О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
03.01.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на трети януари през две
хиляди и двадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 659 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от
съдия Лазарова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХII, чл. 345 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. И.П. – защитник на подсъдимия И.Й.Й.
против протоколно определение произнесено в открито съдебно заседание на 17.12.2019г.
по нохд № 195/2019г., по описа на Специализирания наказателен съд, 6 състав, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Й..
В атакуваното определение съдът е приел, че не са налице основания за
промяна на преценката относно наличието на доказателствена обоснованост на
предположението за съпричастност на подсъдимия към повдигнатите му обвинения, а
опасността от извършване на престъпление е със същия висок интензитет, както
при преходното произнасяне по отношение на изпълняваната мярка за процесуална
принуда, независимо от добрите характеристични данни, чистото съдебно минало и
семейното положение на лицето. Не са споделени и възраженията на защитата
за неразумна продължителност на срока на
задържане.
В депозираната частна
жалба се изразява несъгласие с
изложените от съда съображения, като се акцентира на продължаващата вече над
една година и половина социална изолация на И.Й. в местата за лишаване от
свобода. Цитират се конкретни решения на ЕСПЧ в подкрепа на изложените от
защитата съображения, че фактическата и правна сложност на делото са
оправдателни за продължителността на наказателното производство, но не и за продължителността
на самото задържане под стража, като критериите за разумен срок по чл.5 т.3 от
ЕКЗПЧОС са различни от тези по чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС. Настоява се при обсъждане
на въпроса дали националните власти са проявили „особена добросъвестност“ в
хода на производството да бъдат взети предвид защитните доводи за поведението
на прокуратурата след изтичане на 8-месечния срок по чл. НПК и за допуснати многобройни нарушения в
хода на досъдебното производство. На следващо място се подчертава, че
опасностите по чл.63 ал.1 НПК в производството по чл.270 НПК не могат да бъдат
извеждани само от строгостта на очакваното наказание, характера и тежестта на
обвиненията и продължителността на инкриминирания период, както и че същите
намаляват с течение на времето, още повече че се касае за неосъждано лице,
семейно ангажирано – баща на две малолетни деца. В този смисъл се навеждат доводи за предубеденост на съдебния състав
във виновността на подсъдимия, което е законово
основание за отвод. Съображенията на съда, свързани с предоставената
защита на застрашени свидетели се оспорват с аргумент, че същите не са
конкретизирани, но дори и да има такива,
„заявеното субективно чувство на страх не означава обективно наличие на
опасност“. В подкрепа на това се изтъква липсата на образувани досъдебни
производства за подобно неправомерно въздействие, като предоставената защита на
определени лица „по субективни усещания“ се преценява като израз на
предубеденост и разхищение на публични средства без ясни, конкретни и обективни
данни. В заключение се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение от Специализираната
прокуратура.
Апелативният
специализиран наказателен съд, след като се запозна с изложените в нея доводи, доказателствата
по делото и като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери жалбата за
допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Производството по нохд № 195/2019г. е образувано на 11.01.2019г. по внесен обвинителен акт срещу И.Й.Й. и още 18 лица. Обвинението на Й. касае осем умишлени престъпления, всяко от които тежко по смисъла на чл.93
т.7 НК -
ръководство на организирана престъпна група по чл. 321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, създадена с користна цел
и с цел извършване на престъпления по чл.354а, чл.159а, чл.116, чл.128-129 НК /наказуемо
с лишаване от свобода от 5 до 15 години/; четири деяния по
чл. 117 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК /приготовление към убийства на двама
прокурори, действащ служител и бивш служител на ГД Национална полиция,
наказуеми с лишаване от свобода от 1 до 6 години / и три деяния по чл. 159г вр.
чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК /трафик
на хора в изпълнение на решение на ОПГ, наказуеми с лишаване от свобода от 5 до
15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева/.
След общ прочит на материалите по
делото въззивният съд намира за правилно заключението на СНС за липса на промяна
в преценката, отнасяща се до обосноваността на предположението за съпричастност
на подсъдимия към горепосочените деяния, като съблюдавайки презумпцията за невиновност,
също се въздържа от анализ и оценка за достоверност и достатъчност на доказателствата, приложимата правна квалификация на деянията, авторството и
вината, като въпроси непопадащи в предмета на настоящата съдебна процедура,
които предстои да бъдат обсъдени на един значително по-късен етап - при съдебното
произнасяне по реда на чл. 301 НПК.
Несъмнено съгласно разпоредбата на чл.57 НПК целите на мерките за
неотклонение са насочени към обезпечаване законосъобразното провеждане и
приключване на воденото наказателно производство в разумен срок и към
ограничаване на възможността подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление. Съгласно практиката
на ЕСПЧ, както и практиката на българските съдилища, при преценка на
съществуването и интензитета на горепосочените рискове следва да бъдат
съобразени индивидуалните особености на казуса - естеството и сериозността на
конкретните престъпни деяния; наказанието, което ще бъде понесено при евентуално
постановяване на осъдителна присъда, възрастта, здравословното състояние,
съдебното минало, личните и социални връзки на лицето с общността. Така в
случая при преценка на опасностите, регламентирани в чл.63 НПК следва да се отчете
от една страна необремененото съдебно минало на И.Й., но от друга не може да
бъде игнорирано обстоятелството, че същият е лице със завишена степен на обществена
опасност в сравнение с останалите членове на обществото, предвид поддържаните
трайни връзки и контакти с криминално проявени лица и наличните сведения за
склонност към прояви, несъвместими с установения правов ред, включително и с насоченост против интересите на
правосъдието /показанията на Й. Й., А. С./. Като допълнително аргументиращо този
извод обстоятелство, правилно СНС е
взел предвид и изявленията на част от свидетелстващите лица по делото /М. Н. и В. Д./ за възникнали опасения за възможни
прояви на неправомерно поведение, свързани с отправени предупреждения и заплахи,
отнасящи се до процесуалните им задължения именно в това им качество, наложили вземане
на съответни мерки от съда по осигуряване на
тяхната защита респ. на членове на семействата им. В този смисъл, предвид фазата в която се
намира наказателния процес - неприключило съдебно следствие, рискът от
извършване на престъпление с основание е
бил приет от СНС като напълно реален при
евентуално смекчаване на прилаганата мярка
за неотклонение.
Неоснователни се явяват и защитните възражения за неразумна
продължителност на същата. Разумността на срока на задържане изисква индивидуална
преценка на релевантните факти, касаещи конкретното обвинение, конкретното
задържано лице, както и поведението на съответния орган пред когото делото е
висящо от една страна и поведението на самия подсъдим от друга. В този смисъл
продължителността на този срок е различна за всеки отделен случай и не
съществуват универсално приложими критерии за нейното измерване.
В
съдебната фаза на процеса, за разлика от тази в досъдебното производство, задържането
под стража не е ограничено с конкретни максимално допустими срокове. Съгласно
трайно установената практиката на ЕСПЧ, за да е оправдано същото наред с
предвиденото наказание „лишаване от свобода“, е необходимо едновременно да са
изпълнени следните условия: да са налице съществени причини да се приеме, че
ако бъде освободено лицето ще се укрие или ще извърши тежко престъпление; ще се
намеси в хода на съдебния процес по начин, застрашаващ безпрепятственото му
протичане, и същевременно да не съществува възможност за прилагане на други
алтернативни мерки, за да се отговори на тези опасения.
В този смисъл прецененият като
реален риск от противоправно поведение, наред с броя, естеството,
високата степен на обществена опасност и строгата наказуемост на престъпните деяния, за които Й. е предаден на съд, дават
основание да бъде приета за законна и разумна по-продължителната му социална
изолация в местата за лишаване от
свобода, като единствено възможна да гарантира защита на обществения интерес и
да осигури постигане целите на правораздавателния процес, доколкото интензитетът на коментираната по-горе
опасност от противоправно поведение не е
намалял до степен да е възможно да бъде преодолян с по-лека по вид мярка
за неотклонение. Същата не може да бъде приета като прекомерна,
непропорционална и драстично засягаща интересите на подсъдимото
лице, в каквато насока са наведените в жалбата възражения, не само предвид
изведения по-горе приоритет, но и поради
отсъствието на други причини от здравословен или семеен характер,
правещи наложително смекчаването й. Здравословното състояние на Й. е напълно
съвместимо с условията в арестните помещения, а от друга страна същият не е
единствен родител, полагащ грижи и отговорен
за отглеждането на две малолетни деца. В този смисъл остават несподелени възраженията
на защита за несъразмерност на прилаганата мярка за неотклонение и за превръщането й в самоцел.
До
момента СНС полага нужните усилия за разглеждане на делото в максимално кратки
срокове, въпреки неговата фактическа и правна сложност. Съдебните заседанията
са насрочвани и провеждани ритмично, с дължимата добросъвестност и стремеж към
разкриване на обективната истина, като не се констатира неоправдано забавяне в
тази насока, и в този смисъл първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат, че не проявява
дължимото „особено усърдие“ в процесуален аспект. Доводите на защитата,
свързани с процесуалното поведение на прокуратурата след изтичане на максимално
допустимия 8-месечен срок за задържане в
досъдебната фаза на наказателния процес и твърденията за многобройни нарушения
в хода на същата са неотносими, доколкото в настоящата съдебна процедура по
чл.270 НПК на преценка подлежи единствено
процесуалното поведение на органа пред когото делото е висящо, в случая на СНС.
Независимо, че за седем от подсъдимите наказателното производство е приключило
по реда на глава XХIX
от НПК с одобрени от съда споразумения, не може да бъде игнориран факта, че по делото
предстоят разпити на голям брой свидетели и вещи лица, както обосновано е съобразил и
първостепенния съд, като още един аргумент в подкрепа на направения
краен извод за целесъобразността на прилаганата мярка за процесуална принуда.
Водим от горното АСНС намира, че атакуваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.12.2019г. по нохд № 195/2019г. по описа на
СНС, 6 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия И.Й.Й..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.