Р Е Ш Е Н И Е

 

№       /28.07.2017г.                                                                            град Търговище

     

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                              първи състав

 

На седми юли                                                                                             2017 година                                                                    

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                               СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

 

 

Секретар: Станка Желева

като разгледа докладваното от съдия Петков гр. дело №33 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са от ищците обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.59 от ЗЗД и частичен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и субективно съединени насрещни искове по чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** - партер срещу ответника Е.М.Х., ЕГН: ********** *** по иск за сумата 40 000 лв. с правно основание чл.59 от ЗЗД, с които се е обогатил като стойност при покупка на имота по нот.акт № 191, т. XV, дело 2978 от 19.10.2012 г. и иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 40 000 лв., като част от получени без основание въз основа на нищожна клауза в договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. Молят съда да осъди ответника да им заплати общо сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на настоящият иск, както и направените по делото разноски. В допълнителна молба уточняват, че претенцията им е възникнала в условията на имуществена общност и се дължи на двамата пак в общност.

В съдебно заседание ищците, действащи чрез Адв.Р.М. ***, поддържат исковата си молба. Претендират разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Е.М.Х., ЕГН: ********** *** с писмен отговор оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че всички дадени от ищците суми е получил с основание. Моли съда да бъдат отхвърлени предявените искове, като му се присъдят направените по делото разноски.

На основание чл.211 от ГПК ответникът предявява насрещен иск против ищците за сумата 50 000 лв. главница, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, представляваща неизпълнение за заплащане по договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на Служба по вписванията при Районен съд Търговище, както и насрещен иск за изтекли лихви в размер на 3799.26 лв. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, солидарно.

Моли съда да осъди М.М.П. ЕГН ********** и С.Х.Х. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес чрез адв. Р.М. *** - партер да му заплатят солидарно сумата от 50000 лева /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тях от датата на постъпване на исковата молба в съда; сумата от 3799.26 лева /три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за заплащането на посочената по-горе сума равно на законната лихва върху всяка от вноските, на които е разсрочена за периода от деня следващ падежа на всяка от вноските до 15.03.2017 година; направените от него разноски по този иск. Алтернативно при условията на евентуалност, ако съдът не ги осъди да заплатят сумите солидарно, моли съда да осъди всеки от тях да му заплати по 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тях от датата на постъпване на исковата молба в съда; сумата от 1899.63 лева обезщетение за забава за заплащането на посочената по-горе сума равно на законната лихва върху всяка от вноските, на които е разсрочена за периода от падежа на всяка от вноските до 15.03.2017 година; половината от направените разноски по този иск.

В съдебно заседние ответникът, действащ чрез процесуалните си представители адв.И.И. ***, поддържа отговора си и предявения насрещен иск. Претендира разноски.   

В писмената защита ответникът-ищец по насрещния иск не оспорва плащането на първата вноска от 5 000 лв. (пет хиляди) от дата 15.10.2015г. със забава от 30 дни, съгласно уговорките по договора за доброволна делба, като заявява, че насрещният иск е основателен в размер на 45000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), заедно с коригираното към него обезщетение за забава в размер на 3079.77/три хиляди и седемдесет и девет лева и 77 стотинки/, като в останалата му част следва да се отхвърли.

Ищците по делото, като ответници по насрещния иск по реда на чл.131, ал.1 от ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Претендират се направените по делото допълнителни разноски.

В съдебно заседание ищците, действащи чрез Адв.Р.М. *** оспорват предявения насрещен иск. Претендират разноски.

 

Търговищки окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,  приема от фактическа страна следното:

На 19.10.2012г. ищецът М.М.П. ЕГН ********** и ответникът Е.М.Х., ЕГН: ********** закупили следния недвижим имот - Сграда с площ по документи 1 500 кв.м./птицеферма/ разположена в източната част на УПИ-I в кв.50 с площ от 18 860 кв.м. в с.Надарево, община Търговище, описан съгласно нот.акт № 191, т. XV, дело 2978 от 19.10.2012г., нотариус Кинка Генчева, рег. № 317. Съгласно т.2 от нот. акт сумата, която са платили купувачите е в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди), като и двете страни не спорят, че са платили повече от посочената в нотариалния акт цена. От събраните по делото писмени доказателства - шест броя мемориални ордери за преводи по сметки от дата 19.10.2012г. се установи, че действително заплатената сума е в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева). Ищецът М.П. е платил на 19.10.2012г. по банков път общо 90 000 лв. (деветдесет хиляди), а ответникът Е.Х. е платил на същата дата по банков път сумата от 10 000 лв. (десет хиляди). Ответникът не доказа твърденията си, че имотът е бил закупен за 135 000 лв. (сто тридесет и пет хиляди), от които той е заплатил сума в размер на 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди), тъй като не представи писмени доказателства. Единствено св.Рохлева-фактическа съпруга на ответника в показанията си посочи, че е имотът е закупен за твърдяната от ответника сума, без да може да посочи произхода им. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лева, съответно съда не кредитира показанията на св. Рохлева, касателно стойността на имота. Съгласно устните уговорки между ищеца и ответника, които са в родствена връзка, ответникът започва ремонт по една от сградите, а ищецът заплаща оборудването за нея. На 29.10.2012г. М.П. превежда по банков път на Е.Х. 5 000 лв. (пет хиляди) и около година по-късно на 16.10.2013г. превежда нова сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди), съгласно представени и приети по делото нареждане № *********/29.10.2012г. и платежно нареждане от 16.10.2013г. Отново съгласно устните уговорки между страните ищецът учредява еднолично дружество с ограничена отговорност – „ДОКТОРС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: ********* и в качеството си на управител на фирмата на 28.03.2014г. упълномощава пред нотариус Светослав Генчев, рег. № 327 ответникът да представлява „ДОКТОРС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: *********. От събраните по делото свидетелски показания на Хатидже Рохлева и Салих Юсуф се установи, че ответникът е заплащал на работниците и е участвал лично със семейството си в ремонтните дейности по птицефермата, а свидетелят Джемал Салиев сочи, че ищецът е участвал, подпомагайки материално общия бизнес на страните. Не се събраха писмени доказателства или свидетелски показания, от които да се установи по безспорен начин с какъв размер суми е участвала всяка от страните по делото в процеса по ремонтиране и оборудване с необходимите машини на съсобствения им имот. След отглеждане на първата партида пилета и получаване на сумите по тази партида, в началото на 2015г. отношенията между страните се влошават, за което свидетелства и образуваната преписка с вх.№ 628/2015г. по описа на РП- гр. Омуртаг. Ищецът оттегля пълномощията си от ответника с нотариално заверена декларация на 28.04.2015г., която е изпратена с нотариална покана и връчена на 20.05.2015г. Междувременно страните решават да се споразумеят и сключват доброволна делба във формата на нотариален акт на 23.07.2015г. Страните се съгласяват в дял на ищците да се даде ремонтираната, оборудвана и работеща птицеферма, а в дял на ответника Е.Х. да се даде  другата птицеферма, която не се експлоатира. Поради разликата в пазарните стойности на двете масивни стопански сгради страните договорят и уравняване на дяловете си, съгласно което ищците дължат да заплатят на ответника сумата от 125 000 лв. (сто двадесет и пет хиляди). В деня на сключване на доброволната делба пред нотариус Петя Ангелова, рег.№496 ищецът М.П. заплаща по банков път на ответника сума в размер на 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди), а остатъкът от 50 000 лв. (петдесет хиляди) се дължи на десет вноски от по 5 000 лв. (пет хиляди). От събраните по делото писмени доказателства – договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на Служба по вписванията при Районен съд Търговище; извадка от сметка за превод в размер на 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди) и преводно нареждане от дата 15.10.2015г. за сумата от 5 000 лв. (пет хиляди) се установи, че от всички договорени вноски е заплатена само една, с един месец по-късно от уговорения срок. 

 

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

I.По обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.59 от ЗЗД и частичен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД

Уважаването на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД е предоставено от липса на оправдание за имотно разместване (увеличаване имуществото на ответника и намаляване имуществото на ищеца). Безспорно е между страните, че уговореното от тях съотношение при покупката на двете птицеферми е при равни дялове. Спорен е фактът относно действителния размер на платената цена на продавачите, но и двете страни по делото твърдят, че ищецът е заплатил по-висока стойност, което се потвърждава и от показанията на св. Рохлева- фактическа съпруга на ответника. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК - Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. В случая видно от събраните по делото писмени доказателства - нот.акт № 191, т. XV, дело 2978 от 19.10.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот и шест броя мемориални ордери за преводи по сметки от дата 19.10.2012г. се доказа по несъмнен начин, че към датата на възникване на съсобствеността между страните по делото, ищецът е заплатил с 40 000 (четиридесет хиляди) лева повече от ответника, с което той е обеднял за сметка на ответника, тъй като двамата купувачи са придобили общ имот при равни идеални части, за който имот един от тях е платил повече. Отношенията между страните по делото възникват по повод закупуването на имота в с. Надарево, общ. Търговище, в който ще отглеждат и продават птици. Тези облигационни отношения се развиват и усложняват в рамките на близо три години, през които всяка от страните инвестира парични средства и личен труд за ремонт и оборудване на една от съсобствените сгради; учредява се еднолично дружество с ограничена отговорност, което сключва договори с фирми, получава приходи и извършва разходи. Последващото прекратяване на отношенията между съсобствениците по взаимно съгласие с подписване на договор за доброволна делба на 23.07.2015г. не би довело до основателност на претенцията за неоснователно намаляване имуществото на ищеца за сметка на имуществото на ответника със сумата от 40 000 лева, ако страните бяха уговорили изрично в договора за доброволна делба и тази част от съществуващите помежду им отношения. Съгласно пункт 2 от договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на нотариус Петя Ангелова, рег.№496 – „ Страните по този договор се съгласяват, че делбата е извършена при взаимни отстъпки, при отчитане на обстоятелството, че сградата придобита от съделителите М.М.П. и съпругата му С.Х.Х. е основно ремонтирана и с извършени в нея подобрения…“. Ето защо уговорките по плащането на имота при закупуването му и действително заплатената цена следва да се приеме, че не са били обсъдени от страните. Съответно при доказаност на ищцовото обедняване, обогатяването на ответника, и наличие на общи факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Ето защо следва да бъде осъден Е.М.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** –партер сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, с които се е обогатил като стойност при покупка на имота по нот.акт № 191, т. XV, дело 2978 от 19.10.2012 г. на нотариус Кинка Генчева, рег.№317 от Нотариалната камара, на основа-ние чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 30.01.2017г.

Както посочи по-горе съдът, по своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците - съделители и по своето естество този вид делба съдържа характеристиките на извънсъдебна спогодба, с която страните си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор. Правната същност на договора се определя от естеството на насрещните права и задължения. Правното естество на договора за делба е прекратяване на съсобственост, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите - чл. 35, ал. 1 ЗС. Облекчената форма, създадена от законодателя с чл. 35, ал. 1 ЗС се прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на съделителите - за получаване на реален дял, на парично уравнение, за получаване на друго уравнение, намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор, когато в резултат на разпоредителната сделка се намалява броя на съсобствениците. Когато отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява, сделката не е симулативна дори и да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като изявлението на съделителите, че всички отношения са уредени във връзка с общия имот отговаря на действителната воля на страните - прекратяване на съсобствеността. В този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Решение № 627 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева; Решение № 40 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.

От така изложеното следва, че правната същност на договора за доброволна делба, при който страните сами решават как да преуредят взаимоотношенията си, за да избегнат един бъдещ спор, изключва възможността при сключването му да бъдат нарушени добрите нрави, което да доведе до твърдяната от ищеца неморалност на самия договор. От събраните по делото доказателства и от твърденията на двете страни се доказа по несъмнен начин, че страните по договора за доброволна делба са предприели всички възможни средства за защита на своите права. Включително са упълномощили адвокати, които да им съдействат по време на преговорите и са наели независим оценител, който да изготви доклад за пазарната стойност и ликвидационната стойност на двата недвижими имота (двете птицеферми), за да гарантират допълнително защита на своите законни права и интереси. В допълнение на така изложените съображения, следва да се отчете и плащането от страна на ищеца, което е  извършено в деня на сключване на доброволната делба, както и последващото плащане на първата вноска през месец октомври. Всеки от съделителите е участвал и е подписал лично, доброволно и свободно, напълно разбирайки съдържанието на договора за доброволна делба и съзнавайки какъв е крайният резултат – прекратяване на съсобствеността. Сам по себе си фактът на постигане на съгласие за уравняване на дяловете, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Законът изисква единствено да бъде спазена формата за действителност на договора, да участват всички съделители и да е налице взаимно съгласие между тях, за да бъде действителен договорът за доброволна делба. Други допълнителни изисквания няма, а и наличието на такива би противоречало на принципа за свобода на договарянето. В случай, че ищецът е считал за неморални така уговорените между страните взаимни отстъпки, то същият не е следвало да се подписва, а да потърси защита на правата си по съдебен ред или да продължи да води преговори с ответника. Що се касае до сключените договори за наем и анекс между фирмата на ищеца и трето по делото лице, същите предхождат сключения договор за доброволна делба и не са предмет на настоящия спор, нито могат да определят като нищожен поради противоречие с добрите нрави договора за доброволна делба. Още повече,че след сключването му ищецът не само е платил веднага по-голямата част от уговорената сума, а е заплатил и първата вноска от 5000 лв. три месеца по-късно напълно доброволно. Съдът няма нито основание, нито право да променя договореното между страните и то едностранно, защото по този начин би се достигнало до недопустимо заместване на тяхната воля и нарушаване на принципа, че договорът има силата на закон между сключилите го страни. С оглед изложеното по-горе частичният иск за сумата 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/, като част от получени без основание въз основа на нищожна клауза в договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.

 

II. По субективно съединени насрещни искове по чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД

Страните са субекти на облигационно правоотношение, произтичащо от договор за доброволна делба. С оглед изложените по-горе мотиви, че договорът за доброволна делба е действителен, а частичният иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД е неоснователен и наличието на предявен иск по чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се провери дали всяка от страните е изпълнила своите права и задължения, уговорени в договора за доброволна делба.

В настоящия случай предпоставките от фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на ищците-ответници по насрещния иск по посоченото облигационно правоотношение се установиха по безспорен начин, поради което предявеният главен иск е доказан по основание и в частичен размер. Меродавно за преценката дали изпълнението е точно, е уговореното между страните в договора за доброволна делба. В пункт втори от нот.акт № 69, т.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на Служба по вписванията при Районен съд Търговище е уговорено по какъв начин ще се заплати уравнението на дяловете между страните. Видно от събраните по делото доказателства- показанията на св.Юсуф и два броя ветеринарномедицинско свиде-телства за придвижване /транспортиране на животни от дата 07.07.2015г. и приемо-предавателен протокол от 02.07.2015г., към датата на сключване на договора за доброволна делба ответникът-ищец по насрещния иск е предал падащия се в дял на М.П. недвижим имот и е изпълнил своето задължение по договора за доброволна делба. В трайната съдебна практика е прието, че изпълнение на насрещното задължение по двустранен договор може да иска само изправната страна. Ищецът по насрещния иск – Е.Х. е изправна страна по договора. Ответниците М.П. и С.Х. са се задължили да платят на Е.Х. сумата от 125 000 лв. (сто двадесет и пет хиляди), от които 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди) по банкова сметка ***а, а остатъка от 50 000 лв. (петдесет хиляди) по банкова сметка ***. (пет хиляди) всяка, платими в определено посочени срокове. От събраните и неоспорени по делото писмени доказателства се доказа по несъмнен начин плащането по банков път на сумата от общо 80 000 лв. (осемдесет и хиляди) - 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди) са платени на 23.07.2015г. и първата вноска от 5 000 лв. (пет хиляди) са платени на 15.10.2015г. т.е. ответниците не са изпълнили своето задължение по договора за доброволна делба точно и дължат на ищеца солидарно заплащане на сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди). Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен до размера от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди), а за остатъка до сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди) следва да бъде отхвърлен.

Посочената сума от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди) не е заплатена своевременно, поради което съделителите-ответници са изпаднали в забава и дължат обезщетение за претендирания период. Процесното главно задължение е срочно, поради което длъжниците по него изпадат в забава съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД с изтичане на срока – съответно за всяка една от вноските, както следва втора вноска от 16.11.2015г.; трета вноска от 16.01.2016г.; четвърта вноска от 16.03.2016г.; пета вноска от 16.05.2016г.; шеста вноска от 16.07.2016г.; седма вноска от 16.09.2016г.; осма вноска от 16.11.2016г.; девета вноска от 16.01.2017г. и десета вноска от 16.03.2017 г. и от този момент солидарно дължат обезщетение за забавено изпълнение в размера, визиран в чл.86, за периода на забавата /от посочените дати до предяване на насрещния иск/, който се равнява общо на 3079.77/три хиляди и седемдесет и девет лева и 77 стотинки/. Дължи се лихва за забава по първата платена вноска от падежа 16.09.2015 г. до датата на плащане-15.10.2015 годна в размер на 41.75 лв. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен до посочения размер, а за остатъка до сумата от 3799.26 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 26 стотинки) следва да бъде отхвърлен.

