№ 16780
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110148065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б, EИК .........., със
седалище и адрес на управление – град С, чрез адв. М. Г., със съдебен адрес – град С против
Л. Х. Н., ЕГН **********, с адрес - град С
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. в района на гр. София, на бул. „Царица Йоанна“, 10
метра преди бул. „Вардар“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Хонда Сивик” с peг. №
......, собственост на Л. Х. Н., управлявано от същата и МПС „Шкода Октавия” с peг.№
.........., собственост на Е и управлявано от същата.
Твърди се, че според представения Протокол за ПТП № 1717788/26,07.2019 г., съставен
от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно
поведение на водача на МПС „Хонда Сивик” - ответницата, която реализира ПТП с МПС
„Шкода Октавия” с peг.№ .........., след което напуска мястото на произшествието.
Сочи се, че МПС „Шкода Октавия” с peг.№ .......... е бил застрахован по застраховка
“КАСКО” в А“със застрахователна полица № 19-0300/412/5002819, която е валидна към
момента на събитието. Описва се, че в Б е заведена щета под № ********** от А“, като след
направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1353.39 лв. на официалния сервиз, извършил ремонта.
Твърди се, че видно от Протокол за ПТП № 1717788/26.07.2019 г. Л. Х. Н. е напуснал
мястото на настъпването на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, поради което и на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “Б” АД има право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомихме ответника да
ни заплати претендиралата сума, но до момента не ни е изплатена.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Л. Х. Н., ЕГН
**********, с адрес - град Сда заплати на ЗД „Б, чрез адв. М. Г., със съдебен адрес – град С
сума в размер 1378.39 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б“АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 2.9.2022 година до
пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със сумата от 307,07 лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер
1
на 307,07 лв. за периода от 12.06.2020 г. (датата на падежа за плащане) до - 22.08.2022
година, които суми да бъдат платени по банкова сметка на ЗД “Б“АД - Банка - ДСК, BIC:
......
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
по аргумент от чл.12 от ГПК, съдът е мотивира да приеме за доказано следното от
фактическа и правна страна:
На 26.07.2019 г. в района на гр. София, на бул. „Царица Йоанна“, 10 метра преди бул.
„Вардар“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Хонда Сивик” с peг. № ......, собственост
на Л. Х. Н., управлявано от същата и МПС „Шкода Октавия” с per. Хе .........., собственост на
Е и управлявано от същата.
Видно от Протокол за ПТП № 1717788/26,07.2019 г., съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на
МПС „Хонда Сивик” - ответницата, която реализира ПТП с МПС „Шкода Октавия” с peг.№
.........., след което напуска мястото на произшествието.
Доказва се, че МПС „Шкода Октавия” с peг.№ .......... е бил застрахован по застраховка
“КАСКО” в А“със застрахователна полица № 19-0300/412/5002819, която е валидна към
момента на събитието. Установява се, че в Б е заведена щета под № ********** от А“, като
след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1353.39 лв. на официалния сервиз, извършил ремонта.
Доказва се и се признава, че с Протокол за ПТП № 1717788/26.07.2019 г. е описано, че
Л. Х. Н. е напуснал мястото на настъпването на местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, поради което и на основание чл. 500 от КЗ,
ЗД “Б” АД има право да получи от нея платеното застрахователно обезщетение.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните осъдителни искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл.500, ал.1 т.3 от Кодекса за
застраховането;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от
Закона за задълженията и договорите.
Доказателствената тежест е:
- за ищеца - следва да докаже твърдяните в исковата молба факти, като съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1 от ГПК/, ищецът
следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно:
1/ че между управляваното от ответника МПС и това, собственост на посоченото в
исковата молба трето лице, е реализирано твърдяното ПТП; 2/ че последното е виновно
причинено от ответника; 3/ че в резултат на произшествието за третото лице са настъпили
имуществени вреди и техния размер; 4/ ответникът е отказал извършването на проверка за
алкохол; 5/ че ищецът е изплатил на третото увредено лице обезщетение за тези вреди в
твърдяния с исковата молба размер; периода на забава и изпадането в забава на ответника.
- за ответника – следва да докаже точно изпълнение на задълженията си.
По осъдителната претенция с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса
за застраховането и по исковата претенция с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите при приложението на чл.237 от ГПК
Разгледани по същество исковите претенции са основателни при следните аргументи:
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка „Каско“. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от категорията на
застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на разходите за
ремонт на застрахования автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Така по смисъла на Кодекса за застраховането ищецът, след като с извършеното
2
плащане, с което е обезвредил пострадалия е предявил срещу прекия причинител на вредата
- лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, претенцията
си, в това число и ликвидационните разноски, които нямат самостоятелен характер, а
представляват част от обезвредата на виновно причинените щети именно се е суброгирал в
правата на застрахования.
Доказва се, че ищецът е изпратил регресна покана като – ответникът не е платил
размера на своето задължение по предявената претенция, и не е отказал плащане по
претенцията.
С оглед на горното, доколкото е налице завършен фактически състав за ангажиране на
отговорността на ответника и като се има предвид заявеното от ответника признание на
иска се следва, че исковите претенции за главница и лихва за забава, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата е основателен и следва да се уважи в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира
съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно
решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК , или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак
по смисъла на съдебната практика – „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако
след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и
Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство осъдителен иск – главен и акцесорен е
допустим и основателен, както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната – ответника, може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като
доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството.
Мотивиран от горното и на основание чл.500, ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането, и
на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и
ал.5 от ГПК и чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Х. Н., ЕГН **********, с адрес - град Сда заплати на Б, EИК .........., със
3
седалище и адрес на управление – град С, сума в размер 1378,39 лв., представляваща
изплатеното от ЗД “Б“АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер
на 25,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането
на исковата молба – 2.9.2022 година до пълното изплащане на дължимите сумата, както и да
плати сумата от 307,07 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, дължима за периода от 12.06.2020 г. (датата на падежа за
плащане) до 22.08.2022 година, както и да плати сторените по гр.дело № 48065/2022 година
по описа на Софийски районен съд разноски в размер на 205,14 лева , които суми могат да
бъдат платени по банковата сметка на ЗД“Б“АД в „Б“ ЕАД, BIC: ......
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4