Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Монтана

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)

 

Образувано е по жалба и уточнение по нея от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, чрез адв. Ц. Д. от АК – Монтана с посочен адрес [населено място], [улица], ет.2 в частта по раздел I и раздел IV от Решение № 303 от 10.10.2024г., издадено от петчленен разширен заседателен състав състоящ се от Председател С. С., докладчик А. Д. и членове Б. Х., П. К. и София Й. при Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, с което на основание чл.65 от ЗЗДискр. е установено, че по отношение на Б. Г. А. от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е осъществена пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“, с което е нарушена забраната за дискриминация по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Със същото решение на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв. /петстотин/ за установеното нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В жалбата се излаган твърдения за неправилност и незаконосъобразност на частта от решението в което е установена осъществяването на пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“ от страна на жалбоподателя в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл.Монтана по отношение на Б. Г. А. и е наложено административно наказание глоба. Твърди се, че решението на Комисия за защита от дискриминация е постановено при допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че въпреки събраните пред Комисията за защита от дискриминация огромен обем писмени и гласни доказателства, същата не е успяла чрез обсъждането им да постигне пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката в нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЗдискр. Необосноваността на постановения административен акт е в резултат на незадълбочен анализ на релевантни доказателства и правни изводи, които не са подкрепени от каквито и да са доказателства. Събраните по административната преписка доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, съобразно чл.35 от АПК. Приетата от комисията фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства. Невярно е твърдението, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Б. А. и другият заместник – кмет са били кандидати за кмет от политическа партия. С Решение №62-МИ от 28.09.2023г. на ОИК – Вълчедръм е регистриран като кандидат за кмет на Община Вълчедръм от кандидатска листа на коалиция ПП „Герб“ М. Ц. С., заемаща също длъжността заместник-кмет на община Вълчедръм. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя не е имало друго лице, с което да бъде извършено сравнение с цел установяване на пряка дискриминация. Твърди се липса на каквато и да била цел, тъй като Община Вълчедръм е имала двама заместник кмета, чийто договори са прекратени по различно време и по различен повод, но на едно и също правно основание по чл.39, ал.5 от ЗМСМА. Тази разпоредба предвижда освобождаването да се извърши със заповед на кмета, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й, а както назначаването, така и освобождаването от тази длъжност е акт на политическа целесъобразност и мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол.

В съдебно заседание жалбоподателя И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. Ц. Д. от АК – Монтана, като поддържа жалбата и уточнението по нея. По същество моли за отмяна на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация в оспорената част, че жалбоподателя в качеството си на кмет на Община е осъществил по закона пряка дискриминация по защитен признак „политическа принадлежност“. Твърди се, че следва да се отговори на въпроса - Е ли възможно при прекратяване на трудово правоотношение с лице, което заема политическа длъжност, да бъде осъществена пряка дискриминация на основата на политическа принадлежност?. Такава дискриминация в конкретния случай не би могла да бъде осъществена по никакъв начин, тъй като безспорно е, че при прекратяване трудовите правоотношения на заместник кмета, кметът на община го прави със заповед, която дори не е задължително да бъде и мотивирана, каквато е и константната практиката на ВКС в този случай. Не може по реда на косвен съдебен контрол, да се изследват мотивите за прекратяване на трудово правоотношение, още по-малко да се извеждат като такива, които се установяват по признак „политическа принадлежност“. Подробни доводи излага в представено по делото писмено становище. Заявява, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено. Претендира адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. С. в писмено становище, оспорва жалбата, излага съображения по съществото на спора в насока законосъобразност на частта в която е оспорено постановеното решение, като издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Реализирана е предвидената процедура по проучване по чл.55 от ЗЗДискр., като от комисията е извършено пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираната в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Предоставена е възможност на страните да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят становище по тях, като за проведеното открито съдебно заседание страните са били редовно призовани, като са приети и изслушани техните становища и са събрани поисканите от тях доказателства, които са относими и достатъчни за установяване на фактическата обстановка. Комисията се е произнесла по допустимостта на жалбата, като в решението са изложени съображения, обосноваващи постановения краен резултат. Съдържанието на акта сочи, че комисията е проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгл. чл.35, ал.3 от АПК и в изпълнение на чл.35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорената част, като законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна Б. Г. А., редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощения адв. Д. К. от АК – Перник, който оспорва жалбата. Моли за постановяване на решение, с което се потвърди Решение 103/10.10.2024г. на КЗД по преписка 277/2023г. в неговата оспорена част. Счита, че същото е подкрепено от събраните доказателства и е ясно, точно, законосъобразно и мотивирано. Твърди се че независимо от правомощията на кметът да уволни заместник кмета, тази законова норма не бива да се разглежда сама по себе си в контекста на цялото ни законодателство, в противен случай тя би се превърнала във възможност за административен произвол и когато са налице действия, свързани не просто с прекратяването на правоотношенията със заместник кмета, а действия, които по своята същност представляват дискриминация по различни признаци, вкл. и по политически, то кметът следва да понесе своята, в конкретния случай, административно наказателна отговорност. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки в насока отхвърляне на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК.

Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба с вх. № 44-00-3551 от 10.10.2023 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00- 3914/08.11.2023 г. по описа на КЗД, подадени от Б. Г. А. от [населено място], обл.Монтана, [улица], конституиран като заинтересована страна в хода на настоящото производство.

В жалбата и допълнението са изложени оплаквания за дискриминация по признак/признаци: политическа принадлежност, етническа принадлежност по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., членуване в синдикална организация по чл.8, ал. 3 от КТ, както и претенция за нарушени права по смисъла на чл. 15, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от ЗЗДскр. Твърди се, че Б. А. е заемал длъжността заместник-кмет на община Вълчедръм. Със Сигнал от 12.09.2023 г. сезирал Дирекция „Инспекция но труда" относно Заповед за незаконосъобразно прекратяване на ползване на платен отпуск от страна на кмета на Община - Вълчедръм. С намесата на Инспекция по труда, тази заповед била спряна. Твърди, че на 25.09.2023 г. - последният ден от отпуска за временна неработоспособност подал Заявление за продължаване ползването на отпуск. Тази възможност не му била дадена, защото директно му била връчена Заповед № 1120/25.09.2023 г, с която трудовото му правоотношение се прекратявало, считано от 26.09.2023 г. При разговора му с Б. в неговия кабинет той му заявил, че нямало „да остави ц*** да управлява общината". За прекратяването на трудовото му правоотношение отново сезирал ИТ, тъй като счита, че попада под закрилата на чл. 333 от Кодекса на труда. Смята че заповедта му била връчена неправомерно в последния ден на отпуск по болест, която той бил подписал и получил. Информира, че бил Председател на Комисията по безопасни и здравословни условия на труд в Общинска администрация Вълчедръм, както и заместник- председател на синдикалното ръководство на КТ „Подкрепа" в Общинска администрация. Твърди, че посочените действия са се случили след като кметът разбрал, че А. щял да се кандидатира за участие в изборите за кмет на община Вълчедръм на 29.10.2023 г. Смята, че опитът да се прекъсне ползването на вече разрешен отпуск бил с цел той да се върне на работа и да бъде назначен временно за кмет — а при такива обстоятелства твърди, че било невъзможно участието му в изборите за кмет. Смята, че след като това не се случило, защото Инспекция по труда спряла изпълнението на неправомерната заповед за прекъсване на отпуската му, последвало директното му освобождаване от длъжност. Счита, че изложеното от него представлява директна дискриминация на етническа принадлежност, политическа принадлежност, лично положение, право на труд, защото другият заместник-кмет М. Ц. С., била регистрирана като кандидат за кмет на община Вълчедръм от партия ГЕРБ, а към момента не била освободена от длъжността си и ползвала отпуск. Посочва, че начина по който бил направен опит да се прекъсне ползването на вече разрешен отпуск, както и начина, по който бил освободен от заеманата от него длъжност били форма на дискриминация спрямо него — на политическа и етническа принадлежност. Добавя, че заемал длъжността заместник-кмет в община Вълчедръм от 2007 г. до 2023 г. Твърди, че през годините се доказал като служител, на който можело да се разчита, и че е работел усърдно и с желание. Моли на основание чл. 50 от Закона за защита срещу дискриминация да се образува производство и да се установи налице ли е дискриминация по признак етническа и политическа принадлежност; да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

С уведомления за отстраняване на нередности от 16.10.2023 г. /л.18/, Председателят на КЗД е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира и обоснове оплакванията си, както и да отстрани други нередовности в жалбата, вкл. да посочи и обоснове защитен от закона признак/признаци по чл. 4 от ЗЗДискр. В представеното допълнение към жалбата с вх.№44-00-3551 на КЗД Б. Г. А. от [населено място], обл.Монтана, [улица], се посочва, че относно Разпоредбите на Глава втора Раздел I от ЗЗДискр. смята, че е нарушен спрямо него чл. 15, ал. 1, както и чл. 24. ат. 2 от ЗЗДискр. Твърди, че на него не му била предоставена равна възможност, както и не били приложени равни критерии при оценка на дейността му и възможността да се кандидатира за кмет, при условие, че и двамата заместник-кметове били кандидати, но само той бил притиснат и уволнен незаконосъобразно. Сочи, че поради това, че се „Чувства принадлежащ към по-слабо представена етническа група към него бил упражнен и най-голям натиск. Уточнява, че поддържа оплакванията по признак „лично положение" в контекста на признак „членуване в синдикатна организация" по смисъла на чл. 8 ал 3 от КТ.

С Разпореждане № 820 от 10.11.2023 г. на Председателя на КЗД /л. 22/, е образувана преписка № 277/2023 г., за производство по глава Четвърта от ЗЗДискр. На основание чл. 54 от ЗЗДискр., преписката е разпределена за разглеждане на петчленен състав при КЗД, като е прието, че са изложени оплаквания за дискриминация по признаци "политическа принадлежност" и „етническа принадлежност“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., „членуване в синдикална организация“ по чл.8, ал.3 от КТ, както и претенция за нарушени права по смисъла на чл.15, ал.2 и чл.24, ал.2 от ЗЗДискр. С разпореждането са дадени и указания на жалбоподателя и на ответната страна за разпределението на доказателствената тежест в съответствие с правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. За образуване на производството и за разпределението на преписката страните са надлежно уведомени, видно от л.23 и л.26 по делото.

В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като с нарочно уведомително писмо на л. 26 до ответника по преписката – И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм и във връзка с изясняване на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства за осъществена дискриминация по признаците "политическа принадлежност" и „етническа принадлежност“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., „членуване в синдикална организация“ по чл.8, ал.3 от КТ, както и наведената претенция за нарушени права по смисъла на чл.15, ал.2 и чл.24, ал.2 от ЗЗДискр е отправено искане за представяне на становища и относими за случая доказателства.

С постъпило в КЗД писмено становище с вх. № 16-15-612 от 11.12.2023 г. /л. 27 и сл. по делото/, ответника възразява срещу основателността на подадената жалба и от фактическа страна посочва, че Б. Г. А. заемал длъжността заместник-кмет на община Вълчедръм считано от 01.06.2008 г. на основание Допълнително споразумение към трудов договор № 95/30.05.2008 г. за преназначаване на лицето от длъжност старши специалист Регионално развитие, програми и проекти" на длъжност заместник-кмет на община Вълчедръм. Посочва, че със Заповед № 1010/11.09.2023 г. на кмета на община Вълчедръм се прекратява считано от 14.09.2023 г. ползването на платения годишен отпуск на Б. А., разрешен със Заповед № 896/09.08.2023 г. Заповедта била връчена на служителя на 11.09.2023 г., видно от приложеното копие на обратна разписка. Твърди, че на 12.09.2023 г. Б. А. представил болничен лист за временна нетрудоспособност с № Е20232005356, издаден на 11.09.2023 г. Съгласно същия болничен лист лицето било в отпуск 14 календарни дни от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г., поради което и на основание чл. 75, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) със Заповед 1028/12.09.2023 г. отменил Заповед № 1010/11.09.2023 г. която била за прекратяване на ползването на платения годишен отпуск от 14.09.2023 г., и прекъсва ползването на платения годишен отпуск считано от 12.09.2023 г. Посочва, че Заповед № 1028/12.09.2023 г. не била получена от Б. А.. Твърди, че няколкократно куриерът на община Вълчедръм бил разговарял със служителя за получаване на заповедта и след поредното неспазване на уговорения ден и час документът бил изпратен с „Български пощи" ЕАД но им бил върнат като непотърсен. Посочва, че на 13.09.2023 г. Дирекция „Инспекция по труда" — Монтана извършила проверка по спазване на трудовото законодателство, за което съставила Протокол за извършена проверка № ПР2334492 от 15.09.2023 г., предоставен на община Вълчедръм на 18.09.2023 г. към техен вх. № РД-02-06-1071/19.09.2023 г. Спирането на изпълнението на Заповед № 1010/11.09.2023 г., издадена на основание чл. 175, ал. 2 от КТ, била без правен ефект, тъй като протоколът за извършената проверка на Дирекция Инспекция по труда" — Монтана му бил представен на 19.09.2023 г., към която дата Заповед № 1010/11.09.2023 г. била отменена с негова Заповед № 1028/12.09.2023 г. във основа на представения болничен лист. Твърди, че в деловодството на община Вълчедръм не било постъпвало искане от Б. А. на основание чл. 175, ал. 1 от КТ за ползване на остатъка от платения отпуск след изтичане на отпуска за временна нетрудоспособност. На основание чл. 44. ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 39, ат. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация с негова Заповед № 1120/25.09.2023 г. било прекратено трудовото правоотношение с Б. Г. А. считано от 26.09.2023 г. С оглед тези факти, счита за неснователни обвиненията за дискриминация по признак „етническа принадлежност“ на жалбоподателя Б. Г. А., като посочва причините. Твърди, че от Допълнително споразумение към трудов договор № 95/30.05.2008 г. лицето заемало ръководната длъжност заместник-кмет на община Вълчедръм над 15 (петнадесет) години, както че Б. А. е бил избиран от Общински съвет - Вълчедръм за временно изпълняващ длъжността кмет на община за времето от 25.09.2015 г. до 02.11.2015 г. и от 25.09.2019 г. до 11.11.2019 г. Добавя, че заместник-кметът, назначен на мястото на Б. А., бил от ромски произход, а посоченият в жалбата втори заместник-кмет — М. С., също била освободена от заеманата длъжност. Смята обвиненията за дискриминация по признак „политическа принадлежност" на жалбоподателя Б. Г. А. за несъстоятелни, като посочва, че при провеждане на изборите за народни представители на 04.04.2021 г., както и на 11.07.2021 г., Б. А. бил кандидат за народен представител от кандидатската листа на партия „Републиканци за България", регистриран от Районна избирателна комисия - Монтана, а на 14.11.2021г. - на коалиция „Национално обединение на десницата". Сочи, че с Решение № 32-МИ от 22.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия — Вълчедръм лицето се регистрирало като кандидат за кмет на община Вълчедръм от кандидатската листа на коалиция „Продължаваме промяната — Демократична България", това било 11 (единадесет) дни след Заповед № 1010/11.09.2023г. на кмета на община Вълчедръм и по време на ползван отпуск за временна нетрудоспособност. Добавя, че с Решение № 62-МИ от 28.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Вълчедръм регистрирала като кандидат за кмет на община Вълчедръм от кандидатската листа на коалиция ПП „ГЕРБ" М. Ц. С., заемаща длъжността заместник-кмет на община Вълчедръм, също била освободена от заеманата длъжност. Посочва, че съгласно чл. 42, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) временно изпълняващ длъжността кмет на общината се избирал от Общинския съвет, а не се назначавал от кмета на община. В становището си обръща внимание на жалбата от правна гледна точка, като визира разпоредбите на ЗЗДискр. и в тази връзка твърди, че община Вълчедръм имала двама заместник-кмета, чиито договори били прекратени по едно и също време и на едно и също правно основание - чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Нормата чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА предвиждала, че освобождаването се извършвало със заповед на кмета, към която законът не въвеждал допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършвало по политически съображения, така и освобождаването му било акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежали на съдебен контрол. Смята, че при оспорване законосъобразността на заповед, издадена на това основание, следвало да се провери единствено дали освободения е бил назначен на длъжността заместник-кмет. за която е било приложимо основанието по чл. 39. ал. 5 от ЗМСМА, и дали е бил освободен от оправомощения за това орган — кмета на общината. Посочва, че задължителната съдебна практика била константна в разбирането си, че съдебния контрол за законност на уволнението на заместник-кмета бил допустим, но се разпростирал само в две насоки — относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта (респ. дали заповедта била издадена от оправомощения орган — кмета на общината); както и дали освободеното лице заемало длъжността заместник-кмет, за която било приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА. Подчертава, че самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-кмета била такава по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Посочва, че длъжността заместник-кмет се заемала по политическа целесъобразност. Заместник-кметът бил назначен от изборен орган и бил освободен по целесъобразност. Твърди, че не е осъществил дискриминация, по който и да е от признаците, посочени в чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Б. Г. А., както при прекратяване на трудовия му договор, така и през петнадесет годишната им съвместна работа по управлението на община Вълчедръм. Заявява, че в поверената му община която управляват 24 години живеели хора с различен етнически произход и различни религиозни убеждения. Добавя, че са проявявали взаимната толерантност и уважение един към друг и че правата на всеки един били зачетени.

По делото е постъпило писмено становище от жалбоподателя вх.№44-00-297/01.02.2024г. по описа на КЗД, видно от л.64-67 по делото, с което оспорва твърденията на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм.

С доклад заключение на л.67-70 по делото от З. Д. докладчик по преписката с №277/2023г. на КЗД до Председателя на състава са посочени страните по делото – Б. Г. А. в качеството му на жалбоподател и ответна страна – И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, описан е фактическия състав на нарушението и извършеното проучване, ведно с приложените писмени доказателства, като е предложено насрочване на открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото са приложени уведомления за призоваване на страните от КЗД видно от л.71,72 по делото. Със Заповед №12-11-908/08.05.2024г. на Председателя на КЗД поради обективна невъзможност на докладчика на петчленния състав – г-жа З. Д. да участва в откритото заседание на 15.05.2024г. същата е заместена от г-жа А. Д..

За откритото заседание по преписка № 277/2023 г. е съставен протокол от 15 май 2024г. на петчленен разширен заседателен състав на КЗД, като видно от съдържанието му конституираните страни са участвали в него, като са приети приложените по преписката писмени доказателства и е дадена възможност на страните да изразят писмено становище.

Издадено е и частично оспореното в частта по раздел I и раздел IV от Решение № 303 от 10.10.2024г. от петчленен разширен заседателен състав състоящ се от Председател С. С., докладчик А. Д. и членове Б. Х., П. К. и София Й. при Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, с което на основание чл.65 от ЗЗДискр. е установено, че по отношение на Б. Г. А. от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е осъществена пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“, с което е нарушена забраната за дискриминация по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Със същото решение основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв. /петстотин/ за установеното нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

В обстоятелствената част на обжалваното решение подробно е описана хронологията на предприетите процесуални действия, съдържанието на представените от страните писмени становища и възражения, както и събраните в хода производството доказателства. Посочена е, че по отношение на признака „политическа принадлежност", И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл.Монтана не е предоставил достатъчно аргументи и доказателства съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., с които да докаже, че принципът на неравно третиране не е нарушен, за разлика от жалбоподателят - Б. Г. А., който е изпълнил това изискване за обръщане на доказателствената тежест. Фактическата обстановка е такава, че и двамата заместник-кмета на община Вълчедръм, единия от които жалбоподателят - Б. Г. А., се кандидатират за изборите за кмет на Общината. И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл.Монтана не отрича, че М. С. е ползвала отпуск, като не е ясно в какъв период и на какво основание е бил той. Жалбоподателят- Б. Г. А., от друга страна е поискал ползване на платен годишен отпуск, преди регистрацията си за кандидат-кмет, но му е бил прекратен едностранно от кмета на общината, което в последствие се определя като незаконосъобразно от Инспекция по труда. При прекратяването на въпросния отпуск, жалбоподателят го удължава с друг вид отпуск по болнични причини, през което време той се регистрира в кандидатската листа на Коалиция „Продължаваме Промяната - Демократична България" за кмет на община Вълчедръм. Това е първата кандидатура на жалбоподателя за кмет и от дадената партия. С. също се кандидатира за кмет под листата на Партия „Герб". След приключване на болничния отпуск на жалбоподателя - Б. Г. А., той е освободен от длъжност едностранно и на практика не е имал възможност да подаде заявление за ползване на служебен отпуск или друг полагаем такъв. Със Заповед № 1120 от 25.09.2023 г. на кмета на община Вълчедръм, считано от 26.09.2023 г., трудовото правоотношение на Б. А. е прекратено на основание чл. 44, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и във връзка с чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА. От друга страна трудовото правоотношение на М. С. е прекратено на 01.11.2023 г. по взаимно съгласие и във връзка с подадено от нея заявление. Съставът е приел, че е налице нарушение на принципа на равно третиране по признак „политическа принадлежност" чрез възпрепятстване на ползването на отпуск, липса на възможност да бъде заявен такъв и цялостното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

Решение № 303 от 10.10.2024г. на петчленен разширен заседателен състав състоящ се от Председател С. С., докладчик А. Д. и членове Б. Х., П. К. и София Й. при Комисия за защита от дискриминация е получено от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл.Монтана на 16.10.2024 г., видно от известието за доставка.

По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната в КЗД преписка № 277/2023 г. Както и подадените заявления в периода от 03.07.2023г. до 31.10.2023г. за ползване на отпуск и за освобождаване от длъжност на другия зам. Кмет М. Ц. С., както и Заповед №1353/01.11.2023г. издадена от кмета на Община Вълчедръм за прекратяване на трудовото й правоотношение.

В хода на съдебното производство устно и непосредствено са изслушани показанията на поисканите от жалбоподателя и заинтересованата страна свидетели К. Ш. Д. и И. Б. Л., които съдът кредитира, доколкото обаче в тях се излагат общи факти касаещи отношенията между кмета на Община Вълчедръм и заинтересованата страна Б. А. в качеството му на заместник кмет и не биха могли да се изведат конкретни изводи свързани с наличието на установената от разширения петчленен заседателен състав на комисията за защита от дискриминация пряка дискриминация свързана с нарушение на принципа на равно третиране по признак „политическа принадлежност“ чрез възпрепятстване на ползването на отпуск, липса на възможност да бъде заявен такъв и цялостното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, посочени в оспорената част от решението.

По допустимостта на жалбата:

Оспореното в частта по раздел I и раздел IV Решение е връчено на жалбоподателя – И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл.Монтана със съобщение изх.№16-15-639 от 11.10.2024г. на КЗД на 16.10.2024 г., видно от известието за доставка на л.104 по делото, като жалбата е депозирана чрез КЗД на 30.10.2024г. чрез куриер, видно от л.7 по делото и е заведена с вх.№16-15-665 от 31.10.2024г. т.е. същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е процесуално допустима, от легитимирано лице с правен интерес, в законно установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр.

По основателността на жалбата:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт в оспорената му част на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 от ЗЗДискр. реквизити, като не са извършени съществени нарушения на административно производствените правила. Посочен е издателят на решението, жалбоподателят, оплакванията му, извършените действия по проучването, становищата на ответните страни в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и в крайна сметка какво е решението му същество на казуса, т. е. съдържа диспозитив. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При издаването му са спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр.

В съответствие с изискването на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. производството е образувано по жалба на засегнато лице. След образуване на преписката, председателя на КЗД е определил същата да бъде разгледана от Петчленен разширен заседателен състав, който на свое заседание е определил докладчик от решаващия състав, след което са предприети действия по изпълнение на процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства, в съответствие с чл. 55, ал. 1 ЗЗДискр. В хода на това производство са представени писмени становища от всички страни, съпричастни към казуса и имащи отношение към спора за упражнена дискриминация спрямо заинтересованата страна в настоящето производство Б. Г. А., след което страните са поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становище по тях, както и да ангажират допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Процедурата по проучване и събиране на доказателства е приключила със заключение на докладчика по преписката, след което е насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведено е едно открито заседание с участие на страните на 15.05.2024 г., с което производството е приключило и въз основа на събраните доказателства е постановено оспореното решение в частта, за която по отношение на Б. Г. А. от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е осъществена пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“, с което е нарушена забраната за дискриминация по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

По съответствие на частично оспореното решение с материалния закон:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното решение обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в решението правно основание за издаването му.

С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Необходимо е да са осъществени всички елементи на разпоредбата, съответно следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр, в случая – "политическа принадлежност". Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр и това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

От горното се извежда извод, че за да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия съставя на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. в това число и „политическа принадлежност“.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че с действията си заинтересованата страна в настоящето производство Б. Г. А. в качеството му тогава на заместник кмет на Община Вълчедръм е третиран по-неблагоприятно от жалбоподателя И. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм на работното му място и същите имат дискриминационен характер, то те следва да се основават само и единствено на някой от защитените признаци на засегнатото лице, както и да не са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта да не са подходящи и необходими.

В оспорената част от решението на КЗД е посочено, че „..е налице нарушение на принципа на равно третиране по признак „политическа принадлежност" чрез възпрепятстване на ползването на отпуск, липса на възможност да бъде заявен такъв и цялостното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя..“

По делото няма спор, че жалбоподателя в качеството му на кмет на Община Вълчедръм и заинтересованата страна Б. А. в качеството му на заместник кмет на Община гр.Вълчедръм са политически назначения, като съобразно разпоредбата на чл. 39, ал.1 и ал.5 от ЗМСМА в правомощието на кмета на Общината са назначаването и освобождаването на заместник кметовете.

Настоящия съдебен състав не споделя мотивите на ответника, че тъй като Б. А. е дългогодишен служител на общинската администрация, назначен за заместник кмет с допълнително споразумение, а след кандидатурата му от дадена политическа партия, трудовото му правоотношение е прекратено“, тъй като видно от приложените писмени доказателства по делото със Заповед № 1010/11.09.2023 г. на кмета на Община Вълчедръм е прекратено ползването на платения годишен отпуск на Б. А. на длъжност Заместник кмет на Община Вълчедръм, който му бил разрешен със заповед №896/09.08.2023г., считано от 14.09.2023г. По повод тази заповед е извършена проверка от Инспекция по труд гр.Монтана, като е издадено предписание по протокол от извършена проверка №ПР 2334492 от 15.09.2023г. на ИТ – Монтана и е спряно изпълнението на тази заповед. Протокола за спиране изпълнението на заповедта е изпратен за връчен на кмета на Община гр.Вълчедръм на 18.09.2023г., видно от л.44 по делото. Междувременно поради издаден болничен лист на Б. Г. А. за периода от 12.09.2023г. до 25.09.2023г. е последвало издаване на Заповед1028/12.09.2023 г. на кмета на Община гр.Вълчедръм с която е прекъснато ползването на платения годишен отпуск от 25 дни на Б. А. на длъжност дам. Кмет на Община Вълчедръм, разрешен по предходна заповед, поради представяне на болничен лист от 11.09.2023г. за друг вид платен отпуск, считано от 12.09.2023г. Със същата заповед е отменена и Заповед № 1010/11.09.2023 г. която била за прекратяване на ползването на платения годишен отпуск от 14.09.2023 г., и прекъсва ползването на платения годишен отпуск считано от 12.09.2023 г. На 25.09.2023г. със Заповед №1120 на кмета на Община гр.Вълчедръм е прекратено трудовото правоотношение с Б. А. на длъжност заместник кмет на Община гр.Вълчедръм, считано от 26.09.2023г. Противно на отразеното в мотивите на оспореното Решение заинтересованата страна Б. А. е участвал и в други избори на 04 април 2021г като кандидат за народен представител, видно от Решение №60-НС от 01.03.2021г. на РИК – Монтана на л.47 и 48 по делото; на изборите на 11 юли 2021г. като кандидат за народен представител, видно от Решение №32-НС от 08.06.2021г. на РИК – Монтана на л.49 и 50 по делото и на изборите на 14 ноември 2021г. като кандидат за народен представител, видно от Решение №38-НС от 12.10.2021г. на РИК – Монтана на л.51 и 52 по делото.

От приложеното по делото Решение №32-МИ от 22.09.2023г. на ОИК – Вълчедръм се установява, че заинтересованата страна Б. А. е регистриран от МК Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за участие в изборите за кмет на Община Вълчедръм на 29 октомври 2023г. На базата на това Решение и съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1 от Изборния кодекс в която е разписано, че кандидат в случая които участва в изборите задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск, като законодателя изрично е посочил времето - от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, това съпоставено с издадените заповеди на кмета на Община – Вълчедръм, както за прекратяване на платения годишен отпуск и за ползване на друг вид отпуск свързан с ползвания болничен не могат да се съотнесат към установената пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“. Това е така поради факта, че и двете Заповед № 1010/11.09.2023 г. и Заповед №1120 на кмета на Община гр.Вълчедръм са издадени преди Б. А. да е регистриран като кандидат в местните избори за кмет на Община Вълчедръм на 29 октомври 2023г. След регистрацията на заинтересованата страна Б. А. липсват доказателства, а и не се твърди от него да е подавал нарочна молба във връзка с участието си в предстоящите избори да ползва какъвто и да е вид отпуск, поради което е последвалото прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №1120 от 25.09.2023г на кмета на Община гр.Вълчедръм, която според настоящия съдебен състав отново не би могла да обоснове наличие на пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“. Отделно от това в чл.12 и сл. От ЗЗДискр. законодателя е предвидил отделен раздел свързан със защита при упражняване на правото на труд.

По отношение извършеното сравнение с другия заместник кмет на Община Вълчедръм – М. Ц. С. настоящия съдебен състав не установява база на която да извърши това сравнение, тъй като нейното трудово правоотношение е прекратено след обявяване на изборните резултати по Заповед №1353 от 01.11.2023г., която не е издадена от И. Б., а от временно изпълняващия длъжността кмет на Община Вълчедръм И. Б. и то по повод подадено от нея заявление от 31.10.2023г., видно от л.155 по делото. От друга страна от подадените от нея заявления за ползване на отпуск – платен и неплатен на л.148-154 по делото в нито едно от тях не е посочено, че се иска такъв по повод регистрацията й за участие в местните избори 29 октомври 2023г. Дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от другите, само по себе си, не може да се смята за дискриминация, тъй като смисълът на защитата от дискриминация е различното третиране да е съпоставимо с друго лице или група лица в сходно положение.

За прецизност следва да се посочи, че дори заинтересованата страна Б. А. в жалбата и допълнението към КЗП сочи, че опитът да се прекъсне ползването на вече разрешен отпуск бил с цел той да се върне на работа и да бъде назначен временно за кмет. Отделно от това от свидетелските показания на Ш. и Л. се установява, че жалбоподателя и заинтересованата страна са били в много добри отношения.

Дори и да се приеме, че е налице неравно третиране, а именно Б. Г. А. да е бил по - зле третиран от втория заместник кмет М. Ц. С., то нито от ангажираните гласни доказателства в настоящето производство, нито от събраните в административното производство писмени такива може да бъде обоснован извод, че причина за това е неговата "политическа принадлежност", респективно липсва доказана пряка причинно – следствена връзка между неблагоприятното третиране и посочения защитен признак, което от своя страна води до липса на твърдяното дискриминационно поведение.

В разглеждания случай неправилно КЗД е приела, че И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм е осъществил пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“ по отношение на Б. Г. А.. Видно от събраните по делото доказателства, служебно задължение на кмета на Общината е да извършва възложените му в ЗМСМА и КТ задължения по разрешаване, прекъсване ползването на платен/неплатен отпуск, съобразно депозирани заявления/молби от лицата упражняващи трудови функции, в случая от зам. Кмета на Община Вълчедръм, както и да назначава и прекратява техните трудови правоотношения. От доказателствата по делото липсва каквато и да е индиция целта на кмета на Община Вълчедръм, свързана с ползването, прекъсването на отпуск, както и на прекратяване на трудовото правоотношение със заинтересованата страна да е на основата на признак "политическа принадлежност", предвид хронологията на издадените заповеди и датата на регистрация на заинтересованата страна за участие в изборите за кмет на община Вълчедръм на 29.10.2023 г., а по същество да изпълни свои служебни задължения по закон. Следователно, предприетите от жалбоподателя действия не представляват по своят същност проява на дискриминационно отношение спрямо заинтересованата страна Б. А. в насока неговата „политическа принадлежност“.

При липса на пряка дикриминация на основата на защитен признак "политическа принадлежност" неправилно е наложена от КЗД и санкцията по чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният в частта индивидуален административен акт е незаконосъобразен, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което приема за основателна жалбата на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм в частта по раздел I и раздел IV от Решение № 303 от 10.10.2024г. постановено по преписка № 277/2023 г. на КЗДискр. и като такава следва да бъде уважена, а оспореното решение на КЗДискр. отменено в частта му по раздел I и раздел IV .

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от оспорващата страна по представен списък с разноски, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин/ договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Депозираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящия съдебен състав намира за неоснователно не само с оглед фактическата и правна сложност по делото, но и факта, че същото се претендира в границите определени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На заинтересованата страна, не се дължат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение по арг. от чл.143, ал.4 от АПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, Решение № 303 от 10.10.2024г., постановено по преписка №277/2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен състав в частта му по раздел I, с което на основание чл.65 от ЗЗДискр. е установено, че по отношение на Б. Г. А. от И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е осъществена пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“, с което е нарушена забраната за дискриминация по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр и в частта му по раздел IV, с което на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на И. Х. Б. в качеството му на кмет на Община Вълчедръм, обл. Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв. /петстотин/ за установеното нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр. София, [улица]да заплати на И. Х. Б. от [населено място], сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин/ адвокатско възнаграждение и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.