Р Е
Ш Е Н
И Е №….
Гр.
София, 29.07.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1705 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение № 20264427/30.11.2020 г. на
СРС, 85 с - в, по гр. д. № 53543/2018 г. „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на А.Л.Д., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от
544. 06 евро - подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание
през периода 01.11.2015 г. до 18.09.2017 г. лихва по договор за кредит № 213HL02081820077
от
23.06.2008 г., сключен с Алфа Банка - Клон България, ведно със законната лихва
от 10.08.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното й плащане, както
и 100. 28 лв. разноски по делото. За разликата до пълния предявен размер от
общо 1 885, 29 евро искът е отхвърлен като неоснователен.
Ищецът
А.Л.Д. оспорва решението в частта в която искът е отхвърлен до пълния предявен
размер с доводи, че е в тази част е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа,
че неоснователно СРС е отхвърлил иска като не е обсъдил недължимостта на
таксата от 1 328, 64 лв., която е еднократно събрана при прехвърляне на
предприятието на Алфа Банка - Клон България на „Ю.Б.“ АД. Ищецът
не е уведомен за прехвърлянето. Моли да се отмени решението в оспорената част и
исковете да са уважат изцяло. Претендира разноски.
Ответникът
„Ю.Б.“
АД оспорва жалбата като неосноват, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че ако се приеме, че решението е допустимо в тази част, то
законосъобразно СРС е отхвърлил иска за посочената такса, понеже ищецът не е
доказал да е извършил недължимо плащане на сумата. По делото липсват данни за
плащане на такава сума, като ищецът е имал възможност за ангажира доказателства
и да предприеме съответните действия. По делото е изслушана и ССчЕ. Моли да се
остави без уважение жалбата.
Недоволен от решението в частта, в която искът е
уважен е останал ответника „Ю.Б.“ АД,
който го оспорва в срока по чл. 259 ГПК с доводи недопустимост, а по същество -
за необоснованост и противоречие с материалния закон и със събраните доказателства
и материалния закон в тази част.
Ответникът сочи, че искът е бил
предявен срещу несъществуващ ответник - Алфа Банка - Клон България,
който е заличен в ТР на 05.07.2017 г.
Исковата молба е подадена на 10.08.2018 г. След като ответникът е преустановил
съществуването си в правния мир, съществува пречка за валидно възникване на
процесуално правоотношение. Сочи че насочването на иска срещу несъществуващ
ответник не може да се преодолее по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК и не касае
нередовност на исковата молба. Твърди, че в този случай няма да намери
приложение разпоредбата на чл. 228 ГПК за замяна на страна или тази на чл. 227 ГПК за конституиране на правоприемник. Поддържа още, че е налице влязло в сила
решение по гр. д. № 17661/2016 г. на СРС, с което е установено че страни по
договора за кредит са „Алфа банк“ АД, дружество регистрирано в Република Гърция,
и А.Л.Д.,
като последното дружество се явява носител на задължението за връщане на
неоснователно събрана сума, призната съдебно по договора за кредит. След
влизане в сила на решението кредиторът не може да насочи вземане, произтичащо
от същото основание, но за друг период срещу друг длъжник. Излага доводи, че не
е изяснено кой е източника на правоотношението. По същество сочи, че неоснователно
съдът е приел, че лихвения процент е изменен едностранно от банката, като
ответникът не е доказал наличие на някое от условията по чл. 13, т. 1 и т. 2 от
ОУ на договора за кредит. Съдът не е обсъждал наличие на неравноправни клаузи в
договора. Поддържа, че наличието на посочените обстоятелства е установено от СИЕ,
според която е било налице изменение на икономическата обстановка в страната и
в чужбина към датата на изменение на лихвения процент на договора, които правят
неизгодна за банката кредитната сделка. Излага доводи, че изменението на
лихвените проценти по кредитите не може да се определи като значително, по
преценка на експерта. Съгласно ССчЕ увеличението на лихвения процент е едва 0,
8 % за периода, което не е значително увеличение на цената, която потребителя
плаща по кредита. Поддържа, че не се установява значително неравновесие между
правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, нито е налице
нарушение на изискването за добросъвестност от страна на банката. Тя не е
прехвърлила изцяло риска от влошаване на икономическата обстановка върху
потребителя, а е поела част от него. Моли да се обезсили решението в оспорената
уважителна част, а ако се приеме за допустимо – да се отмени и искът да се
отхвърли изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
Ищецът А.Л.Д., чрез представителя си, е оспорил
жалбата на ответника в писмен отговор. Поддържа, че решението е законосъобразно
и постановено при правилно прилагане на закона в уважителната част. Сочи, че „Ю.Б.“ АД, е
правоприемник на Алфа
Банка - Клон България АД чрез прехвърляне на
търговското предприятие, което не е спорно. Поддържа, че не е налице замяна на
страна, а правоприемство. Оспорват се съображенията за недопустимост на
решението. Сочи, че законосъобразно съдът е приел, че ответникът не е доказал
наличие на някое от условията по чл. 13, т. 1 и т. 2 от ОУ на договора за
кредит и увеличаването на лихвения процент не е съгласувано с
кредитополучателя, в какъвто смисъл е заключението на СИЕ. Моли да се потвърди решението в
оспорената част.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка
на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия си въззивния съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и
за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение се оспорва изцяло и съдът намира, че е валидно постановено.
По отношение
допустимостта на решението обаче, като съобрази възраженията на ответника,
въззивният състав намира следното :
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГТК на ВКС,
постановено по въпроса „допустимо ли е исково производство в хипотезата,
при която посоченият в исковата молба ответник е починал, респ. е заличен в ТР, преди предявяването на иска“, ВКС е дал отговор, че
„за да породи задължение за съда да предприеме необходимите
процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на
иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза
на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се
обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия
(процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки),
които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при
предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със
съдебен акт.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването
и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална
легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност.
Процесуалната
правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) е качество на
страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право“.
Смъртта, респективно заличаването в ТР
за юридическите лица, прекратяват съществуването на физическото лице,
респ. на
юридическото лице като правен
субект и слагат край на неговата правоспособност. С
отпадането на правоспособността отпада и процесуалната
правоспособност на лицата.
За това ВКС
приема в тълкуването си, че починалото физическо лице, както и заличения търговец не са правни субекти, защото нямат правоспособност, а от там - не могат да
участват в процесуални
правоотношения като страна.
От друга
страна непротиворечиво в практиката се приема, че страни по процесуалното правоотношение могат да бъдат само процесуално правоспособни лица,
което е абсолютна процесуална предпоставка и условие за допустимост на гражданския процес,
за която съдът следи служебно.
В заключение,
по задължителен за съдилищата път, в посоченото ТР е прието, че „предявяването на иск срещу лице, което към този момент
вече е починало, респ. заличено е в ТР, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение“. В този случай исковото производство е недопустимо и подлежи на
прекратяване, като „не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла
на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.
129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване
на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна
страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на
чл. 227 ГПК - в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното
правоприемство предполага страната да е починала (заличена)
в хода на процеса,
при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След
като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК“.
ВКС е приел
още, че няма хипотези по силата на
която да се приеме, че за целите на гражданското съдопроизводство
процесуалното
правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това
производството продължава с участието на неговия
правоприемник.
Предвид
изложеното съдът намира за основателни възраженията, поддържани в жалбата на
ответника, че доколкото исковата молба е
подадена на 10.08.2018 г., а посоченият от ищеца ответник Алфа Банка -
Клон България е заличен в ТР на 05.07.2017 г. – преди подаването й, не може да се приеме, че е
възникнало надлежно процесуално правоотношение със заличения търговец. Съдът
споделя възраженията, че насочването на иска срещу несъществуващ ответник не
може да се преодолее по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, чрез даване на указания за
посочване на надлежен ответник, както е процедирал в случая СРС, тъй като не се
касае за нередовност на исковата молба. В този случай няма да намери приложение
разпоредбата на чл. 228 ГПК за замяна на страна, нито тази за правоприемство в
хода на процеса по чл. 227 ГПК, доколкото процесуално правоотношение не е
възникнало изобщо. Доводите на ищеца в този смисъл за неоснователни.
Тъй като
съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е заличен
преди предявяване
на иска, е недопустимо и подлежи на
прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се
учреди валидно процесуално правоотношение, недопустимо
е и решението постановено по такова производство.
По изложените
съображения, понеже решението се оспорва изцяло от двете страни, а съдът е
задължен да следи за допустимостта на решението в оспорената част, съгласно чл.
269 ГПК, въззивният състав приема, че решението следва да се обезсили изцяло,
като недопустимо постановено, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството
да се прекрати.
По разноските пред СРС : Предвид
промяна в изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за СРС в размер на общо 750 лв. - 600 лв. за вещи лица и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 4 и ал. 8 ГПК.
По разноските пред СГС : С
оглед изхода от спора, право на разноски има ответника. В негова полза, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. и 25 лв. държавна такса.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 20264427/30.11.2020 г. на СРС, 85 с - в, по
гр. д. № 53543/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
офис 225 - Б, чрез адв. Г., да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 4 и ал. 8 ГПК, разноски по делото, както
следва : за СРС в размер на общо 750 лв. - 600
лв. за вещи лица и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за СГС -
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и 25 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.