Решение по дело №103/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  №54

                 

гр. Кюстендил, 26.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на двадесет и шести юни

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

 

при секретаря Росица Стоичкова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                                        т. д. № 103

по описа за 2018 на КнОС и за се произнесе, взе предвид:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 226 от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на подадена от Й.И.Л., с адрес: ***, чрез адв. Я.С. от САС, със служебен адрес: *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №51д искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.226от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие настъпилата смърт на А.И.Л. – брат на ищеца, в резултат на станало на 01.01.2014 г. ПТП с управляван от К.Й.К. лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница, считано от 01.01.2014 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. 

Видно   от   исковата   молба, претенцията   се   основава   на   следните фактически обстоятелства:

На 01.01.2014 г. около 19.40 часа в с. Овчарци, обл. Кюстендил, при управление на МПС л.а. *******, с ДК № ******, лицето К.Й.К., ЕГН **********, нарушил правилата за движение, визирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинява смъртта на А.И.Л.. Във връзка с това на водача на л.а. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

Сочи се, че ищецът е брат на загиналия в следствие на описаното по-горе ПТП А. Л.. Починалият А. Л. е живял в едно домакинство с брат си -ищеца. Двамата са се намирали в изключително близки отношения. Между тях още от детинство е създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата братя са се намирали в прекрасни отношения, тъй като починалият не е имал семейство и се е числял като член на семейството на брат си, ищеца. Двамата братя за били опора едни за друг, помагали са си в ежедневието, споделяли са грижите, тревогите и радостите си.

Излага се, че ищеца търпи от смъртта на своя брат продължителни болки и страдания. Към настоящия момент ищецът все още не може да преодолее загубата на брат си и няма да я преодолее пожизнено, тъй като двамата не са били само братя, но и най-близки емоционално.

Сочи се, че с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата имащи право да търсят обезщетение за смъртта на техен близък.

Застрахователят по риска ГО на виновния за ПТП водач е ответното Дружество ЗК „Лев инс" АД, видно от полица № 22113002529924, валидна за периода от 28.10.2013 г. до 28.10.2014 г., което е видно от официална справка на Гаранционен фонд.

Сочи се, че за да се ангажира отговорността по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.

Приема се, че с оглед изискванията на закона за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и с оглед на установената съдебна практика, обезщетение в размер на ******/ *******/ лева за ищеца би било справедливо. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и изобщо нематериалните последици от противоправното деяние.

Излага се, че приемането на Република България в ЕС и поемането на договорните ангажименти спрямо същия е съпроводено и с настъпващи промени относно размера на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед на пълното компенсиране на вредите /§4, ал.З и 4 и § 27 от КЗ, отм/.

Ищеца претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от дата 01.01.2014 г., датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

Възраженията на ответната страна в депозирания отговор се изразяват в следното:

Излага се, че в исковата молба не се сочат данни за наличие на изключително близка връзка между ищеца и пострадалото лице – негов брат, различна от обичайните отношения между двама братя.

Сочи се, че само по изключение всяко друго лице, различно от сочените в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Твърди се, че обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

Предявения иск се оспорва и по размер. Сочи се, че съгласно §96, ал.1 от Преходните и заклъчителните разпоредби на КЗ до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер на 5 000 лева.

Оспорва се и претенцията за законна лихва, считано от 01.01.2014 г. – датата на деликта, поради погасяването й по давност, по аргумент от разпоредбата на чл.111, б. „В“ ЗЗД.

Прави се и възражение за съпричиняване от страна на починалия, който се е намирал по средата на улицата в състояние на алкохолно опиянение /средна степен/, на неосветен участък от пътното платно, съгласно мотивите на Присъда №25/24.09.2014 г., постановена по НОХД №274/2014 г. на ОС – Кюстендил. Сочи се, че пострадалият е създал предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е нарушил разпоредбите на ЗДвП.

В допълнителната искова молба, ищецът излага следните твърдения:

Твърди се, че разпоредбата на чл.493а, ал.2 КЗ противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, а именно Директива №2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.

Сочи се, че съгласно чл.9, ал.1 б.а“ от Директива №2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна най-малко по отношение на минималната застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.

Излага се, че застрахователната сума по см. на §1, т.5 от ДР на КЗ /отм./ е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор

                                                                                       - 2 -

 

парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл.346 от действащия КЗ. Сочи се, че отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет в цитираната по-горе Директива, от застрахователния договор и от критерия за справедливо обезщетение.. приема се за недопустимо размерът на обезщетението за телесно увреждания да се ограничава от нормативен акт на вътрешното право. Сочи се наличие на противоречие на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл.9, ал.1 б.а“ от Директива №2009/103/ЕО, в който случай следвало да се дерогира приложението на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ. При тези доводи се счита, че размера на обезщетението следва да се определи по общия принцип на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД, без да се съобразява фиксирания размер по 96, ал.1 от ЗИДКЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Страните не спорят относно обстоятелствата, че на 01.01.2014 г. около 19.40 ч. в с. Овчарци е станало описаното в исковата молба ПТП, при което пострадалият А. И.Л. в резултат на получените травми е починал. Не е спорно и че лицето К.Й.К., при управление на МПС л.а. ******, с ДК №*****, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, т и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. И.Л.. Във връзка с това на водача на л.а. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

От представеното удостоверение за наследници изх..№ 56 от 19.07.2018 г. на лицето А. И.Л. е видно, че ищецът Й.И.Л. е негов брат и единствен наследник.

Разпитана е като свидетел по делото съпругата на ищеца св. М.Я.Л.. С показанията си тя установява, че до момента на инцидента двамата братя са живели заедно в тяхното семейно жилище, а когато тя и ищеца са се оженили през 1986 г. те са продължили да живеят заедно, в една къща, в едно домакинство. Тримата са живеели в изключително добри отношения. Починалият А. И.Л. помагал в домакинската работа, като след смъртта му, те със съпруга й коренно се променили. Й.И.Л. много трудно понесъл смъртта на брат си. Станал сприхав, започнал да повишава кръвно налягане, от този момент до ден днешен постоянно бил на лекарства – успокоителни и за кръвното налягане.

При съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото/, като приема, че свидетелят в най-голяма степен има непосредствени впечатленията за негативното отражение на смъртта на пострадалия в живота на ищеца.

Страните спорят по въпросите дължи ли се на ищеца обезщетение и ако се дължи – в какъв размер следва да се определи същото.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са както лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, така и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

В настоящия случай се установи, че между ищеца и пострадалия при произшествието негов брат е съществувала дълбока емоционална връзка. От раждането им до момента на инцидента са живели заедно в едно домакинство, имали са общи интереси, помагали са си. Смъртта на единия от тях е станала причина другият да преживее значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по  чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.

С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000, 00 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката.

Съдът намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната норма е възприета в чл. 266 КЗ (отм.) и в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.

Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" е значително по-ниско от минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".

Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.

При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са наличната емоционална

                                                                                 - 3 -

 

връзка между ищеца и починалия, възрастта на починалия, начина на увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците от събитието и отражението им върху ищеца.

Съобразявайки установените обстоятелства относно близките отношения между двамата братя, както и икономическите условия в страната, съдът счита, че сума в размер на 60 000.00 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания.

КнОС в настоящияси състав намира, че при определяне по справедливост на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от посочения от страната размер на обезщетението. Единствено при присъждането на обезщетението, съдът е обвързан от размера на претенцията на ищеца, поради което и дори да приема, че размерът е по-голям може да присъди обезщетение само до размера на исковата претенция. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част. В този смисъл е разрешението, дадено в Решение № 166/13.01.2012 г., по т. д. № 43/2011 г. на ВКС.

При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че същият се е намирал на средата на пътното платно извън регламентирано място за пресичане, като и че същият е бил в средна степен на алкохолно опиянение, което му е попречило да има правилни възприятия върху случващото се около него и съответно да избегне удара с МПС .

Последователната дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО). Съдът намира, че тази практика макар и формирана при действието на отменения КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни постановки.

От приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че пострадалия се е намирал по средата на пътното платно, на нерегламентирано за целта място за пресичане, обърнат с гръб към идващата към него лека кола, причинила ПТП. Отразено е също така, че пешеходеца, ако е спазил задължението си преди да предприеме пресичането на улицата да се съобрази със скоростта и разстоянията до приближаващите ППС, ПТП е нямало да настъпи. Установява се също така, че водача на МПС се е движел със скорост около 55 км/ч, т.е. тя е превишавала с около 5 км/ч разрешенията за движение от МПС категория „Б“ скорост от 50 км/ч. става ясно също така, че водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП дори, ако е реагирал веднага щом пешеходеца е попаднал в осветената от фаровете му зона. От съдебно – медицинската експертиза се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият А. И.Л. е бил в средна степен на алкохолно опиване с концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,6%. Същият със сигурност е бил повлиян от приетия алкохол, с нарушения във всички психически и физически функции на организма – с нарушения /отслабване/ на слух и зрение и удължено време за възприемане на слухови и зрителни възприятия.; със забавени реакции спрямо такива възприятия; с нарушени внимание, ориентация, походка и координация на движенията. Заключава се, че в това състояние същия не е могъл да реагира напълно адекватно/съобразно неповлияното му от алкохол състояние/ на конкретната обстановка.

Изложеното мотивира съда, да приеме, че е налице съпричиняване от страна на починалия. При определяне степента на съпричиняването съставът на КнОС съобрази, че причината за произшествието е намирането/стоенето на пострадалия по средата/осевата линия на пътното платно на нерегламентирана за пресичане място. При това положение приноса на пострадалия, следва да бъда определен в размер на 50 %.

Предвид горното размерът на дължимото от застрахователя обезщетение се определя на ******* лв. Искът следва да бъде уважен до този размер като за разликата до претендирания ****** лв., следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 01.01.2014 г. до окончателното изплащане. Предвид възражението на ответника и тъй като вземането на лихви се погасява в тригодишен срок, съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, лихви върху главницата ще се присъдят, считано от 18.12.2015 г. - само за период от три години преди подаване на исковата молба. Искането за присъждане на лихви за периода от 01.01.2014 г. до 17.12.2015 г. ще се отхвърли.

По отношение на разноските:

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да за плати на процесуалния представител на ищеца адв. Я.С. от САК сума в размер на 1 430 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г..

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, ищецът следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100, 00 лева, депозит за двете съдебни експертизи в размер на 350 лева или общо сумата от 450 лева. С оглед отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 257.14 лева.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

           ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №51д  да заплати на Й.И.Л., с адрес: ***, на основание чл.226 от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД сумата ****** /********/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговия брат А. И.Л., настъпила в резултат на станало на 01.01.2014 г. ПТП с управляван от К.Й.К. лек автомобил, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г. до окончателното изплащан, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над ****** лева до пълния предявен размер от ***** лева, както и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2014 г до 17.12.2015 г.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №51д да заплати на адв. Я.С. от САС, със служебен адрес: ***  сумата от 1 430 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.И.Л., с адрес: ***, да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на

 

                                                                                  - 4 -

 

управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51д  сумата 257.14 лева – разноски по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: