РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. С. , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
Секретар:.......
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200605 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С.“ ЕООД гр.С., ЕИК ....., представлявано от управителя
П. М. С., против Наказателно постановление № 19-001174/04.09.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.415, ал.1 КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че нарушението, за което търговецът е санкциониран, е било
установено при извършената проверка и отразено в съставения за нея протокол, като
веднага след даденото предписание да се изплати обезщетението за неизползвания
платен годишен отпуск на К. Н. същият отправил писмена покана до нея да се яви в
офиса, за да и бъде изплатено. Подчертава се, че трудовата книжка и посочената
покана от 09.06.2020г. били получени на адреса, на който са изпратени, поради което е
изразена позиция, че няма как да се приеме, че Н. не е била уведомена и не е знаела, че
трябва да отиде в офиса на работодателя си. Визира се, че е последвало изпращане на
още две покани до лицето на адресите и, на които то не се отзовало, като на
03.01.2020г. работодателят узнал, че Н. се намира в Н.. Изразява се становище, че
бездействието на бившата служителка е поставило работодателя в обективна
1
невъзможност да изпълни предписанието по заплащане на дължимото обезщетение,
поради което неизпълнението му не може да се вменява в негова вина. В тази връзка се
подчертава, че изводите на контролните органи при Д „ИТ“ противоречат на целта на
закона, тъй като установеното в хода на проверката е констатирало единствено
посочената обективна невъзможност заради чуждото бездействие, поради което не
може да се приема, че е извършено административното нарушение.
Пред съда жалбата се поддържа чрез упълномощен процесуален представител,
който изразява становище, че работодателят не е бил длъжен да се съобрази с
обстоятелството, че банковата смета на св.К. Н. му е известна, за да певеде дължимото
обезщетение по нея, след като това не е било поискано. Счита, че е налице погрешно
възприемане на фактическата обстановка от органите на Инспекцията в тази насока,
които са подценили и факта на изпратените до Н. покани. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.С.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
становище за безспорна и категорична изясненост предмета на фактическото
обвинение – неизпълнение на дадено предписание, като подчертава, че работодателят е
разполагал с уредените в закона начини, средства, способи за изпълнение на вмененото
му задължение да изплати дължимото обезщетение и е имал фактическата възможност
за това. Визира, че Н. изрично е изявила желанието си сумите да и бъдат преведени по
банковата сметка, посочена от нея, поради което е била на лице предвидената в чл.270,
ал.3 КТ хипотеза. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не
е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
По силата на сключен Трудов договор № 56 от 27.09.2011г. между дружеството –
жалбоподател, в качеството му на работодател, и св.К. Н. последната изпълнявала
длъжността „счетоводител“ в ТД „С.“ ЕООД гр.С. до прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 30/27.01.2020г., считано от същата дата. Заповедта не и е
била връчена, тъй като свидетелката била в дългосрочен неплатен отпуск от 03.01.2020г.,
разрешен от работодателя, и на същата дата тя заминала за Н..
2
На 18.05.2020г., св.Н. отправила сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ - С. по
електронна поща (получен на 19.05.2020г. с вх. № 20045367), в който обстойно посочила
кога е заминала за Н. и че още се намира там, обстоятелствата по извършената от нея
справка на 09.05.2020г. за здравноосигурителния и статус и актуални трудови договори, от
която установила, че има незаплатени здравни осигуровки и трудовото и правоотношение е
прекратено от 27.01.2020г., без да е била уведомена за това. Отправила молба за проверка на
тези данни и предприемане на действия от контролните органи в насока да и бъдат
заплатени дължимите обезщетения.
На 09.06.2020г. била извършена проверка за спазването на трудовото
законодателство от св.Р. П. - гл.инспектор и св.Д. Т. – ст. инспектор, служители в ИТ- С.,
на „С.“ ЕООД гр.С., при която от предоставените документи се констатирало, че към
момента на прекратяване на правоотношението К. Н. е имала неизползван остатък от
полагаемия платен годишен отпуск в размер на пет работни дни, съгласно чл.224, ал.1 КТ,
посочен за изплащане и в Заповедта № 30/27.01.2020г. за прекратяване на трудовия договор,
което не е било изплатено. За отстраняване това нарушение било дадено предписание в срок
до 30.06.2020г. работодателят да изплати същото, съгласно вмененото му задължение по
чл.224 от Кодекса на труда. Редом с това било предписано на св.Н. да се върне и трудовата
и книжка.
На 09.06.2020г. дружеството-работодател отправило писмена покана до св.Н. на
постоянния и адрес в с.А., общ.С., да се яви лично в офиса на „С.“ ЕООД, за да си получи
трудовата книжка, възнаграждението и обезщетението за отпуска. В отговор, с писмо по ел.
поща, св.Н. посочила документите да и бъдат изпратени с куриер на постоянния и адрес,
като отразила номера на банковата си сметка в „Райфайзенбанк България“ АД и дала
съгласието си парите да бъдат преведени по същата. На 03.07.2020г. последвало изпращане
на втора покана до св.Н., със същото съдържание, на която отново последвал отговор
дължимите суми да бъдат преведени по банковата сметка. Документите били получени по
куриер на 25.06.2020г. на постоянния и адрес, което тя потвърдила в този отговор.
На 03.08.2020г. дружеството изпратило трета покана на постоянния адрес на Н. да се
яви лично (което било подчертано), в най-кратък срок в офиса, за да и бъдат изплатени в
брой дължимите суми.
В сигнал от 30.07.2020г., подаден до ИТ - С. по ел.поща и получен на 31.07.2020г.,
св.Н. уведомила контролните органи за получените покани и начина, по който тя посочила
да и бъдат платени дължимите суми, като подчертала, че молбата и да се изпратят
документите на постоянния и адрес била изпълнена, но парите не били преведени по
банковата и сметка. Посочила, че същата е известна на работодателя и още по време на
трудовата и ангажираност към него, тъй като за месец ноември 2019г. заплатата и била
преведена по банков път, като приложила и платежното нареждане от електронното и
банкиране.
3
На 05.08.2020г. проверяващите установили, че дружеството-работодател и настоящ
жалбоподател не е изпълнило в предоставяния срок даденото предписание да изплати
обезщетението за неизползвания отпуск, поради което бил съставен АУАН № 19-
001174/06.08.2020г. за нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Актът бил предявен и връчен на
представляващия дружеството управител, депозирал възражение пред наказващия орган, в
което акцентирал на неявяването на бившата служителка като обективна причина да не бъде
изпълнено предписанието, с подчертаване на факта, че документите били получени от нея на
адреса и в страната.
Последвало издаване на атакуваното понастоящем наказателно постановление,
възпроизвеждащо в съдържанието си констатациите на акта и правната квалификация на
отразените обстоятелства, и с налагане на ТД на имуществена санкция 1500 лева за
неизпълнение изискването на чл.415, ал.1 КТ.
При проследяване и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установяват нарушения на процесуалните правила, които да са довели
до накърняване правото на защита на санкционирания правен субект респ. до опорочаване
на самото производство, нито такива по приложението на материалния закон. Протоколите
от извършените проверки, АУАН и НП са връчени на управителя на наказаното дружество,
видно от практически предприетите действия по изпращане на покани до бившата
служителка св.Н. и подаване на писмено възражение срещу акта.
Спорният момент по случая е дали ТД-жалбоподател, в качеството му на
работодател, е имало обективната възможност да изпълни предписанието на контролните
органи. При обсъждане показанията на св.Н. и св.С. Д. – дългогодишен счетоводител на
търговеца, еднопосочно и безпротиворечиво се изяснява, че Н. е предоставила банковата си
сметка в „Райфайзенбанк България“ АД още през времетраене на трудовото и
правоотношение, за да получава възнаграждението си по този начин по повод отпуснат и
кредит, както и било процедирано от страна на работодателя през последните година, когато
е била на работа. Визираните показания се подкрепят и от приобщеното писмено
доказателство – платежно нареждане за кредитен превод за месец ноември 2019г. за сумата
478.87 лева, представляваща заплатата на св.Н. за този месец, с дата на плащане 27.12.2019г.
(л.43). Горното по несъмнен начин очертава знанието на работодателя на банковата сметка
на св.Н., посочена още веднъж от нея в отговора и до него по повод изпратената и първа
покана, с изрично посочване от нейна страна всички дължими суми да бъдат преведени по
банков път.
При съпоставяне писмените отговори на св.Н., изпращани по електронна поща,
сигналите и до ИТ- депозирани по същия начин, обратните разписки за получените покани
и документи на постоянния и адрес в с.А., и показанията на св.Д. С. майка на св.К. Н. по
безспорен начин се установява, че последната през времетраене на цялата дейност по
проверки, срок за предписание и изпращани покани до нея от ТД, е била извън страната,
4
което потвърждава физическата невъзможност да се яви лично за получаване на следващото
и се обезщетение за неизползвания отпуск. Съдът приема за категорично изяснено, че
търговецът е бил наясно с това положение още след отговора на първата му покана, в който
изрично лицето е изразило волята си и посочило банковата си сметка (известна на ТД
отпреди това). Законодателят не е фиксирал изрично по какъв начин следва да се изплати
това обезщетение, но след като за основното вземане за трудовото възнаграждение е
предвидено в чл.270, ал.3 КТ, възможността да се изплаща по банков път, то при поискване
от служителя – както е било в случая, дължимата по чл.224, ал.1 КТ сума е следвало да се
преведе по банковата сметка.
Установените по категоричен факти по делото очертават такова искане, дадено както
през времетраене на трудовото правоотношение, така и в първия (л.39) и втория писмени
отговори (л.41) до работодателя, когато същият все още е бил в срока за изпълнение на
предписанието, но не го е сторил. Изяснените по случая данни, в тяхната съвкупност,
опровергават позицията на жалбоподателя за поставянето му в обективна невъзможност от
св.Н..
Въз основа на констатираните факти и обстоятелства, съдът намира, че деянието не
може да се квалифицира като маловажен случай съобразно нарочната разпоредба на
чл.415в, ал.1 КТ, тъй като видно от доказателствата нарушението не е отстранено
веднага след установяването му по предвидения в КТ ред при налична обективна
възможност за това, и не следва да бъде толерирано съзнателното бездействие на
работодателя, на когото е била предоставена възможност да отстрани този пропуск от
контролните органи с даването на самото предписание.
Наложената имуществена санкция е в предвидения в закона минимален размер 1500
лева и е съответстваща на степента на извършеното нарушение и обстоятелствата по случая,
като следва да се отбележи, че административното нарушение се явява осъществено от
юридическо лице и административнонаказателната му отговорност е обективна такава,
поради което не може да се обсъжда въпрос за вина и относимите към нейната степен
обстоятелства.
Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при
Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се
следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН, а именно, че в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП) вр. чл.21, т.3 от
Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-
жалбоподател следва да заплати на Д „ИТ“- С. разноски в размер на 80.00 ( осемдесет) лева.
5
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-001174/04.09.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „С.“ ЕООД
гр.С., ЕИК ....., представлявано от управителя П. М. С., е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД гр.С., ЕИК ....., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С.,
по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6