М О Т И В И
към присъда по НОХД № 990 по описа за 2018год. на
Варненски районен съд – шести наказателен състав.
Във ВРС
е внесен обвинителен акт № 128 от и.ф. адм.
ръководител – районен прокурор
Варненският районен прокурор, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимата В.К.К. за извършено
от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че на 30.03.2009г., в гр.Варна,
като представител на „Вариант Консулт-Т. и К." ООД, противозаконно
присвоила чужди движими вещи, а именно - 61 броя климатици модел „CHIGO
KFR 35" на стойност 34 038лв. и 1бр. климатик модел „МIDEA MFE-60
АЕ" на стойност 2574 лева, всичко на обща стойност 36 612лв., които
владеела на основание договор за финансов лизинг № CTR0167-2008/28.07.2008г.,
сключен с „НЛБ Лизинг София" ЕООД, като обсебеното имущество е в големи
размери.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е безспорно и категорично доказано. Моли
подсъдимата да бъде призната за виновна като предлага на същата да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер към минималния предвиден в
закона – три години, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от
пет години. По отношение на предвиденото кумулативно наказание лишаване от
права прокурорът предлага подсъдимата да бъде лишена от право да упражнява
дейност като управител на търговско дружество за срок от две години.
В пледоарията си по съществото
на делото защитника на подсъдимата пледира за оправдателна присъда като излага
становище, че обвинението не е доказано както от обективна така и от субективна
страна. Сочи, че се касае за гражданско-правни отношения, неизпълнение на
парично задължение по договор и моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата дава подробни
обяснения в хода на съдебното следствие в които по същество отрича виновно
поведение от нейна страна. В дадената й последна дума моли да бъде оправдана.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. К. и
св. М.Т. били съдружници в ТД „Вариант Консулт-Т. и К."
ООД, което било регистрирано с Решение на СГС от 11.06.2007г. по ф.д. №8648/2007г.
Дружеството било със седалище в гр.София като съобразно дружествения договор и
се представлявало от двамата съдружници заедно и
поотделно.
През 2008г. св.Т. и подс. К. решили да закупят и да стопанисват хотел
„Вежен", находящ се в к.к."Чайка",
гр.Варна. Към него момент хотелът бил собственост на „Гориекс
Трейдинг България" ЕООД, представлявано от Е. Г. Г., но върху същият имало
учредена договорна ипотека в полза на „Прокредит Банк България" АД за дългове на „Гориекс
Трейдинг България" ЕООД към банката и бил обект на принудително изпълнение
по две изпълнителни дела - №20077150400271 и № 20077150400272 при ЧСИ М.П. ***
действие ВРС. Върху имота била наложена възбрана от ЧСИ М.П., извършени били
опис и оценка на същия обявена била и публична продан на същия, която с
протокол на ЧСИ М.П. от 11.10.2007год. била обявена за нестанала. Подс. К. и св.Т. били наясно със задълженията на „Гориекс Трейдинг България" ЕООД към „Прокредит Банк България" АД,
но въпреки това решили да закупят имота като уговорките с продавача били да
встъпят в дълга му към банката. На 04.03.2008год. между двете дружества –
„Вариант консул – Т. и К. ООД и „Гориекс Трейдинг
България" ЕООД бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на
хотел Вежен като за купувача договорът бил подписан от подс.
К. и св. Т., а за продавача това било сторено от Евгени Гоцков.
На същата дата между двете
дружества бил сключен и договор за съвместна дейност по отношение на
управлението и експлоатацията на хотел „Вежен“. След посписването
на договора дружеството в което св.Т. и подс. К. били
съдружници и управителя започнало да експлоатира
хотела, в който към този момент нямало монтирани климатици. Подс.К.
и св.Т. решили, че такива трябва да се монтират и започнали да търсят оферти в
тази насока. Двамата разговаряли със св. Г.Б. – управител на фирма „Термоконтрол инженеринг“ ООД, чийто офис се намирал в
гр.София в близост до офиса на фирмата управлявана от подсъдимата и св.Т.. На
24.06.2008год. св. Б. направил оферта на подсъдимата за закупуване на 61бр.
климатици „СНIGO KFR
35" и 1 брой климатик модел „МIDEA MFE-60
АЕ" като предложил обща цена в
размер на 50443.42лв.. Офертата била приета и 18.07.2008год. дружеството
представлявано от подс.К. и св.Т. превело по сметка
на продавача „Термоконтрол инженеринг“ ООД сума в
размер на 35 172.60лв. В последствие обаче св. Т. и подс.
К. решили да направят плащанията по сделката като ползват финансов лизинг и
поискали продавачът да им върне внесената сума. За целта на 28.07.2008год.
между „НЛБ Лизинг София" ЕООД (лизингодател) представлявано от св. Д.А. и
„Вариант Консулт-Т. и К." ООД представлявано от св. Т. (лизингополучател)
бил сключен договор за финансов лизинг № CTR0167-2008/28.07.2008г., по силата
на който лизингодателят се задължавал да закупи при условията определени от
лизингополучателя и да предостави за ползване на лизингополучателя при условията
на финансов лизинг и срещу възнаграждение 61 броя климатици модел СНIGO KFR
35" и 1 брой климатик модел „МIDEA MFE-60 АЕ" . като доставчик на
стоката в договора бил посочен „Термоконтрол инжинеринг“ ООД. Срокът на договора бил 36 месеца, като
общо лизингова стойност била в размер на 25 791,10 евро, равняващи се на 50
443,42лв. В договора било посочено също
така, че първоначалната лизингова вноска е в размер на 6447.78лв. и следвало да
се плати в срок от един ден считано от датата на подписване на договора.
На същата дата (28.07.2008год.)
между „НЛБ Лизинг София" ЕООД като лизингодател, представлявано от св. А.,
„Вариант Консулт - Т. и К." ООД като лизингополучател,
представлявано от св. Т. и „Термоконтрол инжинеринг“ като
доставчик, представлявано от св. Б. бил подписан и протокол в който страните
потвърждавали, че лизингополучателят е платил на
Доставчика сумата от 6447.78 евро, която сума се равнявала на 10% от
лизинговата стойност съобразно договора за финансов лизинг, че плащането се считало като такова от името
и за сметка на лизингодателя и представлявало 10% от стойността на договора за
продажба, както и първоначална вноска от
лизингополучателя по договора за лизинг. По отношение на останалата внесена в
полза на продавача от дружеството на което били управители подсъдимата и св.Т.
преди подписването на договора за финансов лизинг било договорено сумата да се
върне на вносителя – на „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД.
На същата дата св. Т. като
управител на „Вариант Консулт - Т. и К." ООД издал в полза на „НЛБ Лизинг
София" ЕООД и запис на заповед без протест за сумата от 25 791.10евро –
сумата посочена в договора за финансов лизинг.
На 30.07.2008год. „НЛБ Лизинг
София“ ЕООД платило на „Термоконтрол Инженеринг“ ООД
сумата от 37 832.68лв. като за плащането била издадена фактура №
223/30.07.2008год.
На същата дата било издадено и
кредитно известие към фактурата издадена за плащането преди сключване на
лизинговия договор.
След получаване на пълната сума
за климатиците доставчика „Термоконтрол Инженеринг“
ООД ги закупил и ги монтирал на хотел „Вежен“ в к.к.
„Чайка“
На 08.08.2008г.
бил подписан приемо-предавателен протокол между
лизингодателя и лизингополучателя по договора за финансов лизинг упоменат
по-горе, по отношение на климатиците предмет на същия.
По договора за финансов лизинг
била заплатена само първоначалната лизингова вноска в размер на 6 447,78 евро,
равняваща се на 12 610, 75лв., както и незначителна сума след това. Други суми по този договор не били заплащани.
До месец ноември 2008год. подс. К. и св. Т. стопанисвали заедно хотел „Вежен“, но
отношенията им се влошили и на 19.11.2008год. св. Т. напуснал страната. От
тогава с дейността по стопанисване и експлоатация на хотела се занимавала само подсъдимата.
Междувременно по образуваните
при ЧСИ П. изпълнителни дела с длъжник „Гориекс
Трейдинг България" ЕООД хотелът бил изнесен за втори път на публична
продан като проданта била проведена в периода 12.01.2009г.-12.02.2009г. Този
път продажбата била успешна и с постановление от 25.02.2009год. св. П.
възложила имота на „Вийор-97" ООД, представлявано от св.В.Й.К..
Постановлението влязло в сила на
06.03.2009г. Подс. К. узнала, че хотелът е продаден
вече на публична продан и уведомила за това представителя на лизингодателя с
който контактува – св.А.. Казала му, че няма възможност да свали климатиците,
да ги транспортира и да ги съхранява, да дойдат и да си ги приберат. Отговорът
му бил, че на него климатици не му трябват, трябват
му пари, като иска да ги продава и да плаща парите по договора.
Във връзка с въвода
във владение на хотела подс. К. се запознала със св. В.К.
– управител на фирмата на която бил възложен хотела от съдебния-изпълнител.
Двете провели разговор във връзка с движимите вещи в хотела, които били
ползвани от К. като последната предложила на К. ако иска да закупи някой от
вещите, в това число и климатиците за които и казала, че са придобити на лизинг.
Със сумите които ще получи от евентуалната продажба на вещите К. смятала да
погаси задълженията които нейната фирма имала към доставчици, към персонала,
както и задълженията по договора за финансов лизинг сключен във връзка със
закупуване на климатиците. За последното, че като вземе парите от продажбата на
вещите ще плати на лизингодателя, подс. К. казала и на св. К.. Последната К. решила да се
възползва от предложението и на 13.04.2009год. двете сключили два предварителни
договора за покупко-продажба на вещи както следва: І. Договор между „Вариант
консулт – Т. и К.“ ООД (като продавач) представлявано от подс.
К. и „Джи Ви Ви“ АД представлявано от св. К. (като
купувач) по силата на който продавачът продавал на купувача редица вещи
(подробно описани в договора – климатици, разтегателни дивани, бельо, мокър бар
и др.) като купувачът се задължавал да заплати на продавача сума в общ размер
на 55 976лв. В т.1 от предмета на предварителния договор за продажба, като
оборудване, били посочени и климатиците - 61 броя климатици модел СНIGO KFR
35" и 1 брой климатик модел „МIDEA MFE-60 АЕ" на обща стойност 40
000лв. като в договора изрично било вписано, че климатиците са собственост на
НЛБ Лизинг по силата на договор за
лизинг с продавача като след изплащане на задължението си по договора за лизинг
продавачът се задължавал да прехвърли собствеността си на купувача. Съгласно
предварителния договор купувачът се задължавал да плати авансово сумата от
5597.60лв. в срок до 16.03.2009год., а в срок до 30.03.2009год. и да направи
окончателно доплащане на сумата по договора в размер на 50 378.40лв.
ІІ. Предварителен договор за
покупко-продажба на вещи между „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД (като продавач)
представлявано от подс. К. и „Вийор
97“ ООД представлявано от св. К. (като купувач) по силата на който продавачът
продавал на купувача различни вещи – маси, кожени дивани и др. (подробно
изброени в договора) срещу сумата от 45 389.98лв. платима до 30.06.2009год. По
този договор на същата дата 13.04.2009год. бил съставен протокол за отговорно
пазене съгласно който вещите били предадени на фирмата на св.К. за отговорно
пазене.
На 16.03.2009год. св. П.
осъществила във владение на „Вийор-97" ООД, представлявано от св.В.Й.К. по
отношение на възложения на дружеството имот – хотел „Вежен“ като при предаване
владението на имота било извършено и преброяване на движимото имущество на
„Вариант консулт – Т. и К.“ ООД, което също преминавало в патримониума
на „Вийор – 97“ ООД. Действията на св. П. били
обективирани в протокол за въвод във владение в който
като имущество на „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД, което се намира в имота и
преминава в патримониума на новия собственик на имота
били описани и климатиците предмет на предварителния договор за
покупко-продажба сключен между „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД и „Дж Ви Ви“ АД.
На 17.03.2009год. между двете
дружества бил подписан и протокол за отговорно пазене на същите вещи, екземпляр
от който бил предаден на съдебния изпълнител – св. М.П. и бил приложен към и.д.
На същата дата 17.03.2009год.
св.К. платила на подс. К. и първата вноска по
покупната цена съобразно предварителния договор в който предмет били и
климатиците – а именно сумата от 5597.60лв., за което последната й издала
квитанция от същата дата, а впоследствие и фактура №63/27.03.2009г.
На 29.03.2009год. подс. К. издала проформа фактура
за остатъка от сумата дължима по предварителния договор за покупко-продажба на
вещи в който фигурирали и климатиците и я изпратила на св. К.. Двете се
разбрали сумата да бъде преведена по сметка сметка
която К. щяла да посочи. На 30.03.2009г. в „Уникредит
Булбанк" АД била открита банкова сметка №70001516554735 с титуляр „Вариант
Консулт-Т. и К." ООД, която сметка била съобщена от подс.
К. на св. К.. В разговора между двете подсъдимата помолила св.К. да й се обади
когато преведе парите, за да може веднага да ги изтегли, тъй като се опасявала
сумата да не бъде впоследствие запорирана по
дълговете на дружеството. На 30.03.2009г. св.К. превела от клон на „Уникредит Булбанк" АД в к.к."3латни
пясъци", гр.Варна сумата от 50 378, 40лв. по сметката на „Вариант Консулт-Т.
и К." ООД в същата банка и уведомила за това обвиняемата. От тези пари подс.К. изтеглила веднага на каса сумата от 19 300лв., а
сумата от 30 995,07лв. превела на същата дата /30.03.2009г./ по сметка
BG49WEBK93101090172809. Тази сметка била открита също на 30.03.2009г. от св.В.С.С. в НЛБ-Банк София по заръка на подс. К.. Титуляр на сметката била св. С.. Последната към
този момент се намирала в трудови правоотношения с „Вариант Консулт – Т. и К.“
ООД и уведомена от подсъдимата, че по
сметката ще постъпят пари, тя да ги изтегли и да ги занесе в офиса в гр.София.
Така и станало - св.С. открила посочената сметка в НЛБ-Банк
София, получила по същата сумата от 30 995.07лв. преведена и от подсъдимата,
изтеглила я и в последствие занесла парите в офиса на фирмата и ги предала на
подсъдимата. За получената втора вноска по предварителния договор подс. К. издала фактура №64/10.04.2009г.
Със сумите които получила от св.
К. като плащане по предварителния договор с предмет климатиците подсъдимата
покрила задължения на дружеството в това число изплатила заплати и на
персонала, но не превела суми по договора за финансов лизинг с НЛБ Лизинг.
Същата смятала да погаси задълженията на управляваното от нея дружество със
сумата която св. К. трябвало да предаде по втория предварителен договор за
покупко-продажба. Суми обаче по него не били платени от страна на купувача
съответно нямало плащане и по договора за финансов лизинг.
Междувременно подс. К. била уведомила св. А. за договорите които е
сключила със св.К., както и че климатиците са останали в хотела.
Няколко месеца след като
изплатила пълната сума по предварителния договор за покупо-продажба
в който предмет били и климатиците св.К. получила имейл от НЛБ Лизинг София в
който дружеството я уведомявало, че
лизинга не се обслужва и дължи главници, лихви и др. Св. К. отговорила,
че тя няма договор с тях, че е платила климатиците на „Вариант консулт – Т. и К.“,
които й били обещали, че ще си платят сумите по договора за лизинг.
На 11.09.2009год. била изготвена
нотариална покана до „Вариант консулт – Т. и К.„ ООД с която лизингодателя
канел дружеството лизингополучател да бъде извършен оглед на лизинговите
обекти, както и да предаде държането върху тях до заплащане на дължимите суми
по договора, които суми обявявали за предсрочно изискуеми. В поканата било
посочено също така, че със същата се предявява и записа на заповед издаден за
сумата от 25 791.10евро. Поканата не била връчена. В разписка от 14.09.2009год.
нотариусът удостоверил, че офиса на фирмата е празен.
На 25.03.2010год. „НЛБ Лизинг
София“ ЕООД подало в РС София заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на записа на заповед подписан от св.Т. като управител на „Вариант
консулт – Т. и К.“ ООД във връзка с договора за финансов лизинг касаещ климатиците. Образувано било заповедно производство
по гр.д. № 14301/2010год. като на 01.04.2010год. била издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сума в размер на 25 791.10 евро + лихва + разноски в размер 2003.89лв.. На
06.04.2010год. бил издаден и изпълнителен лист срещу Вариант консулт – Т. и К.“
ООД в полза на „НЛБ Лизинг София“ ООД за посочените суми.
На 11.05.2010год. взискателят по изпълнителния лист „НЛБ Лизинг София“ ЕООД
подало при ЧСИ Стоян Благоев Якимов молба за образуване на изпълнително дело
срещу „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД. Образувано било и.д. № 20108440401309 по
което била изпратена ПДИ получена от св. Т. на 02.06.2010год.
През лятото на 2010год.
свидетелите Т. и А. посетили св. К. в друг стопанисван от нейна фирма хотел
находящ се в к.к. „Златни пясъци“ за да говорят за
климатиците. Същата била уведомена, че дължи пари за климатиците защото те били
купени на лизинг, а договорът не се обслужвал. Св. К. потвърдила, че е купила
климатиците, както и че ги е платила на лизингополучателя. Документи тогава не
представила. На същата било предложено да подпише тристранен договор като тя
погаси дълга на лизингополучателя по договора за лизинг. Тя обаче не се
съгласила. Казала ако лизингодателя иска да дойде да си демонтира климатиците и
да си ги прибере.
С договор за цесия от
15.02.2016год. „НЛБ Лизинг София“ ЕООД прехвърлило вземането си произтичащо от
договора за финансов лизинг № CTR0167-2008
с лизингополучател „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД в това число и вземането по
издадения за обезпечаване на договора запис на заповед на „Юрекс
Консулт“ АД. За горното бил уведомен и ЧСИ С. Я. който бил помолен всички суми
по делото да бъдат превеждани по сметка на новия кредитор.
На 07.11.2016год. „НЛБ Лизинг
София“ ЕООД било заличено от ТР след обявяване преди това в ликвидация.
Видно от заключението на
назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно оценителна експертиза
изготвена от вещите лица Д.Й., Й.М. и А.В. пазарната
стойност на 61бр. климатици СНIGO KFR 35" към 30.03.2009год. възлиза на
28705.38лв., а на 1 брой климатик модел „МIDEA MFE-60 АЕ" към същата дата
пазарната стойност е 2350.20лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обясненията на подс.
К., показанията на св. М.П. (в това число и показанията от д.п. приобщени по
реда на чл.281 от НПК), св. В.К. (в това число и тези от д.п. приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК), показанията на св. Д.А. (в
това число и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 281 от НПК), св. Б. (в това число и тези давани в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК), св. В.С.,
св. Й.Д., показанията на св. Т., в това число и тези давани в хода на д.п. като
свидетел и като обвиняем приобщени по реда на чл. 279 и чл. 281 от НПК),
заключение по назначена в хода на съдебното следствие тройна СОЕ и показанията
на изготвилите я вещи лица – Д.Й., Й.М. и А.В.,
справка за съдимост, разписка за получена сума в размер на 30 900лв. издадена
на В.С. от М.Т. и В.К., справка от ТР по отношение на „НЛБ Лизинг София“ ЕООД,
съдебно удостоверение издадено от председателя на СГС и приложени към него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и запис
на заповед Приложение 3 към договор за финансов лизинг от 28.07.2008год. между
НЛБ Лизинг София ЕООД и „Вариант Консулт – Т. и К.“ ООД, молба до ЧСИ Стоян
Благоев Якимов рег. № 844 с район на действие СГС за образуване на изпълнително
дело изходяща от „НЛБ Лизинг София“ ЕООД срещу Вариант Консулт – Т. и К. ООД,
молба от „НЛБ Лизинг София“ ЕООД и „Юрекс Консулт“ АД адресирана до ЧСИ Стоян Якимов,
нотариална покана, призовка за доброволно изпълнение, изпълнителен лист издаден
на 06.04.2010год., фактура № ********** от 08.08.2008год.
протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, договор за финансов
лизинг № CTR167-2008 и
приложения към него, два броя нотариални покани касаещи този договор за
финансов лизинг, предварителни-договори за покупко-пораджаба
на движими от 14.03.2009год., фактури, протокол за отговорно пазене от
17.03.2009год., банкови извлечения, тристранен протокол подписан между „НЛБ
Лизинг София“ ЕООД, „Вариант консулт - Т. и К.“ ООД и „Термоконтрол
инженеринг“ ООД, вносна бележка, кредитно известие, материалите по изпълнително
дело № 20077150400271 по описа на ЧСИ М. П. (т.6 от д.п.) и всички останали
събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, заключение по
назначена тройна СОЕ изготвена от вещите лица Д.Й., Й.М.
и А.В. и показанията на трите посочени по-горе вещи лица депозирани пред съда.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира показанията на св. В.К.
давани в хода на д.п. на 14.11.2013год. в частта в която заявява, че преди да
подпише предварителния договор за климатиците К. я била уверила, че климатиците
заедно с другите вещи които купили били собственост на дружеството, тъй като в
тази им част показанията противоречат на
първо място на представения от страна на същата свидетелка в хода на
разследването предварителен договор за
покупко-продажба на вещи от 14.03.2009год. (л.62 т.1 от д.п.) видно от
последния в него изрично е посочено, че климатиците са собственост на НЛБ
Лизинг по силата на сключен договор за лизинг с продавача и след изплащане на
задължението си по договора за лизинг продавача се задължава да прехвърли
собствеността на купувача. И на следващо място защото след прочитане на
показанията на св.К. от д.п. Същата заявява, че била казала, че е била останала
с убеждението че климатиците са нейни (на К. – на фирмата) независимо, че тя
дължала пари за тях на друга фирма. Заявява, че К. никога не била крила, че
климатиците са били на лизинг. На следващо място в подкрепа на факта, че К. е
била наясно че климатиците не са собственост на фирмата представлявана от К., а
на лизингодател са и други нейни показания депозирани в хода на д.п. и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, а именно показания давани на
03.04.2014год. (л.104 от т.1 на д.п.), в които заявява, че след като получила
писмо по имейла от лизингодателя го уведомила, че е платила климатиците на
„Вариант консулт Т. и К.“ ООД, които й били обещали да си платят дължимите суми
по лизинговия договор.
Съдът не кредитира и показанията на
св. Д.А. давани в хода на д.п. на 30.05.2014год. в частта в която заявява, че
разбрал, че климатиците предмет на договора за лизинг са преминали във владението
на „Джи Ви ви“ АД от фирмата доставчик „Термоконтрол
Инженеринг“ ООД макар и след прочитането им в с.з. свидетелят формално да
заявява, че ги поддържа, тъй като в тази им част показанията му са в
противоречие както с други негови показания давани в хода на д.п. също
поддържани от него в с.з. (показания от 14.08.2014год. т.1, л.109 от д.п.) в
които заявява, че е разбрал за продажбата от К., както и от показанията му
дадени непосредствено пред съда преди прочитане на тези дадени в хода на д.п.
Непосредствено пред съда този свидетел на два пъти заявява, че е научил за
продажбата от К.. На следващо място показанията на св. А. в некредитираната
част се опровергават и от показанията на св. Б. (както тези давани в хода на
д.п. и приобщени по реда на чл.281, така и от тези дадени непосредствено пред
съда). От същите се установява, че св. Б. е именно управител на фирмата „Термокнотрол инженеринг“ ООД – фирмата доставчик на
климатиците, както и че той изобщо не е комуникирал с представител на НЛБ
Лизинг София и не познава такъв. Той контактувал само с М. (св. Т.) и В. (подс. К.), които били преговаряли с другата фирма.
Пред съда подс.
К. дава подробни обяснения, в които по същество отрича собствено виновно
поведение. Заявява, че още когато разбрала, че хотела на който били монтирани
климатиците бил продаден тя уведомила св. А. – представител на лизингодателя за
това и му казала да си приберат климатиците. Заявява, че той й отговорил, че на
него климатици не му трябват, че му трябват пари и да търси начин да ги
продава. След този разговор влязла в преговори със св. К.. Не отрича, че след
като е получила от К. цената по първия предварителен договор за продажба в
който били включени и климатиците не превела дължимата сума на лизингодателя
като заявява, че направила с нея други
разплащания платила заплати на персонала и д.н.
Съдът кредитира обясненията на подс. К. включително и в частта в която заявява, че е уведомила
св. А. за продажбата на хотела и да дойдат да приберат климатици, че той й
казал, че на него климатици не му трябват, а пари и да търси начин да ги
продава, тъй като на първо място обясненията й в тази им част не се
опровергават по категоричен начин от нито едно доказателство събрано в хода
на съдебното следствие. В тази връзка в показанията си пред съда св. А. не
отрича че е имало разговори в горната насока с подс. К.,
но няма спомен какви по-точно са били те. Не помни дали К. го е канила да си
вземе климатиците нито дали са водили разговори с К. в които да й е казал да
продава климатиците. Заявява, че тя го уведомила за продажбата, но не помни
кога – преди подписването на предварителния договор или след това. Липсата на
спомен за съществото на разговорите не опровергава твърденията на К. досежно
твърдените от нея за настъпили факти, още повече, че сам в показанията си пред
съда св. А. заявява, че компанията която е представлявал към оня момент е била
финансова институция и ги е интересувало да си получат парите, а вещите са били
само за обезпечение на договора.
Съдът не кредитира заключенията на
назначените в хода на д.п. две единични СОЕ изготвени от в.л. Д.Й. първата
защото изобщо не касае пазарна оценка на вещите към инкриминираната дата, а
втората защото е необоснована – оценката е формирана като е посочена продажна
стойност на вещите по фактура към момента на закупуване с приспадане на 10%
изхабяване без мотиви защо точно този процент на изхабяване е приет и на
следващо място защото заключението по тази експертиза е в противоречие със
заключението на назначената в хода на съдебното следствие СОЕ изготвена от три
вещи лица, едното участвало и при коментираната по-горе единична експертиза,
която тройна експертиза е обоснована, съдържа обстойна конструктивно съобразителна
част, а оценката е дадена въз основа на научно обосновани методи.
При решаване на въпросите по чл.
301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:
С
обвинителния акт против подс. К. Станева е повдигнато
обвинение за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл.
206, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК за това, че на
30.03.2009г., в гр.Варна, като представител на „Вариант Консулт-Т. и К."
ООД, противозаконно присвоила чужди движими вещи, а именно - 61 броя климатици
модел „CHIGO KFR 35" на стойност 34 038лв. и 1бр. климатик модел „МIDEA
MFE-60 АЕ" на стойност 2574 лева, всичко на обща стойност 36 612лв., които
владеела на основание договор за финансов лизинг № CTR0167-2008/28.07.2008г.,
сключен с „НЛБ Лизинг София" ЕООД, като обсебеното имущество е в големи
размери.
Обсебването
представлява разпореждане с движими вещи, които деецът владее или пази, като
със свои собствени. Вещите трябва да са чужди и да се намират във владение на
дееца като това владение не трябва да е установено по престъпен начин.
От
субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че поведението му ще
увреди защитените обществени отношения свързани със собствеността и да желае
настъпването на общественоопасния резултат. Интелектуалният момент на умисъла
за обсебване обхваща съзнанието у дееца за това, че предметът на престъплението
е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е
позволено да осъществява само определени действия с нея, невключващи актове на
имуществено разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се
разпореди окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта да
се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума
му.
В
случая повдигнатото на подсъдимата обвинение е за обсебване на климатици.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се
установява, че климатиците са били чужди за подсъдимата и са се намирали у нея
на правно основание. В тази насока е приложения към материалите по д.п. Договор
за финансов лизинг № CTR0167-2008, в който изрично
в т.4.1 е уговорено между страните, че лизинговия обект става собственост на
лизингодателя с придобиването му съгласно договора за покупко-подажба,
а в т.4.2 е посочено, че правото на собственост върху лизинговия обект
преминава върху лизингополучателя след изплащане на общата лизингова стойност и
всички други суми произтичащи от договора без да е необходимо отправяне на
изрично искане за прехвърляне на собствеността върху лизингополучателя.
Безспорно
видно от договора подсъдимата не е била страна по него и не го е подписала.
Последното е сторено от св.Т. като управител на „Вариант Консулт – Т. и К.”
ООД. Не е спорно обаче, че същата е била наясно че такъв договор е подписан
като този факт се установява както от нейните обяснения, така и от показанията
на свидетелите Т., А. и Б.. Нещо повече фактът, че подсъдимата е знаела, че
вещите не са собственост на дружеството в което тя е съдружник, а са
собственост на друго лице и са обект на договор на лизинг, явства
и от предварителния договор за покупко-продажба на движими вещи сключен между
подсъдимата като управител на „Вариант консулт – Т. и К.” ООД и св. К. като
управител на „Джи Ви Ви” АД имащ за предмет и
процесните климатиците. Там този факт е изрично посочен. В т.1 от договора е
посочено, че климатиците са собственост на НЛБ Лизинг по силата на договор за
лизинг с продавача.
От
цитирания по-горе предварителен договор за продажба се установява и това, че
подсъдимата е предприела по отношение на климатиците действия с характер на разпоредителни
– включила ги е в предмета на този договор, а в последствие е получила и сума –
уговорената продажна цена на вещите по договора от св.К.. От обясненията на
подсъдимата обаче се установява, че преди да сключи този договор, в момента в
който е разбрала, че хотела на който са били монтирани климатиците е обект на
продажба и ще има нов собственик, тя е уведомила св. А. – представителя на „НЛБ
Лизинг София“ ЕООД и му е казала да дойдат да си приберат климатиците, при
което той й казал, че на тях климатици не им трябват, трябват
им пари, да намира начин да продава и да си плати парите. Именно след този
разговор подс. К. е предприела и сключването на
предварителния договор за продажба с предмет климатиците, а след това е
получила уговорената по него продажна цена.
С
получаването на окончателната продажната цена по предварителния договор на
30.03.2009год. (когато е била платена по-голямата и окончателна сума по банков
път) обаче според настоящия съд подсъдимата не е прехвърлила собствеността върху
климатиците на купувача по този предварителен договор и по отношение на тези
вещи договора не е станал окончателен, както е посочил прокурорът в
обвинителния акт, защото видно от т.1 от цитирания предварителен договор в тази
част договорът е сключен под условие – указано е че вещите са чужди /на
лизингодателя/ и продавача се задължава да прехвърли собствеността върху тях
след заплащане на задължението си по договора за лизинг.
Безспорно
задължението към лизингодателя не е било изпълнено към този момент поради което
и договора не е породил вещнотранслативния си ефект
по отношение на тези вещи. Промяна в
собствеността не е настъпила и „Джи Ви Ви” АД не е
станало собственик на вещите ако и те да са били в негово държане.
Безспорно
на 17.03.2009год. вещите са били предадени от подсъдимата в държане на „Джи Ви Ви„ АД. Горното се установява по категоричен начин
приложения към делото протокол за отговорно пазене от 17.03.2009год..
Последното обаче е сторено след като подсъдимата е уведомила лизингодателя за
продажбата на хотела и наличието на нов собственик и е получила от него
отговор, че на него климатици не му трябват, а му трябват пари, да търси начин
да продава и да плаща задълженията по лизинговия договор.
Безспорно
подс. К. не е погасила с получените след подписването
на предварителния договор за продажба с предмет климатиците задължението към
дружеството лизингодател. Това обаче са гражданско правни отношения между тях и
не правят деянието по предаване на държането на климатиците на трето лице
престъпно както от обективна така и от субективна страна. Още повече, че
държането върху вещите е било предадено не на 30.03.2009год. за която дата е
повдигнато обвинението, а на 17.03.2009год.
От
друга страна дори и да се приеме, че с подписването на предварителния договор
за покупко-продажба на вещи /климатиците/ и получаването на окончателната
продажна цена по този предварителен договор на 30.03.2009год. /факти безспорно
установени по делото/ подс. К. е осъществила състава
на престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от НК то конкретния казус попада изцяло в
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието е с явно незначителна
обществена опасност.
При
преценката за приложимост на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК следва да се отчитат принципните постановки относно
обществено-историческата обусловеност на степента на обществената опасност на
деянието, като съгласно константната съдебна практика на ВКС разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК може да бъде приложена в случаите на всякакви престъпления.
В
конкретния случая според настоящия съд малозначителността
на деянието, неговата явно незначителна степен на обществена опасност се обуславя
от следните обстоятелства:
Процесните климатици предмет на
престъплението действително са собственост на „НЛБ Лизинг София ЕООД, което
дружество към момента не съществува. Същите обаче са закупени от това дружество
с оглед сключения договор за финансов лизинг с фирмата представлявана от
подсъдимата. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия определени от лизингополучателя и да му
я предостави за ползване срещу определена цена. По своята същност финансовия
лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя.
С него лизингодателят финансирайки със свои средства покупката на
съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена като си осигурява възстановяване на
инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни
лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния
/обикновения/ лизинг при който лизингодателя има интерес от остатъчната
стойност на веща като разчита на възможността за продажбата му или повторното
предоставяне за ползване от друг лизингополучател, при финансовия лизинг общата
стойност на възнаграждението /общата стойност на лизинговите вноски/ е
калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива
/вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се
съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Интересът на
лизингодателя при финансовия лизинг е получаване на цялото предварително
уговорено лизингово възнаграждение при условията на разсрочено плащане, обектът
на договора не се осчетоводява като ДМА при лизингодателя с отделно начисляване
на цена за ползване, а уговореното лизингово възнаграждение се осчетоводява
като парично. По този въпрос практиката на гражданските съдилища е константна и
неизменна. Точно поради тази именно причина и на подсъдимата е била издадена
фактура от лизингодателя за лизинговите вещи, а вещите са били вписани в
дневника за продажби на дружеството лизингополучател.
На
фона на изложеното по горе, че интереса на лизингодателя при този вид
специфичен лизинг не е правото на собственост върху вещта, а договорено лизингово
възнаграждение, който факт в случая безспорно бе и установен в хода на
съдебното следствие, както от показанията на св. А. – лицето сключило договора
за финансов лизинг от страна на „НЛБ Лизинг София“ ЕООД депозирани в съдебно
заседание - „По принцип като финансова институция нас ни интересува да си
получим парите.... Лизинговите вещи са като обезпечение към договора“, така и
от съдържанието на приложената към д.п. „/л.45-47, т.1/ нотариална покана – на
стр.2 от поканата”Каним ви .... незабавно да се предаде фактическото държане
върху лизинговите обекти **** до заплащане на дължимите сума по договора” и
при положение, че лизингодателя в случая е обезпечил този си финансов интерес
по лизинговия договор и със запис на заповед, въз основа на която е бил издаден
изпълнителен лист срещу дружеството лизингополучател, образувано е било
изпълнително дело за събиране на тази сума, а вземането е било цедирано на друго лице в последствие, то определено според
настоящи съд ако и предмета на престъплението обсебване за което подсъдимата е
предадена на съд да не е на незначителна стойност, то определено обществените
отношения осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движимите вещи предмет на престъплението в конкретния случай са засегнати в
пренебрежимо ниска, незначителна степен. На практика е налице собственик на
вещи които не се интересува от вещите, от упражняване на правото на собственост
върху тях, а от цената която ще получи по договора за лизинг и то собственик
който е гарантирал финансовия си интерес и по друг начин и е предприел действия
по осъществяването на този си финансов интерес – снабдил се е с изпълнителен
лист, образувал е изпълнително дело, а след това е цедирал
/прехвърлил/ финансовото си вземане от дружеството длъжник – дружеството
управлявано от подсъдимата, на друго лице.
Съвкупната
преценка на тези обстоятелства характеризира случая като изключение от общите
случаи на престъпления от този вид, съответно обуславя извод, че обществената
опасност на поведението на подсъдимата не е достигнала онази степен, която
законът възвежда за допустима за престъпление от този вид. Деянието е с явно
незначителна обществена опасност.
В изпълнение на задължението си
по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението
си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото
прецени, че подсъдимата К. не е осъществила нито от обективна нито от
субективна страна състава на престъплението за което е предадена на съд –
престъпление по чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по така възведеното й обвинение.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: