Присъда по дело №1370/2019 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ към Присъда № 260004 от 17.09.2020 г. по НОХД № 1370/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница

Районна прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу  В.Й.Г. роден на *** ***, с постоянен адрес:***4 и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, българин, български гражн, разведен, неосъждан, средно образование за това, че в гр. Дупница след като е осъден с влязло в сила на 04.02.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 368/2019 г. по описа на КнОС да издържа свои низходящи, а именно сина му  Г., ЕГН **********, заплащайки месечна издръжка в размер на 250.00 лв. месечно и дъщеря му   , ЕГН **********, заплащайки месечна издръжка в размер на 200.00 лв. чрез майката на децата С.Н.Г. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците февруари, март и април включително на 2019 година, като общо дължимата сума за издръжката на двете деца е в размер на 1350.00 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно засее представителят на Районна прокуратура - Дупница поддържа обвинението, счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира  подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия адв. А.Р. изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като сумите посочени в обвинителния акт са преведени от бащата на подсъдимия по банкова сметка ***, открита в банка в Канада и въпреки това повторно подсъдимият е внесъл сумите за издръжка и в Р България. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че подсъдимият е виновен за престъплението, в което е обвинен, прави искане да не му бъде налагано наказание като съдът приложи привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, в последната си дума пледира за невиновност като твърди, че плаща ,,детските“. В хода на съдебното производство е дал обяснения по обвинението, като твърди, че заплаща издръжката като превежда сумите по сметката на Г. през сметката на баща му, тъй като Г. отказала да му даде банкова сметка, ***.

От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните  в хода на съдебното производство свидетели и от приетите и присъединени доказателства събрани в хода на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            По фактическата обстановка:

 Подсъдимият В.Й.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***4 и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, българин, български гражн, разведен, неосъждан, средно образование.

Подсъдимият В.Г. и свидетелката С.Г. сключили граждански брак на 05.06.2013 г. в гр. Дупница, като от брака си имат родени две деца -  Г., ЕГН ********** и   , ЕГН **********. С решение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 704/2018 г. по описа на ДнРС е прекратен с развод брака между съпрузите, упражняването на родителските деца по отношение на родените от брака деца е предоставено на майката С.Н. , при която е определено и местоживеенето на децата; съдът е определил режим на лични отношения между децата и бащата В.Й.Г.. С решение от 19.12.2018 г. по в.гр.д. № 368/2018 г. по описа на КнОС бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете  Г. чрез неговата майка и законен представител С.  месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 16.04.2018 г., а на малолетното си дете   чрез нейната майка и законен представител С.  месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 16.04.2018 г.

Видно от удостоверение, издадено от ДСИ при ДнРС на 18.04.2019 г., има образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 704/2018 г. по описа на ДнРС, като дължимите суми по присъдената издръжка на двете деца ведно със законната лихва върху закъснелите вноски, считано от 16.04.2018 г. до датата на издаване на удостоверението са в общ размер на 4958.75 лв., както и, че по изпълнителното дело няма постъпили суми.

На 09.04.2019 г. С.  е подала жалба до Районна прокуратура гр. Дупница срещу В.Г., в която е изложила, че последният е отказал да превежда по образуваното изпълнително дело присъдените с решението на КнОС издръжки за двете деца.

По делото е представено като писмено доказателство в превод от английски език уведомление за помощи за деца в Канада и помощи за деца в Онтарио, което съдът намира за неотносимо към обвинението.

Относно представеното по делото писмено доказателство - писмо до С.  /приложен на л. 15 от делото/ относно подменена дебитна карта, не са налице данни това писмо да е достигнало до адресата.

По делото са представени извлечения от банковата сметка на Йордан Г. – баща на подсъдимия /в превод от английски език/, от които не се извличат релевантни по делото факти, а именно, че от неговата сметка са правени преводи за издръжка на двете малолетни деца, тъй като видно от същите такова основание за превод на суми не е посочено, както и по чия сметка са преведени сумите. От друга страна, в преобладаващата си част тези извлечения не касаят периода на неизплатените месечни вноски, посочен в ОА, а го предхождат. Единствено в извлечението за периода м. август - м.септември 2019 г. /който е извън инкриминирания период/ фигурира името С. , сума 350.00 и дата 18.09. /със зелен маркер/, като в останалите извлечения в графа описание е отбелязано SKOTIA и номер, като не е доказана принадлежността на същите с конкретно лице и най-вече със С.Г., както се твърди от защитата.

Преди постановяване на присъдата подсъдимият е изпълнил задължението си в размер на 1350.00 лв., което се установява от приетата като доказателство по делото вносна бележка от 31.01.2020 г.

От показанията на свидетелката С.Г. се установява, че единствената сума, която Г. е превел за издръжката на двете деца възлиза на 1350.00 лв. и същата е преведена по изпълнителното дело на 31.01.2020 г. Други суми не е получавала нито по банков път, нито на ръка, както от подсъдимия, така и от неговия баща.  През 2018 г. блокирала банковата си сметка в Канада. Не е получавала помощи за двете си деца от Канада. Съдът кредитира показанията на св. Г., които изцяло се подкрепят от събраните като доказателства по делото удостоверение от ДСИ при ДнРС, издадено на 18.04.2019 г. и вносна бележка от 31.01.2020 г.

От показанията на свидетеля З. се установява, че преди около 2 години от името на св. Г. разговарял по телефона с представител на Канадска банка с искане да бъде блокирана картата й в банката. Съдът кредитира тези показния тъй като същите се потвърждават и от показанията на св. Г..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че сумите за издръжките на двете деца са преведени от банковата сметка на неговия баща по сметката на св. Г., като съдът възприе същите единствено като защитна теза, тъй като твърденията му останаха недоказани и не бяха подкрепени с надлежни доказателства. Не бяха доказани твърденията му, че е превеждал дължимата сума по лич***та банкова сметка на Г. в Канада. Нелогични са и обясненията му да иска от св. Г. да посочи банкова сметка ***, по която да превежда определената издръжка при положение, че е имал знание за образуваното срещу него изпълнително дело /същият е депозирал молба до ДСИ при РС-Дупница на 10.04.2019 г./ и задълженията си за издръжка следва да престира именно по това производство.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели С.Г. и З., както и от събраните писмени доказателства: вносна бележка от 31.01.2020 г. за внесена сума в размер на 1350.00 лв. по изп. д. № 2069/2018 г., решение по гр.д. № 704/2018 г. по описа на ДнРС, решение по в.гр.д. № 368/2018 г. по описа на КнОС; жалба от С.  до ДнРП, молба от В.Г. до ДСИ от 10.04.2019 г., удостоверение от ДСИ при ДнРС от 18.04.2019 г., справка за съдимост на подсъдимия.

По правната квалификация:

Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият В.Й.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК и го призна за виновен по повдигнатото му обвинение, поради следното:

От обективна страна обект на престъплението са обществените отношения, свързани с брака и семейството. Подсъдимият не е изпълнил свое законно задължение да заплаща на своите малолетни деца  Г. и    издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно за месеците: февруари, март и април включително на 2019 г. - общо в размер на 1350 лв. Това негово задължение произтича от решение постановено по гр.д. № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил по силата, на което Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете  Г. чрез неговата майка и законен представител в размер на 250.00 лв., считано от 16.04.2018 г. и на малолетното си дете    чрез нейната майка и законен представител С.Н.  в размер на 200.00 лв., считано от 16.04.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на настъпване на падежа до окончателното й изплащане. Изпълнителното деяние  е осъществено от дееца чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка  в размер на повече от две месечни вноски. Престъплението е на просто извършване. Издръжката е за задоволяване на бъдещи нужди на лицето в полза, на което е присъдена.

Престъплението по чл. 183 от НК е продължено, засяга обществените отношения в семейството и се осъществява чрез бездействие, което намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, в случая по три вноски за всяко дете. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. В случая това изискване е налице, тъй като не са доказани каквито и да е пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасните последици на деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил.

Причините за извършване на деянието са личните отношения с майката на децата и незачитане на установения в страната правов ред.

По вида и размера на наказанието:

В материалният закон за такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът е признал подсъдимия В.Й.Г. за виновен по така повдигнатото му обвинение, но на основание чл.183, ал.3 от НК, не му е наложил наказание, тъй като до постановяване на присъдата е изпълнил задължението си, което се установява от приетата като доказателство по делото вносна бележка от 31.01.2020 г.

Видно от справката за съдимост, спрямо подсъдимия до момента не е била прилагана привилегията, обективирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. При това положение привилегирования състав на посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в настоящото производство още повече, че не са настъпили никакви други вредни последици за децата, чиято издръжка се дължи.

С оглед на гореизложеното съдът, след като призна подсъдимия за виновен по горепосоченото обвинение, но на основание чл. 183, ал. 3 НК не му наложи наказание.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: