Решение по дело №162/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260187
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20211100900162
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    Гр. София, 01.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 162 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20210119191103, депозирана от търговско дружество – „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *******, с управител – В.С.Г., чрез пълномощникът му – адвокат Н. Т., против отказ № 20200925161405/12.01.2021 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър, с който е отказано обявяване на Годишния финансов отчет (ГФО) за 2019 г. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че след дадените към заявителя указания чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ изискванията за обявяване на представения от заявителя ГФО не са се осъществили. Изтъква се, че  по отношение приемането на ГФО за 2019 г. изготвен за „С.И.“ ЕООД, с ЕИК ******* надлежно е бил представен в производството по заявената промяна – Протокол с взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството към 18.06.2020 г. относно приемане на ГФО за 2019 г. Обръща се внимание, че към момента на вземане на посоченото решение – 18.06.2020 г. дружеството-заявител е било вписано като ЕООД при едноличен собственик на капитала – В.Г.. Вписаното приемане на нови съдружници и промяната в правно-организационната форма на дружеството от ЕООД в ООД се било реализирано през м. 07.2020 г., което следвало като момент вземането на решението за приемане на ГФО за 2019 г. По тази причина нямало основание от ДЛР да се прилага като изискване приемането на отчета да е извършено в рамките на провело се общо събрание на  „С.И.“ ООД и това да служи като основание за отказ да се обяви заявения отчет. Допълва се, че ДЛР е бил длъжен да проследи промените по партидата на дружеството, като съобрази съответните вписвания, респективно отчете, че към 18.06.2020 г., когато е взето решението за приемане на ГФО за 2019 г. дружеството е съществувало в правния мир при правно-организационна форма ЕООД и в този контекст компетентен да изпълнява функциите на ОС по смисъла на чл. 147, ал. 2 ГПК се явявал едноличния собственик на капитала - В.Г.. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за обявяване на заявения за това акт – ГФО за 2019 г.

Органът по регистрация в лицето на Агенция по вписванията се е възползвало от правото си на отговор по жалбата, с които я оспорва и същевременно поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен и постановен при правилно приложение на изискванията в ЗТРРЮЛНЦ, ЗСч. и Наредба 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Г2 вх. № 20200925161405, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление Г2 вх. № 20200925161405, депозирано по електронен път от К.Б., посочен като лице съставител на финансов отчет, е поискано обявяването на ГФО за 2019 г. Представен е ГФО към 31.12.2019 г., Доклад от 03.06.2020 г. на независим одитор за извършен одит на ГФО за 2019 г. на „С.И.“ ЕООД, Протокол от решение на едноличния собственик взето на 18.06.2020 г. за разглеждане и приемане на ГФО, декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от лицето подало заявлението, изрично пълномощно за упълномощаването на К.Б., да представлява „С.И.“ ООД пред АВ, като от името и за сметка на същото подаде необходимите документи за публикуването на ГФО за 2019 г. Представен е и документ за внесена в полза на АВ държавна такса.

На 18.12.2020 г. пристъпвайки към разглеждане на заявление Г2 вх. № 20200925161405 ДЛР е констатирало, че към заявлението липсва декларация от законния представител на търговеца, която да удостоверява приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване ГФО и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 1-3 и чл. 20 ЗСч., или протокол от ОС на съдружниците за приемане на ГФО за 2019 г.   Предвид това до заявителя на основание чл. 22, ал. 5, във връзка с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ  е дадено указание за подаване на заявление по образец Ж 1 към което да се приложат посочените документи.

На 18.12.2020 г. от заявителя - К.Б., посочен като лице съставител на финансов отчет е депозирано Заявление за отстраняване на нередовност Ж 1 с № 20201218102349, с което повторно на вниманието на ДЛР са представени : декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и Протокол от решение на едноличния собственик взето на 18.06.2020 г. за разглеждане и приемане на ГФО.

На 12.01.2021 г. е постановен обжалваният отказ с мотиви, че към приложеното от заявителя решение за приемане на ГФО за 2019 г. е налице подпис само на един от съдружниците в „С.И.“ ЕООД – В.Г. и то в качеството му на едноличен собственик на капитала, каквото качество съобразно вписванията в ТРРЮЛНЦ посоченото лице не притежавало. ДЛР прави констатация, че дяловете от капитала на „С.И.“ ООД са разпределени измежду три лица, като един от тях действително е  В.Г., но наред с него има и още двама съдружника, чиято воля за приемане на ГФО на дружеството за 2019 г. не е установима. Предвид това, че указанията не били надлежно изпълнени от адресата им /не били представени изисканите от същия документи/, то длъжностното лице е постановило отказ да обяви представения пред него ГФО за 2019 г. съставен от търговеца - „С.И.“ ООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното то правна страна:

Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване акт на ДЛР и в разписания от закона срок, доколкото отказът е постановен на 12.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 19.01.2021 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

Годишните финансови отчети на дружествата с ограничена отговорност подлежат на обявяване на основание чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закон за счетоводството (ЗСч), като съобразно разпоредбата на чл. 62а от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г.) - Наредбата, те се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2, към което се прилагат подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в оригинал (респ. нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис) и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет.

В очертаните в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ правомощия на длъжностното лице е включена проверката дали: заявлението за исканото обявяване е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред; представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено лице; към заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт; подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В настоящия случай пред Агенцията по вписванията, търговски регистър е представен за обявяване Годишен финансов отчет на „С.И.“ ООД отнасящ се за 2019 г., изготвен в изискуемите съставни части и заверен от регистриран одитор – М. С.и подписан от управителя – В.Г.

Законът предвижда като изключително правомощие на общото събрание на съдружниците приемането на годишния финансов отчет - чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, като решението за приемането му се взима с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор - арг. чл. 137, ал. 3 ТЗ. Същевременно в чл. 147, ал. 2 ТЗ е установено правилото, че едноличния собственик на ЕООД решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за общото събрание форма. По отношение на изготвения ГФО за 2019 г. трябва да се отбележи, че това според съдържанието му е станало на 03.06.2020 г. Правно-организационната форма на търговеца изготвил и поискал ГФО за 2019 г. да бъде обявен по партидата му до датата -06.07.2020 г. е ЕООД, а считано от 07.07.2020 г. е вписана промяна в ООД, респективно са приети и вписани и двама нови съдружника. Тоест до 06.07.2020 г. „С.И.“ е функционирал като еднолично дружество с ограничена отговорност с вписан едноличен собственик на капитала – В.Г.. Следователно до този момент въпросите от компетентността на ОС са се решавали от едноличния собственик на капитала, като в това число попада и приемането на ГФО на дружеството. В случая приемането с решение на ГФО за 2019 г. относно търговецът -  „С.И.“  ЕООД /понастоящем ООД/ е станало на датата – 18.06.2020 г., което обстоятелство е видно от приложения и изготвен в надлежна писмена форма Протокол на едноличния собственик на капитала „С.И.“ ЕООД. С компетентността за вземане на това решение по смисъла на чл. 147, ал. 2 ТЗ разполага именно вписания към този момент едноличен собственик на капитала – В.Г., а не ОС с персонален състав от трима съдружника, каквото би имало компетенции след вписването на промяната от м. юли 2020 г. В този контекст позоваването на ДЛР за допуснато неизпълнение на изискването за представяне на надлежен протокол от ОС на „С.И.“  ООД във връзка с вземане на решение за приемане на ГФО за 2019 г. е несъответно на разкрития правен статут на дружеството към  18.06.2020 г., на която дата е взето решението за приемане на ГФО на търговеца отнасящ се 2019 г., а именно – ЕООД. Промяна на този извод не следва нито от момента на подаване на заявлението до АВ за обявяване на акта, нито от момента на разглеждането на това заявление от ДЛР, тъй като последния е длъжен да съобрази фактите така както са се реализирали към момента предхождащ подаването на заявлението. В случая фактът на вземането на решението за приемане на ГФО за 2019 г. на търговеца - „С.И.“ ООД /към 18.06.2020 г. ЕООД/  се е реализирал на 18.06.2020 г. и именно той следва да бъде установен от документите по регистърното производство. Това е сторено и ДЛР е следвало да пристъпи към обявяване на акта предоставен му от заявителя, а не да постановява обжалвания отказ.          

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че заявлението отговаря на всички изисквания, предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, вкл. е придружено от надлежно взето решение за приемане на ГФО за 2019 г. от компетентен орган, в т.ч. е  представена декларация по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Спазени са и останалите формални изисквания за обявяване на Годишния финансов отчет за 2019 г. на дружеството-заявител, поради което обжалваният отказ е неправилен и следва да бъде отменен.

Независимо от неблагоприятния изход на производството по жалбата по отношение на органа по регистрация, то по отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство е необходимо да се посочи следното. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не  се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт.

Воден от горното, Софийският градски съд,

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20210119191103, депозирана от „С.И.“ ООД, с ЕИК *******, с управител – В.С.Г., чрез пълномощникът му – адвокат Н. Т., Отказ № 20200925161405/12.01.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията - Търговски регистър, с който е отказано обявяване на Годишния финансов отчет (ГФО) за 2019 г.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписвания - ТРРЮЛНЦ да извърши обявяване по Заявление Г2 с вх. №20200925161405 на приетия от „С.И.“ ООД, с ЕИК ******* – годишен финансов отчет за 2019 г. по партидата на цитираното дружество. 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок, считано от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: