Р Е Ш Е Н И Е
№ 830
Гр.Пловдив,
25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, четиринадесети граждански състав на 29.05. две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Велина Дублекова
При секретаря:
В.Василева, като разгледа гр.д.№987/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе,
съобрази:
Подадена е въззивна жалба от Община-Пловдив, ЕИК ********* против решение №1164/25.03.2019 г. по гр.в.д.№16752/2018 г. на Пловдивския районен съд, 8 гр.с., с което са уважени обективно съединени искове за признаване за незаконна и отмяна на заповед №18ОА 2387/05.10-2018 г. на кмета на Община Пловдив, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение с Т.Г.Д., ЕГН:********** на основание чл.328 ал.1, т.5 от КТ – поради и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „****” с място на работа в дейност ***, „ОМП, поддържане на запаси и мощности“, осъдена е да му заплати сумата 3364,50 лв.-обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 06.10.2018г. – 06.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2018 г. до окончателното плащане и 900 лв.- разноски, както и да заплати ДТ в размер на 234,58 лв.
Ответникът по жалбата - Т.Г.Д. – счита жалбата за неоснователна, претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
ОСИ с пр.основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Не се спори по делото, а видно и от приложеното ЛТД ищецът е работил по ТПО с ответника в Община-Пловидв, с място на работа „БД ***, поддържане на запаси и мощности“ в периода 1997-2015 г., когато със заповед №184/15.10.2015 г. ТПО е прекратено; със решение №1321/19.04.2016 г. по гр.д.№1630/2015 г. на ПРС, 1 гр.с. е възстановен на заеманата длъжност; със заповед №51/21.09.2017 г. на кмета на Община Пловдив ТПО с ищеца отново е прекратено, а с вл.с. решение по гр.д.№ 18586/17 г. на ПРС, 11 гр.с. уволнението е признато за незаконно и същият е възстановен на заеманата длъжност „****”.
Предмет на настоящото дело е уволнителна заповед №29/05.08.2013 г. на работодателя, от която е видно, че трудовото правоотношение с Т.Г.Д. е прекратено за трети път считано от 06.10.2018 г на основание чл.328 ал.1, т.5 от КТ с мотив, че служителят не притежава необходимите професионални качества за ефективно изпълнение на работата, която му е възложена.
РС е приел, че уволнителната заповед не е мотивирана и е уважил предявените искове.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че РС не е взел изобщо под внимание фактите и мотивитие, изложени в уволнителната заповед и не ги е обсъдил; неправилно съдът е приел, че не е конкретизирано кога точно ищецът е проявил липса на визираните качества, че не е посочено в какво точно се е изразява неефективното изпълнение на работата на ищеца в резултат от липсата на тези качества – жалбоподателят счита, че заповедта е мотивирана, обстоятелствата са подробно изложени чрез точно описани случаи с конкретни дати – на 05.06.2018 г. в 8,50 ч – в констативен протокол №Z1-9147/05.06.2018г. от инж.Р.А. е описано, че Д. демонстра-тивно е напуснал срещата без да каже нещо, от което е направен извод за нежеланието му за комуникация с колеги и началници, което възпрепятствало изпълнението на задълженията и отговорностите му; на 06.06.2018 г. до 16,30 ч. Д. не е изпълнил разпореждането да се яви пред началник отдел ОР и УК за даване на указания и инструктаж; на 07.06.2018 г. Д. се държал непристойно, шумно и арогантно във фоайето на сградата на пл.“Стефан Стамболов“№1 – пречил и нарушавал нормалното протичане на работния процес и уронил престижа на администрацията пред посетителите; на 07.06.2018 г. Д. отказал да изпълни заповедта на кмета и да заеме обособеното за него работно място; на 13.06.2018 г. Д. не е изпълнил поставената му задача да изготви определена справка на компютър, а е представил същата само ръкописно, показал е липса на компютърни умения. Счита, че неявяването пред прекия началник показва липса на добронамереност, комуникативност, отзивчивост; непристойното, шумно и арогантно поведение във фоайето – липса на мотивация за изграждане и поддържане на коректни отношения; представянето на справка в ръкописен вид – липса на компютърни умения; въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че Д. не е бил допуснат до длъжността, която е заемал преди уволнението за място на работа дейност 282, ОМП, поддържане на запаси и мощности, тъй като посоченото в ув.заповед било техническа грешка.
Въззиваемият е депозирал отговор, в който излага доводи, че цитираното от уволнителанта заповед е извадено от контекста без да се свързва с доказателствата и смисъла на закона; че работодателят не е осигурил елементарни работни условия и елементарно коректно отношение към Д., тъй като от първото незаконно уволнение на 15.10.2015 г. той повече не е допуснат да изпълнява работата на оперативен дежурен и не е допуснат до стаята на оперативните дежурни – след първото му възстановяване стоял в коридора на общината на диван, поставен за посетители и не му били възлагани никакви задачи; след второто възстановяване той отново стоял в коридора, където било сложено бюро, с цел да се покаже обидно и унижаващо отношение към Д., което е работодателят не е изпълнил задължението си по чл.127 КТ – да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата; счита, че заповедта не е обоснована и надлежно мотивирана, т.к. в нея липсвало посочване на качествата, необходими по длъжностна характеристика, които пречат въззиваемият ефективно да изпълнява своята работа, които качества да са в причинна връзка с неизпълнение на конкретни трудови задължения – не се сочат задължения от длъжностната характеристика, както и причинната връзка на неизпълнението с липсата на точно определени качества на служителя; не са посочени конкретни факти и данни, относими към възложената работа по ТПО, които да обосновават уволнителното основание на чл.328,ал.1,т.5 КТ и от които да се направи извода, че е налице т.н. трайна безвиновна невъзможност като обективно и трайно състояние, което да се е проявило в продължителен период от време. Ищецът не е работил работата, за която е назначен и два пъти е възстановяван от съда – от м.10.2015 г. той не е изпълнявал задълженията си по трудов договор – въззивникът изрично е признал про делото, че не е изпратил представените от въззиваемия документи за осигуряване на достъп до класифицирана информация до ДАНС, за да може Д. да работи като ***, на която длъжност е бил назначен и е работил повече от 20 години; счита, че не може да се приложи чл.328, ал.1,т.5 за длъжността **** в отдел „обществен ред и управление при кризи“ в община Пловдив с работно място в фоаето на общината, която служителят заема временно, по производствена необходимост, както и че не е изяснено по делото за коя длъжност липсват качества на ищеца и за кой период е извършено обследване на тази липса; направено е оплакването, че съставяните писма, докладни, констативни протоколи не са доведени до знанието му, нито са му връчвани; че в заповедта не е посочено какви законови срокове е пропуснал и какви документи не е подал в отдел „****“, както и че умишлено му е предоставен технически неизправен компютър, за да се направи извод за неизпълнение на възложената му работа.
По направените оплаквания и доводи, ПОС намира следното:
От
събраните по делото доказателства и разпитаните свидетели Л. Б. и В. И. се
установява, че след като е възстановен на работа от съда, Д. реално не е бил
назначен на същата длъжност и на същото работно място, което е заемал преди
уволнението му от 2015 г. – със Заповед №18ОА1280/07.06.2018 г. на Зам.кмета на
Общината е разпоредено до получаване на достъп на Д. до класифицирана информация с ниво на класификация
„Секретно“, но не повече от 45 калентарни дни за 2018 г., същият да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика за длъжността *** в отдел „****“. В уволнителната заповед от
05.10.2019 г. е записано, че служителят
е уволнен от длъжността *** с място на работа в „****“ /каквато длъжност реално не е заемал и на която не е бил
възстановен/, тъй не притежава необходимите професионални качества за ефективно
изпълнение на работата, която му е възложена като препраща към констативни
протоколи и доклади от дата 05.05.2018 г., 06.06.2018 г. и 07.06.2018 г. При тези данни ПОС намира, че уволнителната
заповед не съдържа мотиви за това кои точно задължения и от коя длъжностна характеристика и по
отношение на коя длъжност служителят не притежава необходимите качества като се
има предвид, че към момента на констатациите уволненият не е работил на длъжността,
на която е възстановен от съда и от която е бил уволнен. В уволнителната
заповед е посочено, че на 05.06.2018 г. Д. демонстративно е напуснал срещата
без да каже нещо, от което е направен извод за нежеланието му за комуникация с
колеги и началници; на 06.06.2018 г. до 16,30 ч. Д. не е изпълнил
разпореждането да се яви пред началник отдел ОР и УК за даване на указания и
инструктаж; на 07.06.2018 г. Д. се държал непристойно, шумно и арогантно във
фоайето на сградата с което пречил на работния процес и уронил престижа на
администрацията пред посетителите; на 07.06.2018 г. Д. отказал да изпълни
заповедта на кмета да заеме обособеното за него работно място; на 13.06.2018 г.
Д. не е изпълнил поставената му задача да изготви определена справка на
компютър, а е представил същата само ръкописно, с което показал е липса на
компютърни умения. Така изложеното в уволнителната заповед ПОС намира, че в нея
не се съдържат мотиви относно това за кои задължения от длъжностната
характеристика служителят няма качества, за какъв период от време е показана
тази липса, което да обосновава уволнителното основание на чл.328,ал.1,т.5 КТ и
от което да се направи извода, че е налице т.н. трайна безвиновна невъзможност
като обективно и трайно състояние, което да се е проявило в
продължителен период от време.
Тъй като уволнителната заповед не е надлежно мотивирана – уволнението е незаконосъобразно.
При доказателствена тежест на работодателя да докаже законосъобразността на уволнителното основание за прекратяване на ТПО с Д. – чл.328,ал.1,т.5, въззивникът не доказа същото, което прави уволнителната заповед незаконосъобразна и следва да се отмени. По изложените съображения ПОС намира, че предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан. С оглед уважаване на главния иск – следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.344 ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на Д. на заеманата до уволнението длъжност и тази по чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа, тъй като се установи от представената по делото пред ПРС справка от НОИ, че след прекрятяване на ТПО с въззивника, няма отбелязвания въззиваемият да е започнал работа при друг работодател. Досежно размера: от приетия по делото фиш за заплати за м.септември 2018 г. – последния пълен работен месец преди уволнението, е видно, че Д. е заработил 672,90 лв.брутно трудово възнаграждение, т.е. за 6 месеца, обезщетението възлиза на 4037,40 лв. С оглед направеното от въззивника възражение за прихващане с изплатеното обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, следва да се извърши прихващане между дължимото обезщетение по чл.225 КТ и вече недължимо платеното обезщетение по чл.220 КТ, поради което на въззиваемия следва да се присъди сумата 3364,50 лв.
До същите изводи е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Въззивникът следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата направените разноски по делото пред ПОС – платен адв.хонорар в размер на 1000лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1164/25.03.2019 г. по гр.в.д.№16752/2018 г. на Пловдивския районен съд, 8 гр.с.
ОСЪЖДА Община-Пловдив, ЕИК ********* да заплати на Т.Г.Д., ЕГН:********** *** сумата 1000 разноски пред ПОС за адв.хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: