№ 108
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500013 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД»Пожарна безопасност и защите на
населението», чрез процесуалния представител – юрисконсулт Силвия Петрова, срещу
решение № 1535/02.11.2021г. по гр.д.№6088/2021г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на К. АНГ. АТ. сумата от 1672,15лв., представляваща сбор от дължимо и
незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2018г. – 20.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5 ЗМВР и сумата от
313,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г.. на
основание чл.86 ЗЗД и 370лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не се е
произнесъл по своевременно направеното от въззивника възражение за погасяване на
исковете по давност. Съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държевните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 на чл.187 е установено 8
часова продължителност на нощния труд, полаган на смени, от служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, поради което и в случая не намира приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на
служителите в МВР за процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
1
норма, допускаща трпансформация на нощните часове труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална уредба по отношение на отчитането и заплащането на
нощен труд в МВР, поради което са неприложими разпоредбите на НСОРЗ. Посочва, че от
ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице отработени
часове над нормата, съгласно разпоредбите на ЗМВР.
Изложени са аргументи, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. Въззъвникът счита, че съдът не е обсъдил спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР и предвидените компенсаторни
механизми, като допълнителни възнаграждения за прослужено време, размер на платен
отпуск, обезщетение за неизползван отпуск, по – благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд и др. Заплащането на трудово въэзнаграждение за нощен труд е със
самостоятелна функция и значение, като предвидените условия за разграничаване на нощен
и извънреден труд в ЗМВР, кореспондират с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от
04.11.2003г. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява
заплащане на часовете нощен труд, положени от ищеца. Въз основа на посочените
аргументи се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските
по делото.
С въззивната жалба е отправено искане съдът да спре производството по делото, поради
образувано преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург по искане на РС
Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС за тълкуване на нормите
на Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003г. по въпросите: ефективната защита по чл.12, б.»а»
от Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003г. изисква ли нормална продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня; принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за
основните права на ЕС изисква ли определената в националното право нормална
продължителностна нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор; ефективното постигане на целта по §8 на Директивата – да
се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд.
Въззиваемата страна К. АНГ. АТ., чрез адв. Ц.Б., е депозирал писмено възражение в срока
по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата и отговора съображения и материалите по
гр.д.№6088/2021г. на ВРС, намира следното:
Направеното във въззивна жалба искане за спиране на производството по делото следва да
бъде оставено без уважение. Искането е неоснователно, тъй като отговорите на поставените
2
въпроси, предмет на дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург са неотносими на към
предмета на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по
настоящото в.гр.д. № 13/2022г. до приключване на дело С-262/20 на Съда на ЕС,
Люксембург .
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.02.2022г. от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3