РЕШЕНИЕ
№ 10981
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110114576 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т С “ ЕАД, ЕИК , против С. В. К.,
ЕГН **********, с искане да бъде установено, че дължи на
топлофикационното дружество сумите от: 361,01 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес ведно със законната лихва от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, 87,58 лева – мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 5,96 лева – главница за периода
от 01.02.2020 г. до 01.05.2020 г. за имот с адрес , ведно със законната лихва
от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането и 1,70 лева – лихва за забава върху
стойността на главницата за извършено дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 10.03.2022 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на
интернет страницата на продавача.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който взима
становище за неоснователност на исковете.
В хода на производството, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът
конституира като трето лице – помагач на страната на ищеца, фирмата за
1
дялово разпределение /ФДР/ - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, като
дружеството не е взело становище във връзка с обективираните от ищеца
претенции.
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и искове по чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
По отношение на обективираното от ищеца искане за заплащане на
суми за дялово разпределение, същият следва да докаже, че собствениците на
самостоятелни обектви в сградата, в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, са възложили извършаването на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия на „Техем сървисис“ ЕООД /ФДР/, като
въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответницата
следва да заплаща стойността на посочената услуга на „Топлофикация
София“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главно изискуемо вземане,
съответно изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претендираното мораторно обезщетение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
2
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 17.07.1997 г. (л. 14 и л. 15 от делото), от който се
установява, че ответницата е собственик на процесния имот, считано от тази
дата. С приложения към исковата молба препис на Нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот от 24.06.2020 г. се установява, че ответницата
е прехвърлила правото си на собственост по отношение на процесния имот в
полза на трето лице - Мирела Христова. На основание представените от
ищеца писмени документи, приети като писмени доказателства по делото,
съдът намира за доказан факта, че за процесния период, по отношение на
ответната страна е било налице качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ,
доколкото същата е била носител на правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба,
тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост
върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и
да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл.
200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца
общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при
3
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение. По отношение на
насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между страните
договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират
разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да бъде видно че ответницата е упражнила правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството – ищец
намират приложение в отношенията между страните. По делото се установи
наличието на валидно облигационно правоотношения помежду им, поради
което следва, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период,
съответно на каква стойност. По делото беше прието неоспорено от
страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в процесния имот с абонатен № 115647 е
доставяна топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съответно са
начислявани суми за подгряване на топла вода. Вещото лице е изяснило, че
общата стойност на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 400,44 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата до
изслушване по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия, доставяна в
процесния имот възлизат на стойност 361,01 лв. Съдът кредитира данните,
изложени в допуснатите до изслушване експертизи като ясни, конкретни и
мотивирани, като счита че те съответстват и на приложените по делото
писмени доказателства. Във връзка с изложеното, съдът счита за основателна
претенцията на ищеца за признаване за установено спрямо ответната страна,
наличието на непогасено вземане за доставена в процесния имот топлинна
енергия на стойност 361,01 лв., в рамките на периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г.
Ищецът е обективирал претенция относно установяването на
дължимостта на главница на стойност 5,96 лева, представляваща сума за
извършено дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 01.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗЕ. В чл. 139б
ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда - етажна собственост избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че отношенията между Етажната собственост, част от която е и
процесния имот, и „Техем сървисис“ ЕООД са уредени по силата на сключен
4
договор от 20.09.2002 г., с който етажните собственици са възложили
извършването на услугата за дялово разпределение на „Техем сървисис“
ЕООД. Във връзка с посоченото може да се направи извод, че в отношенията
между третото лице – помагач и етажните собственици е налице валидна
облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни сметки за
самостоятелните обекти в сградата. От приложения по делото договор,
сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД /ФДР/ на 03.06.2020
г. се установява, че ищецът възлага извършването на услугата за дялово
разпределение на ФДР, като в чл. 2, пар. II е посочено, че отчетният период,
предмет на договора, е от първи май на текущата година до тридесети април
на следващата година. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., клиентите на дружеството – ищец следва да заплащат на
продавача на топлинна енергия стойността на услугата за дялово
разпределение чрез избрания търговец /ФДР/. От съдържанието на
изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че са
налице начислени и незаплатени суми за услугата за дялово разпределение по
пет броя фактури, дължими за периода 01.02.2020 г. – 01.06.2020 г., на обща
стойност 5,96 лв. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват по безспорен начин дължимостта на посочената главницата за
дялово разпределение, като от приложената от ищеца счетоводна справка (л.
30 от делото) не се установява наличието на изискуемо вземане. В
допълнение, следва да бъде взето предвид, че не е представен договор,
сключен между ищеца и третото лице – помагач, от който да бъде видно, че
„Топлофикация София“ ЕАД е възложило изпълнението на услугата за
дялово разпределение на „Техем сървриси“ ЕООД за процесния период. Тези
обстоятелства налагат извода относно неоснователността на заявената от
ищеца претенция.
Във връзка с предявените искови претенции за установяване
дължимостта на мораторна лихва върху стойността на главницата за
доставяна топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е налице
неизпълнение на изискуемо задължения от страна на ответницата,
респективно основанието за начисляване на лихва за забава. В настоящия
случай доколкото ответницата е обвързана от регламентацията, установена в
Общите условия на ищеца от 2016 г., следва че по отношение на дължимата
лихва за забава приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел IX от
Общите условия. Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че
„Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва в случаите на неизпълнение на дължимата престация след
изтичане на 45 – дневен срок, считано от датата на издаване на общата
фактура. С оглед приложената от ищеца фактура № ********** от 31.07.2020
г., следва че падежът относно изискуемите вземания настъпва на 14.09.2020 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че лихвата за забава върху стойността на
главницата е начислена, считано от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., като общата
й стойност възлиза на 87,58 лева. Посочените данни съвпадат с исковата
претенция, поради което съдът счита предявения иск за основателен.
С оглед претенцията на ищеца за признаване задължението на
ответника за заплащане на лихви за забава върху стойността на главницата за
дялово разпределение, следва да бъде взето предвид, че доколкото по делото
не се установи наличието на главен дълг, то недоказано остава и основанието,
5
поради което е заявена посочената претенция.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът
определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно правилата на чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Съгласно приложения по делото списък с разноски
по чл. 80 ГПК от ищеца, същият е доказал сторените разноски в общ размер
от 670 лева, представляващи заплатена държавна такса в заповедното и
настоящото производство, депозити за изготвянето на експертизи на обща
стойност 520 лева и юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на
уважената част от предявените искови претенции, следва че дължимите в
полза на ищеца извършени съдебно – деловодни разноски възлизат на 658,75
лева. По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но доколкото ответницата
не е релевирала искане за присъждане на сторените в производството
разноски, съдът не дължи произнасяне с осъдителен диспозитив на
посоченото основание.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. В. К., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 361,01 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за имот с адрес - 5, ведно със законната лихва от 27.01.2023 г.
до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , С. В. К., ЕГН **********, дължи на
„Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 87,58 лева
- законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТТ С ЕАД, ЕИК против С. В. К., ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 5,96 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 01.05.2020 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК против С. В. К., ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 1,70 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. – 10.03.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, да заплати на „ТТ С ЕАД, ЕИК
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 658,75 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Т съ ЕООД на страната на ищеца.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7