Решение по дело №2405/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 144
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20215300502405
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502405 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№10304/20.09.2021г депозирана от „ФЪРСТ
СЪРВ МАСТЪР“ ЕООД с ЕИК ********* и „ДЮС АДВАНТИДЖ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявани от Адвокатско съдружие „Б. Консулт“ с ЕИК *********, чрез
адв. К.Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет.1. офис - партер против
Решение №1397/03.08.2021г. постановено по гр.д.№1627/2021г. по описа на ПРС,
тринадесети гр.с., с което са отхвърлени исковете предявени от „ФЪРСТ СЪРВ МАСТЪР“
ЕООД с ЕИК ********* и „ДЮС АДВАНТИДЖ“ ЕООД с ЕИК *********, за признаване за
установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Пловдив, район р-н Централен, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С., Р.Д., съществуване на вземането на сумата от
103,50 лв. - представляваща 1/2 от общото задължение за „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД, с
ЕИК ********* и 103,50 лв - представляваща 1/2 от общото задължение за „Дюс
Адвантидж“ ЕООД с ЕИК *********, представляваща законна лихва за периода от
18.11.2017 г. до 21.03.2020 г., върху главница в размер на 873,57 лв., която главница
представлява недължимо платена сума от „ГЕЙМИНГ МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ" ЕООД.
С постановеният съдебен акт в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
с ЕИК *********, са присъдени разноски в първоинстанционното производство в размер на
100,00 лева и 50,00 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
14284/2020 г. по описа на ПРС, ІХ гр. с. Решението на първата инстанция се обжалва като
1
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие с
константната практика на съдилищата, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли
въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като
основателни. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство, и
държавна такса за администриране на въззивната жалба.
Въззиваемата страна ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кристиян Николов оспорва
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението претендирано от другата
страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „ФЪРСТ СЪРВ МАСТЪР“
ЕООД с ЕИК ********* и „ДЮС АДВАНТИДЖ“ ЕООД с ЕИК *********, искове за
признаване за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД с ЕИК *********, съществуване на вземането на сумата от 103,50 лв. - представляваща
1/2 от общото задължение за „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД, с ЕИК ********* и 103,50 лв -
представляваща 1/2 от общото задължение за „Дюс Адвантидж“ ЕООД с ЕИК *********,
представляваща законна лихва за периода от 18.11.2017 г. до 21.03.2020 г., върху главница
в размер на 873,57 лв., която главница представлява недължимо платена сума от
„ГЕЙМИНГ МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ" ЕООД като е приел, че договор за цесия от
21.03.2020 г. е сключен с цел заобикаляне на закона, постигане на забранен резултат да се
увреди ответника, при злоупотреба с права и като такъв е недействителен, и със
сключването му не е настъпил прехвърлителния ефект.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че
решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция
формулира оплаквания, че първоинстанционния съд неправилно се е произнесъл по
нищожността на договора за цесия на основание заобикаляне на закона, без да е сезиран с
такова искане..По същество, развива съображения, че не са налице основания за
прогласяване нищожност на договора за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
2
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд. Доколкото фактическата обстановка е подробно и задълбочено изложена, настоящият
съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, а на основание чл.272 ГПК
касаещо същата препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Не се спори от страните, че с влязло в сила Решение № 3594/16.12.2019 г. по гр. дело
9140/2019 г. по описа на PC – Бургас, е признато за установено, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД дължи на „Гейминг Машийн Технолоджи" ЕООД, сумата
от 873,57 лв. - платена при липса на основание за това, представляваща част от сумата от
2 123,57 лв., начислена по фактура № ********** от 12.10.2017 г за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл 410 ГПК по ч. гр. д. № 2439/2019 г. по описа на PC-
Пловдив. Съгласно постановеният от БРС съдебен акт, на „Гейминг Машийн Технолоджи"
ЕООД е присъдена е законна лихва от датата, на която дружеството неоснователно е
заплатило сума в размер на 873,57 лв. - 17.11.2017 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума.
Няма спор, че плащане на присъдената сума в размер на 873,57 лв. не е извършено
от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД на „Гейминг Машийн Технолоджи",
доколкото на 13.05.2020 г. длъжникът е уведомен, че вземането в размер на 873,57 лв. е
прехвърлено на „Ейс Мастър" ЕООД с ЕИК *********, което не разполага с банкова сметка,
по която да се преведе дължимата сума.
На 13.05.7020 г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, е получило
уведомление от „Гейминг Машийн Техно¬лоджи" ЕООД, че вземанията за законна лихва за
периода от 18.11.2017 г. до 20.03.2020 г. върху главница в размер из 873,57 лв., са
прехвърлени чрез договор за цесия на „Фърст Сърв Мастър" ЕООД“ ЕИК ********* и
„Дюс Адвантидж” ЕООД, ЕИК *********. като по инициа¬тива на цесионерите е
образувано ч.гр.дело № 14284/2020 г. по описа на PC - Пловдив и гражданско дело
№ 1627/2021 г. по описа на РС-Пловдив.
Ответното дружество оспорва валидността на договора за цесия, с който „Гейминг
Машийн Технолоджи" ЕООД е прехвърлило вземането си на трети лица, като прави
възражение, че договорът за цесия е нищожен поради това, че носител на процесното
вземане е цедентът Гейминг Машийн Технолоджи", а договорът за цесия е сключен с
недобросъвестна цел - вземането на Гейминг Машийн Технолоджи" да бъде цедирано на
множество свързани лица като по този начин тези лица да се облагодетелствуват с
присъдени разноски по множество дела, превратно защитавайки формално съществуващото
3
субективно право на определено / подставено / лице..
Във връзка с наведените възражения е извършена служебна справка в Търговския
регистър по партидата на всяко едно от дружествата преобретатели на вземания като се
установява, че едноличен собственик на капитала на всяко едно от тях е лицето Георги
Сашев Канев.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира следното:
Следва да бъде споделено принципното становище на районния съд, че сключвайки
процесния договор за цесия страните по него, ползвайки позволен от закона механизъм, а
именно залегнала в закона възможност и право за прехвърляне на съществуващи вземания
между гражданскоправните субекти, се цели постигането на един забранен от закона
резултат, а именно да се навреди на едно трето за правоотношението лице, в случая
ответника. Със сключването на договори за цесия с приобретатели юридически лица, чиито
едноличен собственик на капитала е едно и също лице, което разпределя печалба за себе си
от приходите от дейността на собствените му дружества, се цели и реално се постига цел да
се увреди ответника, като от него се съберат много и по-високи по размер суми от
претендираните от цесионерите, като по този начин се достига до неоснователно
обогатяване на цесионерите за сметка на ответника.
Жалбоподателят възразява, че първоинстанционния съд неправилно се е произнесъл
по нищожността на договора за цесия на основание заобикаляне на закона, без да е сезиран
с такова искане..Настоящият съдебен състав намира направеното оплакване за
неоснователно, доколкото изложените от ответната страна доводи, обуславят
квалифицирането им на нищожност на договора за цесия, поради заобикаляне на закона.
Ръководен – в изпълнение на чл.5 ГПК – от общия разум на закона, съдът приема, че
в случая със сключването на множеството договори за цесия с приобретатели юридически
лица, чиито едноличен собственик на капитала е едно и също лице, се предизвиква
неоправдана от гледна точка на закона и добрите нрави интервенция в правната и
имуществената сфера на длъжника. Отправените искания до съда за една малка част от
вземането за възнаградителна лихва, което им е прехвърлено, с възможността да се
предявяват претенции за следваща една втора от вземането или по-малка част от него,
противоречи на принципа на добросъвестността, прогласен в чл.3 ГПК. Налице е превратно
упражняване на процесуални права, несъответстващи на идеята и духа на закона за
удовлетворяване на изискуеми притезания.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че Договор за цесия от 21.03.2020 г. е сключен с цел
заобикаляне на закона, постигане на забранен резултат да се увреди ответника, при
злоупотреба с права и като такъв е недействителен, поради което със сключването му не е
настъпил целеният прехвърлителния ефект. Ето защо исковете се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, с
4
оглед на което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски –
юрисконсулско възнаграждение, които предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и характера на извършените процесуални действия, съдът на основание чл.78 ал.8
ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25 ал.1 вр. с ал.2 ЗПП - определя в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1397/03.08.2021г. постановено по гр.д.№1627/2021г.
по описа на ПРС, тринадесети гр.с.

ОСЪЖДА „ФЪРСТ СЪРВ МАСТЪР“ ЕООД с ЕИК ********* и „ДЮС
АДВАНТИДЖ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявани от Адвокатско съдружие „Б.
Консулт“ с ЕИК *********, чрез адв. К.Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31,
ет.1. офис - партер да заплатят на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив, район р-н Централен, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С., Р.Д., направени в настоящото
производство разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на
100.00лв / сто лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5