№ 256 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Васко Нанев
2. Г.
Видев
при секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 69 по
описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба
на Г.А.М. ***, подадена чрез адв. И.Т. против Решение № 723 от 09.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1675/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1006-002210 /
28.06.2019 г., с което на Г.А.М. за нарушение на чл. 56 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът излага съображения за нарушения
на закона при постановяването на обжалваното решение. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.
Ответникът
– Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема
становище по правния спор.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Предлага
съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че фактът на нарушението е безспорно установен и
съответно са неоснователни възраженията му, с които оспорва обстановка. Изводът
на съда е правилен, тъй като се основава на събраните по делото доказателства.
Действително от събраните гласни и
писмени доказателства се установява, че касаторът в качеството си на водач на
МПС, влизайки от страничен път на автомагистралата не е пропуснал движещия се с
предимство товарен автомобил, като в резултат на това последният го е блъснал
странично, което от своя страна е предизвикало пътнотранспортно произшествие с
материални щети.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Настоящата инстанция напълно споделя
подробните и обосновани доводи на първоинстанционния съд досежно неоснователността
на твърдението на касатора, че той няма вина за извършеното деяние, тъй като се
е намирал в аварийната лента, където е бил блъснат от товарен автомобил, който
своя страна е бил изпреварван от друго превозно средство. В тази връзка основателно
съдът е кредитирал показанията на полицейските служители, които са пристигнали
на мястото на произшествието и са и са констатирали местоположението на
автомобилите, както и на отломките от същите, предизвикани от сблъсъка. Тези
показания са логични и непротиворечи и от тях безспорно следва извода, че ударът
не е настъпил в аварийната лента (както твърди касатора), а в средната такава
или частично в средната. Съвсем логичен е изводът, че автомобилът на касатора е
бил изтласкан отново в аварийната лента. Не на последно място основателен и
доводът на районния съд, че мястото, където е реализирано произшествието се
намира непосредствено след пътната връзка за навлизане в автомагистрала.
Обосновани са показанията на полицейските
служители, че отломките са се намирали именно в средната лента, доколкото там е
станал ударът, но са отстранени от тях, тъй като не би следвало движението по
автомагистралата да бъде затруднявано и застрашавано от последиците,
предизвикани от процесното ПТП. Следователно, възраженията на касатора пред
първата инстанция, поддържани и пред настоящата са неоснователни. Напротив, oт
подробните и непротиворечиви показания на полицейските служители може да се
направи безпротиворечивия извод, че единствената причина за реализиране на процесното
ПТП е отнемането на предимството от страна на касатора, посредством навлизане в
средната лента на движение.
Несъстоятелни са и възраженията за
допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, досежно липсата
на достатъчно описание на нарушението, както и на дата и място и обстоятелства при
извършването му, както и доказателствата които го потвърждават и в тази връзка
че съдът е санирал наказателно постановление, в което са пропуснати,
предвидените в закона задължителни реквизити. Напротив, налице са точно и
достатъчно пълно описание на нарушението, дата и място на извършването му, включително
точния час на осъществяването му, както и мястото – автомагистрала „Тракия“
километър 60 + 900 м в посока град
Пловдив. Следователно, съставените актове в административнонаказателното
производство съдържат ясно и точно и достатъчно пълно словесно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като посочените правни
основания съответстват на посоченото описание. Действително в НП не са изрично посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението. Но това не представлява
съществено нарушение. Безспорно е, че
нарушението е констатирано при проверка от органите на полицията, извършена
непосредствено след осъществяване на пътно-транспортното произшествие, т.е.
основните доказателства, които го потвърждават са тези, събрани от
проверяващите, включително обстоятелствата, възприети от тях, като
свидетели-очевидци.
Предвид всичко гореизложено са правилни
изводите на съда за безспорна установеност на извършеното административно
нарушение, както и за липса на допуснати нарушения в
административнонаказателното производство, поради което правилно същият е
потвърдил наказателното постановление, с което е наложена глоба в предвидения
от закона абсолютен размер от 200 лв.
Следователно, НП е законосъобразно, а обжалваното
решение като правилно следва да бъде оставено в сила от касационния съд.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 723 от
09.12.2019 г., постановено по АНД № 1675/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1006-002210 /
28.06.2019 г., с което постановление на Г.А.М. за нарушение на чл. 56 от Закона
за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 4 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/