Р Е
Ш Е Н
И Е № 522
гр.Сливен, 13.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 3932 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответницата
била негова майка. Сочи, че гражданския брак на родителите му бил прекратен с
Решение № 437/31.08.1999г. постановено по гр.д. № 1647/1997г. на СлРС. По време
на брака им придобили в собственост при режим на СИО самостоятелен обект с
идентификатор № 67338.525.24.1.1 по кадастралната карта на гр.Сливен, находящ
се в гр.Сливен, кв.”Българка”, бл.40, вх.А, ет.1, ап.1 с предназначение жилище,
апартамент на едно ниво, с площ 96,05 кв.м., ведно с прилежащите към обекта
избено помещение № 1 с площ 4,28 кв.м., заедно с 2,26% от общите части на
сградата и съответните припадащи се идеални от правото на строеж. Сочи, че с
нотариален акт за дарение от 07.07.2016г. баща му му дарил своята ½
ид.част от апартамента.
Твърди, че ответницата напуснала
апартамента и изоставила баща му и него, когато е бил на 4 годишна възраст. От
фактическата им раздяла през 1992г. до постановяване на решението, с което бил
прекратен брака на родителите на ищеца, както и до момента ответницата не
поддържала никакви отношения с ищеца. Грижи за него полагал изцяло баща му.
Сочи, че от 1997г. до 2004г., когато ищецът навършил пълнолетие неговия баща
владял апартамента, а от м.август 2004г. до настоящия момент имота се владеел изцяло
от ищеца. Твърди, че ответницата била наясно с намерението на ищеца за своене
на жилището от телефонни разговори, които провеждали с нея през годините, но тя
не се интересувала нито от него, нито от имота. Излага твърдения, че извършвал
през годините ремонт на това жилище с редица подобрения.
Иска от съда постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че
ищеца е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №
67338.525.24.1.1 по кадастралната карта на гр.Сливен, находящ се в гр.Сливен,
кв.”Българка”, бл.40, вх.А, ет.1, ап.1 с предназначение жилище, апартамент на
едно ниво, с площ 96,05 кв.м., ведно с прилежащите към обекта избено помещение
№ 1 с площ 4,28 кв.м., заедно с 2,26% от общите части на сградата и съответните
припадащи се идеални от правото на строеж, на основание непрекъснато давностно
владение за периода от м.август 2004г. до настоящия момент, като присъединява и
владението на своя баща от 1997г. до 2004г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от назначен от съда особен представител на ответницата. Счита иска за
допустим, не оспорва съсобствеността върху недвижимия имот, но твърди, че ищеца
следвало да докаже, че е владял постоянно и непрекъснато процесния имот за
периода, посочен от него.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 20.02.1980г. на
бащата на ищеца бил отдаден под наем апартамент в гр.Сливен, кв.”Българка”,
бл.55, вх.А, ет.1 ап.1, тъй като работел като мозайкаджия в СМК –ОСП гр.Сливен.
По-късно това жилище / но вече под друг номер на блока № 40/ родителите на
ищеца закупили с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 29.12.1990г.
С Решение № 437/31.06.1999г. постановено по гр.д. №1847/1997г. на СлРС бил
прекратен гражданския брак на родителите на ищеца, а именно Ангел Атанасов С. и
ответницата Р.К. Стоименова. Родителските права спрямо непълнолетния към онзи
момент ищец били предоставини за упражняване на неговия баща Ангел, както и
ползването на семейното жилище – процесния апартамент в гр.Сливен,
кв.”Българка”, бл.40-А-1.
С нотариален акт № 42, том І, рег.№ 625, дело № 30/07.07.2016г. на
07.07.2016г. бащата на ищеца му дарил притежаваната от него / след прекратяване
на СИО с развод/ ½ ид.ч. от процесния апартамент.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетели.
Показанията на всички разпитани свидетели са идентични в насока на това, че
ответницата живяла няколко месеца в жилището, когато заминала за чужбина и
повече никога не се върнала там. Всички свидетели установяват, че от 1994г.
ищецът останал да живее в жилището заедно със своя баща, а от 2004г., когато
навършил пълнолетие останал сам да живее в апартамента. От тогава заплащал
всички разходи, необходими за етажната собственост, както и извършвал редица
ремонтни дейности в жилището.
Показанията на свидетелите Боярова и Бояров установяват и пълната
незаинтересованост на ответницата от процесния апартамент, доколкото с нея били
водени разговори в тази връзка преди около 12 години. Установи се също така от
показанията на свидетеля Боярова, че при разговор, проведен с ответницата във
връзка с жилището, ищецът ясно и недвусмислено заявил на майка си, че счита
апартамента за свой, доколкото тя години наред не се е завръщала в него и не се
интересувала.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които като неоспорени
съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други, както и с
писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищеца
предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г.
от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ се прие, че в съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право
има нужда. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено,
без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото
потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид
иск е обусловен от обстоятелството, че документално той притежава само ½
ид.ч. от процесния недвижим имот, докато всъщност твърди, че осъществява
фактическа власт върху целия имот. При този вид иск ищецът следва да докаже
качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищецът се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност, начиная от м. август 2004г. към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право
на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от
време. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.
68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да
придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение.
В настоящото производство ищецът
установи наличие на всички характеристики на владението в своя полза. Безспорно
се доказа от показанията на всички разпитани свидетели, че от навършване на
пълнолетие на ищеца през месец август 2004г. и към настоящия момент единствено
той живее в процесния апартамент. Установи се също така, че преди около 12
години ищецът обективирал спрямо ответницата намерението си да владее нейната
част от имота, както и пълната незаинтересованост на ответницата от това.
Следователно доказа се, че ищеца
е владял непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да свои
идеалната част на ответницата от процесния апартамент в законоустановения срок
– 10 и повече години за периода от м.август 2004г. до 25.04.2019г. /датата на
приключване на съдебното дирене и формиране сила на пресъдено нещо/.
Ето защо предявеният положителен
установителен иск е основателен и бива уважен.
С оглед изхода на
правния спор ответницата следва да понесе отговорността за деловодни разноски,
като бива осъдена да заплати тези, сторени от ищеца в общ размер на 1 899,51
лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Р.К.К., ЕГН: ********** ***, че А.А.С., ЕГН: ********** ***
е СОБСТВЕНИК на 1/2 ид.ч. самостоятелен
обект с идентификатор № 67338.525.24.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006г. на
изп.директор на АК, находящ се в гр.***, кв.”***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***,
разположен в сграда № 1, разположена в поземелен имот с идентификатор
67338.525.24 с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, с площ 96,05
кв.м., ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 1 с площ 4,28 кв.м.,
заедно с 2,26% от общите части на сградата и отстъпеното правото на строеж при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 67338.525.24.1.2; под
обекта-няма; над обекта- 67338.525.24.1.18, 67338.525.24.1.17, на основание
давностно владение, осъществено в периода м.август 2004г. -25.04.2019г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Р.К.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН: ********** *** сума в размер на 1 899,51 лв. /хиляда осемстотин
деветдесет и девет лева и 0,51 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: