Решение по дело №26/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директор на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк.Г., против Решение № 90/16.10.2023г., постановено по АНД № 417/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG03012023/4000/P8-1313/09.06.2023г. издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А.М.Х., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1800 лева. В касационната жалба се излагат аргументи, с които се счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационната жалба – А.М.Х., чрез процесуалния си представител – адв. А., ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява основателна.

За да отмени с решението си НП № BG03012023/4000P8/1313/09.06.2023г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление, Районен съд Карлово е приел за безспорно установено, че на 23.12.2022г. в 06:39 ч. на път I-6 км. 269 + 170, включен в обхвата на платената пътна мрежа – Републикански път, А.М.Х. управлявал товарен автомобил влекач Мерцедес Актрос с рег. № ***с технически допустима максимална маса над 12000 - 18000 и 5 оси, без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като не била налична закупена валидна маршрутна такса или подадена валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с контролно устройство № 40522, част от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, намиращо се на път I-6 км. 269 + 170 – Калофер. На 03.01.2023г. при опит за излизане на горепосоченото МПС извън територията на Република България през ГКПП Русе - Дунав мост от митническите органи е установено, че на 23.12.2022г. същото е заснето на път I-6 км. 269 + 170, без да е изцяло заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. На място на лицето бил съставен АУАН № BG03012023/4000/P8-1313, съгласно който извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено от компетентен орган процесното НП.

За да отмени същото, районният съд е приел, че на процесните дата и място е извършено и отчетено административно нарушение, след като е заснето движение на превозното средство, което е с технически допустима максимална маса над 12000 - 18000 и 5 оси. В доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е посочена причина да бъде отчетено нарушението - има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Направен е извод, че от страна на водача на МПС не било изпълнено изискването по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса, предвид че конкретната такса за изминато разстояние се определя и от броя на осите, които вместо действителните 5 са декларирани като 2.

Първоинстанционният съд е установил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби. Според районния съд в АУАН и НП са описани от фактическа страна деяния, извършени по различен начин, поради което е налице несъответствия межди изложените в АУАН и НП обстоятелства по извършване на процесното нарушение.

Според мотивите на оспорваното решение, в АУАН липсва описание на съставомерните признаци от обективна страна на нарушението, наказуемо на основание възприетата от наказващия и контролния орган разпоредба; липсва посочване, че превозното средство е било снабдено с функциониращо бордово устройство, че е била подадена тол декларация, не е посочена причината, въпреки подаване на такава, да бъде отчетено нарушение - деклариран различен брой оси от действителните, непозволяващо изчисляване на дължимата такса. Според РС, в АУАН е прието, че поведението на жалбоподателя, изпълващо състава на посочената правна норма се изразява в незаплащане на такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, дължима за пътя, по който същият е управлявал МПС. Отбелязано е от районния съд, че това съответства, както на липса на закупена маршрутна карта, така и на липса на функциониращо бордово устройство, което да подава необходимите за таксуването данни, а в случая обаче се касае за функциониращо бордово устройство, но декларираните данни са некоректни. В тази връзка съдът е приел, че от съдържанието на АУАН не става ясно, че нарушението се изразява в разминаване между подаваните данни от функциониращото бордово устройство и реалния брой на осите, а това обстоятелство е дописано едва в издаденото НП. В същото като нарушена е посечена норма от санкционен характер, което според първоинстанционния съд е довело до непълна правна квалификация на административното нарушение, респ. до съществено засягане на правото на защита на санкционираното лице.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането ѝ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението на задълженията за изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на административнонаказателното производството, което според настоящата касационна инстанция е сторено в настоящия случай.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че А.Х. е имал качеството водач на процесното МПС, както на дата 03.01.2023 г., когато е спрян за проверка на ГКПП Русе – Дунав мост, така и на 23.12.2022 г. в 06:39 часа, на която датата актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушението. Представените по делото доказателства сочат, че на въпросната дата 23.12.2022 г. процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е преминало участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Тези обстоятелства са установени административнонаказващия орган в хода на административнонаказателното производство. Според настоящата инстанция самоличността на нарушителя е безспорно установена, с оглед на приложените по преписката доказателства(от пътен лист и карта на водача).

Неправилно е приетото от районния съд, че обстоятелствата, касаещи процесното изпълнително деяние, са дописани в наказателното постановление, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Според настоящата касационна инстанция, не е налице констатираното от съда несъответствие между съдържанието на АУАН и на НП, касаещо обстоятелствата по извършване на нарушението. В съдържанието на АУАН и НП в достатъчна степен и в конкретика е развита приложимата към случая правна уредба, на база на което АНО е обосновал авторството на процесното деяние. Не се констатира и несъблюдаване с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото санкционния акт съдържа необходимото нормативно съдържание.

Според правилото на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. Деянието, за което е наложено наказанието, се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която според настоящата инстанция освен санкционна е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, с оглед на което изводът на районния съд, че е налице непълна правна квалификация на административното нарушение се явява неправилен.

Районният съд дължи произнасяне, съобразно всички доказателства по делото относно материалната законосъобразност на процесното НП. В оспорваното решение са изложени мотиви по отношение на констатираните от съда процесуални нарушения при издаване на оспорваното НП, но не са изложени съображения относно материалната законосъобразност на същото, за което РС дължи произнасяне. Ето защо решението на РС Карлово се явява постановено при явно противоречие на фактическите установявания, мотивите му и диспозитива му, с оглед на което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне.

Исканията за разноски следва да бъдат оставени без уважение, като РС ще следва да се произнесе за разноските на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

На основание чл. 222 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 90/16.10.2023г., постановено по АНД № 417/2023г. по описа на Районен съд Карлово.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд Карлово.

Оставя без уважение искането на А.М.Х. за присъждане на разноски.

Оставя без уважение искането на директор на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:
Членове: