Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич, 11.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и
първи състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Диана Кирова, като разгледа докладваното от
съдия Неделчева, гражданско дело №3175 по описа на ДРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп. директор Д. Б. срещу К.Т.Д., ЕГН **********,***8. Исковете са положителни установителни с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №556/03.07.2020г., изд. по ч. гр. д. №1433/2020г. – ДРС: 1) 10547.86 лева (десет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща частично претендирана сума за дължима главница за 40 неплатени вноски за периода от 05.10.2016г. до 05.06.2020г. по потребителски кредит от 20.11.2015 г. (сключен между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, което е прехвърлило своето вземане на заявителя на 16.01.2018 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (02.07.2020 г.) до окончателното плащане, 2) 8417.82 лева (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. (датата на падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 05.06.2020г., 3) 6028.48 лева (шест хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 12.03.2020 г., 4) 549.88 лева (петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №1433/2020 г. по описа на ДРС, а в условия на евентуалност предявява осъдителни искове, с които, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 10547.86 лева (десет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 20.11.2015 г. (сключен между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, което е прехвърлило своето вземане на ищеца на 16.01.2018г.), от месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.10.2016г. до 05.06.2020г., предявени след падежирането им, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (01.10.2020г.) до окончателното плащане на сумата, 8417.82 лева (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. (датата на падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 05.06.2020г. и 6028.48 лева (шест хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 01.10.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането срещу ответника произтича от договор за потребителски кредит №***, сключен на *** г. между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, като отпуснатия кредит е бил в размер на 40000 лв., общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 60544.80 лв., при договорна лихва в размер на 20544.80 лв., като сумата по кредита е следвало да бъде върната от Т. на 120 месечни вноски, всяка в размер на 504.54 лв., при първа вноска на 05.01.2016г. и последна вноска на 05.12.2025г., бил подписан и погасителен план, който е неразделна част от договора. Длъжникът не е плащал кредита и е просрочил вноски, поради което е настъпила предсрочна изискуемост и му е начислена и лихва за забава в размер на 6028.48 лв. за периода от 06.10.2016г. до 12.03.2020г., съгл. чл.5 от договора.
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е прехвърлило своето вземане спрямо К.Т. по процесния договор на ищеца на 16.01.2018 г. с Приложение №1 към договор за цесия от 27.07.2017г., за която на ответникът е изпратено на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление от 17.01.2018г., чрез Български пощи ЕАД, но то не е достигнало до адресата. Изпратено е второ уведомление от ищеца до ответника, което му е връчено лично на 05.09.2019г. чрез ЧСИ Л. Т.
Ищецът моли, съдът с връчването на настоящата искова молба, ведно с приложенията, съдържащи уведомления за извършена цесия от 17.01.2018г. и от 28.08.2019г. до ответника, да приеме, че последният е надлежно уведомен за цесията и от името на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва този факт да се съобрази от съда.
Предвид
възникналото вземане по договора за кредит от 2015г. и извършената цесия,
ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу К.Т.
за възникналите задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №1433/2020г. е издал заповед срещу
длъжника и е постановил да заплати следните суми: 1) 10547.86
лева (десет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
от 20.11.2015 г. (сключен между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД,
което е прехвърлило своето вземане на заявителя на 16.01.2018 г.), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(02.07.2020 г.) до окончателното плащане, 2) 8417.82 лева (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
05.05.2017 г. (датата на падежа на първата неплатена погасителна вноска) до
05.06.2020г., 3) 6028.48 лева (шест
хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 12.03.2020 г., 4)
549.88 лева (петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№1433/2020 г. по описа на ДРС.
Заповедта е връчена на длъжника на 17.07.2020г. лично. В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, Т. е подал възражение срещу заповедта и с разпореждане от 18.08.2020г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, с която моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №556 от 03.07.2029г., издадена по ч. гр. д. №1433/2020г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 22.12.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от Т. лично на 04.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, но неснователни. Излага съображения, че към договора няма приложен погасителен план /нито планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща главницата, лихвата, изчислена на база съответен лихвен процент, а когато е приложимо и допълнителните разходи/, поради което договорът е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, така договорът съдържа единствено процентното изражение на договорната лихва и разноски, като общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. При гореизложените обстоятелства, длъжникът следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихвите и разноските по него. Т. не се противопоставя на искането на ищеца за назначаване на ССчЕ. Ответникът моли частично да се отхвърли исковата молба, досежно претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава.
Добричкият
районен съд, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
********* е
предявила срещу К.Т.Д., ЕГН **********,
положителни установителни искове, за установяване съществуването на парични
вземания на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с №556/03.07.2020 г. по ч. гр. д.
№1433/2020г. на ДРС, а именно: 10547.86 лева (десет хиляди
петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит от 20.11.2015 г. (сключен
между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, което е прехвърлило своето
вземане на заявителя на 16.01.2018 г.), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (02.07.2020 г.) до окончателното плащане, 2) 8417.82
лева (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. (датата на падежа на
първата неплатена погасителна вноска) до 05.06.2020г., 3) 6028.48 лева (шест
хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща законната лихва за
забава за периода от 06.10.2016 г. до 12.03.2020 г. и
при условията на евентуалност, осъдителни искове за същите суми.
Изложените в исковата молба
обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на ищцовото дружество се
свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№1433/2020г.
на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №***.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и К.Т.,
в качеството на кредитополучател, вземането на кредитора по който договор било
цедирано на ищеца с подписването на 16.01.2018г. на приложение 1 към Рамков
Договор за цесия от **., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ищеца.
Ищецът-цесионер е бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено
от ищеца писмо изх. №УПЦ-П-БНП/EMLN-11862898 от
17.01.2018г. с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД, което се било
върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Повторно
уведомление за извършената цесия е изпратено с писмо изх.
№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-11862898 от 28.08.2019г., което е връчено на К.Т. лично на
05.09.2019г. чрез ЧСИ Л. . Въпреки горното връчване, ищецът моли съдът да връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея и двете уведомителни
писма за извършена цесия /цитирани по-горе/ от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, като се позовава на практика на ВКС, съгласно
която, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за цесията, то същото уведомление е стигнало до него с връчване на
препис от исковата молба и е налице надлежно уведомяане за цесията, съгл.
чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
При условията на процесния
договор за потребителски кредит от 20.11.2015г. на кредитополучателя бил
предоставен кредит в размер на 40 000 лева, при еднократна такса
ангажимент от 800.00 лева и фиксиран лихвен процент за целия срок на договора,
при който договорната лихва възлизала в общ размер от 20544.80 лева. Общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 60544.80 лева,
със задължения за връщане в срок до 05.12.2025г., на 120 равни
месечни вноски от по 504.534 лева всяка, първата с падеж 05.01.2016г.,
последната с падеж на 05.12.2025г. Поради допусната забава от страна на
кредитополучателя на две месечни вноски по силата на чл.5 от договора настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, считано от 05.09.2019г., на която дата
кредитополучателят бил уведомен лично за предсрочната изискуемост с
уведомително писмо, изпратено и връчено чрез ЧСИ Л. Т., въпреки
липсата на законово или договорно задължение за това, тъй като кредиторът бил
небанкова финансова институция, не попадал в обхвата на чл.3 от ЗКИ и
сключеният договор имал характера на договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Даденото в т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС не
намирало приложение в случая по същите съображения и предвид недопустимото
правоприлагане по аналогия на правилата за банките към други правни субекти.
Клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за
потребление не противоречала на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД и има за последица изгубването от длъжника на преимуществото на срока при
настъпване на определени условия, свързани с неизпълнението на задължението за
връщане на заетата сума.
Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД,
изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по
договор за кредит, поради предсрочна изискуемост, което е прехвърлено на ищеца
с договор за цесия.
Установява се, че от
търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег. №11235/03.07.2020г. до
ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
парично вземане, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор
за цесия от 16.01.2018г. за сумите от: 1) 10547.86 лева (десет хиляди
петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит от 20.11.2015 г. (сключен
между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, което е прехвърлило своето
вземане на заявителя на 16.01.2018 г.), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (02.07.2020 г.) до окончателното
плащане, 2) 8417.82 лева (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет
и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г.
(датата на падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 05.06.2020г., 3)
6028.48 лева (шест хиляди двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща законната лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до
12.03.2020 г.
Заявлението е уважено изцяло и на основание
чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №556/03.07.2020
г. по ч.гр.д. №1433/2020г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът К.Т.Д.
да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявените
вземания, описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски
от 499.88 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
17.07.2020г. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, на 14.08.2020г. Т. е подал
възражение. При това положение, заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения
едномесечен срок /с начало 31.08.2020г. и край 01.10.2020г. заявителят е
депозирал искова молба с вх. №262529/01.10.2020г, изпратена по пощата на 30.09.2020г.
за сумите1 предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителната
исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1
от ГПК от легитимирано лице, а именно: заявителят в заповедното производство,
за установяване съществуването на вземането си, като продължение
на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, което установяване се
иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането - основание, пасивно и
активно задължени лица, размер и период.
Установено
е по делото, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор
и К.Т.Д. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №*** за сумата от ** лева /чиста стойност/, при
еднократна такса ангажимент от 800.00 лева, платима при усвояване на кредита
чрез удържане на сумата от общия размер на кредита /чл.2 от условия
по договора/, с фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора от 8.81%,
в общ размер от 20544.80 лева и ГПР 9.69 %. Общият размер на задължението на
кредитополучателя от 60544.80 лева е формирано от сбора на чистата стойност на
кредита от ** лева и договорната лихва от 20544.80 лева, за което е поел
задължение за връщане в срок до 05.12.2025г. на 120 месечни вноски
от по 504.54 лева всяка, първата с падеж
- 05.01.2016г., последната с падеж на 05.12.2025г.
Установено
е от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /л.77-89/, че
кредитът е усвоен на 20.11.2015г. като по банковата сметка на К.Т.Д. е
преведена от кредитора сумата от 39200 лева, т.е. с приспадане на договорената
такса ангажимент от 800.00 лева. Кредитополучателят е направил плащане на
сумата от общо 8603.48 лева /14 плащания, от които - първото на 05.01.2015г., а
последното на 16.07.2017г., след приспадане на които плащания, непогасената
главница е в размер на 11575.56 лева, вкл. месечните погасителни
вноски с падежни дати от 05.07.2020г. до 05.03.2023г., както и обезщетението за
забава, начислено върху главницата за периода от 05.09.2019г. до 12.03.2020г. е
в размер на 610.93 лева.
Няма данни други плащания ответникът не е
извършвал, освен горепосочените.
Приложените
писмени доказателства сочат, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството
му на цесионер, цедентът се задължава ежемесечно да прехвърля възмездно, определени
и индивидуализирани, съгласно приложение № 1 вземания, като всяко поредно
приложение има характер на допълнително споразумение. Така на 16.01.2018г.,
видно от приложение №1 към договора за цесия кредиторът “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е прехвърлил /цедирал/ процесното вземане, описано с имената на
длъжника и общо дължим към датата на цесията размер от 53918.55 лева,
включващо: 36861.14 лева - остатък от главница, 15104.18 лева - остатък
договорна лихва и 1953.23 лева - остатък лихва за просрочие. Извършването
на цесията е потвърдено от цедента.
Безспорно,
за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Т.е. правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не съобщението извършено от
новия кредитор /цесионера/. Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и в случая е налице
такова упълномощаване. В качеството си на пълномощник на стария кредитор,
цесионера/новия кредитор/ е отправил две уведомления до
ответника-длъжник за извършената цесия – едното от дата 17.01.2018г. с изх.
№УПЦ-П-БНП/EMLN-11862898 /л.39/, в което е обявена и предсрочната изискуемост
на вземане в общ размер 53918.55 лева, с пояснението, че е включена лихва за
просрочие /останало невръчено, тъй-като пратката не е потърсена от получателя –
л.51-53/ и второто уведомление от дата 28.08.2019г. с изх.
№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-11862898, отправено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Франция” чрез „АСВ” ЕАД, в което е обявена цесията, както и предсрочната
изискуемост на вземане в общ размер на 61919.66 лева с пояснението, че е
включена лихва за просрочие, което е връчено лично на К.Т. чрез ЧСИ Л. Т.,
вписана с рег. № 737 в КЧСИ с район на действие ДОС на 05.09.2019г. /л.49-50/.
Предвид горното и с оглед установяване на обективния критерий за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита-преустановяване плащане на вноските на дата 16.07.2017г., следва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Източник на вземането е договор за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит, неразделна част от който е погасителен план, в който подробно са описани падежите на дължимите вноски, сумите по вноските.
Относно погасителния план при сключването на договора за срочен кредит важат изискванията в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който, той трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК съдържа и изскване да се посочи последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, но само когато договорът предвижда прилагането на различни лихвени проценти през срока на договора. Това изискване не се отнася до заемите с фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия случай.
В погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска, но в договора е визиран размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно, разделени на посочения брой равни погасителни вноски формират размера на всяка вноска и така е определима стойността на всеки компонент от погасителната вноска.
Договорът не страда от пороци, покриващи хипотези на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от Закона за потребителския кредит. В достатъчна степен в него се съдържа изискуема от закона информация. Сключен е в писмен вид, по ясен и разбираем начин, всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, фиксиран е лихвен процент 8.81%, годишен процент на разходите 9.69% и общата дължима от ответника сума: 60544.80 лева, съдържа информация за условията за погасяване по погасителния план – размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
С оглед изложеното, по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което договорът не е недействителен и няма нарушаване разпоредбите на ЗПК.
Вещото лице установява в назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза следните задължения: по сключения договор за заем по месечни вноски с падежи на плащане от 05.10.2016г. до 05.06.2020г. е налице неизплатен остатък по главницата в размер на 10547.86 лева; договорна лихва в размер на 8417.82 лв. за периода от 05.05.2017г. /дата на първа неплатена вноска/ до 05.06.2020г. и обезщетението за забава върху главницата възлиза на сума в размер на 3031.62 лева за периода от 06.10.2016г. - 03.07.2020 г. /дата на подаване на заявлението в ДРС/ и за периода от 06.10.2016г. - 01.10.2020 г. /дата на исковата молба/ е в размер на 3534.28 лв.
Съдът кредитира заключението, като обективно и пълно, неоспорено от страните и изготвено от лице, притежаващо необходимата квалификация и знания. Съдът на база изчисленията в таблица 4 на заключението /л.87/ установи, че законната лихва за забава от 06.10.2016г. до 12.03.2020г. /така, както е визирана крайната дата на периода в заявлението, респ. в издадената заповед и е формулиран петитума на исковата молба по установителните искове/ е в размер на 2459.22 лв., следователно, искът за законната лихва за забава следва да бъде уважен до размера от 2459.22 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните 6028.48 лв.
От изложеното следва, че ответникът има задължения към ищеца, за част от които които по ч. гр. д. №1433/2019 г. на ДРС е издадена заповед с №556/03.07.2020 г.
Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване.
С оглед изхода от спора, на ищеца му се следват разноски, сторени в исковото и в заповедното производство. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В заповедното производство ищецът е сторил разходи за държавна такса – 499.88 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 549.88 лв., определени със заповедта по чл. 410 от ГПК, която не е била атакувана в частта за разноските от заявителя. Съобразно изхода от спора по настоящото дело в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 471.35 лв. по ч. гр. д. №1433/2020г. по описа на ДРС.
В исковото производство ищецът е сторил разходи от: 499.75 лева - държавна такса за водене на делото, л.7; 300.00 лева възнаграждение за вещо лице, л.62 и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лева, т.е., общо 899.75 лева, които съобразно изхода от спора възлизат на 771.26 лв.
На ответника също му се следват съдебни разноски. Видно от приложеното на л.40 пълномощно, уговореният и платен адв. хонорар е в размер на 1250.00 лв. При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 178.50 лв.
И двете страни са направили своевременни възражения за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, които са допустими, но неоснователни. Съображенията за това са следните: по възражението на ищеца следва да се отбележи, че уговореният адв. хонорар между ответника и упълномощения му процесуален представител е в размер на 1250 лв., което съобразно цената на исковете и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. е под установения минимум, следователно не може да бъде редуциран.
Възражението на ответника също е неоснователно, тъй-като определеното юрисконсултско възнаграждение на представляващия ищцовото дружество юрисконсулт е е също на минимума и не може да бъде променен, предвид чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Т.Д., ЕГН **********,***8 дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Д. Б., следните суми: 10547.86 лева (десет хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща частично
претендирана сума за дължима главница за 40 неплатени вноски за периода от
05.10.2016г. до 05.06.2020г. по договор за потребителски кредит №*** от **.
(сключен между К.Т.Д. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД, което е прехвърлило
своето вземане на заявителя на 16.01.2018 г.), заедно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаването на заявлението по пощата (02.07.2020 г.) до окончателното плащане, 2) 8417.82 лева (осем хиляди четиристотин
и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 05.05.2017 г. (датата на падежа на първата неплатена погасителна
вноска) до 05.06.2020г., 3) 2459.30 лева
(две хиляди четиристотин петдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща законната
лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 12.03.2020 г., за част от които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №556/03.07.2020 г.
по ч. гр. д. №1433/2020 г. по описа на РС –Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за забава за горницата от 2459.30
лв. до претендирания размер от 6028.48 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
К.Т.Д., ЕГН **********,***8 да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, събразно изхода от спора, сумата от 771.26 лева лв. /седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело, както и сумата от
471.35 лв. /четиристотин тридесет и един лев и тридесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. №1433/2020 г. по описа на РС –
Добрич.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп.
директор Д. Б. да заплати на К.Т.Д., ЕГН **********,***8 сторените
съдебни разноски по настоящото дело, съобразно изхода му в размер на 178.50 лв. /сто седемдесет и осем лева
и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: