№ 175384
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110161182 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 326773 от 15.10.2024г., подадено от „Н**** Ф***“
ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. И. и Р. А. И. въз основа на документ
по чл. 417, т. 3 ГПК – дог****р за заем № ***-СФ-13.04.2023 и дог****р за заем № ***-СФ-
18.04.2023 за падежирали вноски по посочените дог****ри, включващи главница и
дог****рна лихва за периода от 19.04.2023г. до 18.09.2024г.
С уточнителна молба от 22.11.2024г. са представени в оригинал документи по чл. 417,
т. 3 ГПК - дог****р за заем № ***-СФ-13.04.2023 и дог****р за заем № ***-СФ-18.04.2023 с
нотариална заверка на подписите на страните.
По така направеното искане съдът намира следното:
В случаите, в които се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, съдът следва да провери дали документът е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2,
изр. 1 ГПК), а когато според представения документ изискуемостта на вземането е в
зависимост от изпълнение на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (чл. 418, ал. 3 ГПК).
В настоящия случай съдът намира, че представените със заявлението документи по
чл. 417, т. 3 ГПК не удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжниците
поради следното:
Предоставяването на заемната сума и действието на дог****ра за заем и по двата
дог****ра е поставено под условието заемополучателят да заплати на заемателя
гаранционна вноска в размер на 25 % от стойността на предоставената в заем сума (пар. 2
1
вр. чл. 1.2 от дог****ра), а непредставянето на същата съгласно пар. 4 от дог****ра има за
последица автоматичното му прекратяване. Доказателства за внасянето на гаранционна
вноска от заемополучателя и по двата дог****ра не са представени, поради което не може
да се приеме, че се е сбъднало условието, което страните са поставили за пораждане
действието на посочените дог****ри. Отделно от това и предвид реалния характер на
дог****ра за заем, по делото липсват доказателства и за предаване на заемната сума по
двата дог****ра. Представените от заявителя 4 броя платежни нареждания от 18.04.2023г. и
от 19.04.2023г. за сумата от общо 165100 лв., наредени в полза на един от длъжниците и на
трето лице, представляват частни свидетелстващи документи, които не носят белезите на
никой от изрично предвидените в нормата на чл. 417 ГПК документи, осигуряващи
възможност за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на паричните задължения,
доколкото не представляват редовен от външна страна документ измежду посочените в чл.
418, ал. 3 ГПК, въз основа на който, в съвкупност с дог****ра за заем с нотариална заверка
на подписите на страните, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Отделно
от това едно от платежните нареждания за сумата от 117500 лв. касае дог****р
„***СГ18042023“, който не е нито един от процесните. Същото се отнася и до представената
разписка за получена от единия от длъжниците сума, в която не е индивидуализиран номер
на дог****р за заем, който да съответства на някой от представените със заявлението.
Независимо от всичко гореизложено следва да се посочи, че дори да се направи извод,
че претендираните суми са удостоверени от представените документи по чл. 417, т. 3 ГПК,
съществува обоснована вероятност дог****рите за кредит да са нищожни на основание чл.
38 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители, тъй като
дог****рите не съдържат подробна информация за всички разходи, включени в общите
разходи по кредита за потребителя, както и че тези разходи са в необосновано висок размер
предвид размера и начина на определяне на дължимата дог****рна лихва, разглеждана в
съвкупност с представеното обезпечение под формата на ипотека върху недвижим имот, а
посоченото съмнение е още едно основание за отхвърляне на заявлението съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 326773 от 15.10.2024г., подадено от „Н**** Ф***“
ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. И. и Р. А. И. въз основа на документ
по чл. 417, т. 3 ГПК – дог****р за заем № ***-СФ-13.04.2023 и дог****р за заем № ***-СФ-
18.04.2023 за сумата от 13971,05 лв., представляваща неплатени падежирали вноски по
дог****р за заем № ***-СФ-18.04.2023 за период от 19.04.2023г. до 18.09.2024г. и за сумата
от 414,65 лв., представляваща неплатени падежирали вноски по дог****р за заем № № ***-
СФ-13.04.2023 за период от 19.04.2023г. до 18.09.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3