е кредитирал приетото по делото заключение на СМЕ и не е съобразил, че то е дадено въз
основа на медицинско заключение за извършен преглед през 2016г. и не кореспондира с
констатациите в постановената по наказателното дело присъда и приетото по това дело
заключение на тройна СМЕ. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил всички
доводи и възражение на страните, не е събрал относимите към спора доказателства, като е
следвало да изиска и приложи НОХД № 2856/2017г. на ВРС, по което са налице данни за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. По изложените подробни съображения във
въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което исковете се отхвърлят като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна И. Е. И. е депозирал писмен отговор, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от И. Е. И. срещу К. Х. Д..
Ищецът твърди, че на 13.02.2016г. ответникът му причинил две телесни повреди, изразяващи
се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява функцията на
говора и функцията на дъвченето във фазата на захапването и счупване на носните кости.
Ответникът бил признат за виновен с присъда по НОХД №2856/2017г. по описа на ВРС, за това, че
на 13.02.2016г. е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, на основание чл.129, ал.1,
вр. чл.54, ал.1 НК, което било отложено с изпитателен срок. По повдигнатото обвинение за
причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости ответникът бил
оправдан, като съдът приел, че същата е лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на
пострадалия. Твърди, че телесните повреди са причинени от нанесен от страна на ответника побой
на 13.02.2016г. След като на 12.02.2016г. през нощта употребили значително количество алкохол,в
ранните часове на 13.02.2016г., прибирайки се към домовете си, продължили да употребяват
алкохол, който закупили от денонощен магазин. Ответникът задърпал ищеца да не се прибира и да
продължат да пият на друго място и след отказ от страна на ищеца, той започнал да го удря по
лицето с метален бокс. При защитата си ищецът се вкопчил в ищеца и двамата паднали на земята,
където ответникът продължил да го удря. Пристигналия на място полицейски патрул отнел
металния бокс от ответника. В резултата на побоя при медицински преглед на ищеца били
установени увреждания в лявата половина на челото, лявата челнотеменна област, отоци около
раните и болезненост. Гърбът на носа бил отекъл и болезнен, а по кожата били установени три
рани с неравни ръбове, кървящи. При ренгенография се установило счупване на носни кости с
разместване на фрагменти. Двете устни били отекли, с рана в горната устна; централните горни
2
резци били избити; рана в областта на дясната скула; отоци по клепачите на очите и двете скули;
ожулване по вътрешната повърхност на дясната гривнена става; червеникави кръвонасядания и
отоци на двете колена. Две години след инцидента, на 25.04.2018г. ищецът е постъпил на планова
операция в болница с диагноза: девиация на носната преграда, настъпила в следствие репозиция на
носните кости от травма на носа от побой през м. 02.2016г. Твърди, че от нанесения побой е
претърпял имуществени вреди в размер на сторените разходи по лечение изразяващи се в
зъботехнически и зъболекарски лечение и процедури, извършени прегледи и разходи за лекарства
и операция на носа в размер на 772,42лв., от които 2,42лв. за закупуване на крем; 50лв.- преглед
при специалист УНГ; 30лв.-медицински услуги-почистване на рани и поставяне на обезболяващи;
100лв.-преглед и снимки на глава; 30лв.-преглед при лицево-челюстен хирург; 150лв.
зъботехнически услуги; 370лв. – лечение на фрактури на предни зъби и мостова конструкция.
Претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 15000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на
нанесени две телесни повреди, сумата от 6 208,93лв., представляваща законната лихва върху
обезщетението за причинени неимуществени вреди от датата на увреждането до 13.03.2020г.,
ведно със законната лихва от от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.03.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на
ищеца да е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, довело до
стеснение на носните проходи и оток на носната лигавица, като излага, че проведената по
наказателното дело СМЕ е приела, че счупването на носа и останалите травми са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са налице доказателства за
извършване на репозиция на носните кости, а самият ищец е съобщил, че такова наместване е
направено, ден –два след инцидента. Оспорва да е налице счупване на носа, като твърди, че дори
да е налице такова, не е установено същото да е довело до затруднено дишане, което да е влияло
значително върху здравето на ищеца и до необходимост от оперативно лечение. Твърди също, че
при инцидента и двете страни са получили наранявания. Ответникът получил контузия в лявата
околоочна област, оток на долната устна и кръвонасядане на лигавицата, оток в дясната теменно-
тилна област; охлузвания по кожата на двата лакета; контузия на лявата длан и двете коленни
стави. Тези наранявания установявали съпричиняване от страна на ищеца, който също
многократно ударил ответника и по този начин е предизвикал отбранителни действиия от негова
страна. Счита, че претендираната сума за обезщетение е завишена.
Не са спорни пред въззивния съд, приетите за установени в обжалваното решение факти, с
изключение но причиняването на телесна повреда, представляваща счупване на носни кости, вида
на тази телесна повреда и наличието на противоправни съпричиняващи действия, извършени от
пострадалия.
Въззивният съд след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства по
спорните между страните факти, относими към материалноправните норми, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следнот от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 238/18.09.2018г., постановена по НОХД № 2856/2017г. по описа
на ВРС ответникът К. Х. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 и чл.54, ал.1 НК, а именно за това, че на 13.02.2016г., в гр.Варна, причинил средна телесна
повреда на И. Е. И., изразяваща се в избиване на зъби-централни горни резци, без които се
затруднява функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване, поради което и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 м., като на осн. чл.66, ал.1 НК
изпълнението на наказанието е отложено с 3 г. изпитателен срок. На основание чл.304 от НПК К.
Х. Д. е оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на И.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носни кости, в следствие на които е налице стеснение на носните
проходи, затруднение в дренажа на носните проходи и оток на носната лигавица, довели до
затруднение в дишането, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно представения по делото заверен препис от медицинско удостоверение №
42/2019г., издадено от отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Ана-Варна“ АД при извършен
преглед на И.И. на 13.02.2016г. са установени травматични увреждания:кръвонасядания,
3
травматични отоци в областта на лицето, счупване на носните кости, избиване на централните
горни резци, ожулвания в областта на дясната гривнена става, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на двете колена, които са в резултат на удари с или върху твърди предмети;
разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата и лицето – резултата от действието на
твърди предмети с подчертани ръбове.
По делото е представена Епикриза от МБАЛ „Св.Марина“ЕАД Варна, от която се
установява, че на 28.04.2018г. И. Е. И. е приет в лечебното заведение, поставена му е
диагноза:девиация на носната преграда, извършена е оперативна интервенция-субмукозна
резекция на назалния септум. Ищецът е изписан на 28.04.2018г.
По делото на ВРС е приета справка за медицински услуги от Клиника по уши, нос и гърлени
болести от 30.05.2018г., от която е видно, че ищецът е заплатил за медицински услуги сума в
размер на 1200лв.
Представени са:вносна бележка и касови бонове за заплащане на такса за преглед и
удостоверение от 13.02.2016г. в размер на 40лв.; касова бележка за заплатени 370лв. за
зъболечение от 01.09.2016г.; фискален бон за заплатена такса за преглед при д-р Н.С. от
04.04.2016г. в размер на 50лв.; фискални бонове за закупуване на „Зиртек“, „Оксикорт спрей;
ксилометазолин; Тонимер софт спрей; Хексалгин; бинт-марлен; ихриолов балсам; виванол;
одорекс део спрей на обща стойност 74,92лв.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатите СМЕ, вследствие на инцидента
ищецът е получил следните увреждания: кръвонасядания и травматични отоци в областта на
лицето; разкъсно-контузна рана по кожата на горната устна; избиване на централните горни резци;
счупване на носни кости; разкъсно контузни рани по окосмената частна главата, лицето, ожулване
в областта на дясната гривнена става; кръвонасядания и травматични отоци в областта на двете
колена. Травмите са в резултат на действието на предмети с подчертан ръб и такива биха могли да
се получат от удари с бокс. Някои от уврежданията са резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени от удари с юмрук, ритници, падане и удар на коленете в
подлежащата настилка. Избиването на централните горни резци и отсъствието на тези зъби
определят затруднение във функцията на говора и функцията на дъвченето. Оздравителния процес
на счупването на носните кости е протекъл със стеснение на носните проходи, затруднение в
дренажа, оток на носната лигавица и затруднение в дишането през носа или постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В съвкупност останалите травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За възстановяване на
нормалното носно дишане през 2018г. е извършено оперативно лечение, извършена е мостова
конструкция на централните горни резци. Според вещото лице, установените травматични
увреждания са наложили извършване на хирургични лечения, без които затрудненията в дишането
и функцията на захапването ще останат завинаги.
От показанията на свидетелите Я.Г.Т. и Й.И.Т. се установява, че след инцидента между
ищеца и ответника по лицето на ответника имало следи от побой. Свидетелите не са присъствали
на инцидента и не знаят дали ищецът е изпитвал затруднения с ядене и пиене след инцидента.
От показанията на свид. М.И.С. и Р.А.Х. се установява, че след инцидента ответникът бил
обезобразен и по лицето му имало кръв. Свид.Стоянов го закарал до болницата. Първоначално му
сложили тампони, за да може да се изправи носа и периодично ги вадели и изрязвали за да излиза
съсирека. Свидетелят завел И. и да му се направи снимка. Първоначално приемал само течна
храна, изпитвал болки и не можел да излезе навън. Наложило се провеждане на лечение за зъбите
и носа. Оплаквал се в продължение на месец, месец и половина от болки в носа и лекар
констатирал, че трябва да се направи операция. И. се бил променил и отслабнал, заради
проблемите с яденето. Според свидетелите към настоящия момент ищецът се е възстановил.
В тази част свидетелските показания кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства и заключението на СМЕ.
Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
4
противоправност и виновност на дееца. Съдът, въз основа на така установената фактическа
обстановка и отчитайки постановената по НОХД № 2856/2017г. по описа на ВРС присъда, намира
за безспорно установено, че на 13.02.2010г., ответникът причинил на И. Е. И. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби-централни горни резци, без които се затруднява
функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на проведената
СМЕ се установява, че ответникът е причинил на ищеца и счупване на носни кости, като за
възстановяване на нормалното носно дишане през 2018г. е извършено оперативно лечение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
първоинстанционния съд е направил обоснован и законосъобразен извод за наличие на
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД. На
основание чл.172 от ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите на ВРС в тази посока,
тъй като същите са правилни и законосъобразни.
Настоящия състав на съда намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45
ЗЗД, а именно: налице е деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина. Установено е по делото, че в резултат на извършено от
ответника, на ищеца са причинени увреждания, като същият е претърпял за продължителен период
от време болки и страдания. В периода непосредствено след увреждането и по време на
болничното лечение ищецът е изпитвал силни болки, в период около месец и половина не е можел
да се храни нормално и е изпитвал затруднение при говорене, бил е обезобразен и не излизал от
вкъщи. Установява се също, че в резултат на причинените увреждания за период около две години
след инцидента, до извършване на оперативната интервенция през 2018г. ищецът е изпитвал
затруднение в дишането. Фактът, че на ищеца се е наложило провеждане на оперативно лечение
поради затруднения в дишането в резултата на причинените от ответника увреждания в областта
на носа се установява от представените по делото медицинско удостоверение и заключение на
СМЕ и представлява по съществото си претърпяна вреда, причинена от противоправното
поведение на ответника и нанесените от него увреждания. В тази връзка, настоящият състав на
съда не споделя възраженията на въззивника, че не се установяват неимуществени вреди,
претърпени поради нанесени травматични увреждания на ищеца, представляващи счупване на
носови кости при нанесения побой на ищеца от страна на ответника. За възникването на
отговорността на ответника за нанесеното от него на ищеца увреждане е без значение
обстоятелството, че нанесеното телесно увреждане е животозастрашаващо и затруднява в
съществена степен дишането.
От доказателствата по делото не се установява ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Пред първоинстанционното производство, ответникът не е ангажирал доказателства за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като в показанията си разпитаните свидетели са
посочили, че не са присъствали на инцидента. Не се установява, че с поведението си ищецът е
станал повод за конфликт между страните, както и, че нанесените телесни увреждания да са в
резултат на действия представляващи самозащита от страна на ответника. Липсват данни по
делото, че ищецът е имал здравословни проблеми в период преди инцидента, на които се дължи
затруднение в дишането и са наложили извършване на оперативна интервенция.
С оглед събраните по делото доказателства за преживените от ищеца болки и страдания, като
се има предвид, че възрастта му – 29г., увреждане на здравето му, както вида и броя на нанесените
травми, съдът счита, че ищецът е претърпял продължителни болки и страдания. В резултата на
нанесените телесни увреждания, ищецът е изпитвал за период от месец и половина затруднения
при говорене и хранене, а причинените травми по лицето и тялото са представлявали ограничение
и пречка за обичайния му начин на живот и пълноценните му контакти. Въз основа на тези данни и
воден от критерия на чл.52 ЗЗД за справедливост, съдът намира, че за справедливо обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди в резултата на нанесените травматични увреждания -
избиване на зъби-централни горни резци, без които се затруднява функцията на говора и
функцията на дъвченето във фазата на захапване; счупване на носни кости, за които се е наложило
лечение, включително и оперативно, болки и страдания, претърпени от ищеца, ответникът следва
5
да заплати на ищеца сума в размер на 10000лв. Съдът намира, че обезщетение в посочения размер
е в състояние да репарира причинените вреди.
По иска за имуществени вреди: От представите по делото доказателства се установява, че
ищецът е извършил разходи за заплащане на прегледи, медикаменти операция и зъболечение в
размер на 1850,91лв. Извършването на тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка с
нанесените на ищеца телесни увреждания, поради което и претенцията следва да се уважи в
посочения размер.
Обезщетението за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане е изискуемо
от деня на увреждането, като причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без да
е поканен – арг. Чл.84, ал.3 ЗЗД. В настоящият случай ответникът е изпаднал в забава на
13.02.2016г. Ответникът дължи и законна лихва върху сумата на обезщетението от 13.02.2016г. до
13.03.2020г./датата на исковата молба8, в размер на 4813,14лв.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението, в частите,
с които са уважени предявените искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД следва да се
потвърди.
Решението, в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.45 ЗЗД за
разликите над присъдените 10000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и над
1850,91лв.- обезщетение за имуществени вреди, като и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над
4813,14лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изходът от спора и направеното искане, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 610152/21.01.2021г., постановено по гр.д.№ 3550/2020г. по
описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА К. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, да заплати на И. Е. И., ЕГН **********
сумата от 800лв., представляваща направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящият съдебен акт на страните по реда на
чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6