 

По направените по делото разноски от страните:

 

По обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.59 от ЗЗД за сумата 40 000 лв. и частичен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата 40 000 лв., предявени от М.М.П. *** и С.Х.Х., действащи чрез адв.Р.М. ***-сумата 3 200 лв. държавна такса /т.е. по 1 600 лв. за всеки един от предявените искове/ и 3 000 лв. адвокатски хонорар, платени в брой /т.е. по 1 500 лв. за всеки един от предявените искове/. Ответникът е направил разноски в размер на 2 000 лв. / половината от заплатения адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв./ на адв.Людмил И. ***.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.М.П. и С.Х.Х. има право на разноки в размер на 1 600 за заплатена държавна такса и в размер на 1 500 за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р.М. ***, дължими от ответната страна Е.М.Х. по уважения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 40 000 лв.

Е.М.Х. има право на разноки в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Людмил И. ***, дължими от М.М.П. и С.Х.Х., по отхвърления частичен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата 40 000 лв.на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

По субективно съединени насрещни искове по чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 53 799.26 лв./50 000 лв. главница и 3 799.26лв. лихви/ ищецът-ответник по делото е заплатил държавна такса в размер на 2 150 лв. и адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв./ от които 2 000 лв. са за защита по предявените искове чл.59 от ЗЗД за сумата 40 000 лв. и частичен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата 40 000 лв./ на адв.Людмил И. *** с платежно нареждане. Ищците-ответници по насрещния иск са заплатили на адв.Р.М. ***-сумата 2 000 лв. Исковете са уважени за сумата от 48 079.77 лв./45 000 лв. главница  плюс 3079.77 лв. лихви/ и отхвърлени до пълния им размер от 53 799.26 лева, като неоснователни.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.М.Х. има право на разноки в размер на 1923.20 лв. за заплатена д.т. и 1787.36 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Людмил И. ***. М.М.П. и С.Х.Х. имат право на разноки в размер на 212.64 за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р.М. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Общият размер на дължимите от ищците на ответника разноски е 4 710.56 лв., а от ответника на ищците в размер на 3312.64лв.

 

На основание изложеното, Търговищки окръжен съд

           

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Е.М.Х., ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТИ на М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** –партер сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, с които се е обогатил като стойност при покупка на имота по нот.акт № 191, т. XV, дело 2978 от 19.10.2012 г. на нотариус Кинка Генчева, рег.№317 от Нотариалната камара, на основа-ние чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 30.01.2017г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** - партер срещу ответника Е.М.Х., ЕГН: ********** *** ИСК за сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, като част от получени без основание въз основа на нищожна клауза в договора за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на нотариус Петя Ангелова, рег.№496 от Нотариалната камара, с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** –партер да ЗАПЛАТЯТ на Е.М.Х., ЕГН: ********** *** сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляващи неизпълнение за заплащане на парично задължение за уравнение на дяловете по договор за делба с нот.акт № 69, t.VI,  н.д.№ 3690 от 23.07.2015 г. на нотариус Петя Ангелова, рег.№496 от Нотариалната камара, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 16.03.2017г., както и обезщетение за забавено изпълнение в размера на 3079.77 /три хиляди и седемдесет и девет лева и 77 стотинки/ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД СОЛИДАРНО, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД до пълния му размер от 50 000/петдесет хиляди лева/ и иска с правно основаниепчл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния размер от 3799.26 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 26 стотинки), като неосно-вателни.

ОСЪЖДА Е.М.Х., ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТИ на М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** –партер сумата 3 312.64 лв./три хиляди триста и дванадесет лева и 64 стотинки/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА М.М.П. ЕГН: ********** *** и С.Х.Х., ЕГН: ********** съдебен адрес: Адв.Р.М.,*** –партер да ЗАПЛАТЯТ на Е.М.Х., ЕГН: ********** *** сумата 4 710.56 лв./четири хиляди седестотин и десет лева и 56 стотинки/ направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

Съдия:                                  /Т.Петков /