№ 35
гр. Враца , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20211400500227 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.Ф. И. от гр. Враца с ЕГН **********, чрез адв.
Д.Н. З. от Врачанска адв. колегия назначена като процесуален представител на
жалбоподателя при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен
съд гр. Враца № 260190/01.04.21 г. постановено по гр. дело № 2658/20 г., с което съдът
е приел за установено на осн. чл. 422 и във вр. с чл. 124 от ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по отношение на жалбоподателя Д. И. съществуване на вземане срещу нея на
ЕАД "Топлофикация Враца" в размер на сумата 761.97 лв. представляваща цена на
консумирана топлинна енергия в имот находящ се в гр. *** за периода от 31.03.17 г. до
30.06.19 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 19.06.20 г. до
окончателното й изплащане и обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на
159.80 лв. за периода от 30.04.17 г. до 05.06.20 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1308/20 г. по описа на ВрОС.
С атакуваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството
ищец и съдебни разноски направени в заповедното и исковото производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Според същия между страните не е налице
1
облигационна връзка. Неправилно районен съд кредитирал изготвената по делото
експертиза, съответно уважил исковата претенция, без по делото да са представени
счетоводни документи /фактури/. Изводите на съда за основателност на исковата
претенция били в противоречие с представените по делото Общи условия, които
нямали изискуемото съдържание по чл. 90, ал. 1 от ЗЕ и били нищожни. По делото
нямало доказателства ОУ да са публикувани. Съдът не извършил проверка дали
ответникът е собственик на топлоснабдения апартамент, тост дали е ползвана на
топлинна енергия.
Жалбоподателят, чрез особения си представител, моли за отмяна решението на
първостепенния съд и отхвърляне на предявените искове. В жалбата не се заявяват
доказателствени искания.
Ответникът по жалба ЕАД "Топлофикация Враца", редовно уведомени, не
представя отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр.
с чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
производството, в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Районен съд гр. Враца е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от
ГПК, като производството се развива след подадено възражение по чл. 414, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК против заповед за изпълнение, издадена в полза на
дружеството ищец, поради което съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е
налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С исковата молба на Топлофикация Враца ЕАД се иска да бъде признато за
установено, че ответника Д.Ф. И. дължи удостоверените в заповед за изпълнение №
654 от 22.06.20 г. суми, представляващи стойността на ползвана, но незаплатена
2
топлинна енергия за имот на ответника И. в сграда – етажна собственост в гр. Враца –
*** за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сграда
инсталация. Издадена е заповед за незбавно изпълнение по чл. 410 от ГПК по
образуваното по инициатива на Топлофикация гр. Враца ч. гр. дело № 1308/20 г. по
описа на районен съд гр. Враца, която е връчена на длъжника И. при предпоставките
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което дружеството ищец е предявило в срок процесните
установителни искове.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът И., чрез
начначения си особен представител, е оспорила предявените искове като недопустими,
респ. като неоснователни, възразявайки че исковата молба е нередовна поради
неяснота на изложените обстоятелства - не са посочени основанието и размера на
претендираните за установяване суми по всяка от фактурите, ответникът не е
потребител на топлинна енергия и няма реална доставка на твърдяното количество
топлинна енергия. При евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че исковете са
допустими и основателни. Приел е, че ответникът има качеството на клиент на ищеца
и дължи стойността на количеството топлинна енергия, която е била доставена до
недвижимия имот през процесния период. Районен съд е уважил частично
възражението за давност на ответника, като за погасените по давност суми от
главницата и лихвата за забава, исковата молба е отхвърлена, в който част решението
не е обжалвано.
Според окръжен съд, в обжалваната позитивна част решението на
първоинстанционния съд е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по заявените с
исковата молба факти - дали е налице доставка на топлинна енергия за имота през
процесния период и в какво количество и дали ответникът има качеството на клиент на
топлопреносното предприятие. Изпълнени са и специалните изисквания на чл. 415 от
ГПК - предметът на исковото производство да съвпада с този на заповедното такова. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят се е
позовал на чл. 154 от ЗЕ, според който за задълженията на клиентите – неизправни
длъжници на топлопреносното предприятие, може да бъде издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Следователно още с подаване на заявлението за
издаване на такава заповед ищецът е навел фактически твърдения за наличие на
облигационно правоотношение между доставчик на топлинна енергия и клиент на
топлопреносното предприятие. Като в исковата молба същият иска да бъде установена
дължимостта от ответника на стойността на доставена, но незаплатена от последния
топлинна енергия за собствения му недвижим имот през периода от 31.03.17 г. до
3
30.06.19 г. г., удостоверена в издадената заповед за изпълнение, поради което следва да
се приеме, че исковете се основава на фактите, посочени като основание за
възникването на вземанията още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
С оглед релевираните въззивни основания в жалбата съдът намира следното:
От представената на стр. 64 справка от АВ гр. Враца се установява, че ответницата И. е
собственица на процесното жилище с адм. адрес гр. ***. Приложени са и общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация Враца
ЕАД и договори за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, сключен между ищеца и ответницата Д. И. като
представляваща на осн. протокол от 20.09.02 г. етажните собственици в жилищен блок
в гр. Враца, ***. По делото е приета от първоинстанционния съд, неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза, които въззивният съд възприема за
достоверни като обективно и компетентно изготвени от вещите лица. От заключението
на експертизата се изяснява по делото, че *** е с отопляем обем по проект 136 куб. м.;
през процесния период апартаментите в гр. Враца, *** е потребявана топлинна енергия
от отопление БГВ, като апартаментите са топлоснабдени от обонатна станция № 560;
Отчитане на дяловото разпределение и начисляване на изразходваната топлинна
енергия в абонатната станция е извършвано в съответствие с изискванията на
нормативната уредба и въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от
топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.
Стойността на отчетената и разпределена топлоенергия по партидата на процесния
***, за периода от 31.03.17 г. до 30.06.19 г. според експерта е в размер на 855.92 лв.,
лихвата за забава за периода от 30.04.17 г. до 05.06.19 г. е в размер на 188.20 лв.
От така събраните доказателства се установи, че ответницата е била собственик
на топлоснабдения имот за процесния период. От приложените договори с лицето
извършващо дялово разпределение на топлинна енергия и от експертизата се
установява, че имотът се намира в сграда, която е в режим на етажна собственост.
Установи се и стойността на доставената за имота топлинна енергия, изчислена в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Настоящият състав на съда намира, че така предявените искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 200, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Тази квалификация се основава на фактическите твърдения, изложени в
исковата молба, че процесното задължение на ответника като клиент е породено от
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия да заплаща същата по нормативно определени цени.
Следователно налице е продажбено правоотношение, характеризиращо се със
4
спецификата на предмета, който се продава, а именно топлинна енергия.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая между страните е
възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия по силата
на закона по арг. от чл. 153 от ЗЕ. Съгласно посочената императивна законова
разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона. Самото съдържание на
възникналото по силата на закона правоотношението е регламентирано също от закона
– клиентът, собственик на обект в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплаща
доставената топлинна енергия по един от начините, посочени в чл. 155 от ЗЕ, и по
цени, определени с Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия.
Задължението пък за доставка е закрепено в чл. 130, ал. 1 от ЗЕ – топлопреносното
предприятие е длъжно да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към
топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия.
По делото се установи, че заплащането на топлинната енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот на ответника И., се е
осъществявало по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Установи се и че
стойността на доставената топлинна енергия за имота на ответницата през процесния
период възлиза в размер на 855.92 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото е установено потребената за
недвижимия имот топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период и дължимостта й от ответника.
Окръжен съд е приел за частично основателно наведеното от ответницата И.
възражение за покриване на претендираното главно вземане и акцесорното за лихва за
забава с погасителна давност, като в тази връзка предявените искове са отхвърлени
частично, но в отхвърлителната част срещу решението на районен съд не е постъпила
въззивна жалба и следва да се приеме, че то е влязло в законно сила.
Предвид тези съображения главният иск се явява основателен така, както е
уважен от районен съд за сумата 761.97 лв. и за акцесорния иск за лихва за забава за
сумата 159.80 лв.
При съвпадение изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния
5
съд, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като освен изложеното
по-горе, на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.
При изхода от спора на ответното дружество следва да се присъдят
направените в настоящата инстанция разноски в размер на 230 лв. – възнаграждение за
особен представител на въззивнаки И.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 260190/01.04.2021 г.
постановено по гр. дело № 2658/20 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Ф. И. с ЕГН ********** от гр. Враца, ***, *** са заплати на
"Топлофикация Враза" ЕАД, ЕИК *** и седалище гр. Враца, сумата 230 лв. съдебни
разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6