Решение по дело №239/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 602
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110200239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 602/14.4.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Валентина Батешкова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 239 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на М.Й.М. срещу Наказателно постановление № 442а - 168/02.09.2019 г., издадено от началника на 04 РУ – Варна, с което на въззивника на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че на 14.08.2019 г. в 01,00 ч. в с. Разделна, на ул. „Стара планина“, от къща, находяща се в рекреационна зона и територии и зони със смесено предназначение, за времето от 23,00 ч. до 08,00 ч., а именно в 01,00 ч., нарушава нощната тишина – нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.

          Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ – Варна при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. Надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К.Л. – А., представя писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като отправя искане за неговото потвърждаване.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 14.08.2019 г. около 01,00 часа бил подаден сигнал в Участък – Белослав за силна музика в с. Разделна, община Белослав, ***

          На място пристигнали полицейски служители, измежду които и св. Ж.Г.Ж. (младши инспектор в Участък – Белослав). Още на влизане в селото контролните органи чули музика, след което посетили адреса. При пристигането им същите установили група младежи, които празнували и били на терасата.

          От къщата се чувала силна музика, след което потърсили кое е лицето, което организира събитието, като установили, че това е въззивникът М.Й.М..

          Приемайки, че с това свое поведение въззивникът е извършил нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС св. Ж. съставил на въззивника акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.08.2019 г. в 01,00 ч. в с. Разделна, на ул. „Стара планина“ № 2, от къща, находяща се в рекреационна зона и смесено предназначение, за времето от 23,00 ч. до 08,00 ч., а именно в 01,00 ч., нарушава нощната тишина. Актът бил съставен в присъствието на М.Й.М., който при връчването му написал, че няма възражения.

          В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.      

          На 02.09.2019 г. началникът на 04 РУ - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Ж.Г.Ж., и писмени доказателства: разпореждане на полицейски орган, заповед на министъра на вътрешните работи.

           Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Ж.Г.Ж. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

                  

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

          Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение съдържа описание на нарушението и описание на обстоятелствата, при които е било извършено.

          В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че на съответната дата и място М.Й.М. нарушава нощната тишина. В чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС е забранено озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В АУАН не е посочено въззивникът да е извършвал озвучаване за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. Следователно липсва описание на съставомерни  факти, доколкото само озвучаването на посочените обекти е съставомерно и в нарушение на цитираната разпоредба, а не и всяко нарушаване на нощната тишина, както е индивидуализирано твърдяното нарушение в АУАН.

          Не е индивидуализирана и територията, на която е извършено нарушението, чрез посочване на нейното предназначение. Дефиницията за "Зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В изпълнение на законовата делегация министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в чл. 7, ал. 4 от която са разграничени възможните предназначения на териториите и поземлените имоти, както следва: 1. за жилищни нужди; 2. за производствени и складови дейности; 3. за рекреационни дейности; 4. за озеленени площи; 5. за спорт и атракции; 6. за културно-историческо наследство; 7. за обществено и делово обслужване; 8. за движение и транспорт; 9. за инженерно-техническа инфраструктура; 10. за комунално обслужване; 11. за земеделска дейност; 12. за горски насаждения; 13. за водни площи; 14. за природна защита; 15. за превантивна защита; 16. за възстановяване и рекултивация; 17. за специално предназначение; 18. за смесено предназначение; 19. за друго предназначение. В издадения АУАН не е посочено процесното място дали попада в рекреационна зона или в територия за смесено предназначение, като са посочени едновременно и двете хипотези, което нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е възпрепятствано да оспори констатацията на актосъставителя. По този начин и съдът е лишен от възможността да прецени има ли извършено нарушение и в какво се изразява същото.

          Посочените по-горе процесуални пороци са пренесени от наказващия орган в издаденото наказателно постановление, доколкото същият е възпроизвел съдържанието на АУАН, с което е нарушил разпоредбата  чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, съгласно която наказателното постановление също трябва да съдържа описание на нарушението.

          Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

          Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, наред с обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализира конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.

          Липсата на индивидуализация на нарушението е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

          Въпреки тези изводи, обосноваващи отмяна на наказателното постановление, съдът намира за необходимо да разгледа и съответствието на издаденото наказателно постановление с материалния закон.

          Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 14.08.2019 г. около 01,00 ч. въззивникът е озвучавал открита площ в с. Разделна, общ. Белослав, ул. „Стара планина“ № 2, доколкото силната музика се е чувала още при влизане в населеното място. Посоченото поведение би могло да се приеме, че осъществява състава на нарушението по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. Предвид, обаче, липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерните факти, съдът намира, че констатираните процесуални пороци на съставените в административнонаказателното производство актове, не биха могли да бъдат отстранени от съда в съдебната фаза на производство, тъй като биха довели да приемане на нови, непредявени на наказаното лице факти, срещу които не е могъл да се защитава в предходната фаза на административнонаказателното производство.

          По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442а - 168/02.09.2019 г., издадено от началника на 04 РУ – Варна, с което на М.Й.М. на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                               

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: