№ 805
гр. Ловеч, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500520 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 7428/ 26.10.2021 година (клеймо 25.10.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез юриск.
Кристина Милчева, срещу Разпореждане № 19896/ 13.10.2021 г, постановено от
Районен съд – Ловеч по ч.гр.д. № 1841/ 2021 г., с което е оставено без уважение и
отхвърлено в цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът неправилно е дал указания за конкретизация на всяко
едно от вземанията, като не е съобразено,че в настоящето производство не се прави
проверка дали са налице предпоставките за предявяване на иск, както е в исковото.
1
Счита, че указанието е в противоречие с нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща
към чл.127 и чл.128 от ГПК. Твърди, че са изпълнили задължителните реквизити в
подаденото заявление, счита, че се касае за ненужна процесуална дребнавост на
заповедния съд. Позовава се на съдебна практика, която приема, че неизпълението на
указанията за отстраняване на нередовността, не оправдава тежката санкция за съдбата
на исковата молба.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника А.Г.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община
Ловеч, Област Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл. ***, за вземане в размер на 957.50 лева,
представляващи главници по фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, цедирано на 24.02.2020 година от кредитора на заявителя. Твърди се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изпратено с известие за
доставяне. Посочва, че съгласно договора и Общите условия ползваните услуги се
отчитат ежемесечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на
определена дата, за която потребителят е информиран при сключване на договора.
Фактурата се доставя на длъжника, като неполучаването на същата не го освобождава
от плащане на задължението. За периода 23.12.2018 година – 22.04.2019 година са
били издадени четири фактури на обща стойност 957.50 лева, представляващи
главници по фактури №№ **********/ 22.01.2019г. за периода от 23.12.2018г. до
21.01.2019г. за сумата 79.44 лева; **********/ 22.02.2019г. за периода от 23.01.2019г.
до 21.02.2019г. за сумата 51.83 лева; **********/ 22.03.2019г. за периода от
20.02.2019г. до 21.03.2019г. за сумата 52.44 лева; **********/ 23.04.2019г. за периода
от 24.03.2019г. до 22.04.2019г. за сумата 773.79 лева, която сума длъжникът не е
заплатил. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лева
2
д.т. и възнаграждение в размер на 50 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 1904/ 30.09.2021 година е оставил
без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да уточни и конкретизира в заявлението срока на действие на договора,
цената на предоставената месечна услуга, която потребителят се е задължил да
заплаща като абонаментна такса, номерата, към които те са предоставени и размера на
вземанията по всяка една договорна връзка за предоставени електронни съобщения по
периоди, основанието на всяко вземане /цена на предоставени услуги, абонаментни
такси, обезщетения, неустойки и др./
С молба от 12.10.2021 година заявителят е посочил, че размерът на сумата е
формиран от два договора съответно с предоставяне на услугата абонаментен план за
мобилни разговори и мобилен интернет за номер ********** с месечна такса 23.99
лева и договор за телевизионна услуга с месечна абонаментна такса 8.90 лева, като
потребителят е пожелал дължимите суми да се включват в една обща сметка. Сумата
от 957.50 лева е формирана като сбор от всички дължими по договорите такси и суми
във връзка с ползваните услуги.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
3
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, цедирано на 24.02.2020 година от кредитора на
заявителя. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изпратено с известие за
доставяне, без да е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
4
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с потребител, ведно с
всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и
приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, а от
представения договор не се установява активната легитимацията на заявителя
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19896/ 13.10.2021 г, постановено от Районен
съд – Ловеч по ч.гр.д. № 1841/ 2021 г., с което е отхвърлено подаденото от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2,
офис 4, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу А.Г.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, Област Ловеч,
ж.к.“Здравец“, бл. ***, за вземане в размер на 957.50 лева, представляващи главници
по фактури №№ **********/ 22.01.2019г. за периода от 23.12.2018г. до 21.01.2019г. за
сумата 79.44 лева; **********/ 22.02.2019г. за периода от 23.01.2019г. до 21.02.2019г.
за сумата 51.83 лева; **********/ 22.03.2019г. за периода от 20.02.2019г. до
21.03.2019г. за сумата 52.44 лева; **********/ 23.04.2019г. за периода от 24.03.2019г.
до 22.04.2019г. за сумата 773.79 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както сторените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5