Р Е Ш Е Н И Е
05.01.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.12. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1163 2020
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу К.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 01.12.2020г. съдът, като е констатирал, че ищецът е починал след приключване на съдебното дирене, е отменил хода на делото по същество, даден с протоколно определение, постановено на 17.11.2020г. и е конституирал, на мястото на ищеца В.Г.Д., починал на 21.11.2020г., Акт за смърт № 16/23.11.2020г., съставен в с. Самораново, общ. Дупница, обл. Кюстендил, като ищци по делото: Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-Савова, ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***.
Ищците твърдят, че с решение № 184/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 744/2018г. по описа на РС-Дупница (влязло в сила на 12.04.2019г.) е уважен иска на В.Г.Д. по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен срещу К.Г.Д. и Иван Г.Д. и е признато за установено, че възстановените земеделски земи през 1994г. и 1996г., са на наследници на Георги Костов Д., бивш жител ***, починал на 14.07.1952г.
Твърдят, че ОСЗ - гр. Дупница постановила Решение № 18- 8020 /06.03.2020 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Самораново, с което възстановява правото на собственост на наследници на Георги Костов Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание влязло в сила решение по гр.д. № 744/2018г. на РС-Дупница и негово заявление № ВС-16-134/22.04.2019 г. за провеждане на допълнителна процедура по чл. 14, ал 7 от ЗСПЗЗ, на следните имоти: т. 2. от решение № 18-8020-Нива от 1,000 дка (един) дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Самораново в местността „КОРИЯТА“ и т. 8. от решение № 18-8020-Ливада от 3,400 дка (три дка и четиристотин кв.м), четвърта категория, находящ се в землището на село Самораново в местността „СЪЗЛЪКО“, за които К.Г.Д. се е снабдил с оспорвания констативен нотариален акт. Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ - гр. Дупница отменя решение № С-309 от 13.05.1994 год. на ПК-гр. Дупница за признаване правото на собственост на К.Г.Д..
Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да отмени Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № 3425, дело № 851/21.06.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, с който нотариален акт ответникът се легитимира като собственик на следните имоти: 1. Нива в местността „Корията“, с площ от 1,040 дка, четвърта категория, парцел № 1 от масив № 17, съставляваща имот № 017001 по картата на землището и 2. Ливада в местността „Съзлъко“, с площ от 3,168 дка, четвърта категория, парцел № 29 от масив № 30, съставляващ имот № 030029 по картата на землището. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че не е възможно да се направи извод за идентичност между имотите, предмет на решение № 18-8020/06.03.2020г. на ОСЗ-Дупница и тези, описани в атакувания с иска нотариален акт. Сочи, също така, че в решение № 184 от 18.03.2019г. по гр.д. № 744/2018г. на РС-Дупница липсва каквато и да било индивидуализация на посочените в исковата молба имоти.
Твърди, че възстановеният му имот в местността „Съзлъко“, представляващ ливада с площ 3,168 дка, четвърта категория, парцел № 29 от масив № 30, съставляващ имот 030029 по картата на землището на с. Самораново, при граници и съседи описани в КНЛ: имот № 030028 на Иван Г.Д., имот № 000112 полски път, имот № 030030 на насл. на Иван Любенов Минчев, имот № 030031 на насл. на Йордан Димитров Биджев, имот № 030032 на насл. на Васил Костадинов Янков, е придобит от него с нотариален акт № 29, том I, дело 80/1950г., което опровергава твърденията на ищците за собственост, придобита по наследство от общия на страните наследодател Георги Костов Д.. Действително описания в нотариалния акт от 1950г. имот е в съсобственост с неговите братя Иван Г.Д. и В.Г.Д., но по-късно той е разпределен между братята по общо тяхно съгласие и всеки е установил владение върху своята част от имота, без да претендира друго.
По отношение на другия имот, представляваш нива с площ 1,040 дка в местността „Корията“, имот № 017001 по картата на з. Самораново, съставляващ имот с идентификатор 65245.7.197 от КККР на с. Самораново, твърди, че правото на собственост върху него се основава на Решение № 0110/26.05.1997г. на ПК-Дупница, акт извън времевия диапазон, посочен в Решение № 184/18.03.2019г. по гр.д. № 744/2018г. на PC-Дупница. Освен това, с този имот е извършено разпореждане с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том ІІ, peг. № 2853, дело 275/17.11.2006г. на нотариус Деница Гърнева.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е допустим. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск, с който се разрешава на спор за собственост между лица, претендиращи да са били собственици на един и същи имот към момента на обобществяване на земеделските земи. Разрешаването на този спор има преюдициално значение за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, т.е. изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ обуславя съдържанието на решението на Общинската служба по земеделие а оттам - и на издадения въз основа на него констативен нотариален акт за собственост. Тъй като с решение № 184/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 744/2018г. Дупнишкият районен съд не е приложил последиците на чл. 537, ал. 2 от ГПК, а с изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК за ищеца е отпаднала възможността да поиска допълване на решението, последният има правен интерес в отделен процес да поиска въз основа на решението по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост, който създава несигурност за правата му (определение № 377/11.07.2012г. на ВКС, І г.о.). Отменяването на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /виж Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 год. по гр.д. № 150/1985 год. на ОСГК на ВС/. В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК изрично е указано, че лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право; респ., че защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № 145/31.07.2020г., съставено в с. Самораново, общ. Дупница, че страните са наследници на Георги Костов Д., бивш жител ***, починал на 14.07.1952г.
С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № 3425, дело № 851/21.06.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, ответникът се легитимира като собственик на следните имоти: 1. Нива в местността „Корията“, с площ от 1,040 дка, четвърта категория, парцел № 1 от масив № 17, съставляваща имот № 017001 по картата на землището и 2. Ливада в местността „Съзлъко“, с площ от 3,168 дка, четвърта категория, парцел № 29 от масив № 30, съставляващ имот № 030029 по картата на землището.
Констативният нотариален акт е съставен от нотариуса въз основа на Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК в общ. Дупница № 0110/26.05.1997г. и Решение № С-309/13.04.1994г.
С решение № 184/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 744/2018г. по описа на РС-Дупница (влязло в сила на 12.04.2019г.) е уважен иска на В.Г.Д. по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен срещу К.Г.Д. и Иван Г.Д. и е признато за установено, че възстановените земеделски земи през 1994г. и 1996г., са на наследници на Георги Костов Д., бивш жител ***, починал на 14.07.1952г.
С Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ – Дупница, в изпълнение на горепосоченото решение на РС-Дупница, е възстановено правото на собственост върху описаните в него земеделски земи на наследниците на Георги Костов Д.. Решението отменя решение № С-309/13.05.1994 г. на ОСЗ за признаване правото на собственост на К.Г.Д..
Не е възможно, обаче, да се направи извод за идентичност между имотите, предмет на решение № 18-8020/06.03.2020г. на ОСЗ-Дупница и тези, описани в Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № 3425, дело № 851/21.06.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС. В решението на ОСЗ-Дупница не са индивидуализирани недвижимите имоти по граници и съседи, а същото препраща към решение № 184/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 744/2018г. по описа на РС-Дупница. В последното липсва каквато и да било индивидуализация на посочените в исковата молба имоти. Нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение са индивидуализирани земеделските земи, възстановени на наследници на Георги Костов Д.. Съобразно приетото в т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо. Именно за това, недвижимите имоти, предмет на иск за собственост (включително и такъв по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ), следва да бъдат надлежно индивидуализирани в диспозитива на решението, което не е сторено. Нещо повече-липсва индивидуализация на недвижимите имоти и в мотивите на същото решение. Поради липсата на надлежна индивидуализация, не може да се установи предмета на решението и следователно обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно, неприложима е и законовата последица по чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от
Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-Савова,
ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********,
тримата с адрес: ***, срещу К.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № 3425, дело №
851/21.06.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, с който
нотариален акт ответникът се легитимира като собственик на следните имоти: 1.
Нива в местността „Корията“, с площ от 1,040 дка, четвърта категория, парцел №
1 от масив № 17, съставляваща имот № 017001 по картата на землището и 2. Ливада
в местността „Съзлъко“, с площ от 3,168 дка, четвърта категория, парцел № 29 от
масив № 30, съставляващ имот № 030029 по картата на землището.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-Савова, ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на К.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: