РЕШЕНИЕ
№ 2927
гр. Варна, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110111671 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът К. Д. В. твърди, че бил собственик на лек автомобил „Тойота
Аурис“, peг. № **-**. На 12.09.2020 г. управлявал автомобила по
автомагистрала „Хемус“, като в близост до разклона за кв. Повеляново, гр.
Девня, при изпреварване на микробус, ударил друг автомобил, спрял на
пътното платно, след което се ударил последователно в лявата и дясната
мантинела. Във връзка с настъпилото ПТП предявил застрахователна
претенция пред ответника „**“ ЕАД по сключената имуществена застраховка
„Каско“ за автомобила, обективирана в застрахователна полица № ** от
03.02.2020 г. След завеждане на щетата, на 05.10.2020 г. автомобилът бил
дерегистриран, тъй като била налице тотална щета. Застрахователят му
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3590.51 лв.
Ищецът поддържа, че пазарната стойност на автомобила е в размер на
5600 лева, като сумата е в рамките на лимита по полицата. Сочи, че от същата
следва да се приспаднат заплатената от застрахователя сума /3590.51 лв./,
както и получената сума при предаване автомобила за скрап /409.49 лв./,
поради което дължимият незаплатен остатък от застрахователното
обезщетение възлиза на 1600 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 1600 лева – незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 12.09.2020 г. на автомагистрала „Хемус“, в близост до
разклона за кв. Повеляново, гр. Девня, по застраховка „Каско“,
1
застрахователна полица № ** от 03.02.2020 г., за лек автомобил „Тойота
Аурис“, peг. № **-**, ведно със законната лихва от 05.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**“ ЕАД е депозирал писмен
отговор, с който навежда доводи за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ за автомобила към датата на
застрахователното събитие – 12.09.2020 г. със застрахователна сума в размер
на 5660 лева, като сочи, че са заплатени първите три от дължимите вноски от
застрахователната премия, но не и четвъртата.
Потвърждава, че ищецът е предявил претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените вреди от процесното
застрахователно събитие. Не оспорва механизма на ПТП.
Излага, че е установено, че уврежданията на лекия автомобил
надхвърлят 70 % от застрахователната му стойност, т.е. налице е тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Поддържа, че е определено застрахователно
обезщетение в размер на 3705.26 лева, съответстващо на действителната
стойност на МПС, намалена със стойността на запазените части. Заявява, че от
размера на застрахователното обезщетение е удържана незаплатената от
ищеца последна вноска по застрахователната полица в размер на 114.75 лева,
поради което на ищеца е преведена сума в размер на 3590.51 лева.
Оспорва началния момент, от който се претендира присъждането на
законна лихва върху главницата.
Навежда доводи, че претендираното застрахователно обезщетение е
завишено и не кореспондира с действителната стойност на вредата,
определена към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“, застрахователна полица № ** от 03.02.2020 г., за лек автомобил
„Тойота Аурис“, peг. № **-**, както и че в срока на договора са настъпили
вреди, стойността на които надвишава 70 на сто от действителната стойност
на автомобила, вследствие на застрахователно събитие – покрит риск, като по
образуваната щета застрахователят е изплатил на ищеца сума в размер на
3590.51 лева; че от общия размер на определеното застрахователно
обезщетение от 3705.26 лв. е удържана незаплатената от ищеца последна
2
вноска от застрахователната премия в размер на 114.75 лв.; както и че
застрахователната сума по застраховка „Каско“ за автомобила към датата на
застрахователното събитие – 12.09.2020 г. е в размер на 5660 лева.
От съдържанието на представеното от ищеца свидетелство за
регистрация на гореописания лек автомобил /л. 4/ се установява, че
регистрацията на автомобила е прекратена на 05.10.2020 г. поради тотална
щета.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено,
подробно и обосновано. Съгласно същото средната пазарна стойност на
процесния автомобил, определена към датата на ПТП, е в размер на 9544 лева.
Вещото лице е изразило становище, че единственият начин за реализиране на
доход от запазените части на МПС е предлагането му за изкупуване от
автоморга или предаването му за скрап, като в първия случай за него би могла
да бъде получена сума в размер на 650 лева, а във втория – в размер на 400
лева. Сочи, че доходът за предаване на автомобила на автоморга следва да
бъде кредитиран с резерви, като по-реалистична е възможността за предяване
на вторични суровини. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
нередовност на исковата молба. По аргумент от чл. 129, ал. 2 ГПК
непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане от страна на
ищеца по осъдителен иск не съставлява основание за оставяне на
производството по делото без движение. Нещо повече, в случая разпоредбата
на чл. 127, ал. 4 ГПК е спазена, като ищецът изрично е посочил, че
претендираната сума може да бъде заплатена по банкова сметка на
процесуалния му представител, който е изрично упълномощен за получаване
на парични суми.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да са
причинени от застрахователно събитие – покрит риск.
Между страните е безспорно наличието и на двете посочени
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на договорната
отговорност на ответното дружество, като спорът е съсредоточен върху
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
3
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Между страните е безспорно, че е налице тотална щета по смисъла на чл.
39, ал. 2 КЗ, като ищецът е представил доказателства за прекратяване
регистрацията на автомобила. В този случай съобразно разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ застрахователят дължи заплащане на застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. В случая размерът на вредата е съизмерим с
пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП, която съгласно
заключението по автотехническата експертиза се равнява на 9544 лева. От
тази сума следва да бъде приспадната сумата, която ищецът е реализирал за
предаване на скрап на автомобила, която съгласно извършеното с исковата
молба признание се равнява на 409.49 лева. Именно посочената сума следва
да бъде приета за стойност на запазените части, тъй като съгласно
заключението на вещото лице е възможно предаване на автомобила на
автоморга за сума в размер около 650 лева, но по-реалистично е той да бъде
предаден за скрап, като средната стойност за предаването за вторични
суровини е 400 лева, т.е. по-ниска от признатата от ищеца.
Доколкото разликата в размер на 9134.51 лева надвишава
застрахователната сума /5660 лева/, която се явява лимит на отговорността на
застрахователя, в случая именно последната следва да бъде съобразена при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. От нея
следва да бъде приспаднато определеното от застрахователя обезщетение в
размер на 3705.26 лева /колкото е общо определеният размер на
обезщетението, преди прихващане на последна незаплатена вноска от
застрахователната премия/, като дължимата разлика се равнява на 1954.74
лева.
Предвид обстоятелството, че искът е предявен в рамките на горната
сума същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 409 във вр. с чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от изтичане на срок от 15 работни дни
от представянето на доказателства за прекратяване регистрацията на
автомобила, т.е. от 27.10.2020 г., поради което и законната лихва следва да
бъде присъдена от този момент, като за периода от 05.10.2020 г. до 26.10.2020
г. претенцията за присъждане на законна лихва следва де бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
4
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за държавна такса в размер на 64.80 лева и внесен депозит за САТЕ в размер на
150 лева.
Тъй като липсват доказателства ищецът и процесуалният му
представител да са уговорили последният да окаже безплатно адвокатска
помощ и съдействие по делото, в негова полза не следва да бъде определяно
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Триадица, бул. „**“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. В., ЕГН
**********, от гр. Варна, ж.к. „**“ бл. 302, СУМАТА ОТ 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 12.09.2020 г. на автомагистрала „Хемус“, в близост до разклона
за кв. Повеляново, гр. Девня, по застраховка „Каско“, застрахователна полица
№ ** от 03.02.2020 г., за лек автомобил „Тойота Аурис“, peг. № **-**, ведно
със законната лихва от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като отхвърля претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 05.10.2020 г. до 26.10.2020 г.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Триадица, бул. „**“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. В., ЕГН
**********, от гр. Варна, ж.к. „**“ бл. 302, СУМАТА ОТ 214.80 лв. /двеста и
четиринадесет лева и осемдесет/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „**“ ЕАД, ЕИК **, че може да преведе сумите,
присъдени в полза на ищеца К. Д. В., ЕГН **********, по банкова сметка с
IBAN **-**, с титуляр адв. Р. Д. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5