№ 10020
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110172426 по описа за 2021 година
В исковата си молба ищцата М. ИЛ. П. твърди, че работи при ответника „Български пощи“
ЕАД на длъжността „касиер, гише в съобщенията“. Със заповед № РД-256/18.11.2021 г. на
главния изпълнителен директор на Български пощи ЕАД й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ – неспазване на техническите и
технологичните правила, като не е отразила статуса на международна непрепоръчана пратка
в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенските пратки. Ищцата твърди, че
заповедта е незаконосъобразна по съображения, че е издадена след изтичане на срока по чл.
194, ал.1 КТ и без да са отчетени дадените от нея обяснения. Твърди и нарушение на чл. 189
КТ, тъй като не са били взети предвид всички обстоятелства по случая. По същество твърди
липса на нарушение, тъй като статусът на пратката не е подлежал на промяна според
правилата за обработка на пратки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
заповедта и да й присъди разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че наказанието е законосъобразно наложено при спазване изискванията на КТ и за
извършено от ищцата нарушение на задълженията й. Поддържа, че заповедта е мотивирана
и издадена в срока по чл. 194 КТ, започнал да тече след запознаване на изпълнителния
директор на дружеството с констатациите в докладна на 20.9.2021 г. Излага, че от ищцата
са изискани обяснения за нарушението в заповедта, които са взети предвид, и е извършена
преценка по чл. 189 КТ, като е наложено най-лекото наказание. Конкретно поддържа, че е
налице извършено от ищцата неизпълнение на задълженията й, тъй като е следвало да
отрази статуса на пратката съгласно действащите правила за обработка на пратките. С оглед
законосъобразността на обжалваната заповед, ответникът моли за отхвърляне на иска и
1
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188,
т.1 КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
Безспорно е, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което
ищцата заема длъжността „касиер, гише в съобщенията“ с място на работа ПС София 59.
Според връчената й на 1.6.20216 г. длъжностна характеристика, основните задължения на
длъжността са: приема, обработва, експедира и доставя пощенски пратки, приема, изплаща и
отчита парични средства, сортира и подготвя пенсионни картони и изплаща пенсии, приема
и изплаща суми по пощенски записи, приема, оформя и таксува пратки, малки колети,
колетни пратки, изготвя описи, доставя на получателите непрепоръчани и препоръчани
пратки, участва в извършването на ревизии, регистрира извършените операции и изготвя
статистически пратки, работи с внедрените програмни продукти, съставя актове и известия,
спазва нормативните документи и създадената организация по осъществяване на
технологичния процес.
По делото са приложени от ответника писма до Директорите на РУ Български пощи относно
промени в обработката на пратки и работата със системата за контрол и проследяване, които
е следвало да бъдат сведени до знанието на съответните служители, заети с дейностите,
които касаят. Не са представени по делото доказателства служителите да са запознати с
новите правила.
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че на 30.07.2021 г. постъпило
писмо вх.№ 94-В-145 от Владимир Владимиров относно неполучена пратка. По случая е
извършена проверка, резултатите от която са отразени в доклад от Георги Нецов, директор
Дирекция „Вътрешен контрол“, от който става ясно, че се касае до международна
непрепоръчана пратка, за която е допусната грешка при въвеждане на данните от адресния
етикет от служител в ПС 82, от където получателят бил уведомен да я получи, вместо от ПС
59 в ж.к. Люлин. След установяване на грешката, на 9.7.2021 г. пратката е препратена до
ПС 59 Люлин и получена на 12.8.2021 г. В системата пратката е отразена от ПС 82 със
статус „върната“. В системата за вътрешно проследяване и контрол не е въведена
информация относно датата на постъпване на пратката в ПС 59, поради което датата не
може да се установи, както и служителят, който е извършил приемането. В периода 9.7.21
г.-23.7.2021 г. на гишето в ПС 59 работела само ищцата, тъй като колежката й била в отпуск.
Докладът е адресиран до изпълнителния директор на ответното дружество, който според
резолюцията, се запознал с него на 20.9.2021 г.
С писмо от 11.10.2021 г., без данни за дата на връчване на ищцата, от нея са поискани
обяснения относно причините да не отрази статуса на международната непрепоръчана
пратка в системата за вътрешно проследяване и контрол на пощенски пратки.
На 27.10.2021 г. ищцата депозирала обяснение, че тъй като се касае до непрепоръчана
международна пратка, статусът й не подлежи на промяна, тъй като в програмата не е
създадена информация за нея.
2
Със заповед № РД-06-256/18.11.2021 г. на главния изпълнителен директор на Български
пощи ЕАД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.
195, чл. 188, т.1, докладна записка от 1.9.2021 г. и обясненията на служителя, за нарушение
по чл.187, ал.1, т.3 КТ – неспазване на техническите и технологичните правила, като не е
отразила статуса на международна непрепоръчана пратка в системата за вътрешно
проследяване и контрол на пощенските пратки. Заповедта е връчена на 22.11.2021 г., от
когато наказанието се счита наложено.
С тази заповед ответникът реализирал по отношение на ищцата дисциплинарната й
отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина чрез налагане на най-лекото
дисциплинарно наказание.
Дисциплинарната отговорност се реализира за виновно неизпълнение на задълженията на
работника или служителя чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание
при спазване от работодателя на установените формални изисквания относно провеждане
на дисциплинарното производство и издаване на заповедта. Твърденията на ищцата за
незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на
съдебната защита. В случая тези твърдения са за допуснати нарушения на формалните
изисквания за налагане на дисциплинарно наказание – неспазване на преклузивния срока за
налагане на наказанието, и по същество – за неизвършване на визираното в заповедта
нарушение.
Съгласно на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му.
Под „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, законът има предвид
момента на узнаване от субекта на дисциплинарната власт (работодателя) за нарушението
със съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна -
конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. В последствие в
рамките на двумесечния срок от узнаване на тези обстоятелства работодателят следва да
извърши проверка, да изслуша работника/служителя и да прецени да наложи ли наказание и
какво. В случая моментът на узнаване от работодателя, в лицето на изпълнителния директор
на дружеството, е моментът на запознаване с доклада от 1.9.2021 г. – на 20.9.2021 г. От
тогава е започнал да тече двумесечният срок, който към момента на налагане на наказанието
/с връчване на заповедта/ на 22.11.2021 г., не е изтекъл /20 и 21 ноември са почивни дни/.
При това са спазени и двумесечният срок и едногодишният срок от извършване на
нарушението /който при нарушенията, изразяващи се в бездействие, е моментът на
откриването - в случая посочен в процесната заповед/.
Дисциплинарното нарушение се изразява в неизпълнение на трудовите задължения на
работника/служителя.
Съдържанието на задълженията на работника или служителя се урежда в трудовия договор
и се установява чрез длъжностната характеристика. Възможно е те да бъдат установени и по
друг начин – напр. чрез вътрешни правила на работодателя, негова заповед или нормативен
акт, но във всички случаи съдържанието на възложената на работника работа следва да е
достигнало до знанието му и съответно, за да се счете, че е налице неизпълнение – следва да
3
се установи, че работникът/служителят е запознат със съответното задължение, което се
твърди да не е изпълнил. Указанията относно начина на изпълнение на уговорената работа и
техническите средства и методология, посредством които да се извършва, представляват
техническите и технологични правила относно полагането на труд. Неспазването на тези
правила съставлява нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т.3, предл.2 КТ. Тези правила,
установяващи конкретни изисквания за правилно изпълнение на възложената работа, също
следва да са установени ясно по един от посочените по-горе начини и да са стигнали до
знанието на работника/служителя. Доказването на това обстоятелство е в тежест на
работодателя, който следва да установи по безспорен начин вменените на ищцата
задължения и нарушението им чрез бездействие по отношение на регламентираните правила
за работа.
В случая по делото не се установи на ищцата като касиер гише в съобщенията да е
възложено задължение по отразяване статуса на международна непрепоръчана пратка в
системата за вътрешен контрол и проследяване на пощенски пратки. В това отношение
нито в заповедта, нито в докладната към която препраща / и за която няма данни да е
стигнала до знанието на ищцата/ се съдържат данни кое конкретно трудово задължение е
нарушила ищцата. Това прави невъзможна проверката от съда на законосъобразността на
заповедта по същество, след като не е ясен предметът на съдебен контрол. Това изисква
съдът да следи служебно за спазването на задължителната форма по чл. 195 КТ, тъй като
липсата на някой от задължителните реквизити /нарушител, нарушение и кога е извършено,
наказание и законов текст, въз основа на който се налага/ прави невъзможно разглеждането
на спора по същество /което обуславя отмяна на заповедта на формално основание/. В чл.
126 КТ за работника/служителя е въведено общото правило да спазва техническите и
технологични правила, но те следва да са ясно установени и сведени до знанието му. Във
връчената на ищцата длъжностна характеристика се съдържа общо задължение във връзка с
доставяне на пощенските пратки на получателите и регистриране на извършените операции
/т.е. задължения които касаят изпълнение на възложената работа, които тя е изпълнила/, но
не и конкретните технически правили, чрез които да става това и чието неспазване е
нарушение по чл. 187, т.3 КТ. Т.е. по делото не се установява поведението на ищцата да е
нарушение на конкретни нейни трудови задължения. След не е осъществен фактическият
състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал.1, т.3 КТ, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание «забележка» се явява незаконосъобразно издадена, поради което
следва да бъде отменена.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата се
дължат направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
което е в минимален размер /т.е. не е прекомерно/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета държавна такса в размер
на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ заповед № РД-06-256/18.11.2021 г. на главния
изпълнителен директор на „Български пощи ЕАД, с която на ищцата М. ИЛ. П., ЕГН
**********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение по чл.187,
ал.1, т.3 КТ – неспазване на техническите и технологичните правила, като не е отразила
статуса на международна непрепоръчана пратка в системата за вътрешно проследяване и
контрол на пощенските пратки.
ОСЪЖДА „Български пощи ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Акад. Ст. Младенов“ №
1, бл. 31, да заплати в полза на М. ИЛ. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 600.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Български пощи ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Акад. Ст. Младенов“ №
1, бл. 31, да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на бюджета държавна такса в
размер на 50.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5