Решение по дело №785/2020 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 260070
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20205540100785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260070

06. 10. 2021 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан, втори състав

На 04. 10. 2021 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

 Секретар:  МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

 Гр. дело номер 785 по описа за 2020 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищцовата страна твърди в исковата молба, че на 26.06.2020г. дружеството му е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.Т.Т. с ЕГН ********** за сума в общ размер на 2165.30 лв. за сумата от 1623.97 лева, от които 1381,42 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 209,58 лева- законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 16.06..2020г.,както и сума в размер на 27.27 лв. главница за дялово разпределение за периода м.03.2017г. до м.04.2019г., и 5.68 лв. лихва от 01.05.2017г. до 16.06.2020г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №20205540100533/2020г., 2 състав по описа на районен съд Чирпан било уважено искането му и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, с оглед, на което със съобщение, получено от дружеството на 23.11.2019г. съдията-докладчик по цитираното дело дал указвал, че дружеството  може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

 В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът предявил иск за установяване на съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена ТЕ срещу М.Т.Т. ***, аб.№ 31637, за периода м 05.2016г. до м.04.2019г.,

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането им били следните:

Ответницата, в качеството си на собственик била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Зако за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата била клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не била упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея  влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответницата изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ответницата използвала доставяната от дружеството ТЕ през периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., който период включвал дължимата сума за действително потребената топлинна енергия.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №  16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата били издавани изравнителни сметки, които удостоверяват, че сумите за ТЕ за процесния имот и период са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Т.Т., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер на 1623.97 лева, от които 1381,42 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 209,58 лева- законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 16.06..2020г.,както и сума в размер на 27.27 лв. главница за дялово разпределение за периода м.03.2017г. до м.04.2019г., и 5.68 лв. лихва от 01.05.2017г. до 16.06.2020г.., ведно със законната лихва от 26.06.2020г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Моли, при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на ответника.

На 31.03.2021г. е получена молба от „Топлофикация София“ ЕАД с която моли съда да приеме, че са допуснали техническа грешка, като фирмата за дялово разпределение е „Бруната“ООД и молят да бъде привлечено като трето лице помагач именно „Бруната“ООД, като съдът е уважил молбата.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответницата М.Т.Т..

В хода на производството е конституирано като трето лице помагач на ищцовата страна Бруната“ООД, със седалище и адрес на управление гр. София,1618, бул. Братя Бъкстон № 85. Въпреки предоставената на третото лице процесуална възможност същото не взема становище по настоящото производство.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключенията на вещите лица, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М.Т.Т. с ЕГН ********** за сума в общ размер от 1623.97 лева, от които 1381,42 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 209,58 лева- законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 16.06..2020г.,както и сума в размер на 27.27 лв. главница за дялово разпределение за периода м.03.2017г. до м.04.2019г., и 5.68 лв. лихва от 01.05.2017г. до 16.06.2020г.

В срока е постъпило възражение от страна на длъжника по заповедното производство, поради което с определение районен съд Чирпан е дал срок на заявителя по заповедното производство да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск на основанията посочени по- горе.

. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Видно от представените по делото писмени доказателства, а и от назначените в хода на развилото се гражданско производство експертизи безспорно се установява, че в конкретния случай ответникът е клиент на ищцовото дружество.

По горното не се спори от страните.

В хода на производството бяха приети и неоспорени от страните ССЕ, изготвена от вещото лице М.К. и СТЕ, изготвена от инж. Д.Д.. Съдът изцяло кредитира тези експертни заключения.

Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да са налице следните предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на последно място искът вероятно да е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от нарочно определение от 26.01.2021 г. се установява, че на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на исковата молба.

Видно от призовка до ответната страна, с която е призована за с. з. се установява, че на същата е разяснено обстоятелството, че при неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

От представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи претенцията на ищцовата страна за възлагане на направените по делото разноски на ответника, както и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева.

Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство /в тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Т.Т. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* представлявано от Александър Александров- Изпълнителен Директор ,чрез процесуален представител М.Ж. с адрес *** сума в общ размер на 1623.97 лева, от които 1381,42 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г., 209,58 лева- законна лихва за забава от 15.09.2017г. до 16.06..2020г.,както и сума в размер на 27.27 лв. главница за дялово разпределение за периода м.03.2017г. до м.04.2019г., и 5.68 лв. лихва от 01.05.2017г. до 16.06.2020г.., ведно със законната лихва от 26.06.2020г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Т.Т. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, да заплати на „Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* представлявано от Александър Александров- Изпълнителен Директор ,чрез процесуален представител М.Ж. с адрес *** направените по делото разноски в размер на 432,48 лв. и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Т.Т. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, да заплати на „Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* представлявано от Александър Александров- Изпълнителен Директор ,чрез процесуален представител М.Ж. с адрес *** направените по ЧГД № 533/ 2020 г. по описа на РС Чирпан разноски в размер на 37,50лв. - юрисконсултско възнаграждение и 32,48 лв. ДТ, включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  334/ 10. 09. 2020 г. по ч. гр. дело № 533/ 2020 г. по описа на РС Чирпан.

ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на трето лице помагач на ищцовата страна „Бруната“ООД, със седалище и адрес на управление гр. София,1618, бул. Братя Бъкстон № 85.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: