Определение по дело №382/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 149
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20211500500382
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. К., 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500382 по описа за 2021 година
Производството e по реда на чл.423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение с вх.
№274123/23.07.2021г. по описа на РС-К. от В. М. КЬ., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.К., кв.„*** чрез пълномощника адв.В.П., същата и като
съдебен адресат с адрес в гр.К., ул.„****“ №35, К. - в качеството й на
длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№126/31.01.2017г., издадена по ч.гр.дело №171/2017г. по описа на Районен
съд-К..
Във възражението се твърди, че К. е узнала за издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№171/2017г. на 23.06.2021г., когато е получила
съобщение за образувано срещу нея изпълнително дело с №502/2021г. по
описа на ЧСИ В.А. с рег.№742, с район на действие ОС-К.. Излагат се доводи
за наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК - ненадлежно
връчване на заповедта. Прави се искане съдът да приеме възражението
против заповедта за изпълнение и да бъде спряно изпълнението на същата.
Заявителят в заповедното производство и взискател по
изпълнителното дело – „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, чрез пълномощника си адв.*** от АК-София, е подал
отговор в срок, в който изразява становище по възражението по чл.423 от
ГПК, аргументирайки теза за недопустимост на същото, като депозирано след
изтичане на преклузивния срок за това, поддържайки, че В.К. е узнала за
заповедта за изпълнение на по-ранен етап. В случай, че съдът не сподели този
извод се излагат и съображения по същество в посока за неоснователност на
възражението.
Окръжен съд-К., след като се запозна с материалите по делото и
прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено
1
следното:
Ч.гр.д.№171/2017г. по описа на РС-К. е било образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на
30.01.2017г., от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, против В. М. КЬ., с ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес в
гр.К., ул.„О***, за заплащане на суми – *** лева –главница, представляващи
стойност на потребени телекомуникационни услуги за периода от
01.01.2014г. до 31.01.2014г. и *** лева – лихва за периода от 20.02.2014г. до
25.01.2017г., вземането за които е било прехвърлено на заявителя от „*** с
договор за продажба на вземания от 12.05.2016г. Претендирано е било и
присъждане и на законната лихва от датата на подаване на заявлението, както
и на сторените по делото разноски.
На 31.01.2017г. е била извършена служебна справка за постоянен
адрес на длъжника В.К., според която постоянният й адрес е в гр.К. кв.„***
На същата дата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която В. М. КЬ. да заплати на
„***“ ЕООД претендираните в заявлението суми, както и *** лева, сторени
разноски, в това число за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
Изпратеното съобщение, ведно с препис от заповедта за изпълнение,
до В.К. на адреса, посочен в заявлението, е било върнато в цялост, с
отбелязване от връчителя, че лицето е търсено на три конкретно посочени
дати в различни часове, но не е било открито, при което на 12.03.2017г. е
било залепено уведомление на входната врата.
На 04.04.2017г. съдът е разпоредил съобщението, извършено, чрез
залепване на уведомление, да се счита връчено на 27.03.2017г., като
същевременно е разпоредил до същия адрес да се направи опит за връчване
на заповедта с препоръчано писмо с обратна разписка, което е върнато на
12.04.2017г. като невръчено, с отбелязване, че лицето е в ***.
На 09.05.2017г. КнРС след като е констатирал, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника на 27.03.2017г. по реда на чл.47 от
ГПК чрез залепване на уведомление и, че в рамките на установения от закона
срок не е подадено възражение против заповедта за изпълнение и същата е
влязла в сила, е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на
заявителя за посочените в заповедта за изпълнение суми.
Установимо е в настоящото производство, че въз основа на
изпълнителния лист е инициирано образуването на изп.дело пред ЧСИ В.А. –
изп.д.№20217420400502. Видно от постъпилия по настоящото дело документ,
съставляващ част от изпълнителното производство, изпратеното до К. на
18.06.2021г. съобщение за образувано дело с взискател „*** е било връчено
на 21.06.2021г. на лицето д. р. ив. (наемател), с вписано поето от получателя
задължение да предаде съобщението на адресата. Съобщението е било
изпратено на адреса в гр.К. кв.„***
2
На 23.07.2021г. В. М. КЬ. е подала разглежданото възражение,
оспорвайки вземането и редовността на връчването на заповедта за
изпълнение, с твърдението, че заповедният съд, при все, че е разполагал с
данни за постоянния й адрес не е разпоредил изпращане на съобщение на
същия.
След постъпване по настоящото дело на справка от ЧСИ относно
датата на връчване на съобщението за образувано изпълнително дело, в
молба с вх.№1279/11.10.2021г. пълномощникът на молителката адв.В.П. е
направила искане за допускане до разпит на лицето д. р. ив. за установяване
момента на предаване на съобщението.
Въззивният съд, с цел изясняване позициите на страните, при наличие
на противоречащи си твърдения относно момента на узнаване на заповедта за
изпълнение, който е съществен за преценката за допустимост на
възражението по чл.423 от ГПК, е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и е допуснал до разпит поискания от страна на
молителката свидетел д. р. ив..
От показанията на свидетеля д.и. се установява, че същият е наемател
в жилище на К., находящо се в гр.К. кв.„*** Твърди, че самата тя живее в
***, както и, че няколко дни след датата 19.06.2021г., на която синът му има
рожден ден, адресът е бил посетен от призовкар, който е търсил В.К., за да й
връчи някакви документи. и. знаел, че в предстоящата сряда К. ще дойде в
България, за което същата го била уведомила когато му се обадила по повод
рождения ден на сина му, поради което се съгласил да получи съобщението и
поел задължение да й го предаде. Свидетелят твърди, че това и сторил в
срядата, когато К. пристигнала в гр.К.. Съдът констатира, че въпросната сряда
– първа след датата 19.06.2021г. – е 23.06.2021г.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Нормата на чл.423 ал.1 от ГПК предвижда, че в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства и 4/ длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могъл да преодолее.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор и, по който е
повдигнат спор по делото е този за допустимостта на подаденото възражение,
в контекста на спазване на указания от закона срок, който по своята правна
същност е преклузивен такъв.
Според горепосочената разпоредба, възражението до въззивния съд
се подава от длъжника в едномесечен срок, считано от узнаването на
3
заповедта за изпълнение. Под узнаване на заповедта за изпълнение не се има
предвид непременно връчване на същата, а получаване на конкретна
информация относно съществуването в правния мир на издадена заповед за
изпълнение. Тази конкретна информация следва да бъде недвусмислена и
ясна и по несъмнен начин да сочи на длъжника, че спрямо него по реда на
заповедното производство конкретно лице е реализирало съответни
притезания. Несъмнено е, че за да може да се приеме, че за длъжника е
започнал да тече срока за оспорване по чл.423 от ГПК, фактът на узнаване на
заповедта за изпълнение следва да бъде несъмнен, а моментът, в който това е
станало факт – недвусмислен и конкретен. В противен случай – при наличие
на предположение относно тези обстоятелства, би могло да се стигне до
неоправдано неблагоприятно засягане на правната сфера на длъжника, като
същият бъде лишен от възможността да защити правата си на такъв.
В конкретния случай, при съобразяване на фактите, установими от
свидетелските показания, въззивният съд счита, че следва да се приеме, че
В.К. е узнала за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№171/2017г. по
описа на КнРС, не по-рано от 23.06.2021г., когато свидетелят твърди, че й е
предал книжата, които е получил от ЧСИ. За съда не съществува основание да
не даде вяра на показанията на този свидетел, тъй като липсват предпоставки
същият да се счита заинтересован или предубеден от изхода на спора,
респективно – твърденията му не се опровергават по никакъв начин от
останалия доказателствен материал. При тези данни, подаденото на
23.07.2021г. възражение се явява депозирано в рамките на посочения в чл.423
ал.1 от ГПК срок.
При горните доводи се налага извод, че възражението, предмет на
настоящото разглеждане, е допустимо и следва да бъде разгледано по
същество.
Разгледано по същество, възражението се явява основателно, поради
следното:
В конкретния случай, К. се позовава на хипотезата на чл.423 ал.1 т.1
от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не й е била връчена
надлежно. Основанието по посочената норма е налице тогава, когато са
нарушени правилата за връчване на съобщения, регламентирани в
процесуалния закон.
Връчването на съобщенията в заповедното производство става по
общите правила, определени в ГПК – глава Шеста, чл.37 – чл.58. Съгласно
чл.38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.
Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на
настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. За да се извърши
връчване по реда на чл.47 от ГПК в действалата към момента на изпращане
на съобщението до К. редакция, е било необходимо: ответникът /длъжникът/
да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, респективно да не
се намери лице от категорията по чл.46 ал.2 от ГПК, което е съгласно да
4
получи съобщението; връчителят да е залепил уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на входната врата
или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия,
връчителят следва да пусне уведомление и в нея. А според ал.3 когато
длъжникът след изпълнение на горното не се яви да получи книжата, съдът
следва да предприеме действия по установяване на неговия постоянен и
настоящ адрес /указвайки на заявителя да представи справка за неговата
адресна регистрация/ и в случай, че те са различни от посочения в
заявлението – да разпореди връчване по постоянен или настоящ адрес.
В конкретния случай, заповедта за изпълнение не е била връчена
надлежно, тъй като връчването, осъществено чрез залепване на уведомление
по чл.47 ал.1 – ал.5 от ГПК, не е проведено според изискванията и смисъла на
закона. Районният съд се е задоволил да изпрати съобщение, ведно с препис
от заповедта за изпълнение само на посочения в заявлението адрес на В.К.,
като след залепване на уведомление на този адрес и неявяване на лицето да
получи книжата е преустановил процедурата по връчване, приел е заповедта
за изпълнение за влязла в сила и е издал изпълнителен лист, без – при все
наличието на изискана по делото справка – да предприеме действия по
изпращане на съобщение до постоянния адрес на лицето, който е различен от
посочения в заявлението и без да предприеме действия въобще по
установяване на настоящ адрес. Процедирайки по посочения начин,
районният съд е нарушил правилата за връчване на заповедта за изпълнение,
в следствие на което същата не е била надлежно връчена на длъжника.
Преценката на районния съд в обратния смисъл е била неправилна. Налага се
извод, че е осъществена хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Изложените доводи очертават извод за основателност на подаденото
възражение. На основание чл.423 ал.3, изр.2 от ГПК, служебно следва да бъде
спряно производството по изпълнение на издадената заповед. Делото, на
основание чл.423 ал.4 от ГПК, следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415 ал.1 от ГПК
по отношение на взискателя.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, възражението на
длъжника В. М. КЬ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.К., кв.„***
против заповед №126/31.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №171/2017г. по описа на Районен съд-
К..
СПИРА изпълнението на заповед №126/31.01.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №171/2017г.
5
по описа на Районен съд-К..
ВРЪЩА делото на Районен съд-К. за изпращане на указания до
заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи за сведение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